ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1554
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502899 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 288197/04.10.2021 г. от
Адвокатско дружество „Гърбев“, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Братя
Пулиеви“№ 1, чрез адвокат Д.Б., против определение № 263602/21.09.2021 г., с което
по реда на чл. 248 от ГПК е изменено Решение № 261936/12.07.2021 г., постановено по
г. д. № 15029/2020 г. по описа на РС Пловдив в частта му за разноските като е намалена
сумата, която „Вива Кредит“ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на
жалбоподателя, за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ от
720,00 лева на 360,00 лева, с включен ДДС.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт. Посочва се, че първостепенният съд е уважил
предявените два осъдителни иска за връщане на недължимо платени суми по нищожни
клаузи за неустойка и такса експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен
заем. Поддържа се, че в този случай при определяне на минималния размер на
адвокатско възнаграждение е приложима нормата на чл.2, ал. 5 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според
която за процесуално представителство по граждански дела, възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. С оглед на това твърди, че е дължимо възнаграждение от 720,00 лева, с
включен ДДС. Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от „Вива Кредит“ООД, чрез
адвокат А.Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се излагат съображения
1
в подкрепа на обжалваното определение. Моли се то да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по г. д. № 15029/2020 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по искова молба от БЛ. В. Б., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД
срещу „Вива Кредит“ООД за заплащане на сумата от 187,09 лева, като платена без
основание по клауза за неустойка в договор за паричен заем от 01.11.2019 г. и сумата
от 474,04 лева, като платена без основание за експресно разглеждане на документи по
договор за паричен заем от 01.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда 12.11.2020 г. до окончателното изплащане. С
постановеното по делото Решение № 261936/12.07.2021 г. посочените искове са
уважени изцяло, като на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в полза на
„Адвокатско дружество Гърбев“ е присъдено възнаграждение в размер на 720,00 лева,
с включен ДДС.
С обжалваното сега определение, в производство по реда на чл. 248 от ГПК,
инициирано от ответника, така постановеното решение е изменено в частта му за
разноските, като е намалено присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение
в полза на жалбоподателя от 720,00 лева на 360,00 лева, с включен ДДС. За да достигне
до този извод, първостепенният съд е приел, че когато с една искова молба са
предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно
съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички
искове. Счел е, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. намира
приложение при уредбата на отношенията между адвокат и клиент, но не и при
релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Този краен извод е правилен.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно.
В първоинстанционното производство по настоящото дело полагащото се
адвокатско възнаграждение е определено от съда в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от
Наредбата. При предоставена безплатна правна помощ в случаите по чл. 38, ал. 1 от
ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
2
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и
да осъди другата страна да го заплати. Касае се за два обективно кумулативно
съединени иска, които обаче се основават на един и същ източник на неоснователно
обогатяване, а именно Договор за паричен заем от 01.11.2019 г. Това налага дължимото
възнаграждение, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, да бъде определено в
размер от 300,00 лева, или общо 360,00 лева, с включен ДДС, съгласно §2а от
Наредбата, предвид представения на л. 43 от делото на РС акт за регистрация по ЗДДС.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд, така подадената частна жалба се явява неоснователна, а
атакуваното с нея определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263602/21.09.2021 г., постановено по г.д. №
15029/2020г. по описа на РС Пловдив, VІ-ти гр.с.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3