РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Бургас, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500065 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А. Р. А., чрез адв. Камбурова
– Тунтева, срещу Решение №261160 от 25.10.2021 год., по гр, дело №1697/2020 год., по
описа на Районен съд - Бургас, с което Унищожава Договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от 31.07.2017 г.. с нотариална заверка на подписите рег.№3517 и
нотариална заверка на съдържанието с рег.№3518, том 2, акт 47, на нотариус Мария
Василева, е район на действие - PC Царево, от капитала на „ЦАМ ПРОПЪРТИС
МЕНИДЖМЪНТ” ООД, с ЕИК:*********, по силата на който А. Р. М., гражданин на
***, роден на ********** г., е продал на А. Р. А., с ЕГН **********, е адрес: ***, с
оглед на сключването му поради измама. Въззивникът излага подробни оплаквания за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, и поради необоснованост; постановено при
неправилно тълкуване и оценяване на събраните доказателства и неправилно
приложение на материалния и процесуалния закони; въпреки посоченото, че в
производството са представени множеството писмени доказателства, съдът
избирателно приема тяхната относимост към спора и едностранното обсъждане и ги
цени.
Изводът, че ищецът действително е бил умишлено въведен в заблуждение
относно отношенията между дружествата, тяхното действително финансово
положение, се оспорва като неправилен и необоснован, неподкрепен от
доказателствата по делото. Като такъв се счита и извода на съда, че доводите на
ответника, че не е ясно кой е автор на документа и кой е изпратил писмото, не следва
да бъдат приети и ценени при все че е отбелязан авторът на документа и е ясен
неговият изпращач, като не се установява да са налице някакви действия от трето лице
в тази насока. Оспорва се извода на съда, че е налице умишлено заблуждение от страна
на А.а, като последното няма как да не е известно на съпруга й и съдружник в
дружествата - А.А.., при все че той е страна и по другите споразумения, сключени
между „ЦАМ БАЛКАН ИВЕСТ“ и „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНДЖМЪНТ“, които не са
1
били доведени до знанието на М., и от които всъщност е видна каква е била
действителната уговорка между тях. Оспорва се извода на съда, че умишленото
въвеждане в заблуждение се потвърждава чрез изпращането на писмото и прикаченото
към него тристранно споразумение. Доколкото съдът приема, че измама изхождаща от
трето лице, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.2 ЗЗД - измамената страна може да иска
унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или
не е могла да не знае за нея. Доказване на знанието на другата страна не проведено.
Факта, че А. и А.а са съпрузи не потвърждава това. Според въззивника, съдът не е
спазил процесуалните правила, като не е изградил вътрешното си убеждение въз
основа на приобщения доказателствен материал, твърденията и възраженията на
страните в процеса. Възприетата фактическа обстановка не съответства на събраните в
хода на производството доказателства и направените въз основа на това правни изводи
са необосновани и неправилни.
Въззивникът излагат съображения досежно истинността, верността,
съдържанието и автентичността както на електронното писмо, и на твърдените като
приложени и прикачени към него документи, в това число и твърдените като налични
Споразумение - тристранно, и Протоколи от Общо събрание на съдружниците в „ЦАМ
БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, които страната своевременно оспорила. Тези документи се
оспорват откъм съществуване, годност – непредвидени доказателства в ГПК, откъм
авторство и откъм протимопоставимост поради липса на представителна
власт. Оспорва като неверни и неоснователни, твърденията на ищеца че ответникът А.
бил „укривал“ счетоводна и дружествена документация, както и че „ЦАМ
ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД дължи на „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД
някакви пари за наем на имотите за които ищецът твърди че се дължат и които са
предмет на посочения от ищеца договор за наем, за който въззивникът твърди, че не
съществува.
Оспорва твърденията на ищеца, че ежегодно ответникът А.А. бил представял за
подпис, на ищеца М., по начин, време и дати, посочени в Молба вх.№275131 от
08.12.2020 год., антидатирани протоколи, както и неистински годишни финансови
отчети на „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, които били изготвени от
съпругата му – Валентина. Подписването на документите, с които са приемани ГФО на
дружествата, тяхното обсъждане, коментиране и приемане, въззивникът намира зае
нормален работен процес във всяко едно българско дружество. Оспорва като неверни и
неоснователни, твърденията на ищеца че възползвайки се от доверчивостта на
тогавашния си съдружник и почти постоянното му отсъствие от България, А.
последователно били извършили добре обмислена серия от действия, с която успели да
въведат в заблуждение М., относно състоянието на дружествата, както и относно
облигационните връзки между тях.
Оспорва твърденията на ищеца че А.А. му обяснявал и го убеждавал да
прехвърли дяловете си в „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ” ООД, тъй като
дружеството нямало активи, а след извършените две плащания, с които частично са
погасени вземанията на М. към „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД и вземанията на
„ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД към „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ” ООД се
получавало така, че дружеството осъществяващо поддръжката на комплексите
практически било дължало ежегодно 10% от печалбата си на дружеството собственик
на земята, като това е трябвало да бъде така до пълното прихващане на сумите.
Оспорва твърденията на ищеца, че ако той е знаел, че „ЦАМ ПРОПЪРТИС
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД има вземания към „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, в размер
на 41 000лв. и 5000 евро, мажоритарният съдружник, който до подписване на договора
за покупко-продажба на дружествения дялове, от 31.07.2017г„ е притежавал по 90% от
капитала на двете дружества и постоянно е кредитирал същите, никога не би продал
дяловете си за сумата в размер на 90лв., защото ищецът М. е знаел и е бил наясно с
наличието на посочените вземания.
Изследва законовите предпоставки за основателност на иск по чл.29 от ЗЗД във
вр. с чл.27 от ЗЗД, за да се обоснове извод, че предявеният е неоснователен. Заявява и
погасяването му по давност. Излага съображения, че ищецът сам е предложил
сключването на сделки за прехвърляне на дружествата по номинална стойност,
предвид приетото данъчно законодателство в Руската федерация.
Оспорва всички твърдения на ищеца, касаещи начина, по който ответниците за
2
го информирали за дейността на дружеството, изисквали са от него да подписва
документи, давали са фалшиви отчети, както и за непознаване на българския закон,
довело до невъзможност да разбере правните последици от действията, които
извършвал под давление на ответниците.
Оспорва твърденията на ищеца, че ч.гр.дело№6464/2018 год., по описа на
Районен съд Бургас, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №3301 по чл.410 от ГПК от 05.09.2018 год., по силата на която на
длъжника "ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ" ООД е разпоредено и същият е задължен да
заплати на кредитора "ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД 17000 лв.
/главница/, представляваща част от общо дължимата главница в размер на 41000 лева,
се основават на антидатирани споразумения с дати 28.07.2016г. и 12.07.2017 год., както
и че П. П. бил приближен на ответника А. и негово „поставено лице“.
На следващо място, в условията на евентуалност, се заявява възражение на
основание чл.35 от ЗЗД, че процесният договор за продажба на дружествени дялове е
потвърден - саниран от ищеца А.М. с конкулдентни действия, т.к. страната е
изпълнила доброволно всички свои задължения по него и собствеността на
дружествените дялове се е прехвърлила от патримониума на продавача - ищец в
патримониума на купувача - ответник А.А. към момента на сключването на договора.
На следващо място, в условията на евентуалност, ако се приеме че ищецът е бил
подведен от купувача - ответник А., да сключи договора чрез умишлено въвеждане в
заблуждение или опит да се въведе в такова заблуждение, намира че това не е
достатъчно да е налице измама, като основание за унищожаемост на сделката. Нужно е
още освен наличие на заблуждение, сделката да е сключена именно под влияние на
това умишлено предизвикано заблуждение - Решение №532 от 29.08.2003 год., на ВКС,
по гр.д.№1142/2002 II г.о., каквото не е налице - ищецът е знаел за тези хипотетични и
евентуални опити за заблуждение и подвеждане, но тези опити за заблуждение и за
подвеждане са безуспешни, защото вземанията на ответното дружество съществуват и
ищецът е знаел за тях.
Въззиваемият - ищец А. Р. М., чрез адв. Ченголов представя в срока по чл.263,
ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага подробни съображения за
потвърждаване на решението. Според въззиваемия, в първоинстанционното
производство са събрани безспорни доказателства за множество целенасочени и
подвеждащи действия от страна на ответника А. Р. А. и неговата съпруга и
счетоводител на ответното дружество - В. Л. А., довели до умишленото въвеждане в
заблуждение на доверителя ми да сключи процесния договор за покупко-продажба на
дружествени дялове. В тази връзка извършва анализ на заключението на вещото лице
по извършената съдебно- техническа експертиза. Обсъжда приложеното към имейла
тристранно споразумение, с което А. създават в М. представата, че финансовите
взаимоотношения между последния и дружествата „ЦАМ ПРОПЪРТИС
МЕНИДЖМЪНТ’ ООД и „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, са съвсем различни.
Според въззиваемия, съгласно приложената по делото справка за пътуванията на
М., същият не е бил на територията на Република България, респ. в Бургас, на
30.03.2015г., т.е. Протокол от ОС на съдружниците в „ЦАМ ПРОПЪРТИС
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, от същата дата, с който е приет ГФО на дружеството, за
2014г., е антидатиран. М. е напуснал България на 0Т08.2014г. и се е върнал отново на
територията на страната на 03.07.2015г. М. не е бил в България, респ. в Бургас,
включително на 25.02.2016г., т.е. Протоколът от същата дата, с който е приет ГФО на
„ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД за 2015г, също е антидатиран. М. е
напуснал България на 31.07.2015г. и е дошъл отново на 09.07.2016г, М. не е бил на
територията на страната, респ. в Бургас и на 27.03.2017г., от което следва, че и
протоколът от ОС на съдружниците в „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД,
от същата дата, с който е приет ГФО на дружеството, за 2016г., отново е антидатиран.
Тези обстоятелства не били коментирани от първоинстанционния съд.
Според въззиваемия, въпреки изричното разпореждане на съда, по чл. 176 от
ГПК, с което ответникът А. е задължен да се яви в о.с.з. и да отговори: „Как са
провеждани общите събрания на ЦПМ от 30.03.2015г., 25.02.2016г. и 27.03.2017г., с
които са приети ГФО на дружеството?“, същият не се е явявил и не е отговорил.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на
3
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК. За целите на настоящото изложение,
фактите следва да бъдат обобщени така: не се спори, че ищецът М. и ответникът А. са
били съдружници в следните дружества: „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ – ООД, учредено
за да придобие право на собственост върху терен и да изгради ваканционен комплекс
„Мохито клуб“ и „Вила Стефания“; „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ – ООД –
учредено, за да менажира дейността на комплексите; „ЦАМ ХОУМ СЪРВИС“ – ООД –
учредено, за да извърши обзавеждане на изградените обекти. В тези дружества ищецът
е имал 90 дружествени дяла, а ответникът – 10. Учредено било и „ЦАМ ЕВРО
ФИНАНС“ - ООД, с оглед счетоводно обслужване на дружествата, в което ищецът
имал 23, ответникът – 2Х22, а съпругата на ответника – Валентина А.а – 20
дружествени дялове. Управител на дружествата бил ответникът А.. След регистриране
на дружествата, ищецът предоставял на първото от тях допълнителни заеми на суми,
подлежащи на връщане, за връщането на които били предявени искове (напр. т.д.
№658/18г. на БОС, т.д.№190/19г. на БОС, гр.д.№342/21г. др.).
След построяването на сградите, изградените в тях обекти били продадени на
трети лица – купувачи. В тази връзка по делото от двамата ответници са представени
множество договори, които нямат отношение към настоящия спор, поради което и
въззивната инстанция намира, че не следва да ги обсъжда.
С договор за покупко – продажба на дружествени дялове, сключен на
31.07.2017г., ищецът М. продал на ответника А., своите 90 дружествени дяла в „ЦАМ
ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ - ООД, за сумата от 90 лева. След направено
уточнение (л.765 от първоинстанционното дело), ищецът твърди, че за сключване на
договора на тази стойност, бил въведен в заблуждение от ответника и съпругата му В.
А.. Същата му изпратила имейл на 29.07.2016г., към който били прикачени файлове,
съдържащи проекти на решения на Общото събрание на съдружниците и на договори,
с които да се уредят имуществените отношения между съдружниците и дружествата, в
т.ч. по договор за наем, сключен на 01.06.2012г., по силата на който „ЦАМ БАЛКАН
ИНВЕСТ“ – ООД, в качеството му на наемодател предоставило на „ЦАМ
ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ – ООД – наемател, ползването на обектите в „Мохито
клуб“ и „Вила Стефания“, срещу заплащане на наемна цена, в размер на 10% от
годишната му печалба. Установено от съдебно – техническа експертиза, такъм имейл е
изпратен от пощенската кутия на съпругата на ответника до тази на ищеца.
С така предложените проекти за споразумения, се предлагало „ЦАМ
ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ – ООД да заплати върне на М. сумата 41000 лева и
5000 евро, които му дължи „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ – ООД, след което „ЦАМ
ПРОПЪРТИС МЕНИЖМЪНТ“ – ООД ще извърши прихващане с дължимите на „ЦАМ
БАНКАН ИНВЕСТ“ – ООД суми за наем. Тези суми били преведени по сметка на
ищеца. С тези действия ищецът бил въведен в заблуждение, че „ЦАМ ПРОПЪРТИ
МЕНИДЖМЪНТ“ – ООД няма вземания, а има задължения към „ЦАМ БАЛКАН
ИНВЕСТ“ – ООД. Освен това на ищеца били предоставяни неистински годишни
финансови отчети, като освен това на датите, на които му били предоставени за
подпис, той не пребивавал в Република България.
За събиране на горепосочените суми, „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИЖМЪНТ“-
ООД предявило срещу „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ – ООД искове по реда на чл.422
ГПК, за което били образувани гр.д.№8488/19г. на БРС и гр.д.№8455/18г. Установено
от съдебно – счетоводна експертиза, договор за наем от 01.06.2012г. не е осчетоводен в
двете дружества и плащания с основание договор за наем от „ЦАМ ПРОПЪРТИС
МЕНИЖДМЪНТ“ – ООД към „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ – ООД за периода 2012 –
2017г. няма.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност и недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид установените факти, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е правилно и
4
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивите и в тази им част въззивната
инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: Съгласно нормата на чл.27 ЗЗД, унищожаеми са
договорите, сключени при измама. Съгласно нормата на чл.29 ЗЗД, измамата
съставлява умишлено въвеждане на едната страна в заблуждение от съдоговарящия
или от трето лице и подвеждането й да сключи договора. За да е налице измама,
необходимо е у договарящия да бъде създадена невярна представа, чрез изопачаване
или премълчаване на действителността (Витали Таджер – „Гражданско право на НРБ –
обща част, дял ІІ”, „Наука и изкуство” стр.276.
В настоящия случай, ищецът твърди, че е въведен в заблуждение от ответника и
съпругата му, че „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИЖМНЪТ“ – ООД не разполага с
имущество и вземания, а има задължения към „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ – ООД, за
дължими наемни вноски, поради което стойността на дяловете му е номиналната. В
тази връзка въззивната инстанция намира, че доказателствата по делото сочат за
осъществена измама. Установява се, че договор за наем 01.06.2012г., по силата на
който ответното дружество „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ – ООД дължи на
„ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ – наемни вноски не е осчетоводен в двете дружества и
суми по него не са постъпвали. С предложените споразумения у ищеца е създадена
невярна представа, че ответното дружество е длъжник на „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ –
ООД и в изпълнение на част от задълженията си ще плати на ищеца дължимите му от
последното дружество заемни вноски. По сметка на ищеца са били преведени сумите,
посочени в споразуменията, като видно от експертизата, тези суми са в резултат на
друга дейност на дружеството от предходни периоди. Така у ищеца е създадена
невярна представа, че дружеството няма активи, а само задължения, поради което
стойността на дяловете е номиналната.
Ето защо настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, като
вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 600 евро.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261160 от 25.10.2021 год., по гр, дело №1697/2020
год., по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ” ООД, с ЕИК:********* и А.
Р. А., с ЕГН **********, е адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Р. М., гражданин на ***,
роден на ********** г., сумата 600 евро – съдебно – деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5