РЕШЕНИЕ
№ 435
ПЛОВДИВ 17.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ-ти състав, в откритото заседание на двадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 1035 по описа за 2018 година и констатира
следното:
Предявен е иск от „Многопрофилна болница за активно лечение Уро Медикс“
ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Колхида“ – продължение, ет.3, със съдебен адрес:****
– адв.М. против Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, София,
ул.“Кричим“1, с адрес за призоваване – Пловдив, ул.“Христо Чернопеев“ 14 с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 59, ал.1 ЗЗО, чл. 219, ал. 1 от
Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 год.
Ищецът твърди, че е лечебно заведение за болнична помощ, регистрирано по
реда на ТЗ и на ЗЛЗ с рег. № от 31.03.2014 год. и към м. април 2015 год. е
осъществявал лечебна дейност.
С Договор № 162167/19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки със срок на действие на НРД за МД за 2015 г. страните са се
уговорили ответникът да поеме заплащането на извършената и отчетена болнична
медицинска помощ в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Ищецът
сочи, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената
и отчетена медицинска помощ, оказана през месец април 2015 г., като остатъкът е
в размер на 81 295 лв. Посочената сума представлява стойността на извършена
през м. април 2015 год. дейност по клинични пътеки, която е над утвърдената
стойност на разходите за м. 04.2015 год. по Приложение № 2 към Допълнително
споразумение № 5/18.05.2015 год., неразделна част от договора. Утвърдената
годишна стойност на болничната медицинска помощ за 2015 год. по процесния
договор е посочена в ДС № 2/24.03.2015 год. в размер на 2 276 569 лв,
като конкретно стойността за м. април е определена в размер на 126 626 лв.
Ищецът с писмена покана, изпратена с писмо от 30.11.2018 год., отправил
искане за заплащане на надлимитната дейност, но с писмо от 17.12.2018 год. ответникът
отказал плащане с аргумента, че извършените дейности са недоговорени, а наред с
това е изтекла и погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Ищецът счита, че отказът на ответника да изплати исковата сума се
основава на клаузи от Допълнителното споразумение към договора № 3/06.04.2015
год. - т. 3 и т. 13 на § 2 и на т.2 от § 3, които счита за нищожни поради
противоречие със Закона, като излага аргументи за това.
Счита за неоснователно и позоваването на НЗОК на погасителна давност, като
приема, че е приложима общата петгодишна давност, тъй като месечните плащания
по договора не са периодични плащания, а частични плащания на годишната
стойност на 12 части.
Иска се да се постанови решение, с което да осъди ответникът да му
заплати сумата 81 295 лв, представляваща
неплатена сума за извършена болнична помощ по клинични пътеки през м. април
2015 год. по сключения между страните Договор № 162167 / 19.02.2015 год., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане.Претендират се направените разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който се дава становище за неоснователност на
предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.
в, пр. последно ЗЗД.
Оспорват се доводите, че индивидуалният договор е в противоречие със ЗЗО
и предвидените в него права на здравноосигурените лица. Заявява, че със
сключването на договора ищецът се е съгласил с определените лимити за заплащане
на извършената от него медицинска дейност. Преценката за увеличаване на
лимитите е на НЗОК, а отказът подлежи на съдебен контрол от съответния
Административен съд, а претенцията съставлява сума, която надвишава утвърдената
стойност на разходите за тези месеци по приложение № 2.
Твърди, че ежемесечно е изпращано известие, подписано с усъвършенстван
електронен подпис от Директора на РЗОК или упълномощено лице, съгласно чл. 17,
ал. 11 от Методиката за заплащане дейностите по БМП по приложение 2 Б от ПМС №
57/2015 г., с които лечебното заведение е уведомявано за неговата надлимитна
дейност.
Оспорва твърдението на ищеца, че са налице основанията на чл. 20 от
индивидуалния договор между ищеца и НЗОК за заплащане на извършената и отчетена
дейност, като твърди, че задължението му се изчерпва със заплащане на
отчетената дейност в рамките на установените лимити.
Моли да се постанови решение, с което искът да бъде отхвърлен, а на
ответника да се присъдят направените по делото разноски, вкл. и за
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното Съдът приема за установено:
Не се
спори по делото, че ищецът е лечебно заведение, което притежава разрешение за
осъществяване на лечебна дейност. В подкрепа на това обстоятелство е
представено Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-310 /
31.03.2014 год.
От
представения Договор № 162167/19.02.2015 г. се установява, че „МБАЛ – Уро
Медикс“ ООД, в качеството му на изпълнител, се е задължил да оказва на
осигурените лица, на неосигурените лица по § 2, ал. 1 от ЗБ на НЗОК за 2015 г.
за акушерска помощ по чл. 82, ал.1, т.2 ЗЗ и на лицата по § 7, ал.1 от ЗБНЗОК
за 2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 5 член
единствен на Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК със съдържание, посочено
съответно в приложение № 16 /приложение № 2 от НРД за МД за 2015 г./ срещу
насрещното задължение на възложителя Националната здравноосигурителна каса да
заплаща извършените дейности.
С Допълнително
споразумение № 3/06.04.2015 г. страните са се съгласили, че възложителят ще
заплаща дейностите при съобразяване Постановление № 57 от 16.03.2015 г. на МС
за приемане на методика за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ
по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО и ще уведомява изпълнителя
ежеседмично за достигнато изпълнение на съответните месечни стойности. Съгласно
новата редакция на чл. 40, ал. 8 и сл. от Договора при достигане на съответните
месечни стойности, водещи до липса на капацитет на възложителя за
хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение,
изпълнителят формира листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване
на правото на достъп до медицинска помощ. За случаите на спешна диагностика и
лечение изпълнителят може да подаде към възложителя писмено заявление за
увеличение на размера на месечната стойност на разходите за дейностите в БМП в
приложения № 2 към договорите на изпълнителя за сметка на стойностите за
следващите месеци в размер до 5% за съответното тримесечие или до 5% от
стойностите за следващото тримесечие, което не се допуска през четвъртото
тримесечие. Съгласно споразумението по ал. 9 при увеличение размера на
стойността на разходите за дейностите в БМП промените в приложения № 2 по ал. 8
се договарят между изпълнителя и възложителя в срока за представяне на отчетите
за заплащане на дейността за съответния месец. Изпълнителят е поел задължение да
спазва този ред, като по изключение, при особено тежки или сложни случаи по
медицински показатели, както и случаи, свързани с форсмажорни обстоятелства,
изпълнителят писмено и незабавно информира възложителя, като мотивира
очакваното заплащане. Случаите се внасят чрез управителя на НЗОК за разглеждане
от Надзорния съвет на НЗОК и от Управителния съвет на БЛС, а решение за
заплащането им се взема при наличие на бюджетни средства.
От представеното приложение № 2 към договора се установяват определените
стойности на дейности и услуги, съгласно Правилата по реда на чл. 4, ал. 4 от
Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. за календарната 2015 г. Първоначално
определеният годишен лимит за 2015 год. е 2 276 569 лв., като лимитът за м. април
2015 год. е определен в размер на 126 626 лв. Тези стойности са коригирани с
допълнителни споразумения, като в частност с допълнително споразумение № 5 / 18.05.2015
год. стойността на дейностите в БМП за м. 04.2015 год. е определена на 151 916
лв, която е останала непроменена с последващото приложение № 2 към Допълнително
споразумение № 6/29.05.2015 год. и Допълнително споразумение 7/12.06.2015 год.
Не се спори също, че ответникът е заплатил на ищеца част от посочената
сума, а остатъкът от 81 295 лв е останал неизплатен.
Основният
спорен по делото въпрос е каква сума във връзка с предоставената медицинска
помощ по клинични пътеки подлежи на заплащане от НЗОК, ако общата месечна
стойност на тези пътеки превишава стойността, определена в приложение № 2 към
индивидуалния договор.
По правилата на чл. 52 от Конституцията на Република България гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна
медицинска помощ, както и на безплатно
ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със Закон. Предвидено
е /чл.52, ал.2 от Конституцията на РБ/, че здравеопазването на гражданите се
финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни
осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със Закон.
Законът, който урежда отношенията във връзка със здравното осигуряване в Държавата,
е Законът за здравното осигуряване и съобразно правилата на този закон следва
да се уреждат и отношенията межда страните по спора.
В чл. 24 ЗЗО е предвидено за какво следва да се разходват средствата
от бюджета на НЗОК, който е основен финансов план за набиране и разходване на
паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от
държавния бюджет, а в чл. 25 ЗЗО изрично се урежда, че в същия задължително се
предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи. Съгласно
чл. 26, ал. 2 ЗЗО със средствата от
резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното
разходване на средствата за здравноосигурителни плащания.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗО сочи, че задължителното здравно
осигуряване гарантира свободен достъп
на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем
пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил
договор с Районна здравноосигурителна каса, а чл. 4, ал. 2 ЗЗО определя правото
на избор като валидно за цялата територия на страната и забранява
ограничаването му по географски или други административни основания.
В чл. 35 ЗЗО са определени правата на задължително осигурените лица, а пакетът
от здравни дейности, гарантиран от задължителното здравно осигуряване е посочен
в чл. 45 от ЗЗО.
В чл. 46 ЗЗО е предвидено, че редът за
предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска
помощ по чл. 45 се определят в
Националния рамков договор (НРД) и в договорите между РЗОК и изпълнителите. Според чл.
4а ЗЗО Националният рамков договор, който се приема за една година, е нормативен административен акт, който има
действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за
НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и
осигурителите. Самият договор с оглед чл. 55, ал. 2 ЗЗО определя условията, на
които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за
сключване на договори с тях; отделните видове медицинска помощ; условията и реда за оказване на помощта; критерии за качество и достъпност на помощта;
документацията и документооборота; задълженията на страните по информационното
осигуряване и обмена на информация; други въпроси от значение за здравното
осигуряване.
Съгласно разпоредбата на чл. 55д ЗЗО обемите и цените на медицинската
помощ, предвидена в НРД, не са част от същия, а са предмет на самостоятелно
ежегодно договаряне, като се определят в съответствие с бюджета на НЗОК за
съответната година и следва да бъдат приети в срок до 14 дни от обнародването
на Закона за бюджета на НЗОК за следващата календарна година, които съгласно
чл. 55д, ал. 8 ЗЗО се обнародват в ДВ и са задължителни за НЗОК, РЗОК и за
изпълнителите на медицинска помощ. Нормата на чл. 55д ЗОО е отменена с ДВ бр.
48/ 27.06.2015 год., но според пар. 44 ЗИД на ЗОО националните рамкови договори, обемите и
цените на медицинските и на денталните дейности, методиките за остойностяване и
заплащане на медицинската помощ и решенията по чл.
54, ал. 8 и/или 9, които действат към момента на влизането в сила на този
закон, се прилагат до приемането на нови национални рамкови договори.
Така изложеното обосновава
извода, че претендираните от ищеца субективни права
като част от възникналото между страните правоотношение на основание на чл. 59
и сл. ЗЗО, което пряко обслужва интересите на трети лица, ползващи се от
здравни услуги, са обусловени от предвиденото в чл. 52 от Конституцията на РБ
право на гражданите на здравно осигуряване,
гарантиращо им достъпна медицинска помощ, осъществяване на която гаранция е
разписано и в Закона за здравното осигуряване - чл. 2, чл. 4 и чл. 35 ЗЗО. С цел осигуряването на
този достъп, а и за гарантиране спазването на правата на осигурените
лица е предвидена разпоредбата на чл. 45 ЗЗО, съгласно която НЗОК е задължена да заплаща определени видове медицинска
помощ, която има императивен характер, потвърждаващ се и от разпоредбата на чл.
46 ЗЗО, която сочи, че с Националният рамков договор и индивидуалните договори
не може да се игнорира задължението за плащане, а единствено на определяне
подлежи редът за нейното предоставяне и моментът, в който това следва да осъществи.
Ето защо
предоставянето на гарантирания пакет здравни
дейности на лицата, осигуряващи се задължително, е обусловено от
сключването на Национален рамков договор за съответната година и от договорите,
сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ по чл. 59 ЗЗО. Част от
индивидуалните договори съгласно чл. 24 НРД са цените
на медицинските дейности, установени по реда на чл. 55д ЗЗО, както и приложения за стойност на
медицинските дейности за болнична медицинска помощ, за медицински
изделия, прилагани в болничната медицинска помощ и/или за лекарствена терапия
при злокачествени заболявания.
Тези две
изисквания са обусловени от съдържанието на чл. 4 ЗБНЗОК за 2015 г., регламентиращо,
че НЗОК определя за всяка Районна здравноосигурителна
каса годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, а самите РЗОК
да определят стойността за дейностите към договорите с изпълнителите на
болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. Следва да се има предвид, че
ЗБНЗОК за 2015 г. изрично овластява Надзорния съвет на НЗОК да използва
преизпълнението в приходната част на бюджета от здравноосигурителни вноски и
неданъчни приходи за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените
разходи – вж. § 1 от ПЗР на ЗБНЗОК, което означава, че нито финансовият план,
нито ЗЗО предписват бюджетна рамка като предел на отговорността на Държавата
при обезпечаване на покрития от НЗОК пакет от услуги.
Изложеното до тук, съобразено със съдържанието на цитираните по- горе разпоредби на ЗЗО, налага извод, че предвиденото в чл. 52 КРБ право може да бъде упражнено в рамките на бюджета на НЗОК за съответната година при условие, че с предвидените разходи за медицинска помощ в този бюджет следва да са съобразени НРД за годината, договора, определящ обемите и цените на медицинската помощ, а и самите индивидуални договори с изпълнителите на такава. Именно за да се създадат условия за спазване на съответната бюджетна рамка, е предвидено и споменатото по - горе изискване на чл. 4 ЗБНЗОК. Това обаче не означава, че разходването на бюджета за годината в един по-ранен период, лишава гражданите да се възползват от правата си по чл. 52 КРБ, нито освобождава Държавата от отговорност спрямо изпълнителя, осъществил обещаната от нея и финансово обезпечена чрез бюджета на НЗОК медицинска помощ. Бюджетът очертава обещаните средства, без обаче да лимитира отговорността на НЗОК, в който смисъл и следва да се интерпретира правилото на чл. 4, ал. 3 ЗБНЗОК за 2015 г., което ангажира органите на управление на НЗОК периодично да анализират и при необходимост да коригират разпределените суми в рамките на предвидените с бюджета средства за НЗОК при предварително утвърдени правила – чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК, вкл. и с използване на бюджетния резерв. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗО, съгласно която
със средствата
от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното
разходване на средствата за здравноосигурителни плащания, т.е. водещото е
осигуряване на предвиденото в Конституцията право на гражданите по чл. 52, а не
съблюдаване на бюджетната ограниченост.
В тази връзка Съдът приема за основателни
възраженията на ищеца за това, че разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 6 от
договора, допълнена с ДС № 3 от 06.04.2015 г., която задължава възложителя да
заплаща само извършената и отчетена от изпълнителя дейност в рамките на
стойностите, посочени в приложение № 2 и тази на чл. 40, ал. 6, създадена и
допълнена с допълнително споразумение, която не дава право на изпълнителя да се
отчита за дейности на стойност, надвишаваща стойността за съответния месец в
Приложение № 2 към договора, а също и новосъздадената т. 3 на чл. 53, са
нищожни като противоречащи на чл. 35 ЗЗО, чл. 55, ал. 3, т. 2 и т. 5 и т. 6 ЗЗО на основание чл.
26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и като такива не произвеждат действие. Осъществената
болнична помощ следва да бъде заплатена в изпълнения обем, тъй като за
оказването на болнична помощ по клинични пътеки няма уговорени лимити.
Противното би означавало възлагане на финансова тежест за предвиден в Закона
пакет от медицинска помощ върху частноправен субект – лечебното заведение,
което е в пряко противоречие с гарантираната цел на ЗЗО, както и с основните
разпоредби на сключения между страните договор.
Следва да се има предвид и фактът, че в договора не
е предвидена възможност след изчерпване на предварително определените
стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на определените по
договора дейности. Напротив, в същия изрично е въведено изискване ищецът, в
качеството му на изпълнител, постоянно да осигурява договорената болнична
медицинска помощ на здравно осигурени лица –чл. 5 от договора – т. 1 и т. 2.
Изрично в чл. 5, т. 8 е предвидено задължение за изпълнителя да разполага по
всяко време с медицински специалисти, в т. 9 - да осигурява непрекъснато 24 -
часово изпълнение на лечебната дейност. С посочените норми са уговорени основни
задължения на ищеца по Договор от 19.02.2015 г., НЗОК му е възложила
изпълнението на дейностите, предмет на договора, без да е поставено условие за
изпълнението им - ограничение на приема на здравно осигурени лица съобразно
лимита на договорените средства. В чл. 5, т. 10 изрично е посочено, че
изпълнителят не следва да изисква заплащане или доплащане от здравно осигурени
лица за дейност, предмет на настоящия договор, от което следва изводът, че
всяка извършена дейност от приложение 2 на договора следва да бъде заплатена от
възложителя, което пак е във връзка с конституционно гарантираните права на
здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно
ползване на медицинско обслужване при свободен избор, осигуряващи опазването на
здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално
благополучие, като в конкретния случай ищецът при провеждане на леченията е
изхождало именно от този принцип в съответствие с критериите за добра
медицинска практика – чл. 46, ал. 3 ЗЗО, действаща към процесния период.
Ето защо следва да се приеме, че извършените над
определения лимит дейности са по повод на изпълнение задълженията на
изпълнителя по договора, за които същият следва да бъде възмезден, а наведеното
възражение от ответника за това, че не дължи плащане, тъй като извършеното е
над установения лимит, е в категорично противоречие с целите и предмета на
сключения между страните договор.
Предвид установяването на съществуване на вземането
по предявения иск следва да се разгледа възражението на ответника за погасяването
на вземането поради изтичането на давностния срок.
Съдът приема, че за вземанията на ищеца приложение
намира кратката тригодишна давност по чл. 111, б. В ЗЗД.
Вземанията, произтичащи от договора, са платими ежемесечно и имат периодичен характер. Според Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 год. на ОСГК на ВКС понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая вземанията на ищеца, респ. задълженията на ответника, произтичат от един и същи факт – от Договор от 19.02.2015 год. и отговарят на изяснените в тълкувателното решение критерии.
Заплащане на изпълненото е дължимо при условията на чл. 35 от договора –
до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Предвидено е изключение досежно
плащанията, за които е предвиден друг срок в чл. 31, ал. 3 и ал. 4 от договора,
каквито са дейностите в полза на неосигурени лица и медицинската помощ на
лицата по пар. 7, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 год. Според последно посочената разпоредба през
2015 г. средствата за лекарствени продукти по чл. 4,
т. 1 от Закона за ветераните от войните и по чл.
15, ал. 1 и 2 от
Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, както и целевите средства
за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица, които
нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в
здравноосигурителния процес по реда на Постановление № 17 на
Министерския съвет от 2007 г. за определяне на условията и реда за разходване
на целевите средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична
помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им
осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, са за сметка на
държавния бюджет и се изплащат от Агенцията за социално подпомагане чрез НЗОК. В
случая ищецът не твърди по повод възражението за давност, а и не доказва
процесните вземания да са за подобен вид дейности, за които е предвиден друг
срок за плащане. Поради това е приложимо общото правило, че стойността на
оказаната през определен месец болнична помощ по клинични пътеки е платима до
30-то число на следващия месец. За болничната помощ, извършена месец 04.2015
год., плащането е дължимо до 30-то число на следващия календарен месец – до
30.05.2015 г. Погасителната давност изтича три години след този момент, а
именно на 30.05.2018 год., в съответствие с правилото на 72, ал. 1 ЗЗД – на
съответното число и месец на последната година от срока.
Искът обаче е предявен на 27.12.2018 г., т.е., след
изтичането на тригодишния давностен срок.
Съдът не възприема аргументите на ищеца, обосноваващи
приложимост на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Волята на страните за
падежа на месечните плащания е ясно определен в договора – 30-то число на
месеца. До този момент следва да бъдат извършени както плащанията за
дейностите, попадащи в утвърдения в приложение № 2 месечен лимит, така и
плащанията, които го надвишават. На посочения падеж е платим пълният размер на
оказаната през съответния месец болнична помощ. Действително, както се
акцентира от ищеца, размерът на задължението не е предварително определен, но е
определяем, на база на предварително утвърдената стойност за клинична пътека.
Според Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 год. на ОСГК на ВКС предварителната
определеност на размера на задължението не е
необходима, след като задълженията имат единен правопораждащ факт –
сключеният договор, падежът им настъпва през предварително определени интервали
от време – ежемесечно на 30-то число, а размерите на плащанията са определяеми
на база обема на предоставената помощ при предварително приета единична цена,
без да е необходимо плащанията да са еднакви по размер, за да е приложима
давността по чл. 111 ЗЗД. Макар в договора да е определен годишният лимит за
оказана болнична помощ по клинични пътеки, месечните плащания не са частични
плащания, а периодични такива, определени по размер след изтичането на всеки
месечен период въз основа на конкретния обем на оказаната в рамките на този
период медицинска помощ.
Поради изложеното искът, като погасен по давност,
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.
3, вр. ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски.
Претендираните разноски са за юрисконсултско възнаграждение, което следва да се
определи по реда на Наредбата за
заплащането на правната помощ. Като взе предвид, че разглеждането на делото е
продължило в рамките на едно съдебно заседание и спорът се разрешава само на
база писмени доказателства, приема, че възнаграждението следва да се определи в
размер на 200 лв.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ УРО
МЕДИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив
4004, район Южен, ул. „Колхида“ – продължение, етаж 3, представлявано от Управителя
Ж.Р.Ч., против НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА /НЗОК/, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1, Булстат
121 858 220, иск за заплащане на сумата 81 295 лв /осемдесет и една хиляди двеста деветдесет и пет лева/,
представляваща неплатена стойност на извършена болнична помощ по клинични пътеки
по сключения между страните Договор № 162167/ 19.02.2015 год. през м. април
2015 год., ведно обезщетение за забава, считано от датата на подаването на
исковата молба – 27.12.2018 год. до окончателното плащане
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ УРО МЕДИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4004, район Южен, ул.
„Колхида“ – продължение, етаж 3, представлявано от Управителя Ж.Р.Ч. на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА
КАСА /НЗОК/, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1,
Булстат 121 858 220, сумата 200 лева /двеста лева/ разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: