Определение по дело №511/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 52
Дата: 6 януари 2016 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20151200600511
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение

Номер

474

Година

6.12.2012 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

11.07

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Меденка Недкова

Секретар:

Руска Тодорова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Меденка Недкова

Гражданско I инстанция дело

номер

20095400100061

по описа за

2009

година

Производството е по чл.40 ЗЗД във връзка с чл.26ал.1пр.3 ЗЗД и чл.108 ЗС.

ИЩЕЦЪТ

Н. Р. Б.,ЕГН*,със С. адрес Г.П.,У.“Б." № *..3 твърди в исковата молба,че с н.а.№ *, том *, н.д.№*/1999год. е придобил собствеността върху ливада с площ 3.359дка,осма категория,съставляваща имот № ** в землището на Г.С.с ЕКАТТЕ ***,м.“К.“,при граници и съседи:имот № **-път ІІІ клас на Министерството на транспорта,имот № **-полски път на О. Г.С. и имот № **-иглолистна гора на наследниците на Н. Р. Б..В последствие този имот получил идентификатор **0 от кадастрален район І по кадастралната карта на Г.С.одобрена със заповед № РД-18-14/10.V.2005год.,а сега представлява УПИ І-база за отдих,с ограничителна линия на застрояване и указани параметри от бъдещата постройка,в кв.49/нов/,м.“К.“ от землището на Г.С. по ПУП на О. Г.С.одобрен със заповед № 157/19.VІ.2006год. на кмета на О. Г.С..Ищецът твърди,че на 8.І.1999год. упълномощил ответника адвокат А. А. да продаде горепосочения имот.Тъй като до края на 1999год. сделка не станала,го уведомил по телефона,че вече не желае да продава имота.След това и до 15.ІV.2004год. с А.А. А. нито се е чувал,нито се е виждал.Въпреки това,възползвайки се от обстоятелството,че не оттеглил пълномощното,А.А. е продал имота на втория ответник „. груп“ ЕООД Г.С..За сделката научил след като получил съобщение изх. № **/2.ІІ.2004год.,когато бил уведомен от О. Г.С.като сънаследник на имот № **2, съседен на имот № **7,че за неговия имот № **7 е започнала процедура за изготвяне на ПУП и за смяна на предназначението му.Тогава узнал,че на 16.ІХ.2003год. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот № **7,а окончателният договор е сключен с н.а.№ **, том *, рег.№ ***, н.д. № **/22.ХІІ.2003год. на нотариус А. С.,с рег.№ ** по РНК.Ищецът счита тези сделки за нищожни,тъй като с тях не е прехвърлено правото на собственост върху имота му.Срещу първите двама ответници А. А. и „. груп“ ЕООД Г.С. ищецът предявява „инцидентен установителен иск по чл.40 ЗЗД“,като твърди,че А. А.,представяйки се за негов пълномощник е действал съзнателно против интересите му при подготовката на сделката за продажба на имота му,при подписването на нотариалния акт и след това.Той е използвал недобросъвестно пълномощното,което му е издал на 8.І.1999год.,без да се съобразява с волята му,съзнавайки,че още в края на 1999год. лично го уведомил,че не желае да продава имота си.Ищецът предполага,че с действията си ответника А. А. съзнателно е целял да му причини имуществени вреди.Действията му не могат да се осъществят при хипотеза на грешка.Продажбата на имота не би могла да се осъществи,ако пред нотариуса не са представени декларации за гражданство и гражданско състояние и за погасени публични задължения.Тези декларации е следвало задължително да се подпишат от ищеца.Пред нотариус А. С. са представени декларация за гражданство,жителство,гражданско,семейно и имотно състояние,подписана от ищеца на 8.І.1999год.,която е представена пред нотариус М. К. за изповядани през 1999год. сделки.С тази декларация са декларирани данни по Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол,който е отменен от 1.І.2000год.,по Закона за чуждестранните инвестиции,който е отменен от 28.І.1992год. и по чл.78ал.1 от Закона за събиране на държавните вземания,който е отменен от 30.ХІ.1999год.Дори само на това основание нотариус А. С. е следвало да откаже да приеме тази декларация.Със заповед№ЛС-04-224/20.VІ.2003год. на Министъра на правосъдието е утвърден нов образец на декларацията за гражданско и имотно състояние.Въпреки това нотариус А. С.а е приела декларацията,която е невалидна и е изповядала продажбата на недвижимия имот.Дали нотариуса е бил мотивиран да направи това е хипотеза.Но е факт,че А.А. е използвал невалидна декларация,за да бъде подписан н.а.№ ***,увреждащ интересите на ищеца.При това ответника А. е съзнавал,че уврежда интересите на ищеца,защото,ако договорената продажба е в интерес на ищеца,той е можело да се свърже с него и да го уведоми за извършената продажба,като ищецът щял да му представи нова декларация,подписана от него.При сделката А.А. е представил и декларация по чл.226ал.1 ДПК.Подписът под тази декларация не е на ищеца.Декларацията не е автентична,ето защо ищецът моли да се открие производство по оспорване на истинността и.По Г.д.№183/2004год. по описа на СРС,вещото лице по назначената СГЕ Г. Х. Т. е установил,че подписът под декларацията по чл.226ал.1 ДПК е прекопиран от подписа му,положен под декларацията от 8.І.1999год.Последният документ се намирал в пълномощника А. и му е връчен заедно с пълномощното от 8.І.1999год.Подписът под фалшивата декларация по чл.226ал.1 ДПК е заверен от бившия кмет на с. М. Р. Ш. на 14.ІХ.2003год.,по негови свидетелски показания,дадени по Г.д.№183/2004год. по описа на СРС.Но на тази дата ищецът бил при майка си в Г.П.,ето защо не може да се е явил пред кмета на с.М.,за да подпише тази декларация.Декларацията е била заведена в регистъра не в деня на оформянето и,а на следващия ден,с друг номер,различен от положения на печата върху декларацията.Съставянето на официален документ с невярно съдържание е престъпление по чл.311 НК.Ползването на частен неистински,преправен или документ с невярно съдържание е престъпление по чл.316 НК.Безспорно е,че този неверен документ е бил използван от пълномощника А. и благодарение на това е подписан и вписан н.а.№ **/2003год.Добросъвестният пълномощник А.А.,с когото ищеца не се е чувал и виждал пълни пет години,би се свързал с него-собственика на имота,за да го попита дали е в сила издаденото пълномощно и за да го уведоми за условията на евентуалната сделка.Пет години са продължително време и са възможни всякакви промени.Но А.А.,без да се грижи за интересите на доверителя си,е използвал документ с невярно съдържание-декларация по чл.226ал.1 ДПК,за да сключи продажбата на недвижимия имот,без да уведомява за това доверителя си.Ответникът А. А. в предварителния договор за покупко-продажба от 16.ІХ.2003год. е договарял клаузи от името на ищеца,за които е нямал правомощия.С пълномощно рег.№60/8.І.1999год. на нотариус М. К.,ищецът е упълномощил А. А. само да продаде имота му,на цена,каквато намери за добре и на купувач,който намери за добре.Но А.А. е нямал правомощия да договаря други условия по продажбата.В чл.7 от предварителния договор е декларирал от името на ищеца обстоятелства,за които не го е питал и не би могъл да знае.В чл.8 от предварителния договор е договорил отговорност на ищеца при евикция-неустойка в размер на 100% от получената цена,заедно с платената цена.В чл.9 от предварителния договор е договорил хипотеза,при която ищеца следва да връща задатъка с неустойка по чл.14,а при отказ за продажба след изготвен ПУП-да дължи полученото капаро в троен размер.За да сключи сделката,А.А. е договорил условия,които ищецът не би приел.Дори не се обадил да попита ищеца дали е съгласен с тези условия по сделката.Вероятността да бъде ангажирана имуществената отговорност на ищеца,за декларирани от него обстоятелства,за наличието на които не би могъл да знае,не го е притеснявала.Ако тези действия са били предприети съзнателно от А.А. при съставяне на предварителния договор,с цел да бъдат увредени интересите на ищеца,то те са били най-малкото впечатляващо небрежни и създаващи реална опасност да увредят интересите му.При изповядване на сделката интересите на ищеца са били реално увредени.А. е декларирал в предварителния договор,че е получил задатък в размер на 2 100щатски долара,но не се е погрижил ищецът да ги получи и с това реално е увредил интересите му.Това обаче не би могло да стане без съдействието на купувача.Т.е. двамата са се споразумели във вреда на ищеца.Това увреждане е намерило нова реализация при сключване на окончателния договор.В н.а.№ **/22.ХІІ.2003год. на нотариус А. С. е посочено,че процесната ливада с площ 3.359дка,съставляваща имот № ***,е продадена за цена 30 000лв.,която сума продавачът е заявил чрез пълномощника А.А. А.,че е получена напълно и в брой от купувача,преди сключване на сделката.В действителност нито ищецът,нито пълномощникът му А.А. А. са получили сумата 30 000лв.Ето защо това споразумение е подписано от А.А. и купувача във вреда на ищеца.В предварителния договор А.А. е ангажирал ищеца да съдейства на купувача за изготвяне на ПУП за имота и промяна на неговото предназначение.Той е подал и заявление вх.№01-ДЖ-А-375/21.Х.2003год.,като пълномощник на ищеца,за изготвяне на ПУП на имота и промяната на неговото предназначение,без да е бил упълномощен за това.Молба със същото искане е депозирал и купувача К. Д..Действията на А. А. са увредили интересите на ищеца.Дори да е имал намерение да продаде имота,ищецът първо би сменил предназначението на имота и тогава би го продал,на по-голяма цена.Пълномощникът обаче не е действал в интерес на доверителя си,а в свой интерес.Договорил е ниска цена на имота,много под пазарните цени на имотите в района на к.к.Пампорово,още повече,че имотът има лице към главен път,а и след продажбата му е бил веднага препродаден.Може само да се предполага дали А.А. е имал лична изгода от това,но с действията си е увредил интересите на ищеца.За смяната на предназначението на имота,ищецът научил,когато получил съобщение изх.№9100835/2.ІІ.2004год. от О. Г.С.тъй като е съсобственик на съседния имот№650002.До този момент не знаел за продажбата на имота му.Ищецът твърди,че по това време е водил преговори за продажба на процесния имот,на цена двадесет пъти по-висока от цената,на която е продаден през 2003год.Само случайността му помогнала да избегне плащането на голяма неустойка по тази сделка,която вече не можело да се реализира.Споразумение във вреда на представлявания е налице,когато има съгласие между представителя и третото лице,с което се сключва сделката чрез представителство,да се увреди представлявания.Законът не изисква увреждането да е настъпило,достатъчно е да съществува като сигурна опасност.При наличието на тези условия на чл.40 ЗЗД съглашението е недействително по отношение на представлявания,като правните последици са като тези при нищожност по чл.26ал.1пр.3 ЗЗД-накърняване на добрите нрави,поради действия против интересите на представлявания.По гореизложените съображения ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да се установи по отношение на ответниците А. И. А. и „. груп“ ЕООД Г.С.,че договорът за продажба на недвижим имот,сключен с н.а.№ **, том **, рег.№ ** н.д.№ **/22.ХІІ.2003год. на нотариус А. С.,с рег.№ ** по РНК,подписан от тях,не произвежда действие спрямо Н. Р. Б.,поради наличие на споразумение между подписалите го лица във вреда на представлявания Н. Б. и да обяви нищожността на този договор на основание чл.40 ЗЗД във връзка с чл.26ал.1пр.3 ЗЗД.Ищецът е предявил и ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС срещу третият ответник „С.“ООД Г.П..Твърди,че с н.а. № **, том *, рег.№ ***, н.д.№ **/2006год. на нотариус М. К.,с рег.№ ** по РНК,”. груп“ ЕООД Г.С. е продал имот № ***7 на Н. К. С.,ЕГН* от Г.С..А Н. К. С. с н.а. № **, том **, рег. № **, н.д.№ **/2006год. на нотариус М. К.,с рег.№ ** по РНК,е продал имот № **7 на „С.“ ООД Г.П..Продажбата на чужд недвижим имот не лишава действителният собственик от правото му на собственост.Той може да възстанови владението си върху имота,тъй като преобретателят по такъв договор не може да придобие повече права от своя праводател.А щом продавачът на недвижимия имот не е бил собственик на имота,то и купувачът не е станал негов собственик.Ищецът твърди,че ответникът „С.“ООД Г.П. владее процесния недвижим имот без валидно правно основание,защото с н.а. № ***, том *, рег.№ ***, н.д. № **/2003год. на нотариус А. С.,с рег. № ** по РНК,”. груп“ ЕООД Г.П. не е придобило правото на собственост върху имот № **7.Този договор е нищожен на основание чл.40 ЗЗД във връзка с чл.26ал.1пр.3 ЗЗД.Ето защо „. груп“ ЕООД Г.С. не може да прехвърли на Н. С. право на собственост, което не притежава,а от своя страна Н. С. не може да прехвърли право на собственост на „С.“ ООД Г.П..Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд на основание чл.108 ЗС да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на „С.“ ООД Г.П.,че Н. Р. Б. е собственик на имот с идентификатор ***17 от кадастрален район І по кадастралната карта на Г.С.одобрена със заповед № РД-1814/10.V.2005год. на изпълнителният директор на Агенция по кадастъра Г.С.,находящ се в м.”Г.”,землището на Г.С.с площ 3 359кв.м.,с трайно предназначение на имота-урбанизирана територия,начин на трайно ползване-за друг вид застрояване,при граници на имота:имоти № ***40, № ***0.2, № **00 и № ***0.1, като го осъди да му предаде владението на имота.Претендира да му се присъдят съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

ОТВЕТНИЦИТЕ А. И. А.,ЕГН* от Г.С.бУ.“Б.“ № **,”. ГРУП“ ЕООД Г.С.,представлявано от управителят К.С. Д., ЕГН* и „С.“ООД Г.П.,представлявано от управителят И. Х. П.,чрез пълномощникът им А.К. М.са подали писмен отговор вх.№4054/26.Х.2009год. на исковата молба.В първоначалния писмен отговор вх.№2712/7.VІІ.2009год. ответниците твърдят,че исковата молба е нередовна,тъй като в нея се съдържат твърдения,че и с предварителния договор,и с окончателния договор,сключен между ищеца и „. Г.ООД Г.С. са увредени интересите на упълномощителя-Н. Б..Липсва обаче искане да бъде обявен за нищожен и предварителния договор.Т.е. твърдения в тази насока са налице,но няма формулиран иск,по който не е внесена и дължимата ДТ.С оглед връзката между предварителния договор и окончателния договор,така,както е формулирана в исковата молба,такова обективно съединение на искове е налице/или не е налице,но от текста на исковата молба не е ясно дали това е така.Поради което исковата молба е нередовна.От исковата молба става ясно,че преди да придобие собствеността върху процесния имот последния ответник,има сключена на 10.ІІ.2006год. сделка между втория ответник и физическото лице Н. К. С., с н.а. № **,който от своя страна прехвърля процесния имот с друга сделка,сключена на 4.VІІ.2006год. с н.а. № **/2006год. Но в исковата молба липсва искане за обявяване недействителността на тази сделка,респ. привличането на Н. С. като ответник по делото.С оглед линията на правоприемство,това лице следва да бъде привлечено като ответник/под една или друга форма/,и във всички случаи следва да се коментира действителността на сделката сключена на 10.ІІ.2006год.,която предхожда сключването на сделката с третия ответник на 4.VІІ.2006год.Излагат се доводи за недопустимост на предявените искове,тъй като ищецът Н. Б. не притежава материалното право на собственост върху процесния имот-съгласно влезли в сила съдебни решения,с които решение от 6.ХІ.1998год. на ПКГ.С.с което процесния имот е бил възстановен на наследниците на Н. Б. е било прогласено за нищожно,респективно е обезсилена т.3 от н.а. № *, том *, рег. № **, н.д.№*/1999год. на нотариус М. К.,с рег. № ** по РНК,с който се признава правото на собственост на наследниците на Н. Б. върху процесния имот.Освен това ответниците владеят процесния имот повече от 5години,като добросъвестни владелци,поради което са го придобили по давност.В допълнителния писмен отговор на исковата молба с вх.№4054/26.Х.2009год. пълномощникът на ответниците твърди,че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба.Но тъй като съдът е приел,че исковата молба е редовна,то ще изложи съображения защо счита,че тя е неоснователна.Счита,че ищецът не може да направи възражение за нищожност на предварителния договор от 16.ІХ.2003год.,тъй като е недопустимо да се прави възражение на възражение.Ответниците никога не са твърдели,че с предварителен договор от 16.ІХ.2003год. е прехвърлено правото на собственост върху спорния имот.Считат,че с предварителния договор и н.а. № **/22.ХІІ.2003год. не се установява наличие на споразумение между първите двама ответници във вреда на представлявания-ищеца по делото.Твърденията на ищеца,че уговореното в чл.8,9 и 14 от предварителния договор било във вреда на ищеца,са несъстоятелни и неподкрепени с никакви доказателства и по същество вече коментирани в няколко съдебни решения в други съдебни производства/някои приключили,други неприключили/.Между ищеца и първия ответник А. не са провеждани никакви разговори по телефона,нито лични разговори,нито каквито и да било други контакти-лични или опосредствани с каквито и да е технически средства,никога не са се виждали преди да се видят в открито съдебно заседание по едно от приключилите граждански съдопроизводства.Контактът между тях винаги е бил опосредстван от лицето Б. С.-близък приятел и колега на ищеца от много време,негов скрит пълномощник.Ответниците заявяват,че ще се ползват от н.а. № **, том **рег.№ **, н.д.№ **/2006год. и н.а.№ **, том **, рег.№ **4, н.д.№**/2006год.,и двата издадени от нотариус М. К.,с рег.№ ** по РНК,като отново ги представят като доказателства по делото.Считат,че не е приложима разпоредбата на чл.193 ГПК при оспорване истинността на тези документи.Един нотариален акт не може да бъде неистински,той е подписан от страните и е издаден при спазване на общите и специални изисквания на закона.Оспорва изцяло твърденията на ищеца за валидност на решение № 4352Ф/6.ХІ.1998год. на ПКГ.С.с което на наследниците на Н. Б. е реституиран процесния земеделски имот.Налице е влязъл в сила съдебен акт на граждански съд,с което е прогласена нищожността на цялото решение от 6.ХІ.1998год. на ПКГ.С..Твърденията за грешки при формулиране на петитум и грешки в диспозитива са правно ирелевантни,като тяхното отстраняване е по друг процесуален ред,който не е бил реализиран от ищците,нито от ответниците.Влезлия в сила съдебен акт подлежи на изпълнение,ето защо и ОС”З”Г.С. правилно е отменила решението от 6.ХІ.1998год. на ПКГ.С..Несъстоятелно е становището на ответника,че става въпрос за два различни индивидуални административни акта-решение № 4352/6.ХІ.1998год. и решение № 4352Ф/6.ХІ.1998 год.Ответниците считат за невярно твърдението на ищеца,че той не е знаел за сключените сделки и за изменението на плана,относно спорния имот.Твърдят,че ищеца е бил уведомяван от непрекъснато поддържащия връзка с него Б. С..При запознаване на ищеца с всички материали в О. Г.С. за извършения и процедиран ПУП,ищецът лично е направил пълна проверка на всички документи,между които е бил и съответния нотариален акт,предоставеното от него пълномощно в полза на първия ответник и пр.Отново заявяват,че така предявените искове са недопустими,също така и неоснователни,като молят съда да ги отхвърли изцяло като такива.Претендират за съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъците по чл.80 ГПК.

Смолянският окръжен съд като взе впредвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговите пълномощници А.С.С. и А.Х.М.,становището на ответниците и техният пълномощник А.К.М.,обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на СТЕ,в тяхната съвкупност и поотделно ,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

Безспорно се установява по делото,че Н. Р. Б.,ЕГН* от Г.П. е придобил правото на собственост върху ливада в м.“К.“,с площ 3.359дка,осма категория,съставляващ имот № **17 по картата на землището на Г.С.при граници и съседи:имот № **00-третокласен път,имот № **40-полски път и имот № ***04-територии за нуждите на горското стопанство,по дарение от Р. Н. Б. и М. Н. Б. с н.а. № *, том *, рег. № **, н.д. № */8.І.1999год. на нотариус М. К.,с рег. № ** по РНК.В нотариалния акт е посочено,че този имот може да бъде продаван от надарения и без съгласието на М. Н. Б.. Безспорно е,че този недвижим имот е един от недвижимите имоти,които са възстановени по чл.14ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж ППЗСПЗЗ на наследниците на Н. Р. Б.,бивш жител на Г.С.-Р. Н. Б. и М. Н. Б.,с решение № **2Ф/6.ХІІ.1998год. на ПКГ.С.за което е издаден с н.а. № *, том *, рег. № **, н.д. № */8.І.1999год. на нотариус М. К.,с рег. № ** по РНК.По делото е представено като доказателство решение № 4352Ф/6.ХІ.1998год. на ПКГ.С.което е влязло в сила и с което правото на собственост върху процесния недвижим имот е било възстановено на наследниците на Н. Р. Б.,бивш жител на Г.С.в стари реални граници.Неоснователно е възражението на ответниците,че това решение е отменено,поради което ищецът Н. Б. не бил собственик на процесния имот.Действително по делото се представя решение № 757/16.І.2001год. по Г.д.№91/2000год.,с което СРС е признал за установено по отношение на Р. Н. Б. от Г.П. и М. Н. Б. от Г.П.,че Т. М.,И. М.,Л. М.,Й. П.,Ф. М.,П. Л.,А. Л.,К. Л.,Н. Б., М. Б.,С. М.,К. К. и А. М. са собственици по наследство и давност на следния недвижим имот:ливада в м.“К.“ с площ 2.108дка,осма категория,съставляваща имот № **2 по картата на землището на Г.С.при граници на имота:имот № **3-наследници на Д. Р. Ч., имот № **7-кметство, имот № **5-кметство, имот № **4-наследници на А. М. Ч. и имот № **2-собствен имот,като е прогласил нищожността на решение № 4352/6.ХІ.1998год. на ПКГ.С.постановено по преписка № **52/26.V.1992год. и е обезсилил т.3 от н.а.№ *, том *, рег. № **, н.д.№*/1999год. на нотариус М. К..Това решение е оставено в сила с решение № 475/5.ІІ.2003год. по В.Г.д.№164/2001год. на СОС и решение № 4/2.ІІ.2004год. по Г.д.№944/2003год. на ІV ГО на ВКС.Въз основа на тези съдебни решения,с решение,взето с протокол№04 от 16.ІV.2009год. ОС“ЗГ“Г.С. е отменила решение№4352Ф/6.ХІ.1998год. на ПКГ.С..Но с решение№186/16.VІІ.2010год. по Г.д.№554/2009год. на СРС е прогласена нищожността на решението,взето с протокол№04/16.ІV.2009год. на ОС“ЗГ“Г.С.с което е отменено решение№4352Ф/6.ХІ.1998год. на ПКГ.С.което е влязло в сила на 6.І.1999год.,както и протокола от заседание на ПКГ.С. с изх.№00-42/19.ХІ.1998год. в частта му,касаеща т.19,с която е разгледана молбата на Р. Н. Б. вх.№2697/6.ХІ.1998год.Решението на СРС е оставено в сила с решение№405/10.ХІІ.2010год. по КАХД№652/2010год. на САдмС.Т.е. безспорно е,че решение№4352Ф/6.ХІ.1998год. на ПКГ.С.с което правото на собственост върху процесния имот е възстановено на наследниците на Н. Р. Б.,е влязло в сила,въз основа на него е издаден констативен н.а. № *, том *, рег. № **, н.д.№ **.І.1999год. на нотариус М. К. за собственост на този недвижим имот,възстановен по реда на ЗСПЗЗ,а с н.а. № *, том *, рег.№ **, н.д. № */8.І.1999год. на нотариус М. К. процесния недвижим имот е дарен от Р. Н. Б. и М. Н. Б. на ищеца Н. Р. Б.,ЕГН*.

Безспорно е между страните по делото,че на 8.І.1999год. Н. Р. Б.,ЕГН* издава нотариално заверено пълномощно с рег.№60/8.І.1999год. на нотариус М. К.,с рег.№ ** по РНК,с което упълномощава адвокат А. И. А.,ЕГН* от Г.С. да продаде от негово име недвижимия имот-ливада с площ 3.359дка в м.“К.“,съставляващ имот № ** по картата на землището на Г.С.на цена,каквато намери да добре и на купувач,който той намери за добре,считано от 9.І.1999год.,като го представлява пред частни нотариуси,надлежните съдебни и административни органи във връзка с горецитираната сделка.Изрично е посочено,че пълномощното е неотменяемо и валидно от 9.І.1999год. до осъществяване на продажбата на гореописания недвижим имот.

Страните не спорят,че на 16.ІХ.2003год. между А.А. И. А.,в качеството му на пълномощник на Н. Р. Б.,като продавач и К. С. Д.,ЕГН*,в качеството му на купувач,е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот-ливада в м.“К.“,землището на Г.С.с площ 3.359дка,съставляващ имот № **7 по картата на землището на Г.С.при граници: имот № ***00-третокласен път, имот № ***0-полски път и имот № **4-територии за нуждите на горското стопанство,за сумата 21 000щатски долара,от която купувачът е заплатил авансово 2 100щатски долара,като задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД,а останалата част от цената купувачът се задължил да плати на продавача при снабдяването му с нотариален акт.Съгласно чл.2 продажбата трябвало да бъде оформена с н.а. до 22.Х.2003год.Съгласно чл.4 комисионната за посредника е в размер на 2% от продажната цена на имота и се дължи в деня на подписване на предварителния договор от всяка от страните.Продавачът се е задължил да съдейства за изготвяне на ПУП на продавания имот,като разноските за същия са за сметка на купувача-чл.5.В чл.7 продавачът е декларирал,че продавания недвижим имот не е в процес на продажба на трети лица,не е ипотекиран,върху него няма наложени възбрани за продажба,няма ограничени вещни права,не е обект на съдебен спор или реституция и носи пълна отговорност за евентуално причинени вреди и пропуснати ползи във връзка с това.Съгласно чл.8 продавачът носи пълна отговорност,ако след снабдяване с н.а.има евентуална съдебна евикция,както и при същата такава и дължи неустойка в размер на 100% от получената цена в полза на купувача,която дължи заедно с платената цена за имота.А съгласно чл.9 при отказ на продавача да продаде имота,той дължи на купувача броения задатък и неустойката по чл.14.А при отказ на продавача след изготвен ПУП за имота,той дължи на купувача полученото капаро в троен размер.В чл.14 е уговорена неустойка в размер на 5 000лв.

С н.а. № **, том **, рег.№ **6, н.д.№ **/22.ХІІ.2003год. на нотариус А. С.,с рег.№ ** по РНК,е сключен договор за продажба на недвижим имот-ливада в м.“К.“,землището на Г.С.с площ 3.359дка,съставляващ имот № **7 по картата на землището,при граници на имота:имот № **0-третокласен път, имот № **0-полски път и имот № **02-иглолистна гора на наследниците на Н. Б.,между Н. Р. Б.,ЕГН*,чрез пълномощника му А.А. И. А. и „. груп“ ЕООД Г.С.,представлявано от управителят К. С. Д.,ЕГН* за сумата 30 000лв.,която сума продавачът чрез неговия пълномощник заявява,че е получил напълно и в брой от купувача преди сключване на окончателния договор.За да бъде сключена тази сделка е представена декларация за гражданство,жителство,гражданско,семейно и имотно състояние на Н. Р. Б.,подписана от него на 8.І.1999год. и нотариално заверена с рег.№62/8.І.1999год. от нотариус М. К. и с рег.№11741/12.ХІІ.2008год. от нотариус А. С.,когато препис от тази декларация,заедно с оригинала са и представени от Л. Г. Д. от Г.П..Представена е и декларация по чл.226ал.1 ДПК/отм./,подписът под която е заверен от кмета на с. М. Р. Ш.,с рег.№ 423/14.ІХ.2003год.Като доказателство по делото е представено заключение на СГЕ с вещо лице Г. Х. Т.-експерт в „НТЛ“ при РДВРГ.С.което е прието като доказателство по Г.д.№183/2004год. на СРС.Вещото лице категорично е заявило,че подписът за декларатор в декларацията по чл.226ал.1 ДПК/отм./ е изписан чрез техническа поправка,като е прекопиран от подписа на Н. Б.,поставен под другата декларация по чл.78ал.1 ЗСДВ.

С н.а. № **, том *, рег.№ **, н.д.№ **/10.ІІ.2006год. на нотариус М. К.,с рег.№ ** по РНК,”. груп“ ЕООД Г.С.,представлявано от управителят К. С. Д. продава на Н. К. С.,ЕГН*от Г.С. поземлен имот-ливада в м.“К.“,с площ 3 359кв.м.,с идентификатор ***000 по картата на землището на Г.С.при граници на имота: имот № **-третокласен път на Министерството на транспорта, имот № **-полски път на О. Г.С. и имот № *-иглолистна гора на наследниците на Н. Б.,който имот е идентичен с имот № **7,за сумата 42 000лв.А с н.а. № **, том **, рег.№ **4, н.д.№ **/4.VІІ.2006год. на нотариус М. К.,с рег. № ** по РНК, Н. К. С., ЕГН* от Г.С. продава на „С.“ ООД Г.П.,представлявано от управителят В. И. Г. поземлен имот-ливада в м.“К.“ с площ 3 359кв.м., с идентификатор **7 от кадастрален район 1 по кадастралната карта на Г.С.който е идентичен с имот № **7 за сумата 45 000лв.Ответникът „С.“ ООД Г.П. не оспорва,че е закупил процесния недвижим имот и понастоящем го владее.

Ищецът представя актуална скица по кадастралната карта на Г.С.одобрена със заповед № РД-18-14/10.V.2005год. на изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра Г.С.,съгласно която процесния недвижим имот е с идентификатор **7 от кадастрален район 1 по кадастралната карта на Г.С.находящ се в м.“Г.“,с площ 3 359кв.м.,трайно предназначение на територията:урбанизирана,начин на трайно ползване:за друг вид застрояване,при съседи: ***0, **.2, **00 и **.1.Данъчната оценка на недвижимия имот е 87 821.06лв.

С решение № 427/17.ХІІ.2004год. по Г.д.№183/2004год. СРС е отхвърлил предявеният от Н. Р. Б.,ЕГН* срещу „. груп“ ЕООД Г.С.,представлявано от К. С. Д. иск с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба,оформен с н.а. № **, том **, рег. № ***6 н.д.№ **/22.ХІІ.2003год. на нотариус А. С.,с рег. № по РНК,като неоснователен.Отхвърлил е и предявеният от Н. Р. Б. срещу „. груп“ ЕООД Г.С. иск по чл.108 ЗС за собственост на недвижимия имот-ливада с площ 3.359дка в м.“К.“,землището на Г.С.съставляващ имот № ***, при граници на имота: имот № **0-третокласен път, имот № **0-полски път и имот № ***4-територии на горското стопанство,като неоснователен.Това решение на СРС е потвърдено с решение№140/12.V.2005год. по В.Г.д.№154/2005год. на СОС и решение№151/06/1.ІІІ.2006год. по Г.д.№2153/2005год. на ІV ГО на ВКС.Съдилищата са приели,че не е налице нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот,оформен с н.а. № **,том **, рег. № **6, н.д.№ 292/22.ХІІ.2003год. на нотариус А. С.а по чл.26ал.1 ЗЗД,макар при изповядване на нотариалната сделка да са представени декларация за гражданско и имотно състояние,която е от 8.І.1999год. и не е била валидна към момента на изповядване на сделката,както и декларация с невярно съдържание по чл.226ал.1 ДПК/отм./.За да е налице нищожност на вещноправна сделка,порокът следва да бъде обвързан директно с нейните правни последици,т.е. да рефлектира пряко върху нейния транслативен ефект и да го обуславя.Разпоредбата на чл.226ал.1 ДПК/отм./ третира отношения от публично правен порядък и е относима към обезпечаване на държавните вземания,а уредената изрично солидарна отговорност на нотариусите и съдиите по вписванията при неизпълнение на произтичащите от ДПК техни задължения,изключва нищожността като санкция за неизпълнението им.Защитата на правата на държавата по реда на ДПК при сключване на сделки с недвижими имоти,не се отразява върху действителността на договора,сключен между физически лица по отношение на тези имоти,тъй като третира различни правоотношения,които нямат пряка връзка с продажбеното правоотношение,чийто предмет е транслирането на правото на собственост.Този извод произтича и от изрично предвидения ред,по който се събират вземанията от публично правен порядък и който Държавата може да реализира по отношение на длъжниците си,като този ред не е обвързан с вещноправния ефект на договора.Ето защо нарушението на разпоредбите на ДПК не рефлектират пряко върху действителността на продажбената сделка и в случая между страните по договора за продажба е породил вещноправен транслативен ефект,като е прехвърлил правото на собственост върху спорния имот в патримониума на „. груп“ ЕООД Г.С..В случая е спазена нотариалната форма за действителност на договора за продажба на недвижим имот,съгласно изискванията на чл.18 ЗЗД.Не са били налице и хипотезите на чл.470 ГПК и чл.472 ГПК за нищожност на сделката,тъй като нотариус А. С. не е изпълнила задълженията си по чл.226ал.1 ДПК/отм./.Решението е влязло в сила и е задължително както за съда,ката и за страните по настоящето дело,които са били страни и по Г.д.№183/2004год. по описа на СРС.

Безспорно е по делото,че след сключване на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот на 22.ХІІ.2003год.,бил изготвен ПУП на имота,одобрен със заповед№157/19.VІ.2006год. на кмета на О. Г.С..Ищецът Н. Б. узнал за започналата процедура по изготвяне на ПУП за имота,когато му е връчено съобщение изх.№91-00-835/2.ІІ.2004год. на О. Г.С..На 17.ІІ.2004год. той се запознал с преписката и положил подпис под нея.С решение№64/18.ІV.2008год. по адм.д.№16/2007год. САдмС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Н. Р. Б.,ЕГН* срещу заповед№157/19.VІ.2006год. на кмета на О. Г.С.с която е одобрен ПУП,план за регулация и застрояване в м.“К.“,землището на Г.С.урегулиране на поземлен имот с кад.№ **7 с образуване на нов УПИ І-база за отдих,с ограничителна линия на застрояване и указани параметри на бъдещата постройка.САдмС е приел,че заповедта за изготвяне на ПУП на процесния недвижим имот не е нищожна,а законосъобразна,издадена при спазване на изискванията на ЗУТ.С определение№9698/25.ІХ.2008год. по адм.д.№11565/2008год. на ВАС е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. Р. Б. срещу решение№64/18.ІV.2008год. по адм.д.№16/2007год. на САдмС,като производството по делото е прекратено.По делото като доказателство е представена цялата преписка по издаване на заповед№157/19.VІ.2006год. на кмета на О. Г.С.-стр.275-293 от делото.

С решение№47/7.VІІІ.2009год. по Г.д.№117/2008год. на СОС са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на Н. Р. Б.,ЕГН* срещу А. И. А. за заплащане на сумата 30 000лв.,представляваща неоснователно задържана такава за продаден недвижим имот,ведно с мораторни лихви в размер на 5 462.25лв. и законните лихви върху сумата,считано от 15.ІХ.2008год. до окончателното и изплащане.Това решение на СОС е потвърдено с решение№382/1.ІV.2010год. по В.Г.д.№1035/2009год. на ПАС.С решение№90/1.VІ.2011год. по Г.д.№939/2010год. на ІІІ ГО на ВКС е обезсилено решението от 1.ІV.2010год. по В.Г.д.№1035/2009год. на ПАС и делото е върнато за ново разглеждане в отменената му част от друг състав на ПАС.С решение№451/12.Х.2011год. по В.Г.д.№633/2011год. на ПАС е потвърдено решение№47/7.VІІІ.2009год. по Г.д.№117/2008год. на СОС,а с определение№1030/19.VІІ.2012год. по Г.д.№241/2012год. на ІІІ ГО на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение№451/12.Х.2011год. по В.Г.д.№633/2011год. на ПАС.Тъй като Г.д.№117/2008год. по описа на СОС,ведно с приложените към него дела на ПАС и ВКС са приети като доказателство по настоящето дело,настоящия съдебен състав ще се ползва от събраните по тези дела доказателства.Съгласно влязлото в сила решение№451/12.Х.2011год. по В.Г.д.№633/2011год. на ПАС/което е задължително за съда и страните по делото/,между А.А. И. А. и Н. Р. Б. е бил сключен договор за поръчка,съчетан с упълномощаване,по силата на които А. А. се е задължил да извърши определени правни действия за сметка на доверителя си/изготвяне на нотариален акт,представителство пред трети лица,нотариуси,съдебни и административни органи и всички останали действия,необходими за прехвърляне правото на собственост върху имота/.Този договор за поръчка не е бил прекратен към момента на сключване на предварителния договор от 16.ІХ.2003год. и към момента на сключване на договора за покупко-продажба 22.ХІІ.2003год.В същото време от събраните по делото доказателства ПАС е направил извода и за съществуването на още едно облигационно правоотношение-между Н. Р. Б. и Б. С.,последният от които е косвен представител на ищеца Н. Б.,действайки от свое име,но за сметка на доверителя си.От събраните по делото доказателства категорично се установило,че А. не е получил сумата 30 000лв. за продадения недвижим имот в изпълнение на поръчката,а уговорената продажна цена е била дадена и приета от Б. С. в качеството му на косвен представител на ищеца.Обстоятелствата,че Н. Р. Б. и А. И. А. не са се срещали преди 2004год.,а отношенията между тях са се осъществявали посредством Б. С.,на когото ищецът е предавал необходимите документи и е предоставил личните си данни и тези на родителите си,са признати от Н. Б. при обясненията му по реда на чл.176ал.1 ГПК в съдебно заседание на 13.V.2009год. по Г.д.№117/2008год. по описа на СОС.

Разпитан по реда на чл.176ал.1 ГПК ищецът Н. Р. Б. заявява,че няма спомен дали той е подписал молба вх.№2697/6.ХІ.1998год. до ПКГ.С.но твърди,че винаги е бил там с баща си,който е законен наследник на Н. Р. Б.-негов дядо,а понякога и с леля си М. Н. Б..Познава Б. С. от повече от 20години,тъй като са учили в един и същи ВУЗ,в една и съща специалност,но през различни години.Когато започнали работа,работели в едни и същи предприятия,но в различни градове-той в Г.П.,а Б. С.-в Г.С.в Териториалния кадастър.Когато се образувала голямата област П.,там били териториалните кадастри на Г.П.,Г.С. и Г.Пазарджик,ето защо те били колеги.Но твърди,че Б. С. никога не е бил в приятелския му кръг.Тъй като Б. С. бил председател на ПКГ.С.Н. Б. поискал от него да му съдейства за по-бързо издаване на решение,с което са възстановени земеделските земи на дядо му Н. Б.,както и на констативен нотариален акт за тях.Помолил Б. С. да му препоръча адвокат от С.който да изготви констативния нотариален акт за земеделските земи,а после-и нотариален акт за дарения.Б. С. му препоръчал А.А. А..Твърди,че А.А. извършил тези услуги,но няма спомен да му е платил за тях.В един и същи ден 8.І.1999год. били издадени констативния нотариален акт за собственост на възстановените земеделски земи на Р. Б. и М. Б. и дарението,което те извършили на тези земи.Тъй като леля му М. Б. искала в нотариалния акт за дарение да се добави,че той не може да се разпорежда с дарените земи без нейно съгласие,се наложило А.А. да поправи нотариалния акт и да впише това условие.Изключение от това условие бил процесния имот в „К.“,който той можел да продава и без съгласието на леля си.Но ищецът твърди,че не си спомня дали това е прочетено от нотариуса,защото не знае дали леля му би се съгласила с това условие.Няма спомен за това обстоятелство.На 8.І.1999год. А.А. изготвил пълномощното и той го подписал.Не знае нищо повече за имота.Твърди,че не е възлагал на Б. С. продажбата на имота чрез агенция за недвижими имоти.Ищецът твърди,че не е оттеглял пълномощното на А.А. А. до 2008год. по никакъв начин.Направил консултация с адвокат,който му казал,че декларациите важат година за година,ето защо без негово знание имотът не може да бъде продаден.Адвокатът му казал,че без тези декларации,подписани лично от него,сделка не може да бъде извършена.Твърди,че само на 8.І.1999год. е виждал А.А..Оттогава нито го е чувал,нито го е виждал до делото през 2004год.Твърди,че приложеното по делото пълномощно,с нотариална заверка на подписа му с рег.№60/8.І.1999год. е пълномощното,което е дал на А.А..Твърди,че когато получил съобщение от О. Г.С. за изготвения ПУП на имота,тогава се запознал с преписката и узнал,че имотът му е продаден.През 2004год. завел гражданско дело за разваляне на сделката и тогава А.А. му се обадил по телефона да оттегли иска.На Б. С. е предоставил личните си данни,както и данните на баща си и леля си,като му ги продиктувал.Но с Б. С. е имал само случайни срещи и то служебни,един или два пъти в годината,а не по повод продажбата на имота.Оригиналът на акта за раждането му е в него.

Разпитан по реда на чл.176ал.1 ГПК ответникът А. И. А. заяви,че не е присъствал при подписване на н.а.№ *,том *, рег. № **,н.д. № */8.І.1999год.,с който Р. Б. и М. Б. са дарили на Н. Р. Б. възстановените им осем земеделски имота.Не се е виждал на 8.І.1999год. с Н. Б.,тъй като дни преди тази дата предал на Б. С. проекта за нотариален акт и пълномощното,което му било поискано от него.Това пълномощно го видял,когато трябвало да подпише предварителния договор и окончателния договор за продажбата на процесния недвижим имот.Няма спомен да е изготвял нов проект за нотариален акт,различен от този,който вече бил дал на Б. С..Не помни дали е взел подписания нотариален акт от нотариус М. К.,но сега,след като видял представените от нея документи,видял,че се е подписал за получил н.а.№2/8.І.1999год. и оригиналния акт за раждане на Н. Б..Твърди,че оригиналните документи,които е получил от нотариус М. К.,е предал на Б. С..Заявява,че капарото и окончателната цена по договора за покупко-продажба на ливадата в м.“К.“,не са минавали през ръцете му,и затова е дал подробни обяснения при разпита му по Г.д.№117/2008год. по описа на СОС,които поддържа.Казва,че парите ги взел Б. С..От капарото и окончателната цена посредникът К. взел комисионна.К.си удържал комисионната от парите и след това ги предал на Б. С..Не може да каже дали Б. С. е предал капарото и окончателната цена на Н. Б.,защото не е присъствал на техни срещи.Не знае как и къде е ставало плащането.Купувачът К. Д. оставил парите на бюрото в стаята на посредника К.,който ги взел,удържал си комисионната и дал останалата сума на Б. С..Категорично заявява,че никога не е пипал тези пари,а само е присъствал при плащането им в офиса на К. К..Обстоятелството,записано в чл.7 от предварителния договор му е станало известно от Б. С.,който през цялото време е бил пълномощник на Н. Б..Той го възприемал като личен пълномощник на Н. Б.,защото Б. С. му предоставял нуждите документи за сделките от Н. Б.,условията по договорите са уговаряни от него и с негово съгласие.До 2004год. никога и по никакъв повод не е имал лични срещи или телефонни разговори с Н. Б..Твърди,че няма информация за телефона на Н. Б. и не го знае.За клаузите по предварителния договор не е получавал съгласие от Н. Б..Съгласие дал Б. С.,като пълномощник на Н. Б.,който го уведомил,че е съобщил на Н. Б. всички съществени условия по предмета на договора.Не е имал възможност да пита Н. Б. за обстоятелствата по чл.7 от предварителния договор,защото е нямал връзка с него.Не е получил съгласие за уговаряне на задатък,защото е нямал лична връзка с Н. Б..По същия начин и за уговорената неустойка.Твърди,че предварителния договор е изготвен от К.К.,а съгласие по отделните клаузи дал Б. С.,който заявил,че ги е съгласувал с Н. Б..Н. Б. бил уведомен от С.,че ще се променя предназначението на имота и той бил съгласен.Най-вероятно по отношение на клаузите на чл.7,8,9 и 14 предварителния договор е типов договор.Но специално клаузата с изготвянето на ПУП и смяната на предназначението на имота е станало по настояване на купувача К. Д..Не е уведомявал Н. Б. за сключения предварителен договор и окончателен договор,защото не е имал връзка с него.А когато Б. С. е прочел предварителния договор на Н. Б. по телефона,не бил в офиса.Подписал молбата до О. Г.С. за смяна предназначението на имота,като се е легитимирал с пълномощното,издадено му на 8.І.1999год. от Н. Б..Декларациите за гражданско и имотно състояние и по чл.226ал.1 ДПК,необходими за извършване на сделката пред нотариус,му били предадени от Б. С..Те били в комплекта документи,дадени на К. К. от Б. С.,няколко дни преди сключване на сделката.Няма спомен нотариус А. С. да е възразила срещу тези декларации.Сумата 30 000лв.,вписана в н.а.№164/22.ХІІ.2003год. като получена от Н. Б.,е получена от Б. С..Сумата е платена в офиса на К. К..Първо парите били платени и след това сключили сделката при нотариуса.Няма информация дали Н. Б. е получил парите,тъй като до 2004год. е нямал връзка с него.Б. С. нямал изрично писмено пълномощно от Н. Б.,но нямало съмнение,че е негов пълномощник-това се разбирало от всичките му действия.Няма спомен купувачът да е възразил,че парите се получават от Б. С..Но К. Д. ясно видял,че оставените от него пари се получават от Б. С..Станало му ясно и че А.А. е упълномощен само да подпише договора,а реален пълномощник на Н. Б. бил Б. С.,който движел всички останали действия по сделката.Той бил упълномощен да извършва само правните действия,като пълномощник на физическото лице по сделката,а всички останали фактически действия по сделката ги извършвал Б. С..Вероятно Н. Б. го е упълномощил,защото в онзи момент Б. С. бил председател на ПКГ.С. и не можел да бъде негов пълномощник,като държавен служител.Заявява,че не е сключвал никакво споразумение с купувача във вреда на Н. Б..А изготвянето на ПУП за имота и смяната на предназначението му,е в интерес на Н. Б.,защото се увеличава цената на имота,като урегулиран.

По делото са разпитани свидетелите К. Г. К.-собственик на агенция за недвижими имоти “Ж.-К. К.“Г.С. и Б. Л. С..Свидетелят Б. С. заявява,че познава Н. Б. преди повече от 20години,тъй като са колети от Института по архитектура и строителство Г.С..След това били колеги-работили в териториален кадастър,съответно в П. и С..Познава А.А. от 1993-1994год.Не знае да е осъществяван личен контакт между Н. Б. и А.А..Той препоръчал А.А. на Н. Б.,защото го познавал и мислел,че ще свърши работа.През втората половина на 1998год.,когато бил председател на ПКГ.С.го посетил Н. Б. и го помолил да му се издадат решения и скици за възстановените земеделски имоти,останали от неговия дядо.Той издал тези решения и скици за имотите в землището на Г.С..След което Н. Б. го помолил да му препоръча адвокат,който да изготви нотариален акт за тези имоти,тъй като според тогавашната редакция на ЗСПЗЗ,освен решение и скица,трябвало да се издаде и констативен нотариален акт за собственост на възстановените земеделски имоти.Казал му,че има познат адвокат и помолил А.А. да свърши услугата.А.А. изготвил проекта за нотариален акт,който бил издаден на името на бащата и лелята на Н. Б.,като законни наследници на дядото Н. Б..След това Н. Б. му възложил да се изготви нотариален акт за дарение на тези имоти на негово име.Отново възложил тази услуга на А.А.,който я извършил.За един от имотите-ливада в м.“К.“,Н. Б. го помолил да намери агенция за недвижими имоти,която да намери купувач за имота.За всички извършени услуги от А.А. Н. Б. не е плащал възнаграждение,тъй като Б. С. го помолил за това.Писмено пълномощно Н. Б. не му е издавал,само устно го е молил да намери адвокат,както и агенция чрез която да се продаде имота.В тази връзка Н. Б. му представил документите за собственост-решенията на ПКГ.С. и скиците към тях,както и нотариалните актове след издаването им.Предоставил му и лични данни за самоличност и всичко,което е необходимо.Счита,че вероятно Н. Б. му е имал доверие,за да му възложи тези услуги.Той съобщил на Н. Б.,че познава собственик на агенция за недвижими имоти,който може да рекламира и продаде имота.К. К. поел ангажимента да обяви имота за продажба,а той му представил всички необходими документи.Казал на Н. Б.,че сделката може да се извърши в юридическата част от А.А.,ето защо Н. Б. направил писмено пълномощно на А.А. А.,чрез което да се извърши продажбата на имота.Доколкото си спомня Н. Б. му дал пълномощното,а той го предал на А.А.,а решението и скицата предал на К. К.,за да обяви имота да продажба.Всички документи,необходими за продажбата,му били дадени от Н. Б.,включително и декларациите.Той съответно ги предал на К. К. и А.А..През 2003год. се появил купувач за имота и тогава бил подписан предварителния договор от 16.ІХ.2003год.Той бил в офиса на К.,когато дошъл купувача.Твърди,че предал на Н. Б. условията на купувача,а Н. Б. нямал възражения по отношение на купувача на имота и цената.Към онзи момент пазара на недвижими имоти в района бил много слаб.Имотът е обявен за продажба през 1999год.,а едва през 2003год. е продаден.Твърди,че е уведомил Н. Б. както за капарото и цената на сделката,както и за комисионната на К. и Н. Б. се съгласил.При подписване на предварителния договор капарото от 2 100щатски долара му било дадено,след като К. си удържал комисионната.Твърди,че е предал на Н. Б. капарото.До момента на сключване на окончателния договор имотът бил зедемелски,ето защо купувачът настоявал да се смени предназначението му.Той предал това условие на Н. Б.,който се съгласил.Свидетелят С. поел ангажимент да съдейства при изготвяне на ПУП за имота и преотреждането му в урегулиран имот,тъй като е геодезист.Неговото съдействие се изразява в извършването на геодезията и регулацията на плана,а проектът за застрояване е извършен от архитект.Окончателният договор е сключен на 22.ХІІ.2003год,като парите получил отново той,след като К. удържал комисионната си.Възнаграждение на А.А. не е плащано за сделката.Свидетелят твърди,че не е договарял нищо във вреда на Н. Б.,всички условия по сделката му предавал по телефона или при лични срещи,а парите му предал лично.Нито купувача,нито някой от другите страни по сделката възразили,че парите се дават на него,при положение,че няма връзка между Н. Б. и А.А..Купувачът не му е искал пълномощно,но е нямал съмнение,че свидетелят С. е пълномощник на Н. Б. и затова му дал парите.Не е имало спор на кого да се дадат парите.За последно получил документи от Н. Б. в края на 2003год.,когато бил сключен договора за продажба на имота.Не е участвал при договаряне продажбата на имота.Договарянето е извършено от К. К..А А.А. е уговарял правните положения по сделката.К. К. го уведомил,че се е появил купувач на имота за посочената цена.Не е присъствал обаче при определяне на цената.

Свидетелят К. К. заявява,че през 1999год. при него отишъл Б. С.,за да го пита за условията по продажбата на недвижими имоти в неговата агенция.Казал му условията на фирмата си, Б. С. се обадил по телефона на Н. Б. и го запознал с тези условия,след което му казал,че оставя за продажба имота на Н. Б. в м.“К.“.Предал му копие от нотариален акт,скица на имота и други документи,но не може да си спомни точно какви.Коментирали горе-долу как вървят цените на имотите и поставили цена 30 000лв.,на която имотът и бил продаден.Бумът на цените на недвижими имоти започнал през 2004год.,след месец март и до месец април 2008год.Специално за к.к.П. цените на имотите били както сета/началото на 2010год./.През 2003год. се появил клиент за имота,ето защо уведомил Б. С..Казал му,че има клиент,който се интересува от имота,като уговорили среща.На уговорената среща в неговия офис присъствали купувача с адвоката си,А.А.,Б. С. и свидетеля К..Пред свидетеля К. станали уговорките.Цената на имота била 30 000лв. или 21 000щатски долара.Тази цена била високото стъпало на цените на недвижими имоти.Уговорено било да се заплати задатък от 2 100щатски долара,а остатъкът да се плати при подписване на нотариалния акт.Плащането станало,като буквално купувачът хвърлил парите на бюрото му.Той като посредник ги преброявал,вземал комисионната си и давал останалите пари на Б. С..От цялата ситуация останал с впечатление,че официалния пълномощник на Н. Б. бил А.А.,който имал писмено пълномощно да го представлява,но действителния пълномощник бил Б. С..Когато се подписвал предварителния договор,Б. С. се обадил по телефона и зачел предварителния договор на Н. Б.,който дал „карт бланш“ да се подпише договора.След като договорът бил сключен,Б. С. се обадил на Н. Б. и се уговорили къде да му даде парите.От всички договори за недвижими имоти,които са минали през неговата агенция,свидетелят преценява,че не е договаряно във вреда на Н. Б..Ако за процесния имот не бил изготвен ПУП и не бил преотреден,то цената му щяла да е много по-ниска.Свидетелят К. твърди,че нямал контакт с Н. Б. нито по телефон,нито лично.Удържал е комисионна 2% от стойността на сделката,както при другите сделки в този период.С Н. Б. се запознал едва през 2004год. по време на първото дело.Счита,че Б. С. е говорил по телефона с Н. Б.,защото С. прочел по телефона почни целия предварителен договор,говорел за имота и предмета на договора,но реплики не е чул и няма как да чуе.Свидетелят мисли,че Б. С. е пълномощник на Н. Б.,защото той му донесъл документите за имота,за да бъде продаден,а не може на случаен човек да се дадат такива документи.След това от разговори разбрал,че те са състуденти,колеги и дори в приятелски отношения.Това разбрал от действията на Б. С..

Вещото лице по назначената СТЕ инж.Н. П. Щ. в заключението си твърди,че пазарната стойност на недвижимия имот-ливада в м.“К.“ с площ 3.359дка,осма категория,съставляваща имот № ***7 в землището на Г.С.при граници: имот № **0-път ІІІ клас на Министерството на транспорта, имот № **0-полски път на О. Г.С. и имот № ***02-иглолистна гора,към 22.ХІІ.2003год. по метода на пазарните сравнения е 33 590лв.А по метода на капитализиране на чистия доход е 2 834лв.Пазарната стойност на УПИ І-база за отдих,с площ 3 302кв.м.,кв.49/нов/,в м.“К.“ от землището на Г.С.по ПУП одобрен със заповед№157/19.VІ.2006год. на кмета на О. Г.С. към 22.ХІІ.2003год. по метода на пазарните сравнения е 46 228лв.,а по остатъчния метод е 225 857лв.Пазарната стойност на урегулирания поземления имот към 19.VІ.2006год. по метода на пазарните сравнения е 451 185лв.,а по остатъчния метод е 584 850лв.Пазарната цена на имотите в м.“К.", к.а.“Р. ливади“ към средата на 2004год. нарастват с 3-4пъти спрямо 2003год.,за да достигнат през 2006год.-2007год. и първата половина на 2008год. до 60-80евро за кв.м. урегулиран терен.С молба вх.№1681/9.ІV.2010год. вещото лице представя списък на сделките с недвижими имоти,през изследваните периоди,които е ползвала при изготвяне на заключението си.Вещото лице твърди,че при изготвяне на заключението е направило справка в Агенцията по вписванията Г.С. на сключените сделки.Твърди,че нейните родители също имат недвижим имот в к.к.П.,“Р. ливади“,който продали през 2006год.Ето защо при изготвяне на заключението е взела предвид и офертите,които били отправяни към родителите и за този имот.Вещото лице твърди,че не може да се говори за бум на цените на недвижимите имоти през 2004год.През пролетта на 2004год. цените на недвижимите имоти рязко скочили 2-3 пъти спрямо цените през 2003год.Най-високи са цените на недвижимите имоти през 2006-2007год.През 2008год. цените на недвижимите имоти се задържат високи до пролетта след което започнал спад в цените,тъй като търсенето намаляло.След пролетта на 2008год. има сключени сделки с недвижими имоти в този район,но много малко.

Съдът приема заключението на вещото лице изцяло,като компетентно и добросъвестно изготвено,както и неоспорено от страните по настоящето дело.

С писмо изх.№87/14.ХІІ.2009год. нотариус М. К.,с рег.№ ** по РНК уведомява съда,че в нито един от нотариалните регистри,предвидени в раздел ІІ от Наредба№32/29.І.1997год. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори във връзка с чл.28ал.2т.1 от ЗННД не е предвидено отбелязване на обстоятелството на кого и кога се предава един вписан нотариален акт.Представя молбата,която е подадена от Р. Н. Б.,М. Н. Б. и Н. Р. Б. за изповядване на договор за дарение на осем земеделски имота,на която на 19.І.2009год. А.А. собственоръчно е записал,че е получил един екземпляр от вписан нотариален акт,както и оригинала на акта за раждане на Н. Б..Тъй като тези оригинали по твърдение на ищеца Н. Б. са у него,следователно е истина твърдението на ответника А.,че ги е предал на Б. С.,който от своя страна ги е предал на Н. Б..

По делото е представен като доказателство и протокол за очна ставка,проведена на 23.ІІІ.2010год. между Н. Р. Б. и К. С. Д. от гл.разследващ полицай С. З. по досъдебно производство№95/2009год. по описа на ОД на МВР Г.С..От нея отново се установява,че Н. Б. се е запозвал с купувача на процесния имот К. Д. едва в съдебно заседание по първото дело,което завел за разваляне на сделката.Установява се и че К. Д. е останал с впечатление,че истинският пълномощник на Н. Б. е Б. С.,а А.А. само е оформил юридически предварителния договор и подписал нотариален акт№164/22.ХІІ.2003год.Парите по сделката ги взел Б. С.,както и за условията по сделката той дал съгласие,като казал,че ги е съгласувал с Н. Б..Единственото изискване на К. Д. било да се изготви ПУП за имота и да се промени предназначението му,което било прието от продавача чрез пълномощника му Б. С..

При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:

Предявени са два субективно съединени иска-иск с правно основание чл.40 ЗЗД и чл.26ал.1т.3 ЗЗД-да се установи по отношение на ответниците А. И. А. и „. Г.ЕООД Г.С.,че сключеният между тях договор за продажба на недвижим имот,обективиран с нотариален акт № ***, том **, рег.№ **6, н.д.№ **/22.ХІІ.2003год. на нотариус А. С.,с рег. № ** по РНК,не произвежда действие спрямо ищеца,поради наличие на споразумение между подписалите го лица във вреда на ищеца,като се обяви нищожността на този договор и иск с правно основание чл.108 ЗС,с който да се признае за установено по отношение на ответника „.ООДГ.П.,че Н. Р. Б. е собственик на недвижим имот с идентификатор ***17 от кадастрален район І по кадастралната карта на Г.С.одобрена със заповед№РД-1814/10.V.2005год. на изпълнителният директор на Агенция по кадастъра Г.С.,находящ се в м.”Гроба”,землището на Г.С.с площ 3 359кв.м.,с трайно предназначение на имота-урбанизирана територия,начин на трайно ползване-за друг вид застрояване,при граници на имота:имоти № ***40, № ***50.2, № **00 и № **0.1,като го осъди да му предаде владението на имота.В този случай поредността,в която съдът следва да разгледа исковете,произтича от естеството на материалното право,без да е необходимо ищеца да сочи последователността на разглеждане на исковете.

Така наречения от ищеца „инцидентен установителен иск с правно основание чл.40 ЗЗД във връзка с чл.26ал.1пр.3 ЗЗД“,предявен срещу ответниците А. И. А. и „Ю. груп“ ЕООД Г.С.,представлявано от управителят К. С. Д. е неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли от съда,по следните съображения:

Искът за нищожност може да се предяви не само от страната,чиято воля е засегната от основанията за нищожност,но и от другата страна,както и от всяко трето лице,което има интерес от това.Или когато един договор е нищожен,всички заинтересовани могат да се позоват на тази нищожност.Искът за установяване на нищожност не подлежи на давност/това е и становището на правната доктрина “Гражданско право на НРБ” на проф.Л.В.,стр.471,”Гражданско право на НРБ” на проф.д-р В.Таджер,стр.286 и “Гражданско-процесуално право” проф.д-р Ж.С.,стр.176 ІVиздание/.По гореизложените съображения СОС счита,че така предявеният иск с правно основание чл.40 ЗЗД във връзка с чл.26ал.1пр.3 ЗЗД е процесуално допустим.

Ищецът Н. Б. твърди,че договорът за продажба на недвижим имот-представляващ ливада с площ 3.359дка в м.“К.“,землището на Г.С.съставляващ имот № **7 по кадастралната карта на Г.С.при граници:имот № ***-третокласен път, имот № **0-полски път на О. Г.С. и имот № ***2-иглолистна гора на наследниците на Н. Р. Б.,сключен с н.а. № **, том *, рег.№ ***, н.д. № **/22.ХІІ.2003год. на нотариус А. С.,с рег.№ ** по РНК,е нищожен на основание чл.26ал.1пр.3 ЗЗД-като противоречащ на добрите нрави,и не произвежда действие спрямо него на основание чл.40 ЗЗД,тъй като подписалите го А.А. И. А. и „Ю. груп“ ЕООД Г.С.,представляван от управителят К. С. Д. са се споразумели в негова вреда.Терминът “недействителност” се използува за родово дефиниране на онези сделки,които не пораждат или не могат да породят своето правно действие поради неспазване на определени законови изисквания,т.е. сделки с недостатъци.Нищожните сделки са недействителни сделки.При тях не възникват онези правни последици,които страните целят със сключването им.Тази недействителност винаги е начална и сделката не може да се заздрави,като всеки може да се позове на нищожността на сделката.Съгласно чл.26ал.1 ЗЗД нищожни са сделките,които противоречат на закона или го заобикалят,както и договорите,които накърняват добрите нрави.С разпоредбата на чл.40 ЗЗД законодателят е установил нормативно частен случай на нищожност на сделка,поради противоречието и с добрите нрави-чл.26ал.1пр.3 ЗЗД.Фактическият състав на нищожността по чл.40 ЗЗД включва следните елементи:1.сключен от едно лице чрез негов представител договор с трето лице,2.действията на представителя да са в рамките на предоставените му представителни права/в рамките на предоставеното му пълномощие/,3.наличие на увреждане или опасност от увреждане по отношение на представлявания и 4.субективен елемент-представителят и третото лице да са имали намерение да увредят представлявания.Правната доктрина е единодушна,че хипотезата на чл.40 ЗЗД е частен законов случай на противонравствена сделка,тъй като се касае до злоупотреба с оказаното доверие на представителя,поради което основанието за нищожността е противоречието с добрите нрави/“Гражданско право на НРБ,обща част“,проф.д-л В. Т. и „Гражданско право,обща част“ проф. Л. В.,нова редакция от 2000год. и „Гражданско право,обща част,том ІІ“,проф.М. П./.В настоящият случай първите два елемента от фактическия състав са налице:С н.а.№ **, том *, рег. № **6, н.д.№ **/22.ХІІ.2003год. на нотариус А. С.,с рег.№ ** по РНК,е сключен договор за продажба на недвижим имот-ливада с площ 3.359дка в м.“К.“,съставляващ имот № **7 по картата на землището на Г.С.от Н. Р. Б.,ЕГН*,като продавач,действуващ чрез пълномощника му А.А. А. и купувача „Ю. груп“ ЕООД Г.С.,представлявано от управителят К. Д.,като купувач.Пълномощникът А.А. А. е действал в рамките на предоставените му права с пълномощното,издадено от Н. Р. Б. на 8.І.1999год.,което е нотариално заверено от нотариус М. К.,с рег. № ** по РНК,с рег.№ **/8.І.1999год.С това пълномощно Н. Р. Б. упълномощава А.А. А. да продаде гореописания недвижим имот на цена,каквато намери за добре и на купувач,който намери за добре,като го представлява пред нотариуси,съдебни и административни органи във връзка с тази продажба.

Третият елемент от фактическия състав е-договорът да е сключен във вреда на представлявания.Ищецът счита,че договорът за продажба на недвижим имот от 22.ХІІ.2003год. уврежда имуществените му интереси,тъй като е сключен след сговаряне между пълномощникът му А.А. и купувача,да не получи цената на имота,като са използвани невалидна декларация за гражданско и имотно състояние и неистинска декларация по чл.226ал.1 ДПК.Сочи и че условията в чл.7,8,9 и 14 от предварителния договор от 16.ІХ.2003год.,са договорени от пълномощника му А.А. без негово знание и съгласие и извън правомощията му/но иск за прогласяване нищожността на предварителния договор от 16.ІХ.2003год. не е предявен и пълномощниците на ищеца изрично са заявили това в допълнителна искова молба вх.№3147/10.VІІІ.2009год./.Преобладаващото разбиране в правната теория и съдебната практика е,че не е необходимо увреждането да е настъпило,достатъчно е то да съществува като сигурна опасност.Дали един договор е сключен във вреда на представлявания е въпрос,който подлежи на анализ от съда,при отчитане на всички релевантни обстоятелства,свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи,като сговарянето във вреда на представлявания трябва да бъде доказано.Този елемент от фактическия състав е свързан с четвъртия субективен елемент от фактическия състав на чл.40 ЗЗД-намерението на представителя и третото лице да увредят представлявания.Обстоятелството дали уговорената цена е изплатена няма отношение към валидността на договора.Неплащането на уговорената цена е основание за разваляне на валидно сключен договор.Дали пълномощникът е бил овластен да получи уговорената цена може да се преценява по иск за разваляне на договора,поради неизпълнение,по иск за плащане на цената или по иск за отчет при договора за поръчка/в този смисъл и решение№859/7.ХІІ.2009год. по Г.д.№2069/2008год. на ІV ГО на ВКС/.В настоящия случай не е доказано наличието на предвидените от закона две задължителни предпоставки-представителят съзнателно да е имал намерението да увреди представлявания и да е постигнал споразумение с третото лице във вреда на представлявания.Ищецът изцяло носи тежестта на доказване на твърдените от него факти и обстоятелства,на които основава твърденията си за недействителност на договора,а такива доказателства по делото липсват.По делото липсват и доказателства за несъответствие между волята на представлявания и представителя,както и данни за наличие на споразумение с третото лице-приобретател,да действуват във вреда на представлявания.По настоящето дело,както и по приложеното като доказателство към настоящето дело Г.д.№117/2008год. по описа на СОС,безспорно е установено,че ищецът Н. Б. е имал двама пълномощници-официалния пълномощник А.А. А.,на когото е издадено пълномощното от 8.І.1999год. да продаде процесния недвижим имот на купувач,който намери за добре и на цена,каквато намери за добре,и друг косвен/или „скрит“/пълномощник Б. С.-негов дългогодишен колега и добър познат.Безспорно се установи по делото,че именно на косвения пълномощник Н. Б. е възлагал услугите-да му издаде решения за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на правото на собственост върху земеделски земи на дядо му-Н. Р. Б.,както и скици на тези имоти,да му посочи адвокат,който да изготви проект за констативен нотариален акт за собственост на възстановените зедемелски имоти,както и проект за нотариален акт за дарения на тези имоти.Безспорно е,че Борислав Станев изпълнил тези услуги,с помощта на А.А.,който изготвил проектите за нотариални актове безплатно/пак по молба на Б. С./.От събраните по делото свидетелски показания и обяснения на ответника А. А.,които не си противоречат,се установи,че Н. Б. е възложил на Б.С. да му окаже съдействие за продажбата на процесния недвижим имот,като му възложил да проучи условията за продажби на недвижими имоти в агенции за недвижими имоти.Б. С. изпълнил тази услуга,като възложил продажбата на процесния имот на “Ж.-К. К.“Г.С.след като съобщил условията на тази агенция на Н. Б. и получил неговото съгласие.От събраните по делото доказателства безспорно се установи,че Н. Б. е предал на Б. С. документите,необходими за продажбата на имота.Той от своя страна ги предал на К. К. и на А.А.,на когото предал и пълномощното,издадено на 8.І.1999год. от Н. Б..Безспорно се установи по делото,че пълномощникът А.А. и представлявания Н. Б. не са се виждали,нито са поддържали контакт по телефона или чрез друго техническо средство,до съдебно заседание по Г.д.№183/2004год. по описа на СРС.Контактът между тях се осъществявал с посредничеството на Б. С..Очевидно ищецът е имал голямо доверие на Б. С.,след като на него е възложил продажбата на имота и му е предавал документи/копия от нотариални актове,лични данни-свои и на баща му и леля му,скици/,възложил му е да посочи адвокат,който да изготви проекти на нотариални актове,а след това и да извърши продажбата на процесния имот,уговарял е условията по договора-кой да е купувач и каква цена иска за имота,но не е намерил за необходимо да се срещне лично със своя пълномощник А.А.,както и да поддържа връзка с него.Ищецът твърди,че пълномощникът не го е потърсил и уведомил за сключването на договора,както и за условията по сделката,но самия той не е дал никакви свои координати на пълномощника за връзка,а се е доверил на Б. С.,който е осъществявал контакт с пълномощника.

Страните по делото не спорят,че при подписване на н.а.№ **, том *, рег.№ ***6, н.д.№ **/22.ХІІ.2003год. пред нотариус А. С. са представени декларация за гражданско и имотно състояние,подписана от Н. Б. на 8.І.1999год.,чийто образец е бил невалиден към 22.ХІІ.2003год.,тъй като законите,във връзка с които се подава тази декларация са отменени.Представена е и декларация по чл.226ал.1 ДПК/отм./,която е неистинска-със заключение,прието като доказателство по Г.д.№183/2004год. по описа на СРС е прието,че подписът е технически подправен,чрез прекопиране от подписа на Н. Б.,положен под декларацията по чл.78ал.1 ЗСДВ.По делото не се установи,че пълномощникът А.А. е използвал невалидната и неистинската декларации,с цел да сключи договора за продажба и да увреди интересите на представлявания.От свидетелските показания и обясненията на ответника А. безспорно се установи,че тези декларации са му предадени от Б. С.,за да продаде имота.А и с решение№151/06/1.ІІІ.2006год. по Г.д.№2153/2005год. на ІV ГО на ВКС,с което е оставено в сила решението на СРС по Г.д.№183/2004год.,е прието,че нарушенията на разпоредбите на ДПК не рефлектират пряко върху действителността на продажбената сделка и в случая между страните по договора е породил вещноправния транслативен ефект,като е прехвърлил правото на собственост върху спорния имот в патримониума на „. груп“ ЕООД Г.С..Цитираната разпоредба на чл.226ал.1 ДПК третира отношения от публично правен порядък,тъй като е относима към обезпечаване на държавните вземания,а уредената изрично солидарна отговорност на нотариусите и съдиите по вписванията при неизпълнение на произтичащите от ДПК техни задължения,изключва нищожността като санкция за неизпълнението им.В случая Държавата е тази,която може да търси от длъжниците отговорност за несъбрани публични задължения.Но това не е свързано с вещноправния ефект на договора.Съдилищата са приели за неоснователно разбирането на ищеца Н. Б.,че е опорочена нотариалната форма,след като нотариус А. С. не е изпълнила задълженията си произтичащи от чл.226ал.1 ДПК.Цитираните разпоредби на чл.470 ГПК и чл.472 ГПК,определят различни основания за нищожност на нотариалното удостоверяване,като посоченото не е от този кръг и съответно не води до нищожност на нотариалното действие.Тези съдебни решения са задължителни както за настоящия съд,така и за страните по настоящето дело,които са били страни и по Г.д.№183/2004год. по описа на СРС.Т.е. по делото не се установи ответникът А. А.,като пълномощник на ищеца,да е използвал умишлено декларацията за гражданско и имотно състояние,която е била невалидна към 22.ХІІ.2003год.,както и неистинската декларация по чл.226ал.1 ДПК/отм./,с цел да сключи сделката във вреда на ищеца.Доказа се,че тези декларации са му представени от Б. С.,а и нотариус А. С. носи отговорност към Държавата за сключването на сделката с така представените документи,които не се отразяват на вещноправния ефект на договора.

Другите твърдения на ищеца,че пълномощникът е действувал в негова вреда и извън правомощията му,са свързани с предварителния договор за продажба на имота от 16.ІХ.2003год.Както съдът посочи и по горе в изложението,ищецът не е предявил иск за прогласяване нищожността на този предварителен договор.Въпреки това съдът ще изложи съображения и за тези твърдения.Сключването на предварителния договор от 16.ІХ.2003год. е в рамките на предоставените на пълномощника А.А. права да продаде имота на купувач,който намери за добре и на цена,каквато намери за добре.От събраните по делото доказателства се установи,че предварителния договор е типов договор,който агенцията за недвижими имоти на свидетеля К. К. използва при сключване на сделки с недвижими имоти.Ето защо и в този договор са уговорени условията по чл.7,чл.8,чл.9 и чл.14.Не отговаря на истината,че А.А. е декларирал в чл.7 обстоятелства,които не е могъл да знае.От разпита му по Г.д.№117/2008год. по описа на СОС се установява,че той като адвокат има работа всеки ден в Съдебната палата в Г.С.където извършва проверки както по дела,така и в Службата по вписванията Г.С..От тези проверки е установил,че върху имота няма наложена възбрана,не е вписана От тези проверки е установил,че върху имота няма наложена възбрана,не е вписана ипотека,не се водят дела да него и няма реституционни претенции на други лица.В чл.8 е уговорена отговорност при евикция,като А.А. е приел това условие пак във връзка с извършената проверка.Уговореното в чл.9-при отказ на продавача от сделката,преди изготвяне на ПУП или след него,както и в чл.14-уговорена неустойка при неизпълнение на договора,са характерни за типовите договори.А и от събраните доказателства се установи,че косвения пълномощник Б. С. е запознал ищеца Н. Б. с тези условия и той е бил съгласен с тях.

Неоснователно е и възражението на ищеца,че с изготвянето на ПУП на имота и промяната на предназначението му,пълномощникът А. е действувал извън правомощията му и във вреда на представлявания.Напротив-в пълномощното Н. Б. изрично е посочил,че упълномощава А.А. да го представлява пред нотариуси,както и пред надлежните съдебни и административни органи във връзка с продажбата на имота.От събраните доказателства се установи,че Б. С. е запознал Н. Б. с искането на купувача да се изготви ПУП за имота и да се промени предназначението му,и той е бил съгласен с това условие.Ноторно известно е както на съда,така и на ищеца Н. Б.-който работи в Териториален кадастър Г.П. и на останалите страни по делото,че цената на урегулиран имот е по-висока от цената на земеделски имот.Ето защо изготвянето на ПУП и промяната на предназначението на процесния земеделски имот е изцяло в интерес на ищеца –продавач Н. Б..А.А. е подписал молба от името на доверителя си Н. Б. до О. Г.С. за изготвяне на ПУП и промяна на предназначението на имота,в рамките на предоставените му с пълномощното представителни права.Освен това видно от преписката по издаване на заповед№157/19.VІ.2006год. на кмета на О. Г.С.Н. Б. е узнал за изготвянето на ПУП на имота и промяната на предназначението му,като се е подписал в разписния лист на 17.ІІ.2004год. без възражения.А с влязло в сила решение№64/18.ІV.2008год. по адм.д.№16/2007год. САдмС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Н. Р. Б.,ЕГН* срещу заповед№157/19.VІ.2006год. на кмета на О. Г.С.с която е одобрен ПУП,план за регулация и застрояване в м.“К.“,землището на Г.С.урегулиране на поземлен имот с кад. № **7 с образуване на нов УПИ І-база за отдих,с ограничителна линия на застрояване и указани параметри на бъдещата постройка.

Неоснователно е и твърдението на ищеца,не са налице предпоставките на чл.40 ЗЗД,тъй като цената на продадения имот е многократно по-ниска от пазарната цена на имота.Безспорно е по делото,че с н.а. № **, том *, рег.№ **6, н.д.№ **/22.ХІІ.2003год. е продаден следния недвижим имот:ливада с площ 3.359дка в м.“К.“,землището на Г.С.съставляващ имот № *** по картата на землището на Г.С.при граници:имот № ***-третокласен път, имот№ ***-полски път и имот № **-иглолистна гора,за сумата 30 000лв.От заключението на СТЕ безспорно се установи,че пазарната стойност на този имот към 22.ХІІ.2003год.,определена по метода на пазарните сравнения е 33 590лв.,а по метода на капитализиране на чистия доход-2 834лв.Неоснователно е твърдението на пълномощниците на ищеца,че пазарната стойност на имота била 225 857лв. по заключението на СТЕ.Напротив-това е пазарната стойност на УПИ І-база за отдих с площ 3 302кв.м.,кв.49/нов/ в м.“К.“,по ПУП на О. Г.С.одобрен със заповед№157/19.VІ.2006год. на кмета на О. Г.С.определена по остатъчния метод.Но на 22.ХІІ.2003год. е продадена ливада,а не урегулиран поземлен имот,който е отреден едва със заповед № 157/19.VІ.2006год.Т.е. към момента на сключване на сделката имота е бил земеделска земя,а не урегулиран имот,който е на по-висока цена.Освен това остатъчният метод за определяне на пазарна цена се използува,когато е налице елемент на скрита и непроявена стойност,която може да се прояви след определени капиталовложения за модернизация и подобрения от инвеститора.Същността на метода е в предварителните проучвания на градоустройствените,техническите и финансови възможности за застрояване и модернизация на имота.Разчитат се необходимите инвестиции за най-подходящата разработка на имота с цел същия да придобие пазарна цена,която да е по-висока от сумата на разходите по придобиването му и направените инвестиции.В случая най-правилно е пазарната цена да се определи по метода на пазарните сравнения и то към момента на сключване на договора за продажба-22.ХІІ.2003год.А от заключението по СТЕ е видно,че пазарната цена на имота по метода на пазарните сравнения към 22.ХІІ.2003год. е 33 590лв.Т.е. едва с 3 590лв. по-висока от цената,на която е продаден имота.А ако имота е бил урегулиран към 22.ХІІ.2003год.,то пазарната му цена по метода на пазарните сравнения би била 46 228лв.Но регулация на имота към 22.ХІІ.2003год. безспорно няма.Както сочи вещото лице,а и свидетеля К. К.,който е собственик на агенция за недвижими имоти,пазарът на имоти през периода 1999-2003год. бил слаб.Едва от пролетта на 2004год. цените се повишили 2-3пъти,в сравнение с 2003год.,като пикът им е през 2006-2007год.След пролетта на 2008год. цените на недвижимите имоти отново се понижили,поради слабото търсене на пазара.Ето защо съдът счита,че цената на продадения имот не е явно неизгодна.Когато в пълномощното не е посочена цената,по която да бъде продадена вещта,пълномощникът е овластен да уговори цената,за да изпълни възложения мандат.В случая договорът има цена и е валиден.Нещо повече-от събраните доказателства се установи,че цената на имота е определена от косвения пълномощник Б. С. и К. К., когато имотът е обявен за продажба чрез агенцията за недвижими имоти.А.А. не е участвал при определяне на цената на имота.Твърдението на ищеца,че цената по договора за продажба на недвижимия имот не му е изплатена,няма отношение към валидността на договора.Неплащането на цената е основание за разваляне на валидно сключен договор.Дали пълномощникът е бил овластен да получи уговорената цена или да заяви,че тя е получена от упълномощителя,може да се преценява по иск за разваляне на договора,поради неизпълнение,по иск за плащане на цената или по иск за отчЕ.В този смисъл е и съдебната практика/решение№68/19.ІІ.2009год. по Г.д.№4790/2007год. на ІV ГО на ВКС,решение№859/7.ХІІ.2009год. по Г.д.№2069/2008год. ІV ГО на ВКС/.Ищецът е предявил иск за плащане на цената,но с решение№451/12.Х.2011год. по Г.д.№633/2011год. на ПАС искът е отхвърлен,тъй като е установено,че А. А. като довереник не е получавал парични суми,които е трябвало да отчете на доверителя си Н. Б..Установено е по категоричен и недвусмислен начин,че парите са получени от Б. С.,в качеството му на косвен представител на ищеца.

Задължението на представителя да действа в интерес на упълномощителя е принцип в института на доброволното представителство.Нарушението на този принцип има различни правни последици,които са в зависимост от обстоятелствата,обусловили неспазването му.Когато извършените от представителя действия са в рамките на учредената му представителна власт,дори и тези действия да не са в интерес,а във вреда на упълномощителя,те запазват валидността си по отношение на добросъвестния съдоговорител/третото лице,с което е сключен договора/.Нормата на чл.40 ЗЗД урежда хитотезата,в която третото лице,с който пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя е недобросъвестно-когато представителя и лицето,с което той договаря,се споразумеят във вреда на представлявания,тогава договорът не произвежда действие за представлявания.Разпоредбата на чл.40 ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта:договор,сключен във вреда на упълномощителя и споразумение между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания.Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства,свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи.Увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми,в т.ч. договор,сключен при неизгодни условия,съобразно конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените от упълномощителя права са упражнени превратно,макар и в рамките на представителната му власт.Успоредно с увреждането следва да е налице и второто условие-споразумяване между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания.В чл.40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице,поради което упълномощителят,позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я установи.В настоящето производство по иска за прогласяване недействителност на увреждащата сделка,ищецът упълномощител следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и третото лице.Преценката за това намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата,при които е сключен договора с третото лице.Наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени доказателства,които могат да бъдат:близки родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен,в която законът презумира знание за увреждане/чл.135ал.2 ЗЗД/,или заинтересуваност/чл.172 ЗЗД/,вкл. даваща право за отказ от свидетелствуване/чл.166ал.1т.2 ГПК/ или трайни търговски отношения,предполагащи осведоменост за делата на пълномощника,последващи разпоредителни сделки с предмета на сделката,сочещи,че третото лице е знаело и се е възползувало от конкретната икономическа ситуация или обратно прехвърляне на правото на собственост от третото лице в полза на пълномощника или други действия,даващи основание да се приеме,че сделката е била сключена при сговаряне за увреждане на представлявания.Но във всички случаи съвкупната преценка на доказателствата следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице/в този смисъл решение№841/19.І.2010год. по Г.д.№3530/2008год. ІІ ГО на ВКС и решение№361/16.ХІ.2011год. по Г.д.№1077/2010год. ІV ГО на ВКС/.В случая от събраните по делото доказателства не се установяват тези субективни елементи на сложния фактически състав на чл.40 ЗЗД-наличието на намерение за увреждане у представителя А.А. и третото лице-купувач „. груп“ЕООД Г.С..Не се доказа,че третото лице,с което е договарял пълномощника е недобросъвестен.Не е установено при сключване на сделката да е уговорена една безполезна за продавача престация и при явно неизгодна цена на продавания имот.По делото не се събраха никакви доказателства,които да сочат,че купувачът „. груп“ЕООД Г.С.,представляван от управителят К. Д. е имал намерение или е знаел за злоупотребата с доверието на представлявания Н. Б.,извършено от пълномощника А. А..Напротив-от събраните по делото доказателства се установи,че и купувачът е смятал А.А. само за пълномощник,който следва да подпише предварителния договор и нотариалния акт от името на представлявания Н. Б.,но договарянето,както и получаването на цената по сделката е било в правомощията на косвения представител Б. С.,който с действията си показвал,че е такъв представител на Н. Б..

По гореизложените съображения,тъй като не са налице два от субективните елементи на сложния фактически състав на чл.40 ЗЗД във връзка с чл.26ал.1пр.3 ЗЗД,съдът ще следва да отхвърли изцяло иска срещу ответниците А. А. и „. груп“ЕООД Г.С.,като неоснователен и недоказан.

Предавеният от ищеца Н. Р. Б. срещу ответника „С.“ООД Г.П. иск с правно основание чл.108 ЗС е неоснователен,и като такъв ще следва да се отхвърли от съда по следните съображения:

От изложените по горе съображения се установи,че договорът за продажба на недвижим имот,сключен с н.а. № **, том *, рег.№ ***, н.д.№ **/22.ХІІ.2003год. на нотариус А.С.,с рег.№ ** по РНК,е валиден и е породил своето вещноправно действие-правото на собственост върху процесния имот е прехвърлено на купувача „. груп“ ЕООД Г.С..Той от своя страна с н.а. № **, том *, рег.№ ***, н.д.№ **/10.ІІ.2006год. на нотариус М. К.,с рег.№ по РНК,е продал имота на Н. К. С.,ЕГН* от Г.С..А с н.а.№ **,том ***, рег.№ **4, н.д.№ **/4.VІІ.2006год. Н. К. С.,ЕГН* е продал на „С.“ООД Г.П. процесния недвижим имот.Ответникът „С.“ООДГ.П. признава,че в момента владее и ползува процесния недвижим имот.Безспорно се установи по делото,че „С.“ООД Г.П. е добросъвестен приобретател на процесния имот.В качеството му на такъв,той не е знаел за споровете във връзка с продажбата на недвижимия имот.Освен това ответникът владее имота повече от 5години и като добросъвестен владелец е придобил правото на собственост върху имота и по давност.Поради което предявеният иск по чл.108 ЗС е изцяло неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли от съда.Неоснователно е възражението на ответниците,че този иск е недопустим,тъй като са предявяване на иска по чл.108 ЗС законодателят не е предвидил давностен срок.

На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищецът да заплати съдебните разноски по водене на делото на ответниците,както следва:на А. И. А.-11 940лв.,на „. груп“ ЕООД Г.С.-10 800лв. и на „С.“ ООД Г.П.-6 000лв.,съгласно списъците по чл.80 ГПК.

На основание гореизложеното и чл.40 ЗЗД във връзка с чл.26ал.1пр.3 ЗЗД и чл.108 ЗС Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Р. Б.,ЕГН*,със С. адрес Г.П.,У.“Б.“№ *..3 срещу А. И. А.,ЕГН* от Г.С.бУ.“Б.“ № ** и „. ГРУП“ ЕООД Г.С.,представлявано от управителят К. С. Д., ЕГН* иск с правно основание чл.40 ЗЗД във връзка с чл.26ал.1пр.3 ЗЗД-да се установипо отношение на ответниците А. И. А. и „. Г.ЕООД Г.С.,че сключеният между тях договор за продажба на недвижим имот,обективиран с нотариален акт № **, том **, рег.№ **6, н.д.№ **/22.ХІІ.2003год. на нотариус А. С.,с рег.№ ** по РНК,не произвежда действие спрямо ищеца,поради наличие на споразумение между подписалите го лица във вреда на ищеца,като се обяви нищожността на този договор,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Р. Б.,ЕГН*,със С. адрес Г.П.,У.“Б.“ №*..3 срещу „С.“ООД Г.П.,представлявано от управителят И. Х. П. иск с правно основание чл.108 ЗС-да се признае за установено по отношение на ответника „.ООД Г.П.,че Н. Р. Б. е собственик на недвижим имот с идентификатор ***17 от кадастрален район І по кадастралната карта на Г.С.одобрена със заповед № РД-1814/10.V.2005год. на изпълнителният директор на Агенция по кадастъра Г.С.,находящ се в м.”Г.”,землището на Г.С.с площ 3 359кв.м.,с трайно предназначение на имота-урбанизирана територия,начин на трайно ползуване-за друг вид застрояване,при граници на имота:имоти № ***40, № ***0.2, № ***00 и № ***0.1,като го осъди да му предаде владението на имота,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН!

ОСЪЖДА Н. Р. Б.,ЕГН* да заплати на А. И. А.,ЕГН* съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,в размер на 11 940лв./единадесет хиляди деветстотин и четиридесет лева/.

ОСЪЖДА Н. Р. Б.,ЕГН* да заплати на „. ГРУП“ ЕООД Г.С. съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,в размер на 10 800лв./десет хиляди и осемстотин лева/.

ОСЪЖДА Н. Р. Б.,ЕГН* да заплати на „С.“ ООД Г.П. съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,в размер на 6 000лв./шест хиляди лева/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: