Р Е Ш Е Н И Е
№ 260026 09.02.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
Секретар: Павлина Николова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев
АНД № 1180 по описа на Районен съд - Хасково за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Четирите слона“ ЕООД, гр.Хасково, срещу Наказателно постановление № 26 – 001177 от 27.11.2020г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на дружеството – жалбоподател, в качеството му на работодател, е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Изнасят се конкретни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление. Навеждат се конкретни и обстойни аргументи за допуснато нарушение и на материалния закон и за липсата на осъществено от обективна страна деяние, такова, каквото било описано от контролните органи на ДИТ - Хасково. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково. Излагат се доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН, като се твърди, че случаят е маловажен. Това било така защото не били настъпили вреди, а и веднага след проверката на работника било връчено уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от упълномощения по делото процесуален представител - адв. Д.Д. ***, който заявява, че поддържа подадената жалба. В хода по същество развива подробни съображения за нейната основателност, с които мотивира искането си за отмяна на наказателното постановление, респ. искането, отправено при условията на евентуалност за намаляване на санкцияти и евентуално за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли се и за разноски по делото за адвокатски хонорар.
Административнонаказващият орган - Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, чрез процесуалния си представител – юриск. К.Г.оспорва жалбата и в хода по същество, развива конкретни аргументи за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено и да се присъдят разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 16.10.2020г в гр.Хасково,
ул."Странджа планина"№14, в обект ресторант „XXX" и на 22.10.2020 по
документи в ДИТ Хасково, св.Е.И.Л. - главен инспектор, в присъствието на св.Н.Т.Д.-гл.инспектор
в Дирекция "Инспекция по труда - Хасково" извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство, в т.ч. Кодекса на труда и Закона за
здравословни и безопасни условия на труд на
„Четирите слона" ЕООД. При проверките било
установено, че дружеството жалбоподател „Четирите слона"ЕООД е сключен трудов договор
№17/01.07.2020г. с Ф.Р.К., която е назначена на длъжност
„чистач/хигиенист" в ресторант „XXX", намиращ се в ****, стопанисван
от дружеството в който е отбелязано, че работника/служителя постъпи на работа на
01.07.2020г., удостоверено с подпис. Освен това при проверката по документи са
представени от жалбоподателя - справка от ТД на НАП с изх.№26388203021706 от
02.07.2020г. в 03:17:05 часа за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5
от КТ, график за работа за месец юли 2020г. и отчетна форма за
явяване/неявяване на работа за същия месец. Съгласно същите, работодателят е
определил на 01.07.2020г. лицето Ф.Р.К. да работи трета смяна от 18:00ч. до
22:00ч., като видно от представената отчетна форма за м.юли 2020г. часовете са
отработени от лицето. Имайки предвид горното контролният орган е прие, че жалбоподателят
е извършил нарушение, а именно като
работодател е нарушил забраната по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, като
е допуснал до работа лицето Ф.Р.К., ЕГН:**********, с постоянен адрес:г***,на
длъжност „чистач/хигиенист" в ресторант „XXX", намиращ се в ***** и
стопанисван от дружеството преди да й е предоставил копие от уведомление по
чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на НАП. Прието е, че нарушението е извършено
на 01.07.2020г. в гр.Хасково и е установено при извършената проверка. За
горното нарушение на дружеството жалбоподател е съставен АУАН. Нарушението е
квалифицирано по чл. 63, ал. 2 от
Кодекса на труда. АУАН бил предявен за запознаване на упълномощено лице,
което не вписало възражения в акта. Писмени възражения срещу процесния АУАН не са
постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр.
При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите св.Е.И.Л. и св.Н.Т.Д. относно обстоятелствата, изложени в АУАН и относно тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни със събрания писмен доказателствен материал. Поради това, съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Възприетата от актосъставителя и наказващия орган фактическа обстановка относно релевантните по делото обстоятелства, свързани с констатациите относно дейността на лицето Ф.Р.К. в обекта, стопанисван от жалбоподателя, на практика не се опровергава, а тъкмо напротив – потвърждава се от писмените доказателства, ангажирани от дружеството – жалбоподател, представени още при проверката по документи.
Разпитана в хода на съдебното следствие св. Ф.Р.К. потвърждава, че на 01.07.2020г. е била в ресторант „XXX" стопанисван от жалбоподателя и е разговаряла за работа с Пламена И., която е и пълномощник на дружеството присъствала при връчването на АУАН. Последната и дала да подпише някакви документи и св.К. си тръгнала, като и било обещано да и се обадят по телефона. Така на следващият ден и се обадили да иде на работа. Това било на 02.07.2020г. Св. Ф.Р.К. отрича на 01.07.2020г. да е работила, но съдът не кредитира тези показания, тъй като същите изцяло се опровергават от представените от жалбоподателя писмени доказателства изготвени именно от самия жалбоподател и подписани от св.К. и представляващият дружеството. Затова и съдът не кредитира по никакъв начин свидетелските показания на св. Ф.Р.К., като ги приема за дадени „Про кауза“.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда - Чл. 63. (1) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2005 г.) Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Според чл. 63, ал. 2 – ал. (2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
По силата на чл. 414, ал. 3 от КТ - (3) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., доп., бр. 7 от 2012 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Описано е подробно нарушението и обстоятелствата при които е извършено, като е посочено мястото и датата на извършване на нарушението. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Тоест не са на лице съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната на атакуваното НП. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Тоест жалбоподателят е осъществил описаното в АУАН и НП нарушение. Доказано е, че на посочените в АУАН и НП дата и място работодателят в лицето на „Четирите слона"ЕООД е допуснал на 01.07.2020г., до работа лицето Ф.Р.К., ЕГН:**********, с постоянен адрес:г***,на длъжност „чистач/хигиенист" в ресторант „XXX", намиращ се в **** Това е станало преди работодателят да е предоставил на лицето копие от уведомление по чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на НАП. е копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Последното се потвърждава от събраните по делото гласни и най-вече писмени доказателства представени от самото дружество жалбоподател и изготвени и подписани от него и работника. Безспорно в случая Дружеството - жалбоподател има качеството „работодател” по смисъла на Пар. 1, т. 1, предл. 1 от ДР на Кодекса на труда, съгласно която такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа. А фактът, че е наел лице по трудово правоотношение се установява недвусмислено от съставения трудов договор, посочен по – горе, по отношение на който е подадено и уведомление до компетентната ТД на НАП. За това уведомление е получено съобщение едва на 02.07.2020г. видно от представената по делото справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ издадено от ТД на НАП с изх.№26388203021706 от 02.07.2020г. в 03:17:05 часа. Видно от трудов договор №17/01.07.2020г. сключен между „Четирите слона"ЕООД с Ф.Р.К., последната е назначена на длъжност „чистач/хигиенист" в ресторант „XXX", намиращ се в ****, стопанисван от дружеството. В същият договор е отбелязано, че работника/служителя е постъпил на работа на 01.07.2020г., удостоверено с подпис. Тоест още с назначаването работникът е започнал работа на същият ден. Това се потвърждава и от представеният от работодателя график за работа за месец юли 2020г. и отчетна форма за явяване/неявяване на работа за същия месец. Съгласно същите, работодателят е определил на 01.07.2020г. лицето Ф.Р.К. да работи трета смяна от 18:00ч. до 22:00ч., като видно от представената отчетна форма за м.юли 2020г. часовете са отработени от лицето. Тоест като се има предвид, че справката от ТД на НАП с изх.№26388203021706 от 02.07.2020г. в 03:17:05 часа, няма как на работника в случая на Ф.Р.К. да е било връчено копие от уведомление по чл.62, ал.З от КТ. Такова към датата на която работникът за пръв път е положил труд не е имало. Тоест според съда жалбоподателят е осъществил от обективна страна горното нарушение за което е санкциониран.
Според съда в случая недоказани и ирелевантни остават доводите на, че Ф.Р.К. не е работила на 01.07.2020г., тъй като писмените доказателства описани по-горе и съставени от жалбоподателя и св.К. в ключително удостоверени с техните подписи и печати на дружеството свидетелстват за точно обратното , а ивмено това което съдът приема като фактическа обстановка и което е приел АНО в НП.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Установени са по безспорен начин нарушението и нарушителя, поради което при преценка за наличието на предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност не е налице нарушение на материалния закон.
В случая, във връзка с възражението от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за маловажност на деянието следва да
се отбележи, че действително не са събрани данни, още по-малко представени доказателства
от наказващия орган, че в резултат на нарушението са настъпили каквито и да
било вредни последици за работника. Освен това нарушението е такова, което би
могло да се отстрани веднага след като
бъде констатирано и на практика това е сторено. Съдът приема обаче, че за
извършеното от работодателя, административно нарушение по чл. 414, ал. 3, вр.
чл. 63, ал.2 от КТ, формално не са налице кумулативно предвидените предпоставки
за квалифицирането на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в
от КТ, респ. като основание за налагане на санкция по привилегирования състав
на посочената норма. В този смисъл следва да се отбележи, че преценката по чл.
28 от ЗАНН, респ. по чл. 415в от КТ е
преценка, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, предхождаща налагането
на санкцията, предвидена в закона. В случая наказателното постановление не
съдържа съображения в тази част, а липсата им съставлява на практика отказ да
се квалифицира случаят като маловажен, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност,
каквато съдът няма пречка да извърши в рамките на настоящото съдебно
производство, предвид указанията, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д.
№ 1/2005 г., ОСНК на ВКС, съдържащи задължително тълкуване на закона. Този
отказ на наказващия орган обаче, в конкретната хипотеза се явява съобразен с
материалния закон, предвид текста на ал. 2 на чл. 415в КТ, ДВ. бр. 7 от
Тоест според съда следва НП да се потвърди изцяло.
При този изход на делото, претенцията
на административно-наказващия орган за присъждане на
юристконсултско възнаграждение се явява основателна. Съгласно
новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Цитираната норма е процесуална, има действие занапред и се прилага от
момента на влизането ѝ в сила. Така допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН,
видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към момента е в сила, поради
което на ТД на НАП , се следва юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26 – 001177 от 27.11.2020г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.
ОСЪЖДА „Четирите слона“ ЕООД, гр.Хасково, с ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Хасково сумата от 100 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!