№ 321
гр. Шумен, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Д.а
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно гражданско
дело № 20223600500515 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.435, ал.1, т.3, пр.ІІ, във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 09311/27.06.2022 г. от „Юробанк България“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, бул. „Околовръстен
път“ № 260, действащо чрез пълномощника си адв. К. К. при ВАК, против Постановление от
19.05.2022 г. за прекратяване на изп. дело № 20127180404013 по описа на ЧСИ С.К.Д., с рег.
№ 718, с район на действие ОС гр. Варна, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, по отношение
на длъжниците З. Ж. Т., „Черноморски строежи“ ЕООД, представлявано от Е.Н.Т. и Р. И. Р..
Жалбоподателят – взискател по соченото изпълнително дело счита действията на ЧСИ за
незаконосъобразни. Излага, че в периода от образуване на изпълнителното дело до
настоящия момент периодично са искани от взискателя различни изпълнителни действия,
като между исканите и извършваните изпълнителни действия не изтичал период по-голям
или равен на предвидения в чл.433, ал.1, т.8 ГПК двугодишен срок. Предвид изложеното
моли съдът да отмени атакуваното действие на ЧСИ, а именно прекратяване на
изпълнителното дело.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК са постъпили писмени възражения от солидарните
длъжници З. Ж. Т. и Р. И. Р., действащи чрез пълномощника си адв. Д. Я. при ВАК, в която
вземат становище, че жалбата е нередовна, съгласно чл.436, ал.4 ГПК във вр. с чл.260 ГПК,
изцяло бланкетна и не съдържа никакви обстоятелства и факти, в условията на които се иска
отмяна на прекратяването, а се възлага цялата проверка на съда. По същество считат, че по
1
отношение на длъжника З. Т. перемцията е настъпила в периода 29.01.2013 г. – 11.09.2015 г.
Дори и да бъде прието противното, то след 07.01.2018 г. /когато е поискано запор на
банкови сметки и опис на движими вещи/ е в условията на вече настъпила перемция.
Двугодишният срок е изтекъл към датата на постановлението. По отношение защитата на
длъжника Р. Р. сочи, че срещу него са били поискани и извършени изпълнителни действия
през 2013 г. – запор на дружествени дялове – 08.01.2013 г.; запор на вземане – 04.02.2013 г.;
възбрана на недвижим имот – 15.02.2013 г. Към 16.02.2015 г. срокът по чл.433, ал.1 т.8 ГПК
по отношение този длъжник е изтекъл. Едва през 2017 г. били поискани изпълнителни
действия – запор на МПС. Перемцията към датата била настъпила. Предвид изложеното
моли частната жалба на вазискателя да бъде оставена без уважение.
Постъпило е писмено възражение от „Шабленски езера“ АД, гр. Варна, действащо чрез
пълномощника си адв. Д. Я. при ВАК, в което излага, че дружеството не е длъжник по
делото, а трето задължено лице и отговаря само с имуществото, предоставено за
обезпечение за размера на дълга. По отношение на това имущество отдавна е реализирано
принудително изпълнение и сумите са били предадени на взискателя, поради което
дружеството няма касателство към атакуваното постановление.
Съдебният изпълнител е изложил подробни мотиви по законосъобразността на
обжалваното действие, по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в което излага аргументи относно
допустимост, но неоснователност на жалбата. От образуването на делото през 2012 г. по
молба „Юробанк България“ АД /правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД/, до
05.08.2019 г. регулярно били постъпвали молби от взискателя за извършване на
изпълнителни действия спрямо всеки един от длъжниците, като в резултат на исканите и
прилагани различни изпълнителни способи – запор, възбрана, опис на имущество и т.н. ,
между 2012 г. и 05.08.2019 г. няма данни да е настъпила перемция. Последната молба на
взискателя, с която е поискано извършване на опис на движими вещи и др. от 17.08.2018 г. и
впоследствие насрочен опис за 05.08.2019 г. Способът е предприет спрямо всички длъжници
и след тази дата в период от две години не са били искани от кредитора, нито са били
предприемани от СИ изпълнителни действия. По отношение на длъжника “Хил Сити“ АД
сочи, че по отношение на него е било открито производство по несъстоятелност, поради
което изпълнението е било спряно на основание чл.638, ал.1 ТЗ.
Жалбата е депозирана в срок от взискател по изпълнителното дело, против подлежащо
на обжалване съгласно чл.435, ал.1, т.3, предр.ІІ ГПК действие на ЧСИ, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Приложеното копие на изп. дело № 20127080404013, по описа на ЧСИ С.К.Д. с рег. №
718 с район на действие ВОС, е образувано на 19.12.2012г., по молба на взискателя
„Юробанк България“АД /правоприемник на Банка Пиреос България АД/, въз основа на
Изпълнителен лист от 12.11.2012г., издаден по ЧГД № 15793/2012г., по описа на PC гр.
Варна, с който да осъдени длъжниците: „ХИЛ СИТИ“ АД с ЕИК *********,
„ЧЕРНОМОРСКИ СТРОЕЖИ“ ЕООД с ЕИК *********, Р. И. Р. с ЕГН ********** и З. Ж.
Т. с ЕГН **********, да заплатят солидарно на кредитора сумата от 3 235 000 евро,
2
представляваща неприсъдена част от неиздължена главница по Договор за инвестиционен
кредит № 476/2008г от 30.04.2008г, изменен с Анекс № А1-476/2008г. от 24.06.2008г., Анекс
А2- 476/2010г. от 29.01.2010г., Анекс А3-476/2010г., от 10.07.2010г., Анекс А4-476/2010г. от
23.11.2010г., Анекс А5-476/2010г от 20.12.2010г., Анекс А6-476/2011г. от 29.03.2011г.,
Анекс А7-476/2011г. от 29.06.2011г., Анекс А8-476/2011г. от 28.10.2011 г., Анекс А9-
476/2012г. от 31.01.2012г., Анекс А10-476/2012г. от 27.04.2012г., сумата от 96 322,03 евро,
представляваща възнаградителна лихва по чл.5 от Договор за инвестиционен кредит №
476/2008г. от 30.04.2008г., изменен с чл.7 от Анекс А2-476/2010г от 29.01.2010г. и анекси
към него, върху вноски от главница до общ размер на 3 535 000 евро, начислена за периода
от 23.08.2010г до 30.04.2012г. вкл., сумата от 1 241 185,97 евро, представляваща наказателна
лихва по чл.7, ал.1 от Раздел 2 от Договор за инвестиционен кредит № 476/2008г., изменен и
допълнен с анекси към него, сумата в размер на 3 318,78 евро, представляваща разноски за
застрахователни премии по Договор за кредит № 476/2008г, изменен и допълнен с анекси
към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда - 30.10.2012г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.417, т.2 от ГПК, вр. с чл.60,
ал.1 от ЗКИ, във основа на извлечение от сметка, както и да заплати направените съдебни
разноски в размер на 180 885,40 лв. за заплатена държавна такса и в размер на 90 892,70 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят „Юробанк България“ АД
/правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД/, е поискал изпълнение върху ипотекирано
в полза на банката имущество, собственост на длъжниците, запор на банкови сметки и
цялостно проучване на имуществото на длъжника, съответно насрочване на описи и
публична продан на наличното движимо и недвижимо имущество.
В хода на изпълнителното производство ЧСИ е извършил пълно проучване на
имуществото на длъжниците, като съобразно установеното е предприел и конкретни
изпълнителни действия по молбата на взискателя:
На 08.01.2013г. е вписана възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.
...., ПИ 10135.2552.1698, ведно с изградените в него сгради: с идентификатори
10135.2552.1698.1, 10135.2552.1698.2, 10135.2552.1698.3, 10135.2552.1698.4,
10135.2552.1698.5, 10135.2552.1698.6, 10135.2552.1698.7, 10135.2552.1698.8,
0135.2552.1698.9, 10135.2552.1698.10, 10135.2552.1698.11, 10135.2552.1698.12,
10135.2552.1698.13, 0135.2552.1698.14, 10135.2552.1698.15, 10135.2552.1698.16,
0135.2552.1698.17, собственост на „ХИЛ СИТИ“ АД с ЕИК *********, представлявано от Р.
И. Р..
На 08.01.2013г. са изпратени запорни съобщения до Агенцията по вписванията, с които
се налага запор на дружествени дялове, както следва: на длъжника З. Ж. Т. от капитала на
„ОФИС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с ЕИК ********* и „ОЛ СИЙЗ ПРОПЪРТИ“ ООД с ЕИК
*********, и запор на дружествените дялове на длъжника Р. И. Р. от капитала на „ЕКО
ЕНЕРДЖИ КОНСУЛТИНГ“ ООД с ЕИК ********* и „ИНТЕР ЛОТАРИ“ ООД с ЕИК
3
*********.
На 23.01.2013г. е вписана възбрана от съдията по вписванията при Служба по
вписванията гр. Варна върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, м-ст .... съставляващ
ПИ № 3148; Апартамент № 4 самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1505.42.1.6, гр.Варна, бул..... № 70, ет.2 и 1/12 ид.ч от общите части на сградата и
правото на строеж върху земята; Недвижим имот в с. .... - УПИ XXI-768, на ул. .... № 13,
собственост на длъжника Р. И. Р..
На 23.01.2013г. е вписана възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.
.... № 15 и ул..... № 11 и 13, а именно Апартамент № 1, Гараж № 1, Кабинет № 1 и Офис № 1,
собственост на З. Ж. Т..
На 30.01.2013г. е вписана възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. Шабла,
ул...... № 45 - УПИ, представляващо Парцел II, в кв.110, ведно с изградените в него сгради:
Едноетажна масивна стопанска сграда, преустроена в сервиз, навес- склад, автосервиз,
бензиностанция и админстративна сграда, с идентификатори 83017.504.76.2, 83017.504.76.3,
83017.504.76.1, 83017.504.76.6, 83017.504.76.4, 83017.504.76.5, собственост на
„ШАБЛЕНСКИ ЕЗЕРА“ АД - ипотекарен длъжник.
На 23.01.2013г. е вписана възбрана върху недвижим имот: Покрито паркомясто № 1
Покрито паркомясто № 2, находящи се в гр.Варна, ул.....н № 13,15 и 15А разположени в
жилищна сграда изградена в УПИ 1-7,8,15; Магазин № 3, Магазин № 4, Магазин № 5, Ателие
№ 1, находящи се в сграда в гр.Варна, ул.... № 2, собственост на „ЧЕРНОМОРСКИ
СТРОЕЖИ“ ООД с ЕИК *********.
Длъжниците са уведомени за образуваното изпълнително производство и наложените
обезпечителни мерки, като са им връчени покани за доброволно изпълнение, както следва:
На 21.01.2013г., е връчена Покана за доброволно изпълнение на „ХИЛ СИТИ“ АД ч/з адв.Д.
Я.; На 31.01.2013 г., е връчена Покана за доброволно изпълнение на „Черноморски
Строежи“ ООД, ч/з адв. Д. Я.; На 31.01.2013г., е връчена Покана за доброволно изпълнение
на Р. И. Р., ч/з адв. Д. Я.; На 31.01.2013г., е връчена Покана за доброволно изпълнение на З.
Ж. Т., ч/з адв. Д. Я.; На 14.02.2013г., е връчена Покана за доброволно изпълнение на
„Шабленски Езера“ АД /ипотекарен длъжник/, по реда на чл.50, ал.2 от ГПК.
На 01.02.2013г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху вземанията
на Р. И. Р. от Михаела Панайотова Алексиева – получено на 05.02.2013 г.
На 04.02.2013г. е вписан в Служба по вписванията – Варна запор върху вземанията на
Р. И. Р. по ипотека, вписана в служба по вписванията Варна на 27.09.2004г., акт № 200, том
3, дв.вх.рег № 21148 - запорът е отбелязан към вписаната ипотека с вх.№ 1783/04.02.2013г.,
акт № 35, том 2.
На 05.02.2013г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху
банковите сметки на длъжниците, както следва: „ЧЕРНОМОРСКИ СТРОЕЖИ“ ООД - ТБ
„МКБ Юнионбанк“ АД – получено на 11.02.2013 г.; „Сибанк“ АД-получено на 08.02.2013 г.;
„Банка Пиреос България“ АД; „ОББ“ АД- получено на 11.02.2013 г.; „Райфайзенбанк
4
България“ ЕАД-получено на 08.02.2013 г.; „Централна кооперативна банка“ АД- получено
на 08.02.2013 г.
За длъжника „ХИЛ СИТИ“ АД са изпратени запорни съобщения за налагане на запор
до „Банка Пиреос България“ АД- получено на 08.02.2013 г. и „Инвестбанк АД“ – получено
на 18.02.2013 г.
За 06.02.2013г. 11:00 часа, е насрочен опис и оценка на недвижим имот, собственост на
солидарния длъжник „Хил Сити“ АД, находящ се в гр. Варна, ул. ...., ПИ 10135.2552.1698,
ведно с изградените в него сгради с идентификатори 10135.2552.1698.1,
10135.2552.1698.2, 10135.2552.1698.3, 10135.2552.1698.4, 10135.2552.1698.5,
10135.2552.1698.6, 10135.2552.1698.7, 10135.2552.1698.8, 10135.2552.1698.9,
10135.2552.1698.10, 10135.2552.1698.11, 10135.2552.1698.12, 10135.2552.1698.13,
10135.2552.1698.14, 10135.2552.1698.15, 10135.2552.1698.16, 10135.2552.1698.17, съобщен
на длъжника „Хил Сити“ АД с ПДИ на 21.01.2013г., като описът е отложен по молба на
взискателя.
На 15.02.2013г. е наложен запор върху МПС-та, собственост на солидарния длъжник Р.
И. Р., а именно: Лек автомобил БМВ 735 с per. № .... и Лек автомобил Пежо 106 с рег.№ .....
На 13.09.2013г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху вземането
на длъжника З. Ж. Т., в качеството му на адвокат по Договор за правна помощ от 07.10.2011
г., във връзка с воденето на ТД № 82/2011г. по описа на ТОС – получено в деловодство на
ТОС на 16.09.2013 г.
На 11.09.2015г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор на банковите
сметки на длъжника „ЧЕРНОМОРСКИ СТРОЕЖИ“ ООД в Уникредит Булбанк АД.
На 01.12.2015г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банковите
сметки на солидарните длъжници „ЧЕРНОМОРСКИ СТРОЕЖИ“ ООД, „ХИЛ СИТИ“ АД,
Р. И. Русе, З. Ж. Т. и ипотекарния длъжник „ШАБЛЕНСКИ ЕЗЕРА“ АД в „Уникредит
Булбанк“ АД. От банката е изпратен отговор на 08.12.2015 г., че посочените лица не са
техен клиент.
На 06.02.2017г. е постъпила молба от взискателя за налагане на възбрани върху всички
невъзбранени имоти, собственост на длъжниците по делото.
На 25.04.2017г. е постъпила молба от взискателя за налагане на обезпечителни мерки -
възбрани, опис на движими вещи, запор на дружествени дялове, движимо имущество,
доходи и банкови сметки на длъжниците по делото.
На 26.04.2017г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да връчи на „ОФИС
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД и „ОЛ СИЙЗ ПРОПЪРТИ“ ООД изявления за прекратяване
участието на длъжника З. Ж. Т., на основание чл.517 ГПК, с оглед удовлетворяването на
взискателя от ликвидационния дял, който този длъжник притежава в дружествата.
На 22.05.2017г. ЧСИ е констатирал, че длъжникът „ХИЛ СИТИ“ АД е в
несъстоятелност и поради това е постановил, спиране на изпълнителното производство на
5
основание чл.638, ал.1 ТЗ спрямо този длъжник.
С постановление от 22.08.2017г. ЧСИ е овластил взискателя да предяви иск за
прекратяване на дружеството „ОЛ СИЙЗ ПРОПЪРТИ“ ООД с ЕИК *********, в което З. Ж.
Т. притежава дружествени дялове, пред съда по седалището на дружеството - ОС гр.Варна.
На 22.08.2017г. с постановление взискателят е овластен да предяви иск за прекратяване
и на дружеството „ОФИС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с ЕИК *********, в което длъжникът З.
Ж. Т. притежава дружествени дялове, пред съда по седалището на дружеството - ОС
гр.Варна.
На 25.09.2017г. е изпратено запорно съобщение с което се налага зопор на сметките на
Р. И. Р. в „Те Дже Зираат Банкасъ - клон София“, получено на 05.10.2017 г. от банката.
На 18.12.2017г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху сметките на
„ЧЕРНОМОРСКИ СТРОЕЖИ“ ЕООД в „Банка Пиреос България“ АД, „Сибанк“ ЕАД и
„Юробанк България“ АД, получени на 29.12.2017, 02.01. и 03.01.2018 г.
На 07.08.2018г. е постъпила молба от взискателя „Банка Пиреос България“ АД за
налагане на обезпечителни мерки - възбрани, опис оценка и продан на движимо имущество
на всички длъжници, запор на дружествени дялове, движимо имущество и доходи на
длъжниците.
Насрочен е опис за 05.08.2019г. на движими вещи, находящи се на адресите на всички
длъжници, за което са им изпратени призовки за принудително изпълнение. По делото няма
данни описи да са проведени, за който и да било от длъжниците. Липсват съответни
протоколи.
На 17.05.2022г., е постъпила молба от длъжника З. Ж. Д., действащ чрез
пълномощника си адв. Д. Я., с вх.№ 6866/17.05.2022г., с искане за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 19.05.2022г., е издадено атакуваното Постановление, с което производството по
делото е прекратено основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на длъжниците З. Ж.
Д., Р. И. Р. и „Черноморски Строежи“ ЕООД. ЧСИ е констатирал, че в период по-дълъг от
две години не са искани и не се извършвани изпълнителни действия, поради което е
настъпила перемция по отношение сочените длъжници. /с изключение на длъжника „Хил
Сити“ АД, тъй като дружеството е в открито производство по несъстоятелност и
изпълнението по отношение на него е спряно на основание чл. 638, ал.1 от ТЗ/. Като дата на
последното извършено изпълнително действие ЧСИ е приел – 05.08.2019 г. – насрочен опис
на движими вещи.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните изводи: Предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата на
взискателя срещу постановление за прекратяване по перемция на изп.д. № 20127180404013
по описа на ЧСИ с рег. № 718, с район на действие ВОС. В нормата на чл.435 ГПК са
посочени кои точно действия на съдебния изпълнител кои страни могат да обжалват.
Съгласно чл.435, ал.1, т.3, пр.ІІ ГПК взискателят може да обжалва прекратяването на
6
принудителното изпълнение. Изпълнителното производство се прекратява само на
основанията, посочени в закона /чл.433 от ГПК/.
По възражението направено от солидарните длъжници Зарахи Ж. Т. и Р. И. Р. за
нередовност на депозираната жалба, съгласно чл.436, ал.4 във връзка с чл.260, т.3 ГПК, а
именно, че същата е бланкетна и не съдържа конкретни факти и обстоятелства, на които се
иска отмяна на постановлението, съдът намира същото за неоснователно. Действително в
жалбата липсват конкретни твърдения, относно това, защо жалбоподателят счита, че
перемция не е настъпила, респ. липсват твърдения от страна на взискателя да са били
искани, а от ЧСИ да са били прилагани конкретни изпълнителни способи в двугодишния
срок преди издаване на атакуваното постановление. Независимо от това, липсата на
изложение на конкретни факти и обстоятелства относно законосъобразността на
атакуваното действие не е предвидено в закона като изискване за редовност на жалбата,
предвид нормата на чл.262, ал.1, приложима съгласно чл.436, ал.4 ГПК. Поради това макар и
бланкетна жалба се явява редовна и допустима, и няма основание за оставянето й без
движение, респ. нейното връщане на основание чл.262, ал.2 т.2 ГПК.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното
производство поради т.нар. „перемция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти /в този смисъл
задължителните указания на ВКС по прилагането на закона, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г.
по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Началото на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК се поставя
от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител /вкл. при
овластяване по реда на чл.18 ЗЧСИ/, както и с всяко искане на взискателя за извършване на
действие, което съставлява елемент от фактическия състав на предвидения в закона способ.
В т.10 от цитираното ТР са изброени примерно действия по принудително изпълнение
прекъсващи давността: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети лице.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и
др..
Съобразно постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
7
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. За да се поддържа висящността на изпълнителния процес,
взискателят следва да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи.
В случая с молбата за образуване на изпълнително дело от 2012 г. взискателят е
поискал проучване на имущественото състояние на длъжника и е посочил конкретни
способи на изпълнение - изпълнение върху ипотекирано в полза на банката имущество,
собственост на длъжниците, запор на банкови сметки, насрочване на описи и публична
продан на наличното движимо и недвижимо имущество. С последващи молби, в хода на
изпълнението взискателят е искал регулярно предприемането на действия по насочване на
изпълнението спрямо имуществото на длъжниците, като съдебният изпълнител е
осъществявал тези действия по молбите на взискателя. Видно от материалите по
приложеното копие на изпълнителното дело последната молба на взискателя за извършване
на изпълнителни действия спрямо длъжниците е от 07.08.2018 г. Въз основа на тази молба
на 17.06.2019 г. ЧСИ е насрочил опис за 05.08.2019г. на движими вещи, находящи се на
адресите на всички длъжници, като е изпратил на посочената дата – 17.06.2019 г. съответно
призовки за принудително изпълнение, с които ги уведомява за описа. По делото липсват
данни /съответни протоколи/ описи да са били извършени на 05.08.2019 г. След
насрочването на описите от 17.06.2019 г. липсват следващи молби от взискателя, съответно
предприети конкретни изпълнителни действия от ЧСИ, до издаване на атакуваното
постановление. Следва да се посочи още, че и в жалбата липсват конкретни твърдения,
които да опровергават този извод. Както се посочи по-горе началото на срока по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК се поставя с всяко „искане“ на взискателя, но и с последното предприето
изпълнително действие от съдебния изпълнител, което съставлява елемент от фактическия
състав на предвидения в закона способ. Съобразно правилата на изчисляване на сроковете
по чл.60, ал.2 ГПК двугодишният срок предвиден в чл.433, ал.1, т.8 ГПК от последното
предприето действие е изтекъл на 17.06.2021 г., тъй като е било налице бездействие на
взискателя в продължение на две години. Дори да се приеме, че последното действие е на
05.08.2019 г., за когато са били насрочени описи и оценка на движими вещи собственост на
длъжниците, то двугодишния срок отново се явява изтекъл.
За пълнота следва да се посочи още, че според съдебната практика е без значение, ако
по вина на съдебния изпълнител не са извършени искани от взискателя изпълнителни
действия, тъй като бездействието на съдебния изпълнител не е предвидено от закона като
способ за спиране течението на давността. /В този см. реш.№451/29.03.2016 г. по гр.д.
№2306/2015 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Неоснователно е възражението на солидарните длъжници З. Т. и Р. Р., че по
отношение длъжника З. Т. перемцията е настъпила в периода 29.01.2013 г. – 11.09.2015 г., а
8
по отношение Р. Р. срокът по чл.433, ал.1 т.8 ГПК е изтекъл към дата 16.02.2015 г., т.е. че по
отношение на всеки един от тях тече отделен двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Касае се за вземане, което се дължи от няколко длъжници, при условията на солидарност.
Преклузивният срок, установен в чл.433, ал.1, т.8 ГПК тече общо, а не самостоятелно, за
солидарните длъжници. В случая солидарните длъжници дължат едно и също нещо на
кредитора /единство на предмета на престацията/, поради което последният може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от тях по аргумент от чл.122, ал.1 ЗЗД, а
съгласно чл.123, ал.1 ЗЗД, действието на изпълнението от един съдлъжник е в полза на
всички солидарни длъжници. Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато
кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като
изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници /чл. 122 ЗЗД/.
Общите правила, уредени в чл.121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице
пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Удовлетворяването на взискателя
чрез осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на един от
солидарните длъжници има прекратителен ефект по отношение на изпълнението на
останалите съдлъжници, поради което е ирелевантно обстоятелството дали и кога
принудителното изпълнение е било насочвано пряко срещу имущество на длъжника З. Т. и
Р. Р.. Изпълнителни действия са извършвани и срещу другите солидарни длъжници, но
доколкото дългът е един, то е достатъчно да бъдат извършвани изпълнителни действия по
отношение на някои от длъжниците, за да се осуети настъпването на перемция. Не е
необходимо взискателят да иска изпълнителни действия срещу всеки един от длъжниците,
за да поддържа съществуването на изпълнителното производство.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че в случая са налице предпоставките
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и правилно и законосъобразно съдебният изпълнител е постановил
атакуваното постановление за прекратяване на изп. дело № 201271804040013, на посоченото
основание.
Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 09311/27.06.2022 г. от „Юробанк България“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, бул.
„Околовръстен път“ № 260, действащо чрез пълномощника си адв. К. К. при ВАК, против
Постановление от 19.05.2022 г. за прекратяване на изп. дело № 20127180404013 по описа на
ЧСИ СС.Д., с рег. № 718, с район на действие ОС гр. Варна, на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК, по отношение на длъжниците З. Ж. Т., „Черноморски строежи“ ЕООД, представлявано
от Е.Н.Т. и Р. И. Р..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10