Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20.11.2020 г. Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен
съд втори граждански състав
На двадесет и
втори октомври две хиляди и двадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА
ЧАКЪРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско
дело № 345 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.200, ал.1 КТ от Т.Н.П., ЕГН: **********, адрес: ***, против О.К. ЕИК: **,
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от кмета на общината Е.К..
В хода на производството – на ** г., ищцата е починала, поради което на осн. чл.227 ГПК по делото са конституирани като ищци нейните наследници – децата ѝ
М.М.П., ЕГН **********, адрес: ***; И.М.П.,
ЕГН: **********, адрес: *** и Ц.М.П., ЕГН: **********, адрес: ***, всички
представлявани от адв. Т.С..
В исковата молба се твърди, че Т.Н.П.
работела по трудово правоотношение с О.К. с месторабота – Кметство - с. К., на
длъжност „о.р.“. На **г., около 15.00 часа, изпълнявайки служебните си
задължения на о.р., пренасяла на ръка саксии с цветя. При пренасянето на
саксиите паднала по стълбите на сградата на кметството, при което получила
наранявания върху левия крак, в областта на таза. Постъпила по спешност на
лечение в УМБАЛ П. ООД - гр. П., Отделение по ортопедия и травматология на **г.
в 19.00 часа и била хоспитализирана с диагноза пертрохантерно счупване,
закрито. При постъпване в болничното заведение изпитвала силни болки и
ограничени движения в областта на таза. Били ѝ направени изследвания и рентгенография и след необходимата подготовка била оперирана. Извършена била метална осгеосинтеза посредством ПФН 11/170 мм, блейд 95 дистален винт 36 мм. Извършен бил подслоен шев на раната и поставена суха стерилна превръзка. Назначена била постоператевна терапия с
медикаменти. Изписали я от болничното заведение на **г. с препоръки за домашна
терапия и рехабилитационна и физикална терапия. Твърди се, че в периода от **г.
до завеждане на исковата молба, Т.Н.П. се намирала в състояние на временна неработоспособност
и не осъществявала трудова дейност. Към датата на настъпване на трудовата
злополука била с оценка на работоспособността 84 % трайно намалена
работоспособност за три години, съгласно експертно решение № ** от **г. на
трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ П. АД.
Видно
от изложеното, налице било основание по чл. 200, ал. 1 от КТ за ангажиране на
отговорността на работодателя на Т.Н.П.
– О.К. за вреди от трудова злополука, довела до временна неработоспособност.
Трудовата злополука била декларирана от осигурителя О.К. с декларация № * от *.**
г., установена била с протокол за трудова злополука № . от ** г.и била приета
като такава с Разпореждане № * от ** г. на ТП на НОИ Пловдив, което влязло в
законна сила.
Твърди
се, че от трудовата злополука Т.Н.П. претърпяла
значителни вреди – неимуществени и имуществени. От настъпване на увреждането и
до настоящия момент изпитвала болки с различен интензитет. Самите оперативни
процедури на таза и долния крайник били в голям обем и сложност и били свързани
с болки както по време на операцията, така и в последващия терапевтичен период.
Необходимостта от рехабилитация и физикална терапия също били свързани с болезнени
преживявания и страдания.
Продължителното
лечение и възстановяване се отразили изключително негативно и на цялостното
ѝ психологично и емоционално състояние. Изпитвала чувството на непълноценност. Не се чувствала сигурна за бъдещето си и за способността да се грижи самостоятелно и да изпълнява
ежедневните си функции.
За
проведеното лечение били заплатени средства в размер на 1800.00 лева за
проксимален бедрен пирон PRFN, 80.00 лева за допълнително медицинско обслужване
блок А, Б и урология и 60.00 лева – консултация с анестезиолог.
През
времето на ползване на отпуск за временна неработоспособност получавала
обезщетение в намален спрямо заплатата ѝ размер, поради което пропуснала да реализира доход в общ размер на 950.00 лева.
Общият
размер на претърпените от Т.Н.П. вреди – неимуществени и имуществени, възлизал
на 12890.00 лева.
С
оглед изложените обстоятелства за Т.Н.П. бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответната община да ѝ заплати сумата от 10 000 лв. /десет
хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинените от настъпила на **г.
трудова злополука неимуществени вреди – физически и душевни болки и страдания,
ведно със законна лихва от датата на увреждането до изплащане на обезщетението;
1940 лв. /хиляда деветстотин и четиридесет лева/ – обезщетение за причинените
имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на увреждането до
изплащане на обезщетението; 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/ – обезщетение
за пропуснати ползи, представляващи разликата от трудовото възнаграждение на
ищцата и обезщетението получено за временната неработоспособност, ведно със
законна лихва от датата на увреждането до изплащане на обезщетението.
С отговора
на исковата молба ответната Община, чрез процесуалния си представител ст. юрк. И.Д.
оспорва иска като допустим, но неоснователен. Не оспорва, че между Т.Н.П. и О.К.
е сключен Трудов договор № **г., с който е уговорено трудово възнаграждение 510
/петстотин и десет/ лв. или в размер на минималната работна заплата за страната
определена с Постановление на Министерски съвет. Не оспорва, че на **г. е
настъпила описаната в исковата молба трудова злополука, която била регистрирана
по установения ред.
Ответникът
оспорва по размер претендираните имуществени вреди. Твърди, че към момента на
настъпването на трудовата злополука трудовото възнаграждение на ищцата е било в
размер на 560 лв. /съгласно Постановление № * от ** г./, а от 01.01.2020 г. - 610 лв. /съгласно Постановление № **
от 19.12.** г./. За времето от настъпването на трудовата злополука ищцата
ползвала отпуск за временна неработоспобност и получавала обезщетение за нея от
Националния осигурителен институт. Същата претендирала обезщетение в размер на
950 лв. представляващо пропуснат да бъде реализиран доход, без обаче да се
позовава на каквито и да било документи, от които да е видно, че получаваното
обезщетение е в намален размер спрямо получаваното трудово възнаграждение и
тази разлика е точно в размер на 950 лв., а не е измислена от ищцата по нейно
усмотрение.
Твърди, че
при предявените от ищцата обективно съединени искове, следва да се сумира
дължимото обезщетение за имуществени вреди и дължимото обезщетение за
неимуществените вреди /болки и страдания/, като от общо определеното
обезщетение се приспадне полученото обезщетение за временна нетрудоспособност,
в какъвто смисъл била и законовата разпоредба на чл.200, ал.3 КТ. /Решение № **
от 13.04.2018 г. по гр. д. № 2735 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение./
Ответникът
оспорва по размер и претендираните имуществени вреди. Безспорно такива били
претърпени в резултат на трудовата злополука, но ищцата не представяла никакви медицински
доказателства за протичането на следоперативното лечение. Видно от
представената експертиза издадена от УМБАЛ П.ООДна ищцата била назначена
рехабилитационна и физикална терапия, предписано е медикаментозно лечение с
фраксипарин АМП 0.4 млл, Алмирал АМП 75 мг, Зепилен ФЛ 1 г. Нямало обаче
доказателства за прилагане на назначената терапия, в резултат на която да
започне подобряване на здравословното състояние. На следващо място, липсвали
медицински документи от двата назначени контролни прегледа на **г. и **г., без
които било трудно да се установи има или не подобрение на здравословното
състояние на ищцата. В случая претенцията за обезщетение на неимуществени вреди
в размер на 10 000 се явявало прекомерно и несъответно на претърпените болки и
страдания.
Предвид
липсата на достатъчно основания и липса на доказателства в тази насока,
ответникът моли съда да отхвърли предявените от Т.Н.П. искове, както и искането
за присъждане на направените разноски.
Алтернативно,
ако бъде прието, че предявеният иск е основателен, то с оглед изложените
аргументи, моли претендираният размер на обезщетението за неимуществените вреди
да бъде намален.
Претендират
се и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С протоколно
определение от 22.10.22020 г., на основание чл.233 ГПК, производството по
делото е прекратено частично – само по
отношение на претенцията в размер на 950 лева, ведно със законна лихва от
датата на увреждането до изплащане на обезщетението.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
За да бъдат уважени предявените
искове с правно основание чл.200 от КТ, е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: страните
по делото да са били в трудово правоотношение, което в настоящия процес не е
спорно; ищецът, в качеството му на работник, да е претърпял трудова злополука
по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, а именно – внезапно увреждане на здравето
станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, като този
факт също не е спорен и се установява от представеното разпореждане на НОИ; от трудовата
злополука за ищеца да е настъпила временна нетрудоспособност, описана в
исковата молба – за този факт са ангажирани множество доказателства: декларация
за трудова злополука № **г., протокол за трудова злополука № **г., епикриза от **г.
на УМБАЛ „П.“ ООД, 5 бр. болнични листове за временна неработоспособност за
периода от **г. до 11.04.2020 г., експертно решение № ** от **г.; причинна
връзка между внезапното увреждане на здравето и настъпилата нетрудоспособност –
тя е доказана с неоспорената съдебно - медицинска експертиза, събраните гласни
и приложените писмени доказателства по делото.
При тези условия може да бъде
ангажирана отговорността на работодателя, която е договорна, на основание
трудовото правоотношение с увредения. Това изключва приложението на деликтната
отговорност по ЗЗД с изключение на правилата, към които препраща КТ с
разпоредбата на чл. 212 за определяне обезщетението за неимуществени вреди.
В настоящия случай всички
изброени предпоставки са налице, поради което съдът намира иска за доказан по
основание.
С исковата молба се претендира
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1940 лева, представляващи разходи
по проведеното лечение на пострадалата – 1800.00
лева за проксимален бедрен пирон PRFN, 80.00 лева за допълнително медицинско
обслужване блок А, Б и урология и 60.00 лева – консултация с анестезиолог. За
изразходването на тези средства са представени фискален бон от **г. на стойност
60 лева, фактура № **/07.11.** г. на стойност 1800 лева, както и фактура № **/**г. и
фискален бон от **г. на стойност 80 лева. От тези писмени доказателства
се установява, че твърдените от ищеца разходи действително са направени, в тях
е отразено и основанието им и доколкото имуществената вреда е пряка последица
от процесната трудова злополука, то искът в тази му част също следва да бъде
уважен изцяло като основателен и доказан по размер.
Относно претенцията за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, съдът намира следното:
От изготвената и неоспорена от
страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че към датата на
Трудовата злополука – **г., Т.Н.П. е била на . г. При падане по стълби по време
на работа е получила счупване през трохантера (големия въртел) на лявата
бедрена кост. Увреждането
е травматично и е причинено от действие на твърд тъп предмет, най-често по
механизма на падане върху терена от собствен ръст. Благоприятен фактор за
настъпване на счупването е остеопорозата, обичайно заболяване у жени в
менопауза. Заболяването е свързано със загуба на калция от костите, поради
което стават чупливи. Такова счупване причинява трайно затрудняване на
движението на засегнатия крайник за повече от 30 дни. Съвременното лечение е
оперативно и е осъществено при пациентката. Липсват данни за настъпили
усложнения. Периодът на възстановяване трае около 8-10 месеца.
От показанията на свидетеля Ц.М.П.
се установява, че е дъщеря на пострадалата. Към м. ноември ** г. майка ѝ
работела към О.К. с месторабота К.с. К.. В началото на м. ноември ** г.
получила обаждане от кмета на с. К., който ѝ съобщил, че майка ѝ е
паднала и си е счупила крака. Свидетелката отишла в болницата в гр. К., където
пострадалата била транспортирана, за да ѝ бъде направена рентгенова
снимка. Там ѝ казали, че майка ѝ ще бъде откарана с линейка в гр.
П.. Т.Н. била настанена на същия ден в болница П.с диагноза „счупен крак“. Там
престояла 5 дни, през които дъщеря ѝ редовно я посещавала – и преди, и
след операцията. Свидетелката я видяла за пръв път след злополуката в деня на
настаняването ѝ в болница П..Майка ѝ видимо изпитвала силни болки,
била изплашена, пребледняла и плачела. След изписването ѝ Т.Н. се
лекувала в домашна среда, като за нея се грижели свидетелката и другите ѝ
две деца (тримата новоконституирани ищци). В първите дни след изписването
ѝ тя продължавала да изпитва силни болки, като пиела обезболяващи
лекарства. Придвижвала се трудно, помагала си с бастун, била нестабилна. Веднъж
дори щяла да падне. Ходела на рехабилитация в гр. С., но болките не спирали. В
това състояние нямало как да работи и напуснала работа. До последно страдала и
се чувствала непълноценна.
Неимуществената отговорност на
работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените
болки и страдания и времето, през което работникът ги е търпял и те са отшумели
или той продължава да ги търпи. В разглеждания случай при определяне на
паричния еквивалент на претърпените от пострадалата вреди от злополуката на **г.,
РС Карлово приема, че за обезщетяването им следва да се присъди сумата от 9000
лева. Този размер на обезщетение би бил адекватен на претърпените в продължение
на по 11 месеца (до смъртта на ищцата) вреди – болки и страдания, дискомфорт от
обездвижването, затруднения и неудобство в бита, напускането на работа. Тази
сума настоящият съдебен състав намира за справедлива и съобразена с изискването
на чл.52 от ЗЗД, с оглед характера и тежестта
на претърпяното увреждане и периода на възстановяване. Съдът не споделя
възраженията на ответната страна, че тежкото счупване не би настъпило, ако
пострадалата нямала и заболяването остеопороза. Видно от съдебно-медицинската
експертиза, остеопорозата, от която е страдала Т.Н., е заболяване, водещо до
намаляване на калция и правещо костите „чупливи“. Няма как обаче наличието на
болестно състояние да се вменява във вина на пострадалата и съдът да го отчита
като обстоятелство за намаляване на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Заболяването от остеопороза не представлява виновно поведение на пострадалата,
с което тя да е допринесла за настъпването на вредите от трудовата злополука,
поради което възраженията в тази насока съдът намира за неоснователни.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът О.К. следва да заплати на
ищеца направените от него разноски в производството за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска. Юрк. Д. е направила
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца, което
съдът намира за неоснователно. Заплатеният хонорар в размер на 1500.00 лева, е
близък до минималния – 1188.20 лева, съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По
делото са ангажирани немалък обем писмени доказателства, разпитван е свидетел,
конституирани са нови страни, изготвена е СМЕ, проведени са три съдебни
заседания, в които пълномощникът на ищцовата страна се е явявал. С оглед
изложеното съдът намира адвокатското възнаграждение от 1500 лева за справедливо
и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото. Съразмерно с
уважената част от иска, същото следва да бъде присъдено в размер на 1374.37
лева.
Ответникът също
е претендирал присъждане на разноски и е представил списък по чл.80 ГПК.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК следва да му бъдат присъдени такива
съразмерно с отхвърлената част и ищецът да му заплати сумата от 25.13 лева. С
оглед изложеното следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноски
по компенсация в размер на 1349.24 лева.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК, следва да се осъди ответникът да заплати държавна такса за уважения
иск, по сметка на РС Карлово в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 437.60
лева, както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 120.00 лева, заплатени от бюджета на съда.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
О.К. ЕИК: **, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от
Кмета на общината Е.К. да заплати на М.М.П., ЕГН **********, адрес: ***; И.М.П.,
ЕГН: **********, адрес: *** и Ц.М.П., ЕГН: **********, адрес: *** – наследници
на Т.Н.П., ЕГН: **********, сумата от общо 10 940
лв. (десет хиляди деветстотин и четиридесет лева), представляваща обезщетение
за причинените на Т.Н.П. от настъпила на **г. трудова злополука имуществени и неимуществени
вреди, както следва: 9 000 лв. (девет хиляди лева) – обезщетение за
причинените неимуществени вреди – физически и душевни болки и страдания, ведно
със законна лихва от датата на увреждането до изплащане на обезщетението, като
над тази сума до пълния претендиран размер от 10 000 лева, отхвърля иска като неоснователен и
недоказан; 1940 лв. (хиляда деветстотин
и четиридесет лева) – обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно
със законна лихва от датата на увреждането до изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА О.К. ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от Кмета на общината Е.К. да заплати на М.М.П.,
ЕГН **********, адрес: ***; И.М.П., ЕГН: **********, адрес: *** и Ц.М.П., ЕГН: **********,
адрес: *** – наследници на Т.Н.П., ЕГН: **********, сумата от 1349.24 лв. (хиляда триста четиридесет и
девет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща направените по
делото разноски по компенсация.
ОСЪЖДА О.К. ЕИК:
**, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Кмета на общината
Е.К. да заплати по сметка на РС Карлово в
полза на бюджета на съдебната власт сумата от общо 557.60 (петстотин петдесет и седем лева и шестдесет стотинки),
представляваща държавна такса за уважения иск и възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване
съобщение на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.