№ 1110
гр. Бургас, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Радостина П. Петкова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100501339 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от Е. А. К., гражданин на *** ***, роден на
**.**.19** г., чрез особения представител адв. Мария Славейкова Генова,
срещу Решение № 38 от 31.05.2022 г. по гр. д. № 424 по описа на РС Царево
за 2021г., в частта с която е уважен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и въззивника е осъден да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов"’ № 3, ЕИК *********,
сумата в размер на 63,09 лева, представляваща ½ от дълга и съответстваща на
притежаваните от Е. А. К. вещни права върху имота, което задължение за
главница е дължимо от ответника по издадени фактури от периода от
25.07.2018 год. до 26.08.2019 г. с отчетен период по фактури 22.03.2018 год.
до 12.08.2019 год. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 04.08.2021 год. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на 13,97 лева, представляваща
обезщетение за забава.
Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционното
решение е неправилно и необосновано, в обжалваната част, тъй като
предявеният иск не бил доказан. Твърди, че ВиК операторът е неизправна
страна по договора, тъй като не била спазена съответната методика за
отчетеното количество вода. Изложени са подробни аргументи в тази насока,
1
като се заявява, че нормата, която предвижда служебно начисляване на вода е
чл. 39, ал. 5 от Наредбата, но същата се прилагала само по изключение - за
потребители, които нямат монтирани индивидуални водомери, а конкретният
случай не попада в тази хипотеза, тъй като за водоснабдения имот има
водомер, и това било потвърдено и от вещото лице. Ищецът не доказал -
липса на водомер или неизправност на същия, а заключението на приетата
СТЕ не било в състояние да установи наличието на претендираните вземания
само въз основан на счетоводството на ищеца. Липсвало е и протокол за отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за
отчитане на показанията на водомера, поради които обстоятелства липсвало
основание за служебно отчитане на процесния водомер. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на иска срещу него. Не сочи
доказателства.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
подаден от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с който подадената жалба
се оспорва като неоснователна. Твърди се, че са изпълнени условията, за да е
налице облигационна връзка между страните. От справката представена от
ищеца било видно, че се касае за реални отчети - т.е. физически снети от
инкасатора след осигуряване на достъп от страна на потребителя и
непосредствено снемане на показанията на устройството, и един междинен
служебен отчет, чието размер на реално разходване бил потвърден с
последващия реален такъв. В случай, че потребителят не е бил съгласен със
снетите от инкасатора данни за показанията на водомера му, то той бил
длъжен да противопостави евентуалните си възражения в сроковете,
визирани в чл. 40 ал. 2 от Наредбата, каквито не били направени. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски и не
сочи доказателства.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
В исковата молба се твърди, че е налице възникнало облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на
водоснабдяван обект: гр.*** ж.к.*** бл.** ет.** ап.****, с идентификатор
07079.601.223.1.71, със заведена партида в базата данни с аб. № 747924. Сочи
се, че ответниците са придобили качеството потребител на ВиК услуги, към
момента на придобиване правото на собственост върху имота съгласно чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, които
правила са част от съдържанието на възникналото между страните по делото
облигационното отношение, предоставянето на услугите ВиК се извършва по
силата на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги.
2
от ВиК оператор /Общи условия/, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, които са публично известни и са публикувани на интернет
- страницата на водния оператор. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4,
изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от
Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера/водомерите на
абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на
мобилно устройство, поради което не съществува техническа възможност
представител на абоната да положи подпис, каквото задължение е налице при
използването на хартиен карнет. Прави се позоваване на чл. 23, ал. 1, т. 3 и
чл. 25 от ОУ. Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в
чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период,
за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от
предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, които
са одобрени от КЕВР, както следва Фактури №№ **********/ 25.07.2018, с
падеж 24.08.2018, на стойност 13,10 лв. и лихва 3,90 лв. **********/
27.08.2018, с падеж 26.09.2018, на стойност 22,92 лв. и лихва 6,59 лв.
**********/ 25.07.2019 с падеж 24.08.2019, на стойност 66,22 лв. и лихва
12,97 лв. **********/ 26.08.2019 с падеж 25.09.2019, на стойност 23,95 лв. и
лихва 04,48 лв. Сочи се, че ответниците е следвало да заплащат но не са
заплатили своевременно, задълженията по издадените фактури в 30- дневен
срок от датата на издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33,
ал. 2 от Общите условия, поради което дължат и обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
Особените представители на ответниците в депозирания писмен
отговор по исковата молба сочат, че иска е неоснователен.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
От представения Нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № ***
от **.**.20** г. на Нотариус Милена Илчева с peг. № 257 при PC- Бургас, е
видно, че водоснабдения имот е собственост на ответника.
Съобразно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране
3
на водоснабдителните и канализационните услуги "Потребители на такива
услуги " са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. Аналогична е разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи: потребители на услугите В и К са: собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. С оглед на тези
норми потребителите, които са задължени да заплащат В и К услуги са
собствениците или носители на ограничени вещни права- на строеж или на
ползване.
При това положение безспорно е установено по делото качеството
„потребител на ВиК услуги“ на ответника. Този извод не се разколебава и от
факта, че същият е притежател само да ½ ид. ч. от процесния водоснабден
имот. Без значение е и обстоятелството, че на името на ответника не
фигурира открита пред ВиК оператора партида, доколкото облигационното
отношение възниква между оператора и собственика на имота.
От заключението на назначената експертиза по настоящото
производство, което и настоящия съдебен състав кредитира в цялост, се
установява, че водомерът е визуално отчитан, като се потвърждава верността
на представената от ищеца справка, в която е отразено, че при три от
отчитанията за процесния период, водомерът е отчитан като „видян“. Само
едно от отчитанията е извършено при режим на служебно отчитане, но
въпреки това реалното количество потребена вода е потвърдено с последващ
реален отчет при непосредствено снемане на показанията от устройството.
Отчетът е извършван по електронен път, чрез мобилен компютър /а не
дистанционно/ като вещото лице по техническата експертиза подробно е
описало начина, по който се извършва този отчет. При електронното отчитане
на водомера не е необходим и подпис на потребителя /чл. 32, ал. 4 от Наредба
№ 4 /2004 г./, затова несъстоятелни са оплакванията на въззивника, че
справките-извлечения от отчета с мобилното устройство нямат никаква
доказателствена стойност.
При това положение се налага изводът, че са неоснователни
възраженията във въззивната жалба относно приложението на чл. 39, ал. 5, т.
1 от Наредба № 4. Настоящата хипотеза не касае случай при който липсва
4
монтиран индивидуален водомер в жилището. Също така не е извършвано и
служебно отчитане на потребена вода при разпределение.
В настоящия случай се касае за отчитане по електронен път, което
изрично е допустимо от наредбата и се извършва при реално снемане на
данните от измервателното устройство след осигурен достъп от потребителя.
При процесния метод на отчитане се установява реалното количество
потребена вода с точност до литър, като вещото лице е заявило, че оператора
е невъзможно да издаде документ със сгрешени данни.
При това положение въззивната инстанция намира изводите за
основателност, както на главния, така и на акцесорния иск за правилни,
поради което намира въззивната жалба за неоснователна, а
първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78,ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред БОС съдебно-
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и
платен депозит за възнаграждение за особен представител в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38 от 31.05.2022 г. по гр. д. № 424 по
описа на РС Царево за 2021г., в частта с която е уважен иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и Е. А. К., гражданин
на *** ***, роден на **.**.19** г., е осъден да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов"’ № 3, ЕИК *********, сумата в размер на
63,09 лева, представляваща ½ от дълга и съответстваща на притежаваните от
Е. А. К. вещни права върху имота, което задължение за главница е дължимо
от ответника по издадени фактури от периода от 25.07.2018 год. до 26.08.2019
г. с отчетен период по фактури 22.03.2018 год. до 12.08.2019 год. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 04.08.2021 год. до окончателното изплащане, както и сумата в размер
на 13,97 лева, представляваща обезщетение за забава.
ОСЪЖДА Е. А. К., гражданин на *** ***, роден на **.**.19** г., да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир
Вазов” №3, сумата от 250 лв. – съдебно-деловодни разноски.
Първоинстанционното решение в останалата необжалвана част е влязло
в сила.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6