Решение по дело №217/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин против решение № 235/11.07.2022 г., постановено по АНД № 49/2022 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 05-2100026/21.12.2021 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на ответника по касационната жалба е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение по чл.275, ал.1 от КТ, във връзка с чл.173, ал.2, във връзка с чл.176 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7). Претендира се, че атакуваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Иска се да бъде потвърдено отмененото с първоинстанционното решение НП, както и да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство. При условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението на ВРС. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство в настоящето производство.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: при извършена проверка на място на обект, находящ се в гр. Брегово, обл. Видин, Индустриална зона, квартал 121, стопанисван от „Г. и. – В.” ЕООД, както и извършена проверка по документи на 10.11.2021 г. от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, относно спазване на трудовото законодателство, било прието, че ответникът по касация, в качеството си на работодател, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника Х. В. М.да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като не е осигурил метрологично (не е осигурил преминаването на технически преглед) манометрите на преса № 9, което довело до настъпване на трудова злополука на 27.08.2021 г. около 11:20 ч., като плъзгачът на пресата извършва самоволно спускане и тялото на ексцентрикова преса № 9 пада и премазва три пръста на дясната ръка на работника.

Прието е, че дружеството-работодател по този начин не е изпълнило задълженията си, установени в чл.275, ал.1 от КТ, във връзка с чл.173, ал.2, във връзка с чл.176 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на представител на дружеството, който направил писмени възражения против констатациите в акта, които не били възприети и касаторът издал атакуваното пред ВРС НП.

Пред ВРС били разпитани като свидетели актосъставителят В. П. Ц., който потвърдил установената в писмената документация фактология. Ангажираните от противната страна свидетели Е. П. И.и Т. М. В.установили, че не са присъствали при възникване на трудовата злополука.

По делото била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът възприел като компетентно изготвена и неоспорена от страните.

При така установената фактическа обстановка районният съд постановил решение, с което отменил атакуваното НП, като приел, че наказващият орган не е изпълнил задължението си за докаже извършването на процесното нарушение по категоричен начин, което обуславя незаконосъобразност на НП.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба на директора на ДИТ-Видин е допустима, като подадена от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съставът на ВРС е постановил правилен съдебен акт, като не са налице описаните в касационната жалба отменителни основания. Мотивите на първоинстанционния съд следва да бъдат допълнени в следния смисъл: правната квалификация на деянието е посочена в акта и НП като нарушение по чл.275, ал.1 от КТ, във връзка с чл.173, ал.2, във връзка с чл.176 от Наредба № 7. Цитираните норми установяват общо задължение за работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Според чл.173, ал.2 от Наредба № 7, средствата за измерване, свързани с безопасността на труда, се осигуряват метрологично, а съгласно чл.176 от същата, използваното самостоятелно или в състава на технологични системи работно оборудване трябва да бъде поддържано така, че да отговаря на изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа през целия период на използването му, в т. ч. монтиране и извеждане от експлоатация. Нито една от цитираните в АУАН и НП разпоредби не съдържа конкретни изисквания към работодателя, свързани с вида на използваната ексцентрикова преса, които да са били нарушени с действие или бездействие. По този начин уличеният е бил лишен от възможност да разбере в какво конкретно нарушение е обвинен, респ. кои конкретни разпоредби е нарушил. Описаното представлява съществено нарушение на императивни правни норми (чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН), довело до накърняване процесуалните права на ответника и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

Тежестта за доказване на констатациите, отразени в акта и НП лежи върху наказващия орган, като недоказването им по категоричен и безспорен начин води до отмяна на НП, като необосновано.

При така установеното съдът намира, че решението на ВРС е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството и при липса на доказателства за действително направени разноски пред настоящата съдебна инстанция от ответната страна, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 235/11.07.2022 г., постановено по АНД № 49/2022 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № 05-2100026/21.12.2021 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                            Членове: 1.

 

 

                                                                                   2.