Решение по дело №27/2019 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ№ 260009

 

гр. Перник  26.02.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета  година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

 

при секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното от съдията т. дело № 27 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 258 във вр. с чл. 266, ал.1 и чл. 86 ЗЗД

Предявен е иск от “Трейс груп холд” АД, „Трейс БГ” ЕАД и „Мега инвест холд” ЕООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Люлин трейс”, против „Лиел констракшън” ЕООД, гр. П. за присъждане на сумата от 110 346,57лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от ***г., както и за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 34 652,81лв. и на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска.

Ответникът оспорва иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На *** г. между „Стройинженеринг- 94 „ЕООД / сега „Лиел констракшън” ЕООД/ и ДЗЗД „Люлин трейс”, съдружници в което са трите дружества – ищци, е бил сключен договор, по силата на който ДЗЗД „Люлин трейс” е поело задължението да извърши дейностите по пътно поддържане на 25.800 км. републикански пътища на територията на ОПУ – П. , които дейности се изпълняват съгласно сметки о№ *** и единични цени за всеки един вид работа или дейност.

Уговорено е, че плащането ще се извършва по банков път директно от АПИ срещу одобрени от нея фактури, издадени от възложителя в съответствие с клаузите на договор за прехвърляне на вземането от ***г. , сключен между възложителя и изпълнителя.

Като доказателство по делото е представен сертификат № ***г. за действително изпълнени и приети ремонтни работи на обща стойност  44361,37 лв. с ДДС, подписан от възложителя и изпълнителя, като за така извършените СМР е издадена фактура ***г. Приложени са и  сертификат № ***г. за действително изпълнени и приети ремонтни работи на обща стойност  51 313 28 лв. с ДДС, подписан от възложителя и изпълнителя, за които СМР е издадена фактура ***г.; сертификат № ***г. за действително изпълнени и приети ремонтни работи на обща стойност 43 065,96 лв. с ДДС, подписан от възложителя и изпълнителя, като за извършените СМР е издадена фактура ***г., както и сертификат № ***г. за действително изпълнени и приети ремонтни работи на обща стойност 7 095, 06 лв. с ДДС, подписан от възложителя и изпълнителя, за които работи  е издадена фактура ***г.

От заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, се установява, че описаните по- горе четири броя фактури са осчетоводени както от ищеца, така и от ответника. Ответното дружество е ползвало данъчен кредит. По спорните  фактури няма плащания.

Въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че по делото по несъмнен начин е установено наличието на сключен договор за изработка между страните по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. При този договор изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

Задължение на поръчващия е да заплати възнаграждение за приетата работа.

Подписването на сертификатите за действително изпълнени и приети ремонтни работи, както и осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ответника и ползването от последния на данъчен кредит, следва да се счита като приемане на извършената работа, поради което и с оглед разпоредбата на чл.266, ал.2 от ЗЗД, задължение на възложителя е да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената работа. Изводът, че работата е приета се налага и предвид обстоятелството, че след подписване на протоколите и осчетоводяването на фактурите липсват данни  да са направени възражения от възложителя във връзка с начина на изпълнение на работата. Такива възражения не са направени  и в настоящето производство. След като липсват  данни за това възложителят да е възразил по това как е изпълнена работата – като вид количество, качество и стойност,  то следва, че работата е приета безусловно.

Във връзка с горното, съдът намира, че по несъмнен начин е установено, че ищцовите дружества, обединени в ДЗЗД „Люлин трейс”, са извършили работите, за които са издадени фактурите, като работата е приета от ответника, от които и следва, че предявеният иск е основателен и доказан.

Обстоятелството, че в договора е постигната уговорка, че плащането ще се извършва по банков път директно от АПИ срещу одобрени от нея фактури, издадени от възложителя в съответствие с клаузите на договор за прехвърляне на вземането от ***г., сключен между възложителя и изпълнителя, не е основание за отхвърляне на иска. Задължението за заплащане на възнаграждението е на възложителя, а наред с това по делото не се установява, че между страните по спора е сключен договор за цесия, по силата на който изпълнителят да може да претендира пряко плащане от АПИ.

Ответникът твърди, че вземането е погасено по давност.

Пред Пернишкия районен съд е предявен иск за присъждане на сумата от 8 872,27 лв., представляваща частичен иск от иск в общ размер на 110 346,57лв., която сума съставлява неизплатено възнаграждение по договор от ***г., както и за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 4383,62лв. и на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска.

В срок не е постъпил отговор на исковата молба.

С определение от 01.03.2019г., районният съд е допуснал увеличение на иска за главница до сумата от 110 346,57 лв., а за обезщетение по чл. 86 ЗЗД до сумата от 34 652,81 лв., след което делото е изпратено на ПОС по подсъдност.

Имайки предвид, че по отношение на първоначално предявения пред ПРС частичен иск в срока по чл.131 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба, то и възражението за погасяване по давност на вземането в предявената пред ПРС част е преклудирано, защото по силата на чл.133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения той губи възможността да направи това по-късно. Т.е. правопогасителното възражение за изтекла погасителна давност е преклудирано с изтичане срока за отговор на исковата молба.

Съгласно приетото в т. 2 от ТР 3/2016г. на ОСГТК на ВКС при предявен частичен иск правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, от което и следва, че с изтичане срока на отговор на исковата молба не се е преклудирало правото на ответника да въведе възражение за изтекла погасителна давност за  разликата до пълния размер на вземането. Относно увеличената част от иска не е започвал да тече срок за отговор на исковата молба и ответникът разполага с правото да направи възражение за изтекла погасителна давност до края на първото по делото заседание, което в случая е сторено.

Разгледано по същество възражението е неоснователно.

Касае се за възнаграждение по договор за изработка, вземането за което се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Погасителната давност започва да тече от датата на приемане на работата, като в случая най- ранната дата на приемане на работата по увеличената част от иска е 26.02.2014г., а молбата за увеличение на иска е подадена по пощата на 26.02.2019г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок.

Неоснователни са доводите на ответника, че се касае за периодичен платеж по смисъла на чл.111, б.  „в” ЗЗД .

В ТР №  от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК е прието, че периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.  Прието е също, че разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД се отнася за изключение и не следва да се тълкува разширително, а да се прилага само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите.

От горното следва, че преценката дали се касае или не за периодично плащане трябва да се извършва след анализ на уговорките по конкретния договор.

В случая изпълнителят се е задължил да извършва дейностите по пътно поддържане на 25.800 км. републикански пътища на територията на ОПУ – П..В чл. 5 от договора е постигнато съгласие, че дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания. Т.е. договорът не съдържа изначална уговорка за конкретните работи като вид, количество и стойност, които ще следва да извършва изпълнителят, а всяка една от тези дейности подлежи на отделно самостоятелно възлагане. На възложителя е предоставено правото да прецени кога и какви конкретно работи да възложи за изпълнение, от което и следва, че при тези уговорки не може да се приеме, че изначално изпълнителят е поел задължението да извършва еднакви по съществото си действия, за да се приеме, че периодичният характер на задължението на изпълнителя обуславя характера на задължението на възложителя периодично да плаща възнаграждение и съответно, че относно вземането за възнаграждение е приложима кратката тригодишна давност.

Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск за присъждане възнаграждение по договора за изработка е основателен и доказан и следва да се уважи.

Доколкото в самия договор не е изрично уговорен срок за плащане на възнаграждението на изпълнителя, то на основание  чл. 84, ал. 2 ЗЗД възложителят ще изпадне в забава от момента на поканата да плати. Като доказателство по делото е представена покана до ответника да заплати сумата от 110 346.57 лв., за която са издадени процесните четири броя фактури, като е даден срок за плащане от 7 дни, считано от датата на получаване на поканата. Последната е получена от ответника на 10.12.2018г. и следователно същият е изпаднал в забава от 18.12.2018г.

От горното следва, че искът за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД е основателен за периода от 18.12.2018г., като претенцията, касаеща периода до 18.12.2018г. е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Както се посочи по- горе искът е предявен от “Трейс груп холд” АД, „Трейс БГ” ЕАД и „Мега инвест холд” ЕООД в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Люлин трейс”. Видно от приложеното споразумение от ***г. “Трейс груп холд” АД, „Родопа трейс „ ЕООД и „Пътно поддържане- Д.” ЕООД се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел, като наименованието на обединението е „Люлин трейс”. От направената справка в ТР, се установява, че предишното наименование на ищеца „Мега инвест холд” ЕООД е „Пътно поддържане- Д.” ЕООД, а ищецът „Трейс БГ” е правоприемник на „Родопа трейс „ ЕООД.По силата на договора  всеки от партньорите участва с процент в изпълнението на договора, както следва : Трейс груп холд” АД- 55 %, „Родопа трейс „ ЕООД - 5 % и „Пътно поддържане- Д.” ЕООД- 40 %,  като печалбите и загубите ще се разпределят между партньорите съобразно процентното им участие в изпълнението на договора. Въз основа на постигнатите уговорки следва, че на всяко едно от дружествата следва да се присъди сума за главница и обезщетение по чл. 86 от ЗЗД съобразно договореното процентно участие в дружеството и в същото процентно съотношение следва да бъде отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД.

При съобразяване на процентното участие на всяко едно от дружествата в ДЗЗД „Люлин трейс”, то следва ,че в полза на „Трейс груп холд” АД, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс” следва да са присъди сумата от 4 879,75 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от ***г., за която сума е издадена фактура № ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 2 410,99 лв. за периода 18.01.2014г.- 29.11.2018г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. В полза на същото дружество следва да се присъди и сумата от 55 810,87лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от ***г., за която сума са издадени фактури № ***г., № ***г. и № ***г., както и сумата от 1069,79 лв., съставляващи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за периода от 18.12.2018г. до 24.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията по чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 16 758,05 лв. и за периода 21.02.2016г. -17.12.2018г.

В полза на „Трейс БГ” ЕАД, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс” следва да са присъди сумата от 443,61 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от ***г., за която сума е издадена фактура № ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 219,18 лв. за периода 18.01.2014г.- 29.11.2018г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. В полза на същото дружество следва да се присъди и сумата от 5 073,71 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от ***г., за която сума са издадени фактури № ***г., № ***г. и № ***г., както и сумата от 97,26 лв., съставляващи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за периода от 18.12.2018г. до 24.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията по чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1 523,46 лв. и за периода 21.02.2016г. -17.12.2018г.

В полза на „Мега инвест холд” ЕООД, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс” следва да са присъди сумата от 3 548,91 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от ***г., за която сума е издадена фактура № ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 1 753,45 лв. за периода 18.01.2014г.- 29.11.2018г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. В полза на същото дружество следва да се присъди и сумата от 40 589,72 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от ***г., за която сума са издадени фактури № ***г., № ***г. и № ***г., както и сумата от 778,03 лв., съставляващи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за периода от 18.12.2018г. до 24.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията по чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 12 187,68 лв. и за периода 21.02.2016г. -17.12.2018г.

С оглед изхода на спора в полза на “Трейс груп холд” АД следва да се присъдят 4 801,01 лв. разноски по делото, а в полза на „Мега инвест холд” ЕООД- 1 546,70 лв. разноски по делото.

Ищцовите дружества дължат на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска, както следва : “Трейс груп холд” АД – 465,81 лв., „Трейс БГ” ЕАД -42,35 лв.  и „Мега инвест холд” ЕООД- 338,77 лв.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА „Лиел констракшън” ЕООД, ***, ЕИК ********* да заплати на „Трейс груп холд” АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс” сумата от 4 879,75 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от ***г., за която сума е издадена фактура № ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 2 410,99 лв. за периода 18.01.2014г.- 29.11.2018г. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Лиел констракшън” ЕООД, ***, ЕИК ********* да заплати на „Трейс груп холд” АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс” сумата от 55 810,87 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от ***г., за която сума са издадени фактури № ***г., № ***г. и № ***г., както и сумата от 1069,79 лв., съставляващи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за периода от 18.12.2018г. до 24.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД  за разликата до пълния предявен размер от 16 758,05 лв. и за периода 21.02.2016г. -17.12.2018г. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Лиел констракшън” ЕООД, ***, ЕИК ********* да заплати на „Трейс БГ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Метличина поляна“, № 15, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс” сумата от 443,61 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от ***г., за която сума е издадена фактура № ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 219,18 лв. за периода 18.01.2014г.- 29.11.2018г. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Лиел констракшън” ЕООД, ***, ЕИК ********* да заплати на „Трейс БГ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс” сумата от 5 073,71 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от ***г., за която сума са издадени фактури № ***г., № ***г. и № ***г., както и сумата от 97,26 лв., съставляващи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за периода от 18.12.2018г. до 24.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 1 523,46 лв. и за периода 21.02.2016г. -17.12.2018г. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Лиел констракшън” ЕООД, ***, ЕИК ********* да заплати на „Мега инвест холд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс”, сумата от 3 548,91 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от ***г., за която сума е издадена фактура № ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 1 753,45 лв. за периода 18.01.2014г.- 29.11.2018г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Лиел констракшън” ЕООД, ***, ЕИК ********* да заплати на „Мега инвест холд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс”, сумата от 40 589,72 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от ***г., за която сума са издадени фактури № ***г., № ***г. и № ***г., както и сумата от 778,03 лв., съставляващи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за периода от 18.12.2018г. до 24.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 12 187,68 лв. и за периода 21.02.2016г. -17.12.2018г. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Лиел констракшън” ЕООД, ***, ЕИК ********* да заплати на „Трейс груп холд” АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 4 801,01 лв., съставляващи направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Лиел констракшън” ЕООД, ***, ЕИК ********* да заплати на „Мега инвест холд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1 546,70 лв., съставляващи направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Трейс груп холд” АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Лиел констракшън” ЕООД, ***, ЕИК ********* сумата от 465,81 лв., представляващи направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Трейс БГ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Лиел констракшън” ЕООД, ***, ЕИК ********* сумата от 42,35 лв., представляващи направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Мега инвест холд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на „Лиел констракшън” ЕООД, ***, ЕИК ********* сумата от 338,77 лв., представляващи направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

      Съдия: