№ 428
гр. Перник, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105877 по описа за 2021 година
Образувано е по молба с правно основание чл. 8 от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от М. Д. Д. срещу М. М. СТ., лице с което
съжителствала на домашни начала, поради осъществен от него акт на домашно насилие
на 23.11.2021 г.
В молбата се посочва, че ответникът е посетил дома на молителката, в който
живее с майка си и ѝ е нанесъл побой, което не е изолиран случай.
С определение на съда от 02.12.2021 г. молбата за налагане на мерки за
незабавна защита е уважена.
В съдебно заседание молителят поддържа молбата по вече изложените
съображения. Назначеният процесуален представител на молителя по допуснатата му
правна помощ уточнява, че последният акт на домашно насилие, за който реално се
иска издаването на заповед за защита е на 22.11.2021 г.
Ответникът не оспорва фактическите твърдения , изложени в молбата за защита
от домашното насилие, но като моли съда да я остави без уважение. Представя своята
гледна точка за раздора в отношенията между страните като заявява, че на 22.11.2021 г.
е ударил молителката, тъй като същата не разходва осигурените от него средства за
децата, а за лични нужди.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която
съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице,
насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3, т. 6
ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт насилие спрямо пострадалия,
съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.
1
1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие с посочената
последна дата на осъществяването им 22.11.2021 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване
наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от
наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от
него действия, свързани с посегателство върху молителя.
По делото не е спорно, че молителят е съжителствал на семейни начала с
ответника, следователно между страните съществува сочената в молбата връзка,
представляваща първото основание за разглеждане на искането за защита, отправено от
молителя.
В подкрепа на тезата на молителя е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
в която са изложени факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично
описва развоя на събитията.
За опровергаване тезата на молителя, ответникът не е ангажирал доказателства,
а и признава, че е осъществил описания акт на домашно насилие, като единствено сочи
мотивите си за това.
При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в
процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна
отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.
3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса
на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг.
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил
факти, идентични с изложеното в молбата, като описва развоя на събитията,
осъществени на 22.11.2021 г. Тези данни се подкрепят от признанието на ответника.
Съдът е наясно, че за всяко поведение, не само от естеството да бъде
санкционирано от закона, се коренят причини и събития, понякога развивали се в
продължение на години, като проявата на агресия е именно в резултат от тях. Те не
оправдават конкретната постъпка, но могат да бъдат взети предвид при определяна на
санкцията.
По тези съображения съдът приема, че подадената молба за защита от домашно
насилие е основателна и следва да се уважи. Доказването на осъществен акт на
домашно насилие обуславя необходимостта от постановяване на мерки за защита по
см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното от ответника поведение и имащи
превантивен ефект спрямо извършителя на насилието, респ. представляващи защита на
пострадалото лице срещу бъдеща агресия.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът
налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е
обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно
издадената заповед за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че
определената вече привременна мярка за незабавна защита в най – пълна степен би
защитила здравето на молителя от последващи посегателства, доколкото от данните по
делото се установи, че са налице и предходни такива, но доколкото стоят извън
предмета на това производство същите не са коментирани.
В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае
2
се за физическо насилие, характера и начина на осъществяването им, съдът намира, че
на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
– да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя, по т. 2 -
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище е неприложима,
доколкото страните по делото живеят разделени. Следва да бъде наложена санкцията
по т. 3 ЗЗДН – забрана на да приближава жилището му и местата му за социални
контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м.
Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал
проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да
извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна
гаранция за защита от такова бъдещо поведение.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3
от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца. Съдът, при съобразяване с
фактическите отношения между страните, доказателствата за физическото,
психическото и емоционалното състояние на молителя, липсата на данни по делото за
продължаващо такова поведение от ответника, срокът през който тази забрана е
действала от постановяването с издадената по делото заповед за незабавна защита, и
необходимостта от срещи между страните за осъществяване на лични отношения с
децата от страна на ответника, съдът намира че тази мярка следва да бъде определена
за срок от три месеца, считано от постановяване на съдебното решение и издаване на
заповедта за защита, през които за ответника ще съществува процесната забрана и
който би му оказал необходимото превантивно въздействие.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължение на съда
при уважаване на молбата за защита да наложи на извършителя на домашното насилие
глоба в границите от 200 лв. до 1 000 лв., съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати такава в размер от 200 лв., платима в полза на държавата. За горния
си извод съдът изхожда от конкретно проявеното поведение от ответника – признание
на стореното.
Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо
молителя да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН, заради
осъществения акт на физическо насилие от ответника и на основание чл. 15, ал. 2
ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към
извършителя за последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно,
че полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на Прокуратурата.
По разноските:
При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00 лева,
определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
На молителя е указана безплатна правна помощ от назначеният му процесуален
представител. На основание чл. 27б от Наредбата за заплащането на правната помощ
съдът определя възнаграждение на процесуалния защитник в размер от 150,00 лева
като взе предвид, че процесуалният представител е проявил активност за отстраняване
на нередовностите в молбата и попълване на делото с доказателства. На основание чл.
78, ал. 7 ГПК тази сума следва да бъде присъдена в полза на Националното бюро за
правна помощ.
В светлината на гореизложеното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
3
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на М. Д. Д., ЕГН **********, гр. Перник,
******* срещу М. М. СТ., ЕГН **********, гр. Перник, ***** за осъществен по
отношение на него акт на домашно насилие на 22.11.2021 като:
ЗАДЪЛЖАВА М. М. СТ. да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на М. Д. Д.;
ЗАБРАНЯВА на М. М. СТ. да приближава М. Д. Д., жилището находящо се в
гр. Перник, *******, както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-
малко от 100 /сто/ метра срок от три месеца, считано от постановяване на решението и
издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. М. СТ., че при неизпълнение на Заповедта,
полицейският орган, констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и
уведомява органите на Прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. М. СТ. на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, да заплати в полза на
държавата глоба в размер на сумата от 200,00 лева и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
по сметка на Районен съд – Перник сумата от 25,00 лева, представляваща държавна
такса, дължима по делото.
ОСЪЖДА М. М. СТ. на основание чл. 78, ал. 7 ГПК да заплати 150,00 лева в
полза на Националното бюро за правна помощ.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник
в седемдневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4