Р Е Ш Е Н И Е
№ 260004 16. 06. 2023г.
град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 16. 05. 2023г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия :
Методи Величков
Секретар : Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от съдия
Величков търговско дело № 22 по
описа за 2016г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Предмет на
настоящето производство е иск с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
По съображения изложени в исковата молба
ищецът “Юробанк България” АД, ЕИК: *********, моли да бъде признато за установено
по отношение на ответниците „А.“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ №53, представлявано от А.Д.Е. в
качеството му на управител и едноличен собственик на капитала; А.Д.Е., ЕГН: **********,
с адрес: ***; Л.С.Е., ЕГН:**********, с адрес: ***; В.А.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, че същите имат задължение към ищеца, произтичащо от ДОГОВОР ЗА
БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС” ***, АНЕКС №1 от
13.02.2008г. и АНЕКС №2 от 01.12.2011г., АНЕКС №3 от 19.05.2012г„ АНЕКС №4 от
24.06.2013г. в размер на 163 212,56 BGN (сто шестдесет и три хиляди двеста и
дванадесет лева и петдесет и шест стотинки), от които главница: 122 242,16 /сто
двадесет и две хиляди двеста четиридесет и две и шестнадесет стотинки/, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2016г. до окончателното
изплащане на задължението; договорни лихви за периода 21.12.2013г.-
02.02.2016г. в размер на 39 297,38/тридесет и девет хиляди двеста деветдесет и
седем лева и тридесет и осем стотинки/ лв., такси за периода от 31.10.2008г. -
02.02.2016г. в размер на 1673,02/ хиляда шестотин седемдесет и три лева и две
стотинки/лв., както и направените в производството по ч. гр. д. №562/2016 г.,
по описа на Районен съд – Перник, съдебно - деловодни разноски в размер на
както следва: 3264,25 (три хиляди двеста шестдесет и четири лева и двадесет и
пет стотинки) лв. - платена държавна такса, както и 3573,83 (три хиляди
петстотин седемдесет и три лева и осемдесет и три стотинки) лв. - платено
адвокатско възнаграждение. Моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят
направените по делото разноски.
Ищецът основава главния си иск на
твърденията си :
Че
по силата на Договор за банков кредит продукт „ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ,
продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ - ПЛЮС” ***, сключен между „БЪЛГАРСКА
ПОЩЕНСКА БАНКА”АД гр. София, Район Средец, бул. Цар Освободител №14, наричана
„Банката“, в качеството й на кредитор, и от друга страна „А.“ ЕООД, наричано кредитополучател,
Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 55 000 лева.
Кредитът е предназначен за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, като
крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 120/ сто и двадесет/
месеца, считано от откриване на заемната сметка. Съгласно чл. 1, ал. 2 изр. 3
от ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ - ПЛЮС” *** и
ПРИЛОЖЕНИЕ 1 от 26.10.2007г., неразделна част от договора, заемната сметка е
открита на датата на подписване на приложението, а именно 26.10.2007г. Кредитът
съгласно чл. 2, ал. 1 изр.2 от договора се усвоява по разплащателната сметка на
„А.“ ЕООД с ЕИК:*********, а именно сметка с IBAN: ***.
Че банката е
предоставила на кредитополучателя уговорените суми по банкова сметка ***: ***,
с общо 31 броя транзакции /подробно описани/ за периода от 26. 03. 2008г. до 21. 04. 2014г., с което банката е
изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за кредит.
Че съгласно чл. 3
ал. 1 дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит
включва сбора от действащия базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) за лева,
обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 0.25/нула цяло и
двадесет и пет стотни/ пункта. Съгласно чл. 3 ал.2 към дата на подписване на
договора обявеният от банката БЛПМФ за лева е в размер на 10/десет/ процента.
По силата на чл. 3 ал.4 дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на
21-во число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка.
Че съгласно чл. 6
ал. 1 от „ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ - ПЛЮС” ***
и Ноториален акт №*** том ***дело 2011/2008 г. на нотариус per. №***, за обезпечаване на всички вземания на банката от кредитополучателя, които
произтичат от така сключения договор, вкл. главницата, лихвите, таксите,
комисионните, и други разноски по предоставения кредит, кредитополучателят е
учредил в полза на банката ипотека върху УПИ, представляващ дворно урегулирано
дворно място, с площ от 310 кв.м., заедно с построената в този УПИ сграда
представляваща масивна жилищна сграда с магазини за търговия на едро и складови
помещения със застроена площ от 119 кв.м. и с РЗП 353 кв. м., находящ се в ***
и съставляващо УПИ *** в кв. *** по плана за регулация и
застрояване на град Перник - Прирагов район.
Че към ДОГОВОР ЗА
БАНКОВ КРЕДИТ продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС” ***, впоследствие са
сключени Анекс №1 от 13.02.2008г., Анекс №2 от 01.12.2011г., Анекс №3 от
19.05.2012г., Анекс №4 от 24.06,2013г., които са неразделна част от същия
договор.
Съгласно т.1 от
Анекс №1 към същия договор, банката едностранно увеличава размера на предоставената
на кредитополучателя кредитна линия за оборотни средства със сумата в размер на
50 000,00лв.(петдесет хиляди лева). В резултат на това общият размер на
предоставения кредит по ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА
ЛИНИЯ-ПЛЮС” *** е 105 000,00лв.
Съгласно т.8 от
Анекс №2 към договора А.Д.Е., ЕГН**********, с адрес: ***, встъпва като
съдлъжник по предоставения кредит и се задължава да отговаря солидарно за
задължението на кредитополучателя „А.“ ЕООД.
Съгласно т.5 от
Анекс №4 към договора, Л.С.Е., и В.А.Д., встъпват като съдлъжници по
предоставения кредит и се задължават да отговарят солидарно за задължението на
кредитополучателите „А.“ ЕООД и А.Д.Е..
Че вследствие на постигнато съглашение за
въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката
от кредитополучателите, съгласно т.2 от Анекс №2, чл.3 от Анекс №3 и т.2 от
Анекс №4 към договора, кредитополучателите дават своето безусловно съгласие,
оправомощават и упълномощават банката служебно да погаси съществуващите, но
неплатени към момента на сключване на анексите просрочил, чрез трансформирането
им към редовната главница по кредита, поради което след така извършеното
преоформяне размерът на отпуснатия кредит е 122 242,16лв.(сто двадесет и две
хиляди двеста четиридесет и два лева, шестнадесет ст.).
Че задълженията по
банковата сделка се погасяват в унисон с т. 4 във вр. с т. 3 от Анекс №4 към
договора, а именно съгласно двустранно подписан погасителен план при условията
на облекчено погасяване, договорено в чл. 5 от Анекс №3 към договора.
Че дължимата се
договорна лихва включва действащият базов лихвен процент малки фирми за лева,
обявен от Банката, и договорна лихвена надбавка в размер на 0.25пункта, по аргумент от чл.3, ал. 1 от договора за банков
кредит.
Че съгласно чл. 8
ал. 1 от Анекс №3 при просрочие на която и да е дължима погасителна вноска по
Дълга (независимо дали по Част А на дълга и/или по Част Б на дълга) както и при
предсрочна изискуемост на Дълга, дължимата от Кредитополучателя лихва съгласно
Договора за кредит се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка)
за просрочие на Дълга в размер на10 пункта.
Че съгласно чл. 5
ал. 1, кредитополучателят заплаща на банка такса одобрение в размер на 1 %
върху размера на кредита, посочен в чл. 1, но не по малко от 200 лв. или
равностойността им във валутата посочена в чл. 1, платима еднократно при първо
усвояване на кредита.
Че съгласно чл. 5,
ал 2, в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната
сметка по кредита, кредитополучателят заплаща на банката еднократно такса
подновяване в размер на 1% върху размера на подновеният кредит, но не по-малко
от 100 лв. или равностойността им във валутата посочена в чл. 1, като таксата
се дължи еднократно и в случай, че банката, на основание чл. 1 ал. 3, прекрати
усвояването на кредита и страните подпишат анекс, съгласно който усвоеният
кредит се погасява при условията на погасителен план.
Че съгласно чл. 5
ал. 3 кредитополучателят дава своето неотменимо съгласие и оправомощава банката
да събира таксите по този член служебно чрез усвояване от свободния лимит по
кредита, а при липса или недостатъчност на свободен лимит кредитополучателят е
длъжен да осигури необходимите средства по разплащателната си сметка, посочена
в чл. 2 ал. 1.
Че съгласно чл. 5
ал. 4 кредитополучателят дължи на банката комисионна за ангажимент в размер на
1% /един процент/ годишно върху неусвоената част от предоставеният кредит, като
комисионната за ангажимент се дължи през периода от откриването на заемната
сметка по кредита до крайния срок за усвояването (ползването) му, начислява се
месечно и е платима в края на съответния календарен месец.
Че съгласно т. 11
от Анекс №2, с подписването на същия кредитополучателят се задължава да заплаща
на банката такса за управление на кредита, в размер на 0.05% върху остатъчната главница по кредита,
платима ежемесечно.
Че съгласно чл. 23
от договора кредитополучателят и съдлъжниците са поели задължението да
отговарят с цялото си имущество за неизпълнение на задълженията си по договора
и за пълния размер на щетите, причинени на банката от неизпълнение на договора.
Че поради
неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от т.4 от Анекс №4 към
договора за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита и съгласно
чл.24, подт.Г) и чл.25, подт.В) от договора, при допуснато просрочие на
погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж 21.12.2013 г. в размер
на 1024,43 /хиляда двадесет и четири лв., четиридесет и три ст./ лв., банката е
обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява
действието на договора, с Нотариална покана от 04.01.2016г. с Рег.№4/2016г.,
Том I, №3 на Нотариус В.Я., Per №*** в регистъра на НК, връчена на
19.01.2016г.; Писмо - уведомление с Изх.№Е2914 от 20.11.2015г., получено на
23.11.2015г.; с Писмо - уведомление с изх.№.№F2915 от 20.11.2015г. получено на
23.11.2015г.; с Писмо - уведомление е изх.№.F2916 от 20.11.2015г. получено на
23.11.2015г.; с Писмо - уведомление с H3x.№F2917 от 20.11.2015г., които са
изпратени на адресите на седалището на длъжника и адресите, посочени в договора
за банков кредит от съдлъжниците.
Че с решение от
01.11.2007г., СГС вписва промяна на наименованието на дружеството от „БЪЛГАРСКА
ПОЩЕНСКА БАНКА” АД на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРШГАД., а във връзка с настъпила
промяна във наименованието на ищеца, считано от 11.01.2013г., фирмата на ищеца
е променена от „ ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.
Че „Юробанк
България” АД е водила заповедно производство срещу длъжника и съдлъжниците по
ч. гр. д. №562/2016 г., по описа на Районен съд – Перник, по което е направила
разноски - 3264,25лв. за държавна такса, както и 3573,83 лв. за адвокатско
възнаграждение. Че по това дело са били издадени заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и
изпълнителен лист, срещу
кредитополучателя и съдлъжниците, но в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
последните са възразили писмено срещу заповедта за изпълнение, поради което
банката предявява процесния установителен иск за вземанията си, включително и
за разноските в заповедното производство, както следва : главница: 122
242,16лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2016г.
до окончателното изплащане на задължението; договорни лихви за периода
21.12.2013г. - 02.02.2016г. в размер на 39 297,38 л.„ такси за периода от
31.10.2008г. - 02.02.2016г. в размер на 1673,02лв„ както и реализираните в
производството по ч.гр.д.№562/2016 г„ по описа на Районен съд - Перник съдебно
- деловодни разноски в размер на: 3264,25 лв. платена държавна такса, както и
3573,83 адвокатско възнаграждение и
направеното,
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, за доверителя ми „Юробанк България” АД се поражда правен
интерес от предявяване на настоящият иск.
Моли съдът, да
осъди ответниците да заплатят направените съдебни и деловодни разноски по
водене на делото.
Ответниците, чрез
адвокат В.В., са депозирали писмен отговор. Навеждат доводи, че ищецът не е
имал основания за обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърдят, че не само не
са изпаднали в забава, а дори напротив заплащали са много над първоначално
договореното, поради приложението на чл.3 от договора. По отношение на това
обстоятелство съдът следва да отбележи, че е налице влязло в сила Решение №
112184 / 10. 05. 2019г., постановено по гр. д. № 18024/2014г., I ГО, 46 състав
на Софийския районен съд, което съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК е
задължително за настоящия съдебен състав.
Навеждат доводи, че
не са били налице и условията на вдигане на базовия лихвен процент от страна на
банката, която едностранно е извършвала това. Твърдят, че в Анекс № 4 от 24.
06. 2013г.липсва индивидуализиране на кредитното задължение, в това число
размер на главница, лихва и други разходи. Твърдят, че те не са получавали
волеизявлението на банката за обявената предсрочна изискуемост на кредита.
Навеждат довод, че е недопустимо банката да претендира договорни лихви след
датата на предсрочната изискуемост. Твърдят, че е неясно как е формирана
претенцията в размер на 1673,02лв. за периода от 31. 10. 2008г. до 02. 02.
2016г. и прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на тази
сума. Навеждат довод, че е недопустимо в исковото производство да се присъждат
разноски, направени в заповедното такова.
Оспорват
нотариалната покана до В.Д. е достигала
да адресата, както и оспорва писмата от 20. 11. 2011г. до В.Д. и до Л.Е.,
да са достигнали до тях. Оспорват обратната разписка по тези писма и моли
същата да бъде представена в оригинал за първо съдебно заседание. Оспорват
съдържанието и истинността както на подробната справка, така и на извлечението
на разплащателната сметка.
Ищецът е представил
допълнителна искова молба. С нея е пояснил как е формиран базовия лихвен
процент. В тази връзка съдът също следва да отбележи, че е налице влязло в сила
Решение № 112184 / 10. 05. 2019г., постановено по гр. д. № 18024/2014г., I ГО, 46
състав на Софийския районен съд, което съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК
е задължително за настоящия съдебен състав, което е задължително относно
нищожността на клаузата на чл. 3 от договора. Пояснява, че ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС
РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС” *** е сключен с „А.“ ЕООД, което е търговско дружество
и не се явява потребител по смисъла на § 13, т.1 от ЗЗП, а целта на този
договор е за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, поради което под
защитата на тази законова разпоредба не попадат нито кредитополучателя, нито
солидарно отговорните лица по банковата сделка. Пояснява, че с подписването на
Анексите към договора, са въведени облекчени периоди на погасяване на
задълженията, поради възникнали за дружеството временни затруднения, за което
дружеството е предявило писмения искания в тази насока.
Ответниците са
депозирали допълнителен писмен отговор, С него оспорват допълнителната искова
молба и молят да бъде отхвърлен изцяло искът на ищеца като неоснователен, като
на тях да им бъдат присъдени направените разноски, както по исковото
производство, така и в заповедното производство.
Изразяват
становището си, че банката не е изпълнила задължението си да представи пълна и
ясна информация за начина на определяне на Базовия лихвен процент чрез
публикуването му на обществен сайт. Позовава се на разпоредбата на чл. 58 от
ЗКИ, като счита че в конкретния случай тя не е спазена и тази информация не се
съдържа в договора за кредит.
Ищецът, чрез
адвокат Х.И., е представил писмена защита, с която моли исковете да бъдат
уважени по размер съгласно допълнителната съдебно - счетоводна експертиза на
вещото лице Н.И., приета в съдебно заседание на 16. 05. 2023г.
Ответниците, чрез
адвокат В.В., са представили писмена защита, с която молят исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни, като основният довод е липса на предсрочна
изискуемост на вземането на банката, тъй като липсва обективния факт –
неплащане на вноски.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по
делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и
чл. 235 от ГПК, приема за установено, следното :
Исковата молба се явява
процесуално допустима. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК е било предявено от „Юробанк България“ АД и по него е било
образувано ч. гр. д. № 00562 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд. По
делото няма данни въз основа на изпълнителния лист да е образувано изпълнително
дело срещу длъжниците, но всеки от тях, чрез адвокат В.В. е подал възражение
срещу Заповедта за изпълнение на 29. 02. 2016г. Пернишкият районен съд е
изискал справка от която се е установило, че длъжниците по заповедта по чл. 417
от ГПК, преди образуване на заповедното производство са предявили иск срещу
„Юробанк България“, въз основа на който е било образувано гр. д. № 18024 /
2014г. по описа на Софийския районен съд. Предмет на това дело е било иск за
прогласяване нищожността на чл.3, ал.3 от Договор за Банков кредит, Продукт
„Бизнес револвираща линия –плюс“ BL от *** Длъжниците са
конкретизирали, че няма образувано изпълнително дело срещу тях, но са разбрали
случайно за заповедта за изпълнение. Ищцовата банка в срок е предявила
установителния си иск, въз основа на което е образувано настоящето
производство.
Следователно налице
са процесуалните предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни
предпоставки, водещи да погасяване правото на иск и същият подлежи на
разглеждане по същество.
По силата на
Договор за Банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия –плюс“ BL от ***,
между Българска пощенска банка“ АД /по- предишното наименование на „Юробанк
България“ АД/ е отпуснала кредит в размер на 55 000лв. на „А.“ ЕООД, за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди, като срокът за погасяването на
кредита е 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка.
В изпълнение на този договор банката е превела
уговорената сума по заемната сметка на „А.“ ЕООД, от където са теглени различни
суми за периода от 26. 03. 2008г. до 21. 04. 2014г. с оглед предмета на делото.
Съгласно т.1 от
Анекс № 1 от 13. 02. 2008г. към същия договор, банката еднократно е увеличила
размера на предоставената на кредитополучателя кредитна линия за оборотни
средства със сумата от 50 000лв., като по този начин общият размер на предоставения
кредит е станал общо 105 000лв.
Съгласно т.8 от
Анекс № 2 от 01. 12. 2011г., А.Д.Е. е встъпил като съдлъжник на дружеството
кредитополучател.
Впоследствие с т.5
от Анекс № 4 от 24. 06. 2013г., като съдлъжници на дружеството
кредитополучател, са встъпили и Л.С.Е. и В.А.Д..
Дружеството
кредитополучател е изплащало на банката вноски по кредита.
Поради неизпълнение
на погасителна вноска с падеж 21. 11. 2013г. в размер на 228,70лв., на
основание чл.26, подт. Г и чл. 27, подт. В от договора и чл. 60, ал.2 от Закона
за кредитните институции, банката е обявила цялото задължение в размер на 15
982,11лв., представляваща неиздължена главница, 5 949,73лв. дължими лихви
и 234,91лв. дължими такси, за незабавно изискуемо и дължимо. За това са били
изпратени писма с обратна разписка да ответниците, а до В.А.Д. и нотариална
покана, получена от същата на 19. 01. 2016г., поради което същите са надлежно уведомени.
/л.42 – л.70 от заповедното производство по ч. гр. д. № 00562 / 2016г. по описа
на Пернишкия окръжен съд и л. 83 – л.119 от настоящето производство, когато
същото се развивало пред Пернишкия районен съд./
В чл. 3 от Договора
е уговорено плащането на лихвите. Съгласно чл.3, ал.3 от договора действащият
БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за
страните, считано от 21-во число след промяната му. Тази разпоредба важи дори и
в случай, че действащият БЛПМФ е включен в Тарифата или в друг документ на
банката, промените в който влизат в сила с приемането им от компетентните
банкови органи. За промените в действащия БЛПМФ банката уведомява
кредитополучателя чрез обявяването им в банковите салони , а ако БЛПМФ е
включен в Тарифата – и на интернет страницата на банката.
С Решение № 112184,
постановено на 10. 05. 2019г. по гр. д. 18024 / 2014г. по описа на Софийски
районен съд, I – во г.о. 46 състав, влязло в
сила на 11. 08. 2022г., е :
-Прогласена на
основание чл. 26, ал.1, пр. 30то от ЗЗД по иска предявен от „А.“ ЕООД, А.Д.Е., Л.С.Е. и В.А.Д., срещу
„Юробанк България“ АД, нищожността на клаузата на чл.3, ал.3 от Договор за Банков кредит продукт
„Бизнес револвираща линия –плюс“ BL от ***, поради накърняване на добрите
нрави.
-Осъдено „Юробанк
България“ АД да заплати /върне/ солидарно на „А.“ ЕООД, А.Д.Е., Л.С.Е. и В.А.Д.,
на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата 2640,18лв. /главница/, платена от
тях без основание в периода от 04. 04. 2009г. до 04. 04. 2014г. по силата на
нищожната клауза на чл.3, ал.3 от
Договор за Банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия –плюс“ BL от *** и
представляваща разликата между предварително договорената годишна лихва в
размер на 10,25% и действително платените лихви, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба на 04. 04. 2014г. до
окончателното изплащане.
Основният и спорен
въпрос по делото, след приемането на решението, е дали то рефлектира върху
плащаните от ответното дружество вноски на банката кредитополучател. В тази
насока Пернишкият окръжен съд намира следното :
Съдът намира, че това решение, в
частта, с която е прегласена нищожността на клаузата на чл.3, ал.3 от Договор
за Банков кредит няма сила само за напред, а има изначално действие, считано от
датата на подписване на договора - *** Следователно със заплащаните от
ответното дружество суми следва да се покриват задълженията на същото, така
както е уговорено в чл.3, ал.1 от договора. Съдът не възприема доводите на
ищцовата банка, развити в писмената защита, че по този начин веднъж тя е била осъдена да заплати сумата 2640,18лв.
/главница/, платена от ответниците без
основание в периода от 04. 04. 2009г. до 04. 04. 2014г., а втори път ще бъде
присъдена по – малка сума. Банката само веднъж е осъдена да заплати надвнесените
суми, а в случая тя няма да бъде осъдена да ги заплаща втори път, но те следва
да бъдат приспаднати от задължението на ответното дружество /чл.76, ал.2 от ЗЗД/. Следователно по отношение на главницата искът следва да бъде уважен в
размер на 97 548,24лв. /съгласно въпрос № 1 по задачи на ответниците, от допълнителното заключение
на вещото лице Я.А., прието в с.з. на 20. 03. 2023г., което съдът възприема/,
от които :
- 92 235лв. главница
-
5 312,86лв. договорна лихва
За горницата над тези суми :
от 92 235лв. главница до пълния претендиран
размер от 122 242,16лв.,
от 5 312,86лв. лв. договорна лихва до пълния
претендиран размер от 39 297,38лв.,
както и изцяло за сумата
1 673,02лв. /или общо за сумата 65 664,70лв./ искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищцовата банка е направила разноски по делото пред
Пернишкия окръжен съд в размер на 4364,25лв, от които : 3 264,25лв.
държавна такса и 1100лв. възнаграждения за вещи лица.
Ответниците са направили разноски
настоящето производство в размер на 4800лв., от които 4000лв. адвокатско възнаграждение
и 800лв. възнаграждения за вещи лица.
С оглед уважената част от
исковете, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищцовата
банка сумата 2635,42лв..
Ищцовата банка е направила
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 00562 / 2016г. по описа на
Пернишкия районен съд в размер на 6838,08лв, от които: 3 264,25лв.
държавна такса и 3 573,83лв. адвокатско възнаграждение /л.76 и 77 от
заповедното плоизводство/. С оглед изхода по делото ответниците следва да бъдат
осъдени солидарно да заплатят сумата 4129,28лв., представляваща направените от
банката разноски в заповедното производство.
С оглед отхвърлената част от
иска, ищцовата банка следва да бъде осъдена да заплати на ответниците сумата
1951,16лв. разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е Ш
И :
Признава за установено, че по отношение на ответниците „А.“ ЕООД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско
шосе“ №53, представлявано от А.Д.Е. в качеството му на управител и едноличен
собственик на капитала; А.Д.Е., ЕГН: **********, с адрес: ***; Л.С.Е., ЕГН:**********,
с адрес: ***; В.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, че същите имат
задължение към ищеца “Юробанк България” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, произтичащо
от ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС” ***, АНЕКС
№1 от 13.02.2008г. и АНЕКС №2 от 01.12.2011г., АНЕКС №3 от 19.05.2012г„ АНЕКС
№4 от 24.06.2013г. в размер на 97 548,24 лева (деветдесет и седем
хиляди 548,24лв.), от които главница 92 235лв. /деветдесет и две хиляди
двеста тридесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2016г. до окончателното
изплащане на задължението; договорни лихви за периода 21.12.2013г.-
02.02.2016г. в размер на 5 312,86лв. /пет хиляди триста и дванадесет лева/, като за горницата над 97 548,24лв. до пълния
претендиран размер от 163 212,56лв., т.е. за сумата от 65664,70лв.,
както следва:
над 92 235лв.
главница до пълния претендиран размер от 122 242,16лв.,
над 5 312,86лв.
договорна лихва до пълния претендиран размер от 39 297,38лв.,
както и изцяло за
сумата 1 673,02лв. такси за периода от 31.10.2008г. - 02.02.2016г., отхвърля исковите претенции като
неоснователни.
Осъжда
„А.“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
„Софийско шосе“ №53, представлявано от А.Д.Е. в качеството му на управител и
едноличен собственик на капитала; А.Д.Е., ЕГН: **********, с адрес: ***; Л.С.Е.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; В.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплатят солидарно на “Юробанк България”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата 2608,40 лева /две хиляди
шестотин и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща направените от
банката разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно на
уважената част от иска и сумата 4086,95
лева /четири хиляди осемдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща направените от банката разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. № 00562 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда Юробанк България” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н
Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, да заплати на „А.“ ЕООД с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ №53,
представлявано от А.Д.Е. в качеството му на управител и едноличен собственик на
капитала; А.Д.Е., ЕГН: **********, с адрес: ***; Л.С.Е., ЕГН:**********, с
адрес: ***; В.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 1931,16 лева /хиляда деветстотин тридесет и един лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща направените от тях разноски в производството пред
Пернишкия окръжен съд.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок, от датата на връчването му
на страните.
Съдия
: