№ 87
гр. Пловдив , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000487 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.25,ал.4,изр. 2-ро от
ЗТРРЮЛНЦ и по чл.274,ал.1 във вр. с чл.248,ал.3 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№270004 от 22.03.2021 г. /по входящия регистър на ОС-
Пловдив/,подадена от АВ чрез И. Т.-юрисконсулт в отдел „П. д. П.“,против решение
№260107 от 10.03.2021 г.,постановено по т.д.№155/2021 г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив,ТО,XII-ти състав,с което е отменен като незаконосъобразен отказ
№20180618102523-2 от 19.02.2021 г.,издаден от длъжностно лице по регистрация към АВ-
ТР,по заявление вх.№20180618102523 от 18.06.2018 г.,за обявяване на ГФО за 2017 г. по
партидата на П. Е. - **“-гр.П. с ЕИК *******,и са дадени указания на длъжностното лице
към АВ да извърши заявеното обявяване по партидата на кооперацията.
Образувано е и по частна жалба с вх.№276550 от 04.06.2021 г. на АВ против
определение №260858 от 12.05.2021 г.,постановено по т.д.№155/2021 г. по описа на ОС-
Пловдив,ТО,XII-ти състав,с което по реда на чл.248 от ГПК е допълнено решение №260107
1
от 10.03.2021 г.,постановено по същото дело,в частта му за разноските,като е осъдена
агенцията да заплати на П. Е. - **“-гр.П. направените по делото разноски в размер на 200 лв.
за адвокатско възнаграждение.
В жалбата с вх.№270004 от 22.03.2021 г. се поддържа становището,че обжалваното
съдебно решение е неправилно,постановено при нарушение на материалния закон и при
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.В тази връзка е
изложен довода,че първоинстанционният съд неправилно е приел,че в регистърното
производство по обявяване ГФО на кооперация не се дължи държавна такса.Агенцията-
жалбоподател счита,че разпоредбите на чл.21,т.9 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.7,ал.1 от
НВСДТРРЮЛНЦ изискват към всяко заявление да има приложен документ,удостоверяващ
платена държавна такса,а в случая такъв документ не е бил приложен към подаденото
заявление за обявяване на акта,нито пък се удостоверява плащане по електронен
път.Агенцията-жалбоподател счита още,че разпоредбата на чл.35 от Закона за кооперациите
не е приложима при подадено заявление за обявяване на акт на кооперация,тъй като
разпоредбата освобождавала кооперациите от внасянето на държавна такса само във връзка
с тяхното учредяване,преустройство,прекратяване и ликвидация,като това изброяване било
изчерпателно и нормата не би могла да се тълкува разширително,според агенцията.
С оглед на тази и всички съдържащи се в жалбата аргументи е поскано решение
№260107 от 10.03.2021 г.,постановено по т.д.№155/2021 г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив да бъде отменено изцяло.Поискано е още на основание чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ
във вр. с чл.81 от ГПК да бъдат присъдени в полза на АВ съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.,направени в настоящото производство.
От насрещната страна-П. Е. - **“-гр.П. с ЕИК *******,чрез пълномощника на
кооперацията-адв. И.С. Д., е подаден в законния срок писмен отговор на горната жалба,в
който е изразено становище,че същата е неоснователна,а обжалваното с нея съдебно
решение е правилно.Посочено е,че съдът правилно е отменил отказа на длъжностното лице
по вписванията при АВ и в тази връзка правилно е приел,че не се дължи заплащане на ДТ от
земеделска кооперация при подадено от такава заявление в регистърното производство пред
АВ.По-подробни аргументи в тази насока са развити в отговора и въз основа на тях е
поискано жалбата срещу горното решение на ОС-Пловдив да се остави без уважение,а при
евентуалното й уважаване да бъде намален размера на претендираното юрисконсултско
възнаграждение,като в тази връзка е изложено становището,че то е прекомерно.Моли на
кооперацията да бъдат присъдени направените разноски по делото,изразяващи се плащането
на хонорар за един адвокат,съгласно приложения договор за правна помощ.
В частната жалба с вх.№276550 от 04.06.2021 г. АВ изразява становище,че
обжалваното определение №260858 от 12.05.2021 г. е на първо място недопустимо и
евентуално-неправилно.Изложен е аргумента,че не е представен списък на претендираните
от кооперацията разноски,поради което същата няма право да иска изменение на решението
2
в частта за разноските,респективно съдът няма право да изменя решението в частта за
разноските.Излага съображения,че и самата молба за допълване на решението в частта за
разноските,подадена от кооперацията,е неоснователна и недоказана,като не са представени
доказателства за реалното извършване на претендираните съдебни разноски.Друг съществен
и поддържан в частната жалбааргумент е,че разпоредбата на чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ
препраща към ГПК относно присъждането на разноските,а разпоредбата на чл.541 от ГПК
предвижда,че сторените в охранителното производство разноски остават в тежест на
молителя.Затова агенцията-частен жалбоподател счита,че с оглед разпоредбата на чл.541 от
ГПК искането за присъждането на разноски е неоснователно и такива за настоящото
производство не следва да се присъждат,респективно Окръжен съд-Пловдив е допуснал
съществено процесуално нарушение,като е изменил процесното решение в частта за
разноските.Предвид тези аргументи агенцията-частен жалбоподател моли да бъде
обезсилено и при условие на евентуалност-да бъде отменено определение №260858 от
12.05.2021 г. на Окръжен съд-Пловдив като недопустимо,респективно-неправилно.
Насрещната по тази частна жалба страна-П. Е. - **“-гр.П. не е подала в законния срок
писмен отговор на същата и не е взела становище по нея.
Пловдивският апелативен съд,след като се запозна с жалбата и частната
жалба,атакуваните с тях съдебни актове,доводите на страните и доказателствата по
делото,приема за установено следното:
По жалбата срещу решение №260107 от 10.03.2021 г.:
Жалбата е подадена в законния срок по чл.25,ал.4,изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ,редовна е
и изхожда от надлежна страна с правен интерес от обжалване на съдебното решение.Наред с
това,за самото решение,срещу което е насочена жалбата,е предвидено с горната разпоредба
обжалване пред апелативния съд.С оглед на изложеното настоящият съд приема жалбата за
допустима и следва да я разгледа по същество.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Със заявление вх.№20180618102523 от 18.06.2018 г.,подадено в ТРРЮЛНЦ към
АВ,е поискано по партидата на П. Е. - **“-гр.П. с ЕИК ******* да бъде обявен годишния
финансов отчет /ГФО/ на кооперацията за 2017 г.По това заявление е издаден отказ
№20180618102523-2 т 19.02.2021 г. с мотивиче на основание чл.22,ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ е
било указано на заявителя отстраняването на нередовности по заявлението,но същите
указания не са изпълнени в срока чл.19,ал.2 от същия закон.А както е видно от
съдържанието на въпросните указания,обявени по партидата на горната кооперация в ТР,с
тях е указано на заявителя да представи документ за внесена държавна такса по заявлението
от 18.06.2018 г.,тъй като такъв документ не е представен и не се установява наличие на
плащане на държавна такса по сметка на АВ,а на основание чл.7,ал.1 от Наредба
№1/14.02.2007 г. за водене,съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ къмвсяко заявение се
3
прилага документ за внесена държавна такса,освен ако таксата е платена по електронен път
и на основание чл.21,т.9 от ЗТРРЮЛНЦ преди да извърши вписването,длъжностното лице
по регистрация проверява дали е платена дължимата държавна такса.
Срещу отказа от 19.02.2021 г. е подадена по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ жалба от П.
Е. - **“-гр.П.,ЕИК *******,въз основа на която е образувано т.д.№155/2021 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив,ТО,XII-ти състав и с постановено по същото дело решение №260107
от 10.03.2021 г. жалбата е приета за основателна,а обжалваният отказ на АВ е отменен като
незаконосъобразен и е указано на длъжностното лице към АВ да извърши заявеното
обявяване по партидта на кооперацията.Именно това съдебно решение е предмет на
обжалване по настоящото дело,образувано пред Апелативен съд-Пловдив.
За да приеме отказа за незаконосъобразен и да го отмени като такъв,ОС-Пловдив е
приел,че разпоредбата на чл.35 от Закона за кооперациите налага извод,че всякакви
вписвания и обявявания в регистъра по заявления на кооперации следва да се извършват без
внасяне на държавна такса.Настоящата инстанция изцяло споделя тази позиция на
първоинстанционния съд.Ясно е,че единствената фактическа причина за постановяване на
отказа е неустановено плащане на държавна такса по конкретното подадено заявление и в
тази връзка-липсата на документ за плащането й по сметка на АВ.Именно поради тази
причина са били дадени указания на заявителя по реда на чл.22,ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ,а след
неизпълнението им в срока по чл.19,ал.2 от същия закон,е отказано заявеното обявяване на
акт,т.е. на представения със заявлението ГФО за 2017 г. на П. Е. - **“-гр.П.,ЕИК
*******.Обаче,подобно на окръжния съд,настоящият апелативен съд също намира,че
поначало не се дължи внасянето на държавна такса по подаденото от кооперацията
заявление,с оглед на което не е следвало да бъдат давани на заявителя указания за
представянето на документ за плащането на такава такса и затова в случая неизпълнението
на тези указания в установения от закона срок не е основание да се откаже заявеното
обявяване на ГФО на кооперацията за 2017 г.
В конкретика следва да се отчете,че съгласно разпоредбата на чл.35 от Закона за
кооперациите,същите се освобождават от внасяне на държавни такси при тяхното
учредяване,преустройство,прекратяване и ликвидация,т.е. от такси за вписване на
обстоятелства,подлежащи на вписване в Търговския регистър.Това финансова облекчение
произхожда от регламентираната със закон-чл.1а от ЗК,възможност на държавата да
подпомага кооперациите и да насърчава тяхната дейност.Конкретният случай се отнася до
обявяване на акт на кооперация в Търговския регистър.В Тарифа за държавните такси,
събирани от АВ, е предвидено какви такси да заплащат различните по вид търговци за
вписване на обстоятелства и за обявяване на актове в Търговския регистър - чл. 16а и чл.
16б, като правилото за обявяване на актове е общо.Не е уредена такса по отношение на
кооперации за обявяване на техни актове.Имайки предвид, че Законът за кооперациите
предхожда по време ЗТР и издадената към него Тарифа за държавните такси, че в първия
закон изрично кооперациите са освободени от заплащане на държавна такса по заявления за
4
вписване на обстоятелства в ТР, които производства са регистърни, както и производствата
за обявяване на актове, съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.35 от ЗК
и по отношение за регистърните производства за обявяване на актове на кооперации в ТР,
като съответстваща на целта на закона.По тези съображения настоящият съд намира,че в
случая не е била дължима държавна такса по конкретното заявление и не е следвало да
бъдат давани указания за плащането й и представянето на документ за това.
Предвид гореизложеното,както и това,че самото заявление за обявяване на ГФО за
2017 г. на горната кооперация е коректно попълнено и придружено с всички необходими
писмени документи във връзка с регистърното производство,настоящият съд намира,че са
били налице всички нормативно предвидени предпоставки за извършване на заявеното
обявяване на акт.Това прави отказът на длъжностното лице по регистрация към АВ
незаконосъобразен.До такъв извод е стигнал и окръжният съд в обжалваното решение от
10.03.2021 г. и този извод предвид изложеното е правилен,съответно на което правилно е
отменен самият обжалван отказ на АВ и е указано на длъжностното лице към същата
агенция да извърши заявеното обявяване по партидата на кооперацията.Ето защо
обжалваното съдебно решение ще се потвърди изцяло от настоящата инстанция като
правилно.
На основание чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ и предвид неоснователността на
разгледаната жалба,агенцията-жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на
кооперацията-ответник по жалбата,сумата от 300 лв. съдебни разноски за производството
пред апелативната инстанция,представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение
съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 08.04.2021
г.,сключен между П. Е. - **“-гр.П. и адв. И.Д.,чрез когото е подаден и депозирания по
делото отговор на жалбата.
По частната жалба на АВ срещу определение №260858 от 12.05.2021 г.:
С молба вх.№272747 от 15.04.2021 г.,подадена от П. Е. - **“-гр.П. чрез адв. И.Д.,е
поискано на основание чл.248,ал.1 от ГПК да бъде допълнено решение №260107/10.03.2021
г.,постановено по т.д.№155/2021 г. по описа на ОС-Пловдив,,като се произнесе съда по
искането на кооперацията за присъждане на разноски.В тази връзка в молбата се твърди,че
кооперацията е направила в жалбата си срещу горния отказ на АВ искане за присъждане на
разноски,изразяващи се в заплащане на хонорар за един едвокат съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие,но съда е пропуснал да се произнесе в решението си
по този въпрос.
С определение№260858 от 12.05.2021 г.,постановено по т.д.№155/2021 г. по описа на
ОС-Пловдив,съдът е разгледал молбата на кооперацията по чл.248 от ГПК и я е приел за
основателна по съображения,изложени в мотивната част на определението,вследствие на
което е допълнил решението си от 10.03.2021 г. в частта му за разноските,като е осъдил АВ
да заплати на П. Е. - **“-гр.П. направените по делото разноски в размер на 200 лв. за
5
адвокатско възнаграждение.
С частната си жалба с вх.№276550 от 04.06.2021 г. АВ обжалва определението от
12.05.2021 г.,считайки го за недопустимо и евентуално-за неправилно.Твърдението си за
недопустимост на определението,АВ обосновава с аргумента,че кооперацията не е имала
процесуалното право да иска изменение на решението в частта му за разноските и
респективно съдът не е имал право да изменя решението в тази част,тъй като от
кооперацията,поискала присъждането на разноски,не е представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК.Представянето на такъв списък,според АВ,е процесуална предпоставка от
кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта
му за разноските.Така поддържаните от агенцията доводи са неоснователни.Кооперацията-
жалбоподател по т.д.№155/2021 г. по описа на ОС-Пловдив действително не е представила
отделен списък на разноските съгласно чл.80 от ГПК,но ясно и недвусмислено е поискала в
самата жалба да й бъдат присъдени направените разноски по делото,изразяващи се в
плащането на хонорар за един адвокат,съгласно приложения договор за правна помощ.С
други думи,единствените претендирани от кооперацията-жалбоподател разноски са за
изплатеното от нея адвокатско възнаграждение по приложения към жалбата договор за
правна защита и съдействие,който действително е представен и се намира в заверено копие
в кориците на първоинстанционното дело и от него е видно,че уговореното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв.При такова положение настоящият съд счита,че
в случая не е било необходимо представянето на отделен списък по чл.80 от ГПК,тъй като в
жалбата на кооперацията се претендира единствено заплащането на разноски за адвокатско
възнаграждение и претендирания размер на тези разноски е ясен чрез препращането от
кооперацията-жалбоподател към договора,в който е уговорено адвокатското
възнаграждение.Или с други думи,списъкът на разноските по чл.80 от ГПК е инкорпориран
в самата подадена от кооперацията жалба срещу отказа на АВ,а в съдебната практика е
наложено становището,че списъкът на разноските може да бъде инкорпориран от страната в
отговор или молба /или както е в случая в самата жалба/,без да е нужно да се представя
отделен документ за това.
На следващо място,дори и да не бъде споделено горното становище на апелативния
съд,то следва да има предвид,че в решението си от 10.03.2021 г. окръжният съд изобщо не
се е произнесъл по искането на кооперацията-жалбоподател за присъждането на разноски,а
непредставянето на списък по чл.80 от ГПК препятства единствено възможността да се иска
изменение на решението в частта за разноските,но не и допълване на решението в тази част
при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за разноски,чието присъждане е
своевременно поискано.Такъв извод следва от изречение второ на чл.80 от ГПК,от което
следва,че ако страната,поискала присъждане на разноски,не представи изискващия се от
разпоредбата списък на разноските,тя „няма право да иска изменение на решението в частта
му за разноските“,без обаче липсата на такъв списък да е поставено от законодателя като
процесуално препятствие да се иска допълване на решението в частта за
6
разноските.Допълването и изменението на решението в частта за разноските не са
равнозначни хипотези,а напротив-това са две отделни и алтернативни хипотези на
чл.248,ал.1 от ГПК,както е видно от самата разпоредба,където е предвидена възможност
съдът по искане на страните да допълни или измени постановеното решение в частта му за
разноските.В случая е налице хипотезата за допълване на решението в частта за разноските
поради пропуск на съда да се произнесе по претендираните от кооперацията-жалбоподател
разноски и с оглед на това наличието на отделен списък по чл.80 от ГПК въобще не е
процесуална предпоставка за разглеждане на молбата на кооперацията по чл.248 от ГПК,в
която също е поискано допълване,а не изменение на решението в частта за разноските.По
тези съображения настоящият съд намира,че са неоснователни изложените по-горе и
поддържани от АВ оплаквания за недопустимост на обжалваното определение от 12.05.2021
г.
На следващо място,в частната жалба на АВ се поддържа аргумента,че самата молба
на П. Е. - **“ по чл.28 от ГПК е неоснователна,защото не са представени доказателства за
реалното извършване на претендираните съдебни разноски.Този довод също е
неоснователен.Както по-горе се отрази,единствените претендирани от кооперацията
разноски са за платен адвокатски хонорар по приложения договор за правна защита,а в този
договор,сключен между кооперацията и адв. И.Д. на датата 26.02.2021 г.,е изрично
удостоверено,че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. е изплатено в
брой.Това удостоверяване,отразено в самия договор за правна защита и съдействие,има
значението на разписка за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение и е с оглед
на това самият факт на плащането следва да се счита за несъмнено доказан.Оттук следва и
извода,че страната,претендираща плащането на съдебни разноски,е установила реалното им
извършване,а възражението на АВ за липсата на доказателства в тази насока е
неоснователно.
И на трето място,в подадената от АВ частна жалба е изложен довода,че искането на
другата страна за присъждането на разноски е неоснователно,тъй като разпоредбата на
чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ препраща към ГПК относно присъждането на разноските,а
разпоредбата на чл.541 от ГПК предвижда,че сторените в охранителното производство
разноски остават в тежест на молителя.Именно с оглед на последната разпоредба,Агeнция
по вписванията счита,че разноски на кооперацията не са се дължали в случая,респективно-
че окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,като е изменил
процесното решение в частта за разноските.И тези доводи на агенцията са
неоснователни.Разпоредбата на чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ /нова-ДВ,бр.105 от 2020 г./
изрично предвижда,че в производствата по обжалване отказ на АВ,т.е. тези по чл.25 от
същия закон,съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.С други
думи,предвидено е присъждането на разноски и на двете участващи в такива производства
страни,като препращането към ГПК се отнася само за реда,по който тези разноски следва да
бъдат присъдени и с него се има предвид присъждането на разноските съобразно изхода от
спора по съответно инициираното производство по обжалване на издаден в регистърното
7
производство отказ на АВ.Така,че с оглед новата разпоредба на чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ
настоящият съд счита,че разпоредбата на чл.541 от ГПК вече не следва да намира
приложение при преценката за присъждане на разноски на съответно обжалвания отказа
заявител в регистърното производство.Следва да се приеме,че такива разноски му се дължат
съобразно изхода на делото по подадената жалба срещу отказа,а в случая жалбата на П. Е. -
**“-гр.П. срещу отказа на АВ от 19.02.2021 г. е основателна и затова на основание чл.25,ал.6
от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК искането на кооперацията за присъждане на
разноските,направени в производството по обжалване на отказа,е основателно и
заплащането им е в тежест на другата страна в това производство-АВ.Предвид това,а и с
оглед на всички изложени по-горе съображения и като се има предвид,че кооперацията-
жалбоподател е поискала своевременно присъждането на разноски /със самата жалба срещу
отказа/,определението на ОС-Пловдив от 12.05.2021 г.,с което е допълнено решението от
10.03.2021 г. в частта за разноските,като е осъдена АВ да заплати на кооперацията разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.,е правилно и като такова следва да се
потвърди,а подадената срещу него частна жалба на АВ е неоснователна и като такава не
следва да се уважава.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260107 от 10.03.2021 г.,постановено по т.д.
№155/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XII-ти състав.
ОСЪЖДА АВ-град ********,да заплати на П. Е. - **“-гр.П.,с ЕИК ******* сумата от
300 лв. /триста лева/ съдебни разноски в производството по т.д.№487/2021 г. по описа на
АС-Пловдив,представляващи платено от кооперацията адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 08.04.2021 г.,сключен между кооперацията и адв.
И.С. Д..
ПОТВЪРЖДАВА определение №260858 от 12.05.2021 г.,постановено по т.д.
№155/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XII-ти състав,с което по реда на чл.248
от ГПК е допълнено решение №260107 от 10.03.2021 г.,постановено по същото дело,като е
осъдена АВ да заплати на П. Е. - **“-гр.П. с ЕИК *******,направените по делото разноски в
размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно предвид разпоредбата на чл.25,ал.4,изр. второ от
ЗТРРЮЛНЦ,включително и в частта,с която е потвърдено определението от 12.05.2021 г.,в
която част решението има характер на определение,също явяващо се необжалваемо предвид
разпоредбата на чл.248,ал.3,изр. второ от ГПК във вр. с чл.26,ал.4,изр. второ от ЗТРРЮЛНЦ.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9