Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1517
гр. Бургас, 06.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХХІІІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Галя Русева
при секретаря И. Г., като разгледа
докладваното от съдия Русева административно дело № 1886 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 ДОПК
вр.чл.267, ал.2, т.5 ДОПК и е образувано по жалба на Д.С.М. с ЕГН ********** ***,
против Решение № 115/30.06.2020 г. на директора на ТД на НАП Бургас, с което е
потвърдено като правилно и законосъобразно разпореждане №
С20002-137-0004976/02.06.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас за отказ за прекратяване събирането на вземания по Ревизионен акт №
1100240/02.06.2011 г. като погасени поради изтекла давност на осн.чл.171 ДОПК.
В жалбата се сочи несъгласие с решението и се
иска неговата отмяна като незаконосъобразно поради липса на мотиви и поради
нарушение на материалния закон.
В с.з. жалбоподателката не се явява и не се
представлява, редовно уведомена, не представя доказателства и не претендира
разноски.
Ответникът по жалбата
- директор
на ТД на НАП Бургас, не изразява становище по жалбата. В с.з. не се
представлява, редовно уведомен, сочи доказателства, не претендира разноски.
Бургаският административен съд, след
като се запозна с постъпилата жалба, приложената по делото административна
преписка и като съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е
подадена в 7-дневния срок по чл. 268, ал.1 ДОПК /обжалваното решение е връчено на жалбоподателката на 13.07.2020
г., видно от приложеното на л.32 от делото известие за доставяне/, а жалбата е
депозирана чрез административния орган на 17.07.2020 г. Същата е подадена от
лице, адресат на оспорения административен акт, поради което жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна, по следните съображения:
С оспореното Решение № 115/30.06.2020 г. на директора
на ТД на НАП Бургас е потвърдено като правилно и законосъобразно разпореждане №
С20002-137-0004976/02.06.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, с което са отхвърлени като неоснователни подадените от Д.М. възражение
с вх.№ 94-Д-52/28.01.2020 г. и възражение с вх.№ 94-Д-247/22.05.2020 г. и е отказано
прекратяване събирането на вземания срещу длъжника М. по Ревизионен акт №
1100240/02.06.2011 г. като погасени поради изтекла давност на осн.чл.171 ДОПК.
В мотивите на оспореното решение директорът
на ТД на НАП Бургас изцяло е възприел мотивите на потвърденото от него
разпореждане№ С20002-137-0004976/02.06.2020 г. на главен публичен изпълнител
при ТД на НАП – Бургас, като е посочил, че правилно не са били възприети като
погасени поради изтекла давност вземанията по изп.д. № **********/2012 г. по
описа на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас в общ размер на
39 152,14 лв. към 22.05.2020 г. Посочено е, че на 18.04.2018 г. длъжникът
е погасил част от вземането в размер на 15 000 лв., а с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх.№ 94-00-1099/11.10.2011 г. е била
наложена възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот, собственост на
задълженото лице. Мотивирано е, че с образуването на изпълнителното дело са
предприети действия по принудително изпълнение и че давността се прекъсва с
предприемането на такива действия, от който момент започва да тече нова давност
и че същата към момента на постановяване на оспореното решение не е изтекла,
поради което обжалваното пред директора на ТД на НАП – Бургас разпореждане е
прието като законосъобразно.
От фактическа страна по делото се
установява, че предмет на оспорения акт са публични задължения на
жалбоподателката М. в общ размер на 39 152,14 лв. към 22.05.2020 г., които
са установени с Ревизионен акт № 1100240/02.06.2011 г. Установява се също, че
жалбоподателката М. е обжалвала този ревизионен акт с жалба по адм.дело №
2112/2011 г. по описа на АдмС Бургас, като производството по същото е било
прекратено с определение от открито с.з. на 08.02.2012 г. и жалбата е била
оставена без разглеждане като просрочена. Прекратителното определение на АдмС
Бургас е било оставено в сила с Определение № 7159/21.05.2012 г. на ВАС по
адм.дело № 6067/2012 г., І отд. При това положение следва да се приеме, че
ревизионният акт, установяващ публичните задължения на жалбоподателката,
предмет на оспореното в настоящото производство решение, е влязъл в сила на
първия ден от изтичането на срока за неговото оспорване, а именно – на 30.08.2011
г., доколкото в мотивите на прекратителните съдебните актове е коментирано, че
същият е бил получен от М. на 15.08.2011 г.
За събиране на дължимите вземания,
установени с ревизионния акт, е наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху
½ ид.ч. от недвижим имот, собственост на длъжника М., с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх.№ 94-00-1099/11.10.2011 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас, на осн.чл.200 ДОПК и чл.201-207 ДОПК
вр.чл.195, ал.1-3 ДОПК поради това, че е било преценено, че събирането на
вземанията ще бъде затруднено. По делото липсват доказателства това
постановление да е било обжалвано от длъжника по реда на чл. 197 ДОПК, поради
което следва да се приеме, че същото е влязло в законна сила. По делото липсват
данни към момента наложената обезпечителна мярка „възбрана“ да е отменена с
последващ акт на публичния изпълнител, т.е. към момента възбраната върху
½ ид.ч. от имота на длъжника е действаща и служи за удовлетворяване на
държавата за вземанията, които не са погасени и са установени с издадения и
влязъл в сила ревизионен акт от 02.06.2011 г.
Установява се също, че за дължимите
вземания по ревизионния акт е било образувано изп.дело № 767/2012 г. по описа
на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас на осн.чл.209 ДОПК, като на
длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.№
0767-000001/02.04.2012 г. Видно от приложените по делото разпореждания на
публичния изпълнител, по изпълнителното дело многократно са постъпвали суми
вследствие на принудителното изпълнение, които са били разпределяни за
погасяване на дълга, като на 18.04.2018 г. длъжникът е направил доброволно плащане
на сумата от 15 000 лв. и същата е била разпределена с разпореждане от
19.04.2018 г.
На 22.05.2020 г. М. е подала възражение с вх.№
94-Д-247 на осн.чл.171 ДОПК, в което е посочила, че задълженията по изп.д. №
**********/2012 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас,
произтичащи от РА № 1100240/02.06.2011 г., са погасени по давност. Същото
възражение е подала и по-рано на 28.01.2020 г. с вх.№ 94-Д-52. Възраженията й
не са били уважени и с разпореждане№ С20002-137-0004976/02.06.2020 г. на главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас е
отказано да бъде прекратено събирането на вземанията по ревизионния акт като
погасени по давност. Това разпореждане е потвърдено с оспореното в настоящото
производство решение. Последното се
явява издадено от компетентен орган съгласно чл. 267, ал.2 ДОПК и в
съответствие с приложимия процесуален и материален закон. В същото обосновано е
прието, че давността за вземанията по образуваното изп.д. № **********/2012 г.
по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас не е изтекла.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал.1 и ал.2 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок, а с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за
разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
Процесните публични вземания се погасяват с изтичането
на 5-годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение.
Според чл.171, ал.1 ДОПК, давността
спира: 1. когато е
започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на
акта, но за не повече от една година; 2. когато
изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на
спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или
отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение.
Според чл. 171, ал.2 ДОПК, давността се прекъсва с издаването на
акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не
се смята прекъсната.
В случая, с издаването на ревизионния
акт давността за вземанията е била прекъсната на осн.чл.171, ал.2 ДОПК, като
давност не е текла, докато е траело производството по установяване на
вземането, съгласно чл. 172, ал.1, т.1 ДОПК. Със самото влизане в сила на
ревизионния акт /стабилен административен акт предвид факта, че не е бил
обжалван в законоустановения срок/ са преклудирани всички възражения на
жалбоподателката относно погасяване по давност на процесните вземания, респ. на
някои от тях, които възражения са съществували като такива към датата на
започване на ревизионното производство, тъй като тези възражения е следвало да
бъдат направени от длъжника в производството по установяване на публичните
задължения с въпросния ревизионен акт. Поради това, със сила на пресъдено нещо
е установено, че към датата на влизане в сила на ревизионния акт – 29.08.2011
г., всички процесни вземания са съществували и не са били погасени по давност. След
влизане в сила на ревизионния акт – 30.08.2011 г., започнал е да тече нов
давностен срок на осн.чл.171, ал.2 ДОПК, който е бил спрян съгласно чл. 171,
ал.1, т.5 ДОПК с налагането на обезпечителна мярка „възбрана“ с постановлението
от 11.10.2011 г. и до настоящия момент такъв не тече, доколкото обезпечителната
мярка не е отменена. Ето защо, няма как към момента да е изтекла 5-годищната
давност за вземанията по ревизионния акт съгласно чл. 171, ал.1 ДОПК, като не е
изтекла и абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал.2 ДОПК и жалбата се
явява неоснователна.
По изложените съображения и тъй като не се установиха
отменителни основания, жалбата срещу оспореното решение следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и липсата
на претенция от страните за присъждане на разноски, такива не им се следват.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал.2 от АПК Административен съд - Бургас, XXIII състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.М.
с ЕГН ********** ***, против Решение № 115/30.06.2020 г. на Директора на ТД на
НАП Бургас, с което е потвърдено разпореждане № С20002-137-0004976/02.06.2020
г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас за отказ за
прекратяване събирането на вземания по Ревизионен акт № 1100240/02.06.2011 г.
като погасени поради изтекла давност на осн.чл.171 ДОПК.
РЕШЕНИЕТО
e окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 268, ал.2 ДОПК.
СЪДИЯ: