РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. **********, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Г.
при участието на секретаря Мария Н. Т.а Кръстанова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г. Гражданско дело №
20241880100238 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. М. С., ЕГН ********** и К. С. С.,
ЕГН ********** против Държавата, представлявана от министъра на
земеделието и храните, с която са предявени субективно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1
ГПК, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение на
част от поземлен имот с идентификатор .... по КККР на с. Г... Б., общ. .., обл. ..,
заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 1, обозначени с червен
цвят съгласно приложената към исковата молба комбинирана скица, издадена
от правоспособно лице по ЗКИР, с площ .... кв.м.
В исковата молба се твърди, че на 20.01.1964 г. ищецът В. М. С. е
сключил с Т. Ц. писмен договор за покупко-продажба, с предмет процесния
недвижим имот, съгласно който владението върху имота било предадено на
същата дата. Сочи се, че считано от 20.01.1964 г. до настоящия момент
ищецът С. и неговата съпруга – ищцата К. С. владеят имота явно, спокойно и
непрекъснато с намерение да го своят. Твърди се също, че процесният имот
попада в поземлен имот с идентификатор ... по КККР на с. Г. Б., общ. С., обл.
С., одобрени със заповед № РД-18-894/03.04.2018 г. на ИД на АГКК, отразена
в кадастъра като горска територия, представляваща публична държавна
собственост. Ищците твърдят, че държавата не е собственик на процесния
имот и същият не представлява публична държавна собственост, което
обосновава техния правен интерес от предявяване на иска. Предвид
гореизложеното, моли се исковата претенция да бъде уважена. Претендират се
1
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Възразява се, че искът е недопустим, тъй като представените към исковата
молба писмени документи са неотносими към претенциите на ищците. В
случай че се приеме, че исковата претенция е допустима, то се излага
становище в насока неоснователност. Твърди се, че собственик на процесния
имот е Държавата, в подкрепа на което са представените с настоящия отговор
удостоверение изх. № ... от 20.05.2024 г. на Общинска служба по земеделие гр.
.., ведно със скица № .../17.05.2024 г., издадена от СГКК – С. област и
таксационно описание на подотдел .... „...“ от горскостопанския план на ТП
„Държавно горско стопанство С.“. Сочи се, че имотът съставлява публична
държавна собственост и представлява защитена местност съгласно чл. 5, т. 6
от Закона за защитените територии. Предвид изложеното, моли се
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложен по делото договор от 20.01.1964 г., Т. Ц. е продал на
В. нива от около .... кв.м., в местността „...“, при граници от двете страни
държавна гора, от другите две страни улица и Г. З. В договора е посочено, че
сумата, представляваща продажна цена е „броена веднага на продавача“, както
и че купувачът има право на владение върху горепосоченото място. Отразено
е също, че свидетели на продажбата са И. Г. и И. М., като договорът е
подписан от продавача, купувача и свидетелите.
Видно от приложено по делото удостостоверение за граждански брак №
... от 22.10.1967 г. на с. Б., общ. С., обл. С., издадено въз основа на акт за
граждански брак от 22.10.1967 г., ищците В. М. С. и К. С. С. са сключили
граждански брак на 22.10.1967 г. в с. Б., общ. С., обл. С.
По делото е прието като писмено доказателство комбинирана скица,
издадена от инж. А. М. – правоспособно лице по чл. 16, ал. 3 от ЗКИР,
съгласно която процесният имот попада в поземлен имот с идентификатор ....
по КККР на с. Г. Б., общ. С., обл. С., одобрени със заповед № ..../03.04.2018 г.
на изпълнителен директор на АГКК. Съгласно скицата в имота е построена
масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от .... кв.м.
По делото е прието като писмено доказателство удостоверение изх. № ...
от 20.05.2024 г. на Общинска служба по земеделие – гр. С., Областна
дирекция „Земеделие“ гр. С. към Министерство на земеделието и храните,
съгласно което на основание чл. 27, ал. 5, т. 3, вр. чл. 27, ал. 3 от Закона за
горите, поземлен имот с номер 111.6 в землището на с. Г. Б. с ЕКАТТЕ ....,
община С. с площ от ... дка, вид на територията: за нуждите на горското
стопанство, в местността „...“, съгласно скица № .../17.05.2024 г., е публична
държавна собственост. Посочено е, че поземленият имот попада в горски
2
територии с посочените характертистики в чл. 27, ал. 3, т. 3 от Закона за
горите: горски територии – държавна собственост, в защитените територии по
смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от Закона за защитените територии. Към
удостоверението е приложена скица № .../17.05.2024 г. на СГКК – С. област –
неразделна част от настоящото удостоверение.
По делото е прието като писмено доказателство и таксацонно описание
на подотдел ... „...“ от горскостопанския план на ТП „Държавно горско
стопанство С.“, както и Заповеди с № ..../13.04.2011 г., № ..../03.06.2011 г. и №
....../24.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните.
Видно от приложената по делото скица № ... г. на СГКК – С. област,
процесният имот е част от имот с идентификатор ... по КККР на с. Б., общ. С.,
обл. С., одобрени със заповед № .../03.04.2018 г. на изпълнителен директор на
АГКК, с площ от ... кв.м., трайно предназначение на територията – горска и
начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора.
В хода на производството са разпитани като свидетели Д. М. А. и И. З. Н.
От показанията на св. А. се установява, че през 1964 г. ищците са купили
имот в местността „....“. Сочи, че през 1968 г. са започнали строежа на къща в
имота и оттогава живеят там. Твърди, че нейният баща е помагал на ищците
да построят къщата. Според свидетелката, имотът e ограден и се състои от
двор, който е с площ от около ... кв.м. и къща на два етажа. Твърди, че имотът
граничи от едната страна с улица, а от другата с горски фонд. Посочва, че
често е посещавала имота и е виждала, че ищците го обитават. Според
свидетелката ищците са купили имота през 1964 г. от Т. Ц., който е бил
братовчед на нейния съпруг, както и че ищците заедно със своя син полагат
грижи за имота.
От показанията на св. И. Н. се установява, че той познава ищците от
много години. Твърди, че те са закупили процесния имот през 1964 г., когато
той е бил със статут на частен имот, а през 1968 г. са започнали
строителството на къщата. Сочи, че когато е изготвен кадастралния план на
село Г. Б., процесният имот е останал извън него. Според свидетеля, площта
на имота е около ... кв.м., като от едната страна граничи с улица, а от другата с
горски площи и ограда. Целият имот е ограден, като къщата се състои от два
етажа. Свидетелят твърди, че ищците живеят в имота от 1968 г., като на него
не му е известно някой да е оспорвал собствеността им върху имота. Посочва,
че е съсед на ищците и посещава имота им. Твърди също, че ищците са купили
имота от Т. Ц. с „фиктивен договор“, който не е нотариално заверяван. Сочи,
че през „онези години“ имотите, които остават извън регулация, стават горска
площ. Свидетелят твърди също, че имотът се намира в село Г. Б., както и че
ищците се грижат за градината в имота, като садят домати, пипер и цветя.
Съдът кредитира изложеното от свидетелите, доколкото поднесената от
тях информация за обективна, логически последователна и съответна на
останалия, приобщен по делото доказателствен материал.
Видно от приетото по делото заключение по изготвената съдебно-
3
техническа експертиза, вх. № 2137/13.06.2024 г. описаният в исковата молба
имот с площ от ... кв.м., заключен между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12,
1, обозначени с червен цвят съгласно приложената към исковата молба скица,
издадена от правоспособно лице по ЗКИР, съставлява част от поземлен имот с
идентификатор ... по КККР на с. Г. Б., общ. С., обл. С., с площ ... кв.м., с
трайно предназначение – горска, с начин на трайно ползване – друг вид
дървопроизводителна гора, в м. „...“, отразена като собственост на ДАГ – ДГС
С., съгласно скица № .... г. на СГКК – С. област. В Приложение № 1 към
експертното заключение е изготвена комбинирана скица за онагледяване на
имота, видно от която процесният имот с площ от .... кв.м., съставляващ част
от имот с идентификатор ...., има следните граници: изток – останалата част от
поземлен имот № ....; север - останалата част от поземлен имот № ......; запад -
останалата част от поземлен имот № ... и юг – урбанизирана територия на село
Г. Б. В открито съдебно заседание от 25.06.2024 г. вещото лице посочва, че е
видно, че в поземлен имот № ... попадат още частни имоти и скицата,
издадена от СГКК – С. област не отразява действителността. Вещото лице
излага и твърдения, че на приложената скица не е определен прилежащия
имот, както и че на север от въпросния имот от 50-те до 80-те години е имало
действаща кариера за добив на камък, като в края на 90-те години – началото
на 2000 г., материалите от кариерата са били извозени в село Е., предвид което
за вещото лице остава неясно как имотът е регистриран като гора.
По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза вх. №
3127 от 02.09.2024 г., видно от която, след извършен оглед на процесния имот
и анализ на изработената и приложена по делото комбинирана скица
/приложение 1 от експертизата/, се установява, че процесният имот е част от
имот с идентификатор .... по КККР на с. Г. Б., общ. С., обл. С. Към
експертизата е приложена и комбинирана скица /приложение 3/, видно от
която към 1986 г. процесният имот е бил в строителните граници на селото.
Границите на процесния имот са видими и от изработената комбинирана
скица – приложение 2 с ортофотоплана на с. Б., като същите са видими и от
приложените сателитни снимки от м. 03.2002 г. и м. 07.2016 г. В експертното
заключение е посочено също, че от огледа на имота и от приложения снимков
материал ясно се установява, че процесният имот е ограден. На едромащабна
топографска карта 1:5 000, която е основа за изработване на КВС,
претендираният от ищците имот е извън границите на горския фонд и е
включен в строителните граници на населеното място. В КВС, която е
трансформирана впоследствие в КККР, имот с номер .... е обединен с
поземлен имот номер ...... – горска територия и двата имота са образували
имот с идентификатор ...... с предназначение „горска територия“. Съгласно
действащия КРП на с. Г. Б., одобрен със заповед № 0-35/20.01.1967 г. на ИК на
ОНС – София, процесният имот е извън обхвата на плана, но граничи
непосредствено с него. Впоследствие е одобрена КВС на с. Г. Б., като
процесният имот не е нанесен в нея и попада в ПИ .... – Държавен горски
фонд. С одобрение на КККР на с. Г. Б., със заповед № .../25.01.2018 г.,
4
процесният имот не е нанесен и попада в ПИ ... – горска територия, като
собственик е записан „ДАГ – ДГС С.“. В едромащабната топографска карта
/ЕТК/ в М 1:5 000, изработена през 1986 г., сградата в имота е нанесена и дори
е включена в строителните граници на с. Г. Б. /комбинирана скица в
приложение 3/. В експертното заключение е посочено, че може да се направи
извод, че ПИ ... назад във времето се е променял само по отношение на имота
на ищеца, като са обединени два имота от КВС с № .... и № ..... в един общ по
КККР – поземлен имот с идентификатор .... Най- стария картен материал по
отношение на ПИ .... е ЕТК в М 1:5 000, К.Л. К-9-24-(9), където този имот е
отразен като държавен горски фонд, но имотът на ищеца е извън него.
Процесният имот е извън обхвата на КВС на с. Г. Б., но граничи с него през
улицата. В кадастралната карта имотът на ищците, ведно с построената в него
сграда, не са отразени и попадат изцяло в ПИ ... – горска територия. В отрито
съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното от него заключение,
като посочва, че съгласно топографска карта от 1986 г., имотът, чиято
собственост претендират ищците, попада в границите на населеното място.
Посочва, че тази топографска карта е била основа за изготвяне на КВС и след
това КВС е трансформирана в кадастрална карта. Вещото лице твърди също,
че се касае за грешно отразена строителна граница на населеното място, като
фактически имотът попада в границите на населеното място.
Съдът кредитира заключенията по изготвените съдебно-технически
експертизи като обективни, обосновани и пълни.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема следното от правна страна:
По допустимостта на предявените субективно съединени
положителни установителни искове:
Тъй като предявените искове са установителни за собственост,
предпоставка за тяхната допустимост е установяване от страна на ищците на
конкретен правен интерес. Правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск е налице когато ищецът има възможност да придобие
имота на оригинерно или деривативно правно основание ако докаже
твърденията си спрямо ответната страна. Въпросът за евентуалното наличие,
респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката
на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска
като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част
от предмета на претенцията. Наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба,
като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те
произтичат.
В конкретиката на настоящия случай, ищците навеждат твърдения, че са
придобили имота на оригинерно основание, въз основа на изтекла в тяхна
5
полза придобивна давност, във връзка с което са инициирали процедура за
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, осуетена от
констатацията, че процесният имот попада в поземлен имот с идентификатор
... по КККР на с. Г. Б., общ. С., обл. С., одобрени със заповед № ..../03.04.2018
г. на ИД на АГКК, отразена в кадастъра като горска територия,
представляваща публична държавна собственост. С оглед последното и
предвид твърденията на ищцовата страна за осъществено по отношение на
процесния имот давностно владение, ищците биха имали възможност да
придобят имота на визираното оригинерно основание, респективно за тях
съществува правен интерес от предявяване на положителен установителен иск
за собствеността върху имота спрямо ответната страна. Настоящата съдебна
инстанция счита, че претенцията е допустима, доколкото към момента на
предявяване на иска именно държавата се легитимира като собственик на
имота съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за горите. Следва да се посочи, че
процесуалната легитимация на ответника се извежда от нормата на чл. 27, ал.
6 ЗГ, която изрично предвижда процесуалното представителство по дела,
които се отнасят до горски територии - държавна собственост, да се
осъществява от министъра на земеделието и храните или оправомощено от
него длъжностно лице. /в този смисъл Решение № 104 от 16.02.2010 г. по
гр.д. № 147/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС/.
По правните аспекти на спора:
По делото е представен договор за покупко-продажба на процесния имот
от 20.01.1964 г. Доколкото договорът е сключен в обикновена писмена форма,
то същият е нищожен поради неспазване на предписаната от закона форма,
съгласно чл. 18 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Прехвърлителните правни сделки /в
т.ч. покупко-продажбата на недвижим имот/ представляват деривативен
придобивен способ, т.е. за да настъпи вещно-прехвърлителният ефект по
сделката, е необходимо валидна правна сделка, по която продавачът да е
титуляр на прехвърляемото субективно право, предмет на сделката, в случая
правото на собственост върху имота. В противен случай вещно-
прехвърлителен ефект не настъпва, респ. приобретателят не придобива
собствеността. Ето защо и доколкото се установи нищожност на сделката,
обективирана в договор за покупко-продажба от 20.01.1964 г., то вещно-
прехвърлителен ефект спрямо ищеца В. М. С. не е настъпил.
В договора от 20.01.1964 г. е удостоверено, че владението върху имота е
прехвърлено на ищеца В. С.. В тази си част писменото доказателство
представлява частен свидетелстващ документ, като фактът, че владението е
предадено през 1964 г. на ищеца се подкрепя и от показанията на свидетелите
Д. А. и И. Н., предвид което съдът приема, че от считано от 1964 г., ищецът е
получил владението върху процесния имот. Не е спорно между страните, а и
от приложеното по делото удостоверение за граждански брак № ... от
22.10.1967 г. на с. Б., общ. С., обл. С., е видно че на 22.10.1967 г. ищците В. М.
С. и К. С. С. са сключили граждански брак, като считано от датата на
сключване на брака им те съвместно са владели процесния имот. При анализ
6
на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява също,
че през 1968 г. ищците са построили в имота масивна двуетажна сграда с площ
от ... кв.м., където от същата година и до настоящия момент живеят. От
приетите по делото съдебно- технически експертизи се установява, че
процесният имот с площ от .... кв.м., заключен между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8,
9, 10, 11, 12, 1, обозначени с червен цвят съгласно приложената към исковата
молба комбинирана скица, издадена от правоспособно лице по ЗКИР,
съставлява част от поземлен имот с идентификатор .... по КККР на с. Г. Б.,
общ. С., обл. С., с трайно предназначение – горска, с начин на трайно
ползване – друг вид дървопроизводителна гора, в м. „.....“, отразен като
държавна собственост, съгласно скица №......17.05.2024 г. на СГКК – С. област.
Вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза вх. № 3127 от
02.09.2024 г. е установило при оглед на място, че имотът съществува така,
както е нанесен в плана. Същият е ограден и в него е построена масивна
двуетажна сграда. С оглед гореизложеното, съдът приема, че ищците са
установили владение върху процесния имот, така, както е описан в исковата
молба и в приложените към експертните заключения скици.
Следва да се има предвид, че в т. 10 от Постановление № 6 от
27.12.1974 г. по гр.д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС е предвидено, че
владението основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно,
освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност – когато
сделката е в предписаната от закона форма, но с недостатъци, които не са били
известни на приобретателя при извършването на сделката (напр. нотариусът
не е прочел на страните обективираното в нотариалния акт). В настоящия
случай, обикновената писмена форма не е в състояние да породи търсеното от
страните по сделката вещно-транслативно действие. С оглед наличието на
нищожен договор за покупко-продажба на процесния имот, следва да се
приеме, че ищецът В. С. и неговата съпруга са установили недобросъвестно
владение върху имота. Съгласно чл. 79, ал. 1 Закон за собствеността, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. След анализ на събраните по делото
гласни доказателства се достига до извод, че ищците са владели процесния
имот непрекъснато от установяване на владението върху него до настоящия
момент. Владението е установено през 1964 г., от който момент е започнал да
тече предвидения в закона десет годишен срок за придобиване на имота по
давност.
Същевременно правните последици на упражняваното от ищците
недобросъвестно владение не са могли да настъпят до 1990 г. поради
въведения със Закона за собствеността на гражданите от 1973 г. /отм./
ограничителен режим за разпореждане с недвижими имоти, както и за
придобиването им по давност - чл. 15, ал. 1 и чл. 29 ЗСГ /отм./. Съгласно чл.
29, ал. 1, т. 2 ЗСГ, не се допуска придобиване по давност на недвижими имоти,
ако владението е придобито въз основа на предварителен договор, който не
може да бъде обявен за окончателен съгласно предходния член – чл. 28, ал. 1
7
ЗСГ, който гласи, че предварителните договори за придобиване на недвимижи
имоти могат да бъдат обявени за окончателни по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД ако
имат достоверна дата до влизане в сила на този закон. В настоящия случай,
сключеният между ищеца В. С. и Т. Ц. писмен договор за покупко-продажба
на недвижим имот не може да породи вещно-прехвърлителен ефект /предвид
липсата на изискуемата по закон форма/. Същевременно ако този
недействителен договор за покупко-продажба бъде третиран като
предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, то
не би могло да се претендира и обявяването му за окончателен по реда на чл.
19, ал. 3 ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 4/2020 г. на ОСГТК на ВКС от 09.05.2023 г., за да е действителен
предварителния договор за покупко-продажба следва на първо място да е
спазена формата на договора, когато такава се изисква, а също и да има
уговорки относно съществените условия на окончателния договор . В
настоящия случай, представеният и приет по делото договор за покупко-
продажба на процесния имот не съдържа уговорки относно продажната цена,
представляваща съществен елемент от договора за покупко-продажба. Всичко
гореизложено обосновава извод, че в настоящия случай следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 29 ЗСГ /отм/. В тази връзка следва да се
посочи, че с отмяната на глави първа и втора на закона през 1990 г. /ДВ, бр. 21
от 13.03.1990 г./ отпада забраната за притежаване на такива имоти, а с това
става възможно и придобиването им по давност. След отпадането на
законовата забрана в ЗСГ и до настоящия момент, ищците са осъществявали
владение върху имота.
Видно от приложените към делото скици и заключенията на приетите по
делото съдебно-технически експертизи, процесният имот, като част от
поземлен имот с идентификатор ... по КККР на с. Г. Б., общ. С., обл. С. е
отразен като горска територия, държавна собственост. Съгласно чл. 2 от
Закона за държавните имоти (ДВ, бр. 300 от 22.12.1948 г. - отм.), държавни
имоти са всички имоти, които не принадлежат на кооперациите или на
физически или юридически лица. Отделно, със Закон за стопанисване и
ползване на горите (обн. ДВ, бр. 71 от 27.03.1948, отм. 07.12.1958 г.) е
определено, че всички гори, горски пасища и други горски земи (горски
имоти) в страната, предмет на горското стопанство, са обявени за държавна –
общонародна собственост. Съгласно чл. 2 от Закон за горите (ДВ, бр. 89 от
07.11.1958 г., отм. 01.01.1998 г.), всички гори и земи на държавния горски
фонд са общонародна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, изр.
1 от Закон за горите (ДВ, бр. 125 от 29.12.1997 г., отм. 09.04.2011 г.), държавни
са всички гори и земи от горския фонд, които не принадлежат на физически,
юридически лица и на общините. Сега действащият чл. 27, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от
Закон за горите (обн. ДВ, бр. 19 от 09.03.2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) също
предвижда, че държавни са горските територии, които не принадлежат на
физически и юридически лица и на общините, като публична държавна
собственост са горските територии - държавна собственост, предоставени за
8
управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с
националната сигурност и отбраната, или за извършване на здравни,
образователни и хуманитарни дейности.
Съгласно чл. 27, ал. 5 от Закон за горите, собствеността на държавата
върху поземлени имоти в горски територии се удостоверява с един от
следните документи: 1. акт за държавна собственост; 2. договор за
придобиване право на собственост; 3. удостоверение, издадено от общинската
служба по земеделие по местонахождението на поземления имот, с приложена
към него скица на имота. По делото ответникът е представил удостоверение
на Общинска служба по Земеделие гр. С., ведно с приложената към него скица
№ ..../17.05.2024 г. на СГКК – С. област, неразделна част от удостоверението.
В тази връзка относно въпроса дали при наличието на акт за държавна
/общинска/ собственост, следва държавата /общината/ да докаже основанието
за актуване на имота като държавен, за да се изключи действието на
придобивната давност предвид разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 ЗДЗС, ВКС в
редица решения /напр. решение № 310 от 03.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г.
на ВКС, ІІ г.о., решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на І г.о.,
решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр.д. № 643/2011 г. на І г.о./, е приел, че
актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не
конститутивно действие и при оспорването им в тежест на
общината/държавата е да докаже наличието на посоченото в акта правно
основание за придобиване на собствеността върху имота. Актовете за
държавна, съотв. за общинска собственост, са официални документи,
съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се
удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната,
съотв. на общинската собственост. Освен описание на имота и неговото
местонахождение, в акта се посочват фактическото и правното основание, по
силата на което имотът е станал държавна /общинска/ собственост. Това е
така, тъй като актовете за държавна/ общинска/ собственост нямат
правопораждащо действие, а само конститират придобитото по някой от
предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост /в този смисъл
Решение № 391 от 18.10.2012 г. по гр.д. 1139/2011 г. на Първо ГО на ВКС/.
В случая, в представеното удостоверение от Общинска служба по
земеделие гр. С., е посочено, че поземленият имот е публична държавна
собственост и попада в горски територии с посочените характеристики в чл.
27, ал. 3, т. 3 ЗГ: горски територии – държавна собственост, в защитени
територии по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от Закона за защитените територии. В
удостоверението е посочено също, че собствеността на държавата върху
описания имот – горска територия е определена съгласно регистъра към
КВС/КК. Посочено е също, че за имота няма влезли в сила решения за
възстановяване на правото на собственост по реда на Закона за
възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и за
него няма реституционни претенции.
9
За процесния имот са събрани доказателства, че същият към 1964 г. е
принадлежал на физическо лице – Т. Ц., който с писмен договор за покупко-
продажба е предал владението върху него на ищеца В. С.. Предвид това
спрямо него не следва да намери приложение чл. 2 от Закона за държавните
имоти (ДВ, бр. 300 от 22.12.1948 г. - отм.). На следващо място от приетите по
делото съдебно-технически експертизи, както и от заявеното от вещите лица в
проведените открити съдебни заседания, безспорно се устнановява, че
процесният имот не е гора, друга горска земя или сервитутна зона . В тази
връзка, на първо място в отговора на третия въпрос в заключението на
съдебно-техническата екстертиза, вх. № 3127/02.09.2024 г., е посочено, че в
едромащабна топографска карта, изработена през 1986 г., сградата в имота е
нанесена и включена в строителните граници на с. Г. Б. Впоследствие е
одобрена Карта на възстановената собственост на с. Г. Б., като процесният
имот не е нанесен и попада в поземлен имот .... – Държавен горски фонд. С
одобрение на КККР на с. Г. Б., със Заповед № .../25.01.2018 г., процесният
имот не е нанесен и попада в ПИ ... – горска територия, като собственик е
записан „ДАГ – ДГС С“. Вещото лице е достигнало до извода, че ПИ .... назад
във времето се е променял само по отношение на имота на ищците, като в него
са обединени два имота от каратата на възстановена собственост – ... и ..., в
който се намира процесния имот. Изложено е, че в най-стария картен материал
по отношение на ПИ ..., той е отразен като държавен горски фонд, като
имотът на ищеца е извън него. Според вещото лице Л. М., в случая се касае за
грешно отразена строителна граница на населеното място, като фактически
имотът попада в строителните граници на населеното място с. Г. Б., общ. С.
Вещото лице е посочило, че имотът, претендиран от ищците, е извън
кадастралния регулационен план на с. Г. Б., но граничи с него през улицата.
Посочва се също, че три, четири имота, разположени западно от процесния
имот, също не са отразени в границите на населеното място, но фактически са
там, което според вещото лице означава, че когато е правена регулационната
подложка за кадастралния план, не са заснети тези имоти, които представляват
дворни места. Посочените имоти, заедно с процесния имот, са извън горския
фонд, но по кадастралната карта фигурират в горския фонд. Вещото лице
заключва, че строителната граница на с. Г. Б. е отразена погрешно, не е
направено надлежно попълване на кадастъра, като е трябвало имотът да бъде
включен в границите на населеното място. Според вещото лице в процесния
имот няма сервитутна зона и той граничи непосредствено с улицата по
регулация.
Всичко гореизложено обосновава извод, че процесният имот не
съставлява горска или защитена територия, както и не представлява част от
сервитутна зона, предназначена за обслужване или достъп до горска или
защитена територия. Предвид това процесният имот погрешно е отразен като
публична държавна собственост и без наличие на основание за това е
издадено удостовеление от Общинска служба по земеделие гр. С. В тежест на
ответника по иска е било да установи откога и на какво основание
10
/одържавяване, отчуждаване, сделка, конфискация и пр./ имотът е станал
държавна собственост. Посочената в удостоверението констатация, че
поземленият имот попада в горски територии не е вярна, поради което е
оборено неговото легитимиращо действие. Относна посоченото в
удостоверението, че собствеността на държавата върху описания имот –
горска територия е определена съгласно регистъра към КВС/КК, следва да се
посочи, че кадастралната карта и регистрите към нея съдържат информация за
пространственото разположение на недвижимите имоти на територията на
съответното населено място /граници, определени с геодезическите
координати на определящите точки; начин на ползване; адрес/. Извършената
по реда на ЗКИР промяна на кадастралната карта досежно това
пространствено разположение обаче не рефлектира върху принадлежността на
правото на собственост. Пряка зависимост между пространствените
характеристики на имота и принадлежността на правото на собственост не
съществува. /в този смисъл Решение № 132 от 30.05.2013 г. по гр.д. № 325 от
2012 г. на Второ гражданско отделение на ВКС/. Следва да се съобразят и
задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 8/2014 г. от
23.02.2016 г. по т.д. № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че
одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат
единствено декларативно действие. От тях не произтичат промени във
вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в
кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. В
същото Тълкувателно решение е посочено също, че в производството по иска
за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в
одобрената кадастрална карта. Настоящият случай е именно такъв, доколкото
по делото се установи, че е налице грешка в кадастралната карта, като
процесният имот неправилно е бил заснет като горска територия, публична
държавна собственост.
Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи, че в настоящия
случай намира приложение и чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската
конвенция за правата на човека, доколкото случаят касае спор между
държавата и физически лица относно правото на собственост върху недвижим
имот /в този смисъл Решение по делото Руис Матеос срещу Обединеното
кралство, № 13021/87 на ЕСПЧ/. В настоящия случай, държавата на практика
е сторила опит да отчужди владения от ищците имот, като го е отразила в
кадастралните регистри и кадастралната карта като държавна собственост,
горска територия, без това да е предвидено в закона, или да е предприето в
обществен интерес. Впоследствие, без наличие на съответно основание за
това е издадено и удостоверение изх. № ... от 20.05.2024 г. на Общинска
служба по земеделие – гр. С., Областна дирекция „Земеделие“ гр. С. към
Министерство на земеделието и храните. Подобен подход е недопустим (в
материалноправен аспект) и „де факто“ води до експроприация на владения от
11
ищците имот, без на същите да им е дадена възможност преди това да защитят
правата си, включително и да получат справедливо обезщетение. Това е в
пряко противоречие с трайната практика на Европейския съд по правата на
човека по приложението на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ /Решение по
делото Бейлер срещу Италия, № 33202/96 на ЕСПЧ/.
Предвид изложеното по отношение на процесния имот не намира
приложение забраната, визирана в чл. 86 ЗС за придобиване по давност на
вещ, която е публична държавна собственост. Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона
за собствеността /ЗС/, правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Следователно материалноправната легитимация на ищците по предявената от
тях установителна собственическа претенция на поддържаното основание се
обуславя от положителното установяване, че са осъществявали фактическа
власт върху процесния имот в продължение на 10 години с намерение да го
своят, като това е било несъмнено, явно, непрекъснато и по такъв начин, че да
може да се противопостави на лица със самостоятелни претенции по
отношение на имота. Съгласно мотивите на Решение № 68 от 2.08.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК - без да се установи, че владението е
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, упражняването на
фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като
елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнено и
да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното
владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във
всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се
упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на
намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на
трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване
на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква
владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред
трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът
не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава
и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива
фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее
неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на
собствеността си. Владелецът трябва да осъществява владението
непрекъснато. В чл. 83 ЗС е установена оборимата презумпция, че който
докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в
промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е
необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да
извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно посещаване на
имота или извършване на отделни епизодични действия през значително
отдалечени във времето периоди.
12
В настоящия случай от описаните по-горе доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, с категоричност се установява, че ищцецът В. С. е
установил владение върху имота през 1964 г. През 1967 г. е сключил брак с
ищцата К. С., като заедно са владели имота в период от девет години- до 1973
г., когато е влязъл в сила Закона за собствеността на гражданите /отм./,
установяващ забрана за придобиване на имоти по давност – обстоятелство,
довело до спиране на придобивната давност. С отмяната на глави първа и
втора на закона през 1990 г. /ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г./ е отпаднала забраната
за притежаване на такива имоти, а с това е станало възможно и придобиването
им по давност. Следователно, 10-годишният давностен срок е изтекъл през
1991 г. /в този смисъл следва да се съобразят задължителните разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 4/2012 г. от 17.12.2012 г. по т.д. 4 по
описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което правните последици на
придобивната давност настъпват с изтичане на предвидения в закона 10-
годишен срок, като позоваването на придобивната давност не е елемент от
фактическия състав на чл. 79 ЗС/. Съдът счита за нужно да акцентира върху
обстоятелството, че ищците упражняват владение върху имота и към
настоящия момент, с оглед на което многократно е надвишен предвиденият в
закона 10-годишен срок за придобиването на имота по давност.
Същевременно, от свидетелските показания се установи, че ищците са
осъществявали явно, спокойно и непрекъснато владение през горепосочения
период. По делото се установи, че ищците са имали намерение да своят имота,
което е обективирано чрез действията по неговото стопанисване. Няма
доказателства собственическото отношение към имота да се е променило или
да е имало инцидентен характер. Придобивната давност е текла по време на
брака на ищците, изтекла е по време на същия и тъй като режимът на
съпружеска имуществена общност е императивен, то процесният поземлен
имот е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО /в този смисъл Решение
№ 317 от 02.07.2020 г. по гр.д. No 877/2009 г. на ВКС, I Г.О./. Предвид
гореизложеното, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС ищците са придобили правото на
собственост върху процесния имот.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че ищците при
условията на пълно и главно доказване установиха, че са придобили имота на
оригинерно правно основание – изтекла в тяхна полза 10- годишна
придобивна давност. Предвид изложеното предявените субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
следва да бъдат уважени като основателни.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски
се поражда в полза на ищците. По делото се доказаха да са сторени разноски в
общ размер от 2160 лв. формиран, както следва: 50 лв.- държавна такса, 10 лв.
– такса за вписването на исковата молба в Служба по вписванията гр. Своге,
600 лева – възнаграждения за вещите лица, изготвили допуснатите съдебно-
технически експертизи и 1500 лв. – адвокатско възнаграждение.
13
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. М. С., ЕГН
********** и К. С. С., ЕГН ********** против Държавата, представлявана от
министъра на земеделието и храните, положителни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. М. С., ЕГН ********** и К. С. С.,
ЕГН ********** са собственици на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност на част от поземлен имот с идентификатор ... по КККР
на с. Г. Б. общ. С., обл. С., одобрени със заповед № .../03.04.2018 г. на
изпълнителен директор на АГКК, която част е заключена между точки 1, 2, 3,
4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 1, съгласно комбинирана скица от Приложение № 1
към съдебно-техническа експертиза, вх. № 2137 от 13.06.2024 г., с площ ...
кв.м., при граници: изток – останалата част от поземлен имот с идентификатор
.....; север - останалата част от поземлен имот с идентификатор ...; запад -
останалата част от поземлен имот с идентификатор ... и юг – урбанизирана
територия на село Г. Б., общ. С., обл. С.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на земеделието и
храните, да заплати на В. М. С., ЕГН ********** и К. С. С., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер от 2160 лева (две хиляди сто и
шестдесет лева), представляваща сторени от ищците разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
от съобщаването му с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Комбинирана скица от Приложение № 1 към съдебно-техническа
експертиза, вх. № 2137 от 13.06.2024 г. да се счита за неразделна част от
настоящото решение.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
14