Р Е Ш
Е Н И Е
№ 336/21.05.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на двадесет и втори април
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2242 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за контрол на
просрочените задължения"
ЕООД
срещу В.В.Р..
Ищецът твърди, че на 19.10.2015 г. между между „Фератум
България" ЕООД като кредитор и ответника
като кредитополучател бил сключен Договор за
кредит № 311868, чрез средствата за
комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен
документ, като отношението било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните
системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и
електронния подпис, както и Закона за електроннататърговия. По силата на
сключения договор за кредит на ответника бил отпуснат
кредит в размер на 800 лева, който следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 152 лева, за срок от 300 дни. Поради наложената законова необходимост в чл. 16 ЗПК, кредиторът
следвало да оцени кредитоспособността
на кредитополучателя, като последният, с цел да
повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен
кредитът от „Фератум България" ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от
Гарант - „Фератум Банк" ЕООД. В тази връзка, на 19 октомври 2015 г. между това
дружество и ответникът бил сключен Договор за
гаранция с № 311868, по силата на който гарантът се задължавал в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
кредитополучателя, като се задължавал
солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя, дружеството - кредитор имало право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да било необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от
кредитополучателя. Съгласно чл. 5
от Общи условия, които се прилагали към Договор за гаранция
№ 311868, сключен между В.В.Р. и „Фератум Банк" ЕООД, кредитополучателят
се задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер на 568 лв. Ответникът не изпълнил
договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради
което кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант
„Фератум Банк" ЕООД, което погасило дължимата
сума в пълен размер, с което встъпило в правата на кредитор и от този момент за
него възникнал правен интерес за
предявяване на претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя. Поддържа се
и че в изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т. 1 - т. 8) от Общите
условия, в случай че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да
е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на
същия се начислявала такса в зависимост от
просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент била в размер на 100
лв. и представлявала административна такса
за събиране на вземането. На 01.12.2017 г. бил сключен договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД и „Фератум Банк" ЕООД с регистрационен № С 56251, по силата на който вземанията били прехвърлени в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се още,
че ответникът извършвал плащания в размер на 760 лв., като към настоящия момент дългът му бил в
общ размер на 883.76 лв., от които главница: 524.71 лв., договорна лихва: 49.68
лв. за периода от 18 ноември 2015 г. до 14 август 2016 г., административна
такса за събиране на вземането: 100 лв., такса за гаранция: 185.61 лв.,
мораторна лихва върху непогасената главница 23.76 лв. за периода от 15 август
2016 г. до 17 май 2018 г. За заплащането
им ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което
било образувано ч. гр. д. № 1336/2018 г. По него била
издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо него, както следва: сумата 524.71 лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит № 311868 от
19 октомври 2015 г., във връзка с Договор за гаранция от 19 октомври 2015 г.;
49.68 лв., представляваща договорна лихва за периода от 18 ноември 2015 г. до 14 август 2016
г.; 100 лв. - административна
такса за събиране на вземането; 185.61 лв. - такса за гаранция; прехвърлени с Приложение Г от 01.12.2017 г. към договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от 01.12.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1336/2018 г. по описа на РС
– Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се
и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се
заповедно производство. Ответникът, чрез назначения му особен
представител, счита предявените искове
за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени информация за
заявка за кредит от ответника и Общи условия към договор за гаранция
(поръчителство) и от тях е видно, че
имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което
същото не следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
С договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити от 01.12.2017 г. „Фератум Банк" ЕООД е прехвърлило на ищцовото дружество свои вземания, подробно описани в Приложение Г, сред които и спрямо ответника.
С писмо към същия договор „Фератум
Банк" ЕООД
е потвърдило извършената цесия
съгласно горепосочения договор.
С пълномощно „Фератум Банк" ЕООД е упълномощило „Агенция за контрол на
просрочените задължения"
ООД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.
С писмо /без номер и дата/ ищецът, в качеството си на пълномощник на „Фератум Банк" ЕООД,
е уведомил ответника за извършената цесия, като по делото няма данни за
неговото изпращане и получаване.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1336/2018 г. по описа на РС - Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 10352/29.05.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 601/30.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от: 524,71 лв. главница до погасяване на кредита; 49,68 лв. договорна лихва от 18.11.2015 г. до 14.08.2016 г.; 100 лв. такси; 185,61 лв. гаранция по кредитната сделка; 23,76 лв. обезщетение за забава за периода от 15.08.2016 г. до 17.05.2018 г., дължими по договор за гаранция от 19.10.2015 г., сключен между длъжника и „Фератум Банк“ ЕООД, във връзка с договор за кредит № 311868/19.10.2015 г., сключен между длъжника и „Фератум България“ ЕООД; ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението - 28.05.2018 г. до окончателното изплащане; както и направените по делото разноски от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 08.08.2018 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, които
са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано
заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената
заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете
са неоснователни, като съображенията за това са следните:
Най-напред следва да се отбележи, че от съвкупния
анализ на събраните по делото писмени доказателства не се установява, че между В.В.Р. и „Фератум
България" ЕООД
е бил сключен валиден договор за потребителски кредит от разстояние, поради което не може да се приеме, че в
тежест на същия не е възникнало задължение за връщане на процесните суми. В тази връзка от ищеца са ангажирани единствено информация за заявка за кредит от ответника и Общи условия,
които обаче не са подписани от страните, а и
са своевременно оспорени от процесуалния представител на ответника. Ето защо не могат да се приемат за годни доказателства относно наличието на
облигационна обвързаност между тях,
породена от процесния договор.
Дори и да не се приеме гореизложеното, следва да
се има предвид, че направеното възражение,
основаващо се на нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, според която прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор, се явява
основателно. От представените по
делото доказателства се установява, че ищецът-цесионер
по силата на изрично пълномощно, дадено му от цедента е изпратил съобщение за извършената цесия, но същото не е
било получено от ответника-длъжник. Отделно от това е уместно да се отбележи, че процесният договор за кредит е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява
трето лице по отношение на постигнатото съглашение, поради което уредените в същия права и задължения не
произвеждат действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на
вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на
заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с получаване на преписа от
исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото
и в двете
производства то е извършено при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Действително в посочената разпоредбата е предвидено, че съобщението се смята за
връчено с изтичането на срока за получаване му от канцеларията на съда, но
следва да се има предвид, че тази законна фикция е уредена единствено за да
обслужва нуждите на гражданския процес във връзка с призоваването. От друга
страна уведомлението за цесията съставлява материалноправно изявление, което
има ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника. При това положение,
след като не се е стигнало до фактическо връчване на книжата, не може да се
приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията. По същите съображения
предаването на исковата молба и приложените към нея доказателства на назначения
от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител не може да се приравни
на правновалидно уведомление, което да има обвързващо длъжника действие,
предвид характера на представителството и обема на правомощията. В
този смисъл е и формиралата се практика на Окръжен съд - Хасково, който в случая се явява и
последна инстанция предвид цената на предявените искове - Решение № 475/05.12.2018 г. по в. гр. д. № 736/2018 г., Решение № 4 от 11.01.2019 г. по в. гр. д. № 763/2018 г., Решение № 32 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 818/2018 г., Решение № 35 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 800/2018 г. и др. Ето защо съдът
намира, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на процесните вземания от ищеца-цесионер, в качеството му на пълномощник на цедента, което
обуславя извод, че цесията не е произвела действие спрямо него.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани,
тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването
им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. ”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, срещу В.В.Р.,
ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК,
вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване
по отношение на В.В.Р. съществуването на вземания на "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД спрямо него за сумите: 524.71 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за кредит № 311868 от 19 октомври 2015 г., във връзка с
Договор за гаранция от 19 октомври 2015 г.; 49.68 лв., представляваща договорна лихва за периода от 18 ноември 2015
г. до 14 август 2016 г.; 100 лв. - административна такса за събиране на
вземането; 185.61 лв. - такса за гаранция; прехвърлени с Приложение Г от 01.12.2017 г. към договор за покупко-продажба на
отписвания на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017 г. между „Фератум Банк" ЕООД и „Агенция за контрол на просрочените
задължения" ООД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1336/2018
г. по описа на Районен съд – Хасково до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
М.Б.