№ 3
гр. Плевен, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20214400500751 по описа за 2021 година
Производство по чл.435 ал.2,т.2 ГПК .
Настоящото дело е образувано на основание постъпила жалба от
„***“ООД гр.Стара Загора ,представлявано от управителя Е. О. ,длъжник по
изп.дело №2020***040008 по описа на ЧСИ И. М. срещу постановление от
03.08.2021г.на ЧСИ по цитираното изп.дело,с което е отказано вдигане на
наложен запор върху банкова сметка на дружеството по отношение на сумата
280 967,50лв. В жалбата се твърди,че с постановление на ЧСИ И. М. от
03.08.2021г.е отказано вдигане на наложен запор върху банковата сметка на
„***“ООД,разкрита в „Банка ДСК“ ЕАД по отношение на процесната
сума,която представлява субсидии по СЕПП за 2020г.и се явява
несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444 т.8 ГПК.Посочено е,че с
постановление на ЧСИ по разкритата банкова сметка на дружеството в „Банка
ДСК“ЕАД на 24.03.2020г.е наложен запор въз основа на издадена
обезпечителна заповед по гр.д.№2655/2020г.на СГС в полза на взискателя
ИНТЛ ***,*** САЩ до размер на сумата 2 690 274,46лв.Твърди се,че
блокираната банкова сметка е предназначена освен за текущо обслужване
дейността на дружеството,така и за изплащане субсидии на земеделски
1
производител по схемите и мерките за директни плащания на площ от страна
на ДФ „Земеделие“,че към 16.06.2021г. по сметката са налични
280 967,50лв.субсидии по СЕПП 2020г.,но тази сума попада под наложения на
24.03.2020г.запор и „***“ООД не може да разполага с нея.Жалбоподателят се
позовава на чл.99 ал.1 и ал.2 ЗДБ за 2021г на РБ ,като посочва,че е
регистриран като земеделски производител по смисъла на §1,т.1 ДР на ЗПЗП и
получените субсидии не подлежат на принудително изпълнение и
представляват несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444 т.8
ГПК.Съгласно чл.446а ал.1 ГПК несеквестируемостта на помощи и
обезщетения съгласно друг нормативен акт се запазва и ако са постъпили по
банкова сметка ,не по-рано от един месец преди налагане на запора,като се
твърди,че в случая посочената сума,представляваща плащания по СЕПП от
ДФ“Земеделие“ е постъпила по банковата сметка на „***“ООД след налагане
на запора и попада под защитата на несеквестируемите доходи. Изложени са
доводи,че между дружеството и „Банка ДСК“ЕАД на 07.04.2020г. е сключен
прехвърлителен договор за финансово обезпечение по Закона за договорите
за фин.обезпечение ,по силата на който „***“ ООД е предоставило на банката
финансово обезпечение върху парични средства в размер на 1 735 000лв.,като
с три анекса към договора е изменян размера на представеното финансово
обезпечение,а с анекс №3/12.04.2021г. този размер възлиза на сумата
1 923 362,59 евро.Твърди се,че на 10.06.2021г.по сметката на дружеството в
„Банка ДСК“ЕАД е постъпила сумата 849 464,72лв. СЕПП 2020 от
ДФ“Земеделие“,че от така постъпилите средства банката в качеството си на
обезпечен кредитор е извършила погашения на свои привилегировани
вземания,а остатъкът от постъпилите субсидии в размер на сумата от
280 967,50лв. е прехвърлен служебно от банката по запорираната сметка,че
тази сума представлява получени субсидии от СЕПП 2020 от ДФ “Земеделие“
и има характер на несеквестируемо имущество.В подкрепа на доводите за
несеквестируемост на получените субсидии като целеви предоставени
средства, жалбоподателят се позовава на Регламент/ЕС/ №1306/ 2013г.на
ЕП,на решение на ВКС №143/25.10. 2017г.по гр.д.№4666/2016г.,както и на
дадените разяснения в т.13 от ТР №2/26.05.2015г.по тълк.д.№2/2013г.на
ОСГТК на ВКС. Твърди се,че по въпроса за несеквестируемостта на
субсидиите на земеделските производители е налице и влязло в сила решение
на ПОС №364/08.06.2020г.по в.гр.д.№359/2020г.,с което по жалба на
2
„***“ООД е отменен запор върху същата сметка по същото изпълнително
дело за сумата 4 057,62лв., несеквестируемо имущество по смисъла на
чл.444,т.8 ГПК,т.е.съдебна практика по идентичен случай,по същото
изп.дело,с която ЧСИ не се е съобразил.В заключение жалбоподателят моли
Окръжния съд да постанови решение,с което да се отменят като
незаконосъобразни обжалваните действия на ЧСИ И. М. по изп.д.№
№2020***040008,обективирани в постановление от 03.08. 2021г.,с което е
отказано вдигане на запор върху банкова сметка на „***“ ООД в „Банка
ДСК“ЕАД по отношение на сумата 280 967,50лв., представляваща получени
субсидии по СЕПП за 2020г.и явяваща се несеквестируемо
имущество.Претендират се и направените по делото разноски. В съдебното
заседание на 15.12.2021г.,на което бе даден ход по същество жалбоподателят
чрез своя пълномощник адвокат В.Ч. поддържа подадената жалба и моли
Окръжния съд да я уважи.
Ответникът по жалбата- *** /с предишно наименование ***/ ,със
седалище и адрес на управление щат ***,САЩ чрез своя пълномощник
адвокат И.Н. от САК ,взискател по изп.дело е представил писмено
възражение в срока по чл.436 ал.3 ГПК, в което взема становище,че жалбата
е неоснователна ,а отказът на ЧСИ И. М. е законосъобразен.Изложени са
доводи,че задължително условие за отпускане на субсидия по СЕПП е
бенефициерът да има качеството на земеделски стопанин, като се оспорва
като недоказано качеството на регистриран земеделски производител на
„***“ООД и наличието на основание за получаване на субсидии по
СЕПП.Твърди се,че друго задължително условие ,за да бъде отпусната
субсидия по СЕПП е върху земите,за които се отпуска субсидията ,да се
извършва земеделска дейност,като се излагат доводи,че имуществото на
длъжника е разпродадено,той е прекратил извършването на дейност ,поради
липса на финансов ресурс и необходимите суровини за производство ,а
земята, която е използвал под наем за осъществяване на дейността си,му е
била отнета, поради неплащане на наемната цена.Посочено е,че ако бъде
вдигнат запора върху наличните средства по процесната банкова
сметка,длъжникът няма да ги използва за дейността си като земеделски
производител,която е прекратена,а ще се разпореди с тях по друг начин в
нарушение на закона и в ущърб на кредиторите.Изложени са доводи,че от
страна на „***“ООД е налице укриване на информация за неговата
3
неплатежоспособност,което е умишлено бездействие,водещо до
злоупотреба/нередно теглене на средства от Европейския фонд/, което
представлява измама по смисъла на Конвенцията,че средствата по СЕПП се
отпускат целево за подпомагане оперативната дейност на земеделските
стопани и несъмнено използването им като обезпечение по договор за кредит
е нарушение на целта,за която са отпуснати първоначално, което също се
явява измама по смисъла на Конвенцията.По тези съображения взискателят
счита,че искането за вдигане на запора върху процесната сума следва да бъде
отхвърлено ,с оглед предотвратяване настъпването на вреди за бюджета на
ЕС .Твърди се,че учредяването на обезпечение върху субсидии по СЕПП и
използването им за принудително погасяване на вземания на банката по
сключения прехвърлителен договор за финансово обезпечение представлява
нарушение на чл.99 ал.1 и ал.2 ЗДБ на РБ 2021,че поради противоречие с
императивни законови норми,представеният договор за финансово
обезпечение се явява нищожен ,а извършените погасявания на отпуснатия
банков кредит с получените субсидии извършени без правно
основание.Посочено е,че вследствие разпродажбата на активите на длъжника
„***“ООД единственото имущество ,с което той разполага са блокираните
банкови средства, които са абсолютно недостатъчни за погасяване
задълженията му към кредиторите.Твърди се,че единствената цел за
вдигането на запора е увреждане на кредиторите и опит процесната сума от
280 967,50лв.да бъде извадена от имуществото на длъжника,за да не послужи
за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност
,което несъмнено ще бъде открито.В заключение моли съда да остави без
уважение жалбата срещу действията на ЧСИ И. М. ,обективирани в
постановление от 03.08.2021г.,с което е постановен отказ да бъде вдигнат
запора върху банковата сметка на „***“ООД в „Банка ДСК“ЕАД по
отношение на сумата 280 967,50лв.В случай, че не бъде уважено искането за
отхвърляне на жалбата е направено искане на основание чл.229 ал.1,т.4 ГПК
за спиране на настоящото производство до произнасяне на съда по молбата за
несъстоятелност на „***“ООД,с оглед предотвратяване увреждането на
кредиторите на дружеството.В съдебното заседание на 15.12.2021г.пред ПОС
ответникът по жалбата чрез своя пълномощник адвокат И.Н. от САК
поддържа съображенията в писменото възражение и моли съда да постанови
решение,с което жалбата да бъде оставена без уважение.
4
На осн.чл.436 ал.3 ГПК са депозирани писмени мотиви от ЧСИ И.
М.,рег.№*** по изп.д.№2020***0400008,в които е взето становище,че
жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.Посочено
е, че на 17.03.2020г.е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в
„Банка ДСК“ЕАД на основание издадената обезпечителна заповед,като ЧСИ
не разполага с информация откъде и какви са постъпленията по банковата
сметка, банката също не е дала информация относно произхода на сумите ,за
да се направи извода дали същите са секвестируеми или не,нито е уведомила
ЧСИ за новопостъпили суми по сметката.Приложено е и копие от изп.дело
№2020***0400008.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата на „*** „ООД е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК. Съгласно
чл.435 ал.2,т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнение
върху имущество, което смята за несеквестируемо.В този смисъл същата е
допустима.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното копие на изп.д.№ 2020***0400008 по описа на ЧСИ И.
М. ,рег.№*** е видно,че същото е образувано на 17.03.2020г.по молба на
ИНТЛ *** със седалище и адрес на управление щат ***, САЩ
,представлявано от М. М. чрез пълномощника адвокат И.Н. от САК и въз
основа на издадена обезпечителна заповед от 13.03. 2020г.на СГС по гр.д.
№2665/2020г.С обезпечителната заповед на основание чл.390 ГПК е
допуснато обезпечение на бъдещи искове с обща цена 1 509 905,69 щатски
долара с левова равностойност 2 690 274,46лв.по курса на БНБ за
02.03.2020г.,които ще се предявят пред Нюйоркски Върховен съд САЩ от
ИНТЛ *** срещу „***“ЕООД чрез последователно налагане на запор върху
банковите сметки на ответника по бъдещия иск в посочените банки.
От данните по изп.дело е видно,че на 17.03.2020г.ЧСИ е изпратил до
длъжника съобщение за налагане на обезпечителна мярка и на същата дата е
изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ЕАД.
Безспорно е,че от длъжника „***“ООД ,по същото изп.дело е подавана и
предходна жалба по реда на чл.435 ал.2,т.2 ГПК за отмяна на наложен запор
от ЧСИ върху суми,представляващи несеквестируемо имущество,постъпили
5
като субсидии от ДФ“Земеделие“. С решение на ПОС №364 от
08.06.2020г.постановено по въззивно гр.д.№359/2020г./л.17-21 от изп.д./ са
отменени действията на ЧСИ И. М., рег.№ *** по процесното изп.дело №
2020***040008 относно наложения запор върху банковата сметка на “
***“ООД в „Банка ДСК“ ЕАД гр.София до размер на сумата
4 057,62лв.,представляваща плащания ,извършени в полза на длъжника
от страна на Държавен фонд „Земеделие“ ,поради това че са несеквестируемо
имущество по смисъла на чл.444 т.8 ГПК.В останалата част за отмяна на
наложения от ЧСИ запор върху същата банкова сметка до размер на
451 094,86лв. жалбата на „*** „ООД е оставена без уважение. Решението на
ПОС като неподлежащо на обжалване е влязло в сила на датата на
постановяването му 08.06.2020г.
От данните по изп.дело е видно,че на 13.07.2021г.длъжникът „***“ ООД
гр.Стара Загора е депозирал молба до ЧСИ И. М. с искане да бъде вдигнат
наложения запор върху сумата 280 967,50лв.по банковата му сметка в „Банка
ДСК“ЕАД с изложени доводи,че представлява несеквестируемо
имущество,получени субсидии като земеделски производител от ДФ
„Земеделие“,остатък от СЕПП 2020г.С постановление от 03.08.2021г. ЧСИ е
отказал вдигане на наложения запор,което действие е предмет на обжалване в
настоящото производство.
От представените с жалбата писмени доказателства се установява,че
между длъжника „***“ООД и „Банка ДСК“ЕАД на 07.04.2020г.е сключен
прехвърителен договор за финансово обезпечение по ЗДФО и 3 анекса към
него.
За установяване вида на плащанията постъпили по процесната банкова
сметка на длъжника в „Банка ДСК“ЕАД е назначена счетоводна
експертиза.От заключението на ВЛ Т. И.,което не е оспорено от страните и
като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява,че
„***“ООД е земеделски производител с производство и търговия на
непреработена растителна продукция и като такъв получава субсидии от ДФ
Земеделие,за което на ВЛ е предоставена регистрационна карта на земеделски
стопанин,изд.от Областна дирекция Земеделие Плевен.Съгласно експертизата
ДФЗ е превеждал сумите по отделните мерки по специална сметка на „***“
ООД за фин.обезпечения с посочен IBAN в „Банка ДСК“ЕАД, като за периода
6
01.03.2021г.до 10.06.2021г.извършените преводи са общо в размер на
1 685 829,21лв.,които подробно са индивидуализирани по дати и размер.На
10.06.2021г.от ДФЗ е преведена сумата 849 464,72лв.СЕПП 2020.ВЛ е
установило,че от така постъпилите суми са извършени погасявания по кредит
към „Банка ДСК“ЕАД чрез директен дебит от специалната сметка на „***
„ООД общо в размер на 1 404 861,71лв.,като има остатък от
280 967,50лв.Съгласно дневно извлечение от 16.06.2021г.сумата от
280 967,50лв. е прехвърлена от специалната сметка на „***“ ООД BG*** по
разплащателна сметка на същото дружество с №BG*** с основание на
операцията „паричен превод приети обезпечения *** ,остатък по ЗФО
сметка“.Съгласно заключението блокираната сума по наложения запор върху
банковата сметка на „***“ООД с IBAN BG*** към 01.03.2021г. е
569 056,96лв.,а към 16.06.2021г.850 024,46лв.,в това число 280 967,50лв.,
преведени от специалната сметка към разплащателната сметка на
дружеството на 16.06.2021г.
Съгласно чл.444 т.8 ГПК изпълнението не може да бъде насочено
върху предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на
принудително изпълнение.В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ са уредени различни форми на финансово
подпомагане, а именно: държавно подпомагане; прилагане на схеми за
директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на
ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските
райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители
включват такива от държавния бюджет и от бюджета на ЕС.
От така приетото заключение безспорно се налага извода,че
процесната сума от 280 967,50лв.,предмет на наложения запор е остатък от
средства, преведени от ДФ“Земеделие“по специалната сметка на длъжника
„*** „ООД в качеството му на земеделски производител,след извършени
погасявания на кредит към „Банка ДСК“ЕАД и представлява плащане по
СЕПП за 2020/ Схема за единно плащане на площ /по смисъла на чл.38а,т.1 от
ЗПЗП.
Съгласно чл.99 ал.1 ЗДБ на РБ за 2021г. целево предоставяните средства
от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии,
компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и
7
услуги не могат да се използват за обезпечения, а според ал. 2 средствата по
ал.1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и
частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Цитираната
разпоредба на ЗДБ от 2021г.намира приложение по отношение на държавните
субсидии, които се отпускат на земеделските производители и тези средства
не могат да се използват за принудително погасяване на частни
вземания,какъвто е конкретния случай.В този смисъл е и посоченото от
жалбоподателя решение на ВКС №143/25. 10.2017г.по гр.д.№4666/2016г.,в
което е прието,че правото на финансова помощ от ЕС за земеделските
производители, вкл. тези по мярка Директни плащания с първоизточници на
изплатените суми "Схема за единно плащане на площ" /СЕПП/,финансирана
от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, като нефинансово
предприятие не се предоставя целево от държавния бюджет, а от ЕС.
Независимо от това обаче то се подчинява на същия режим, т. к. правото на
финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на
земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има
предназначението да служи за реализиране на целите и политиките на ЕС.В
същото решение на ВКС е прието,че бенефициер на това плащане е
земеделският производител, а ДФЗ е акредитирана разплащателна агенция,
като целево предоставени тези средства са обект на специален режим и са
несеквестируеми.
По изложените съображения съдът приема,че процесната сума от
280 967,50лв.има характер на несеквестируемо имущество ,съгласно чл.444т.8
във вр.чл.99ал.1 и ал.2 от ЗДБ на РБ за 2021г.,тъй като представлява
извършени от ДФ“Земеделие“ плащания по сметката на длъжника „***“ООД
по СЕПП за 2020.Касае се за публично целево финансиране и дружеството
жалбоподател единствено е овластено да получи средствата в пълния им
размер като бенефициер -земеделски производител.Съгласно дадените
разяснения в т.13 от ТР №2/26.05.2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.
№2/2013г. несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка
,когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми
вземания и/или вземания,върху които не се допуска принудително
изпълнение.Върху процесната сума не може да се налага принудително
изпълнение за погасяване на частни вземания на трети лица,респ.наложеният
запор се явява незаконосъобразен.По тези съображения незаконосъобразен е
8
и отказът на ЧСИ И. М. да вдигне наложения запор върху сумата
280 967,50лв., обективиран в постановление от 03.08.2021г.
Ирелевантни към предмета на спора са направените от взискателя
възражения за допуснати от „***“ООД нарушения и злоупотреба , както и за
нищожност на сключения с банката договор за финансово
обезпечение.Фактът,че с част от получените от ДФ Земеделие субсидии
дружеството жалбоподател е извършило погасявания на свои задължения
към „Банка ДСК“ ЕАД е предпоставка за търсене на друг вид
отговорност,която се реализира по друг ред и в друго производство.При
депозирана жалба по реда на чл.435 ал.2,т.2 ГПК ,каквато е конкретната
хипотеза,предмет на спора е да се установи дали конкретно посоченото от
длъжника имущество,върху което е насочено принудително изпълнение е
несеквестируемо или не.В това производство съдът не е овластен да
осъществява контрол върху начина на разходване на получените от ДФ
Земеделие субсидии ,нито е сезиран с иск за прогласяване нищожността на
договор,сключен от длъжника по изп.дело и трето , неучастващо в процеса
лице.
С оглед изложеното жалбата на длъжника по реда на чл.435 ал.2,т.2 ГПК
е основателна и следва да се уважи,като се отмени обжалваното
постановление на ЧСИ И. М. от 03.08.2021г.,с което е отказано вдигане на
наложения запор върху банкова сметка на „***“ООД в „Банка ДСК“ЕАД по
отношение на сумата 280 967,50лв.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът по
жалбата следва да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер
на 425 лв., от които внесена ДТ 25лв.и 400лв.депозит за експертиза.Не са
направени разходи за адв.възнаграждение.В представеното пълномощно от
15.10.2021г. /л.37/,с което адвокат В.Ч. е упълномощен да осъществява
процесуално представителство на „***“ООД не е посочен размер на адв.
възнаграждение и няма данни такова да е изплащано на пълномощника.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯВА на основание чл.435 ал.2,т.2 ГПК постановление от
03.08.2021г.на ЧСИ И. М. ,рег.№*** и район на действие Окръжен съд
Плевен по изп.д.№2020***0400008,с което е отказано вдигане на наложения
запор върху банкова сметка на „***“ООД,ЕИК ***, с IBAN BG*** в „Банка
ДСК“ЕАД за сумата 280 967,50лв., представляваща несеквестируемо
имущество по чл.444 т.8 ГПК,получени плащания от ДФ“Земеделие“ СЕПП
за 2020г.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК *** /с предишно наименование
ИНТЛ ***/,със седалище и адрес на управление :1075 ***,ап.***,***,щат ***
, САЩ,представлявано от М. М.-президент/главен изп.директор,със съдебен
адрес за призоваване:адвокат И.Н. от САК,гр.София 1504, ул.*** ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора,ул.***,представлявано от Е. Ч. - Д. деловодни разноски в
размер на 425лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,съгласно чл.437
ал.4 ГПК.
Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ И. М..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10