№ 2066
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330206152 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалваното е Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-66 от 30.08.2021г.
на Директор на РЗИ-Пловдив с което на И.А.В.. от гр.Х., обл.Пловдив, ЕГН
********** на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по т.7 от
Заповед № РД-01-646/29.07.2021г. на Министъра на здравеопазването, във
връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
С жалба от жалбоподателя И.В., чрез процесуален представител адв.М.К. се
прави искане за отмяна на НП поради неговата неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Представят се и основания за това
искане.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с
процесуален представител адв.К., който поддържа жалбата и искането за
отмяна на НП. Ангажира събирането на гласни доказателства. В пледоарията
си представи доводи по същество на искането си за отмяна на издаденото НП.
Прави искане за присъждане на разноски.
1
Въззиваемата страна редовно призована в съдебно заседание се представлява
от гл.юристконсулт Р.Г. която представя становище за неоснователност на
жалбата. Представя писмени доказателства и ангажира разпита на
актосъставителя. В пледоарията си представи доводи по същество на
искането си за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави
искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
В изпълнение на Заповед № РД-01-646/29.07.2021г., в сила от 29.07.2021г. на
министъра на здравеопазването, на 22.08.2021г. , в 00,20 часа служители на
РЗИ Пловдив, съвместно със полицейски служител, представител на сектор
„СПС“ към ОДМВР Пловдив извършили проверка в ресторант „Извора“ в
гр.Х., алея „Момина сълза“ представляващо закрито обществено място по
смисъла на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето и т.10
от Заповед № РД-01-646/29.07.2021г. на министъра на здравеопазването. В
хода на проверката било констатирано че лицето И.А.В.. – **** в
заведението не е поставило защитна маска за лице. Констатациите от
проверката проверяващите отразили в съставен Протокол от извършена
проверка от 22.08.2021г. На 22.08.2021г. от свидетел Ат. В. Ч. на длъжност
държавен ****, против жалбоподателя И.В. е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 001692 за административно
нарушение по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във вр. с т.7 от Заповед РД-
01-646/29.07.2021г. на министъра на здравеопазването. Актът е съставен в в
присъствието на жалбоподателя, който не се вписал възражения или
обяснения след запознаване със съдържанието на акта. Актът е подписан от
посочените в него лица. Актът е бил връчен на жалбоподателя на датата на
неговото съставяне, надлежно удостоверено с разписка за връчване,
неразделна част от акта. Пред АНО в законоустановения срок не са били
представени писмени възражения от жалбоподателя относно съставения акт и
нарушението посочено в него. На 30.08.2021г. от АНО бил издадено
наказателно постановление № РД-04-Х-Б-66 с което на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева за нарушение по т.7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021г.
2
на Министъра на здравеопазването, във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за
здравето. Издаденото НП на 09.09.2021г. е било надлежно връчено на
жалбоподателя, който в срок го е обжалвал пред Районен съд гр.Пловдив.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на
актосъставителят Ат. В. Ч. разпитан като свидетел, чиито показания съдът
кредитира като обективни и достоверни и подкрепящи се от писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от
показанията на свидетел М.Г.П., които също се подкрепят от приетите по
делото гласни и писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна: По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание
чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на
жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно
- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
3
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно“ и „незаконосъобразно“
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд , достигна до следните
правни изводи: С оглед изложеното, съдът след запознаване със
приложените по дело АУАН и НП, както и приложената административна
преписка намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
4
притежаващи нужните правомощия за тези действия. Атакуваното НП е
издадено в срок. При съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до опорочаване на административнонаказателното производство и
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, в какъвто
смисъл е и основаният довод на жалбоподателя.
От приетите по делото доказателства и не оспорено от страните се установи
че жалбоподателят, по време на проверката е бил на работното си място в
ресторант „Извора“ находящ се в гр.Х., алея „Момина сълза“, при въведена в
страната извънредна епидемична обстановка. Съгласно разпоредбата на т.7
от Заповед № РД-01-646/29.07.2021г. на Министъра на здравеопазването за
лицата намиращи се в закрити обществени места, включително и ресторанти,
тъй като в тях се обслужват граждани, са длъжни да имат помещения
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
която се използва съгласно препоръките в приложение № 3 към заповедта.
От приетите по делото доказателства съдът намира че безспорно е
установено, че в състояние на противоепидемична обстановка,
жалбоподателят не е спазил въведените с министерска заповед, на основание
Закона за здравето противоепидемични мерки – носене на маска за лице,
поради което и извършил нарушението посочено в НП с което е ангажирана
неговата отговорност. Ирелевантен за делото е факта че проверката е
започнала след приключване на работното време на заведението. АНО в
съответствие с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложил на
жалбоподателя административно наказание Глоба в размер на 300 лева който
размер не е в правомощията на съда да изменя в насока неговото намаляване.
При така установеното съдът счита че в настоящия случай не се касае за
нарушение което да се определи като „маловажно” по смисъла на ЗАНН.
Съгласно чл.28 от ЗАНН „За маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може: да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание“. Според съда
в случай че веднага след предупреждението което е било отправено към
жалбоподателя, да покрие носа и устата си с предпазна маска или „друго
средство“, е било изпълнено, то тогава нарушението което е констатирано от
контролните органи би следвало да се третира като маловажно. Такива
5
действия от страна на жалбоподателя съдът не констатира поради което и
счита че не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН право на
разноски има въззиваемата страна, която прави искане за присъждане на
юристконсултско възнаграждение. Съдът намира че следва да присъди
такова възнаграждение в размер на 80 лева съобразно действащото
законодателство и съдебна практика.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-66 от
30.08.2021г. на Директор на РЗИ-Пловдив с което на И.А.В.. от гр.Х.,
обл.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева
за нарушение по т.7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021г. на Министъра на
здравеопазването, във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
ОСЪЖДА И.А.В.. от гр.Х., обл.Пловдив, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на РЗИ Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване
на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6