Р Е Ш Е Н И Е
№176 12.05.2021год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на осми април през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова с
участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева
КАН дело №76
по описа за 2020 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.В.Ж. против Решение
№260076/04.02.2021г,
постановено по АНД №3244/20г. по описа на РС Стара Загора в частта му за потвърждаване
на НП №20-1228-003641/05.11.2020г на Началник група в сектор Пътна полиция при
ОД МВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на 50лв на основание
чл.183 ал.4 т.7 предл. първо от ЗМВР за това, че на 19.10.2020г в 13.45ч в град
Стара Загора на ул. Радецки, управлява в посока изток-запад лек автомобил **** с рег.№**** като не използва
обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС в нарушение на чл. 137А ал.1 от ЗДвП.
За да потвърди НП в посочената му част РС Стара Загора е
приел, че деянието е извършено умишлено, предвид съзнаване съществуването на
обективните факти, които задължават водача на МПС да използва обезопасителния
колан, с който същото е оборудвано, при което не поставянето на колана е
бездействие, обективиращо пряк умисъл за не спазване разпоредбата на чл.137А
ал.1 т.1 от ЗДвП. Приел е за не основателно изложеното твърдение за наличие на
обстоятелство, което изключва задължението на конкретния водач да изпълнява
разпоредбата на чл.137А ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като в представеното експертно
решение на ТЕЛК не е посочено, че е противопоказано използването на
обезопасителен колан. Установената намалена работоспособност и посочените
противопоказания за тежък физически труд, продължителен прав стоеж и ходене,
натоварване на долни крайници.
С касационната жалба се иска от съда да бъде отменено
въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Касаторът се позовава на чл.137 ал.2 т.2 от ЗДвП, според
която разпоредба лицата, чието физическо състояние не позволява използване на
обезопасителен колан са освободени от задължението по т.1 на същата разпоредба.
Твърди, че физическото му състояние е причина да управлява МПС без колан, което
е установено при съставяне на АУАН. С касационната жалба навежда оплакване, че
не му е връчен екземпляр от съставения АУАН и не е бил наясно с
административното обвинение, поради което не е упражнил и правото си на защита,
чрез възражения.
Ответника ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение като предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Възражението, че АУАН не е връчен на нарушителя е
въведено и с въззивната жалба като се
установява от представеното копие по делото, че същият е предявен на касатора в
условията на отказ, удостоверен с подписа на един свидетел, посочен с три имена
и адрес. Нарушителя е отказал да получи препис от съставения АУАН срещу подпис,
който има значението на писмено изявление, удостоверяващо изпълнение на
задължението на актосъставителя да му предостави екземпляр от административното
обвинение. Поради това и заключението на въззивния съд за липса на съществени
процесуални нарушения при ангажиране на административно наказателната
отговорност са обосновани с доказателствата по делото. Не е допуснато и
неправилно приложение на материалния закон като е отречено наличието на
основание за приложение на чл.137А ал.2 т.2 от ЗДвП. Физическото състояние,
което е удостоверено от решението на ТЕЛК е за *****. Ако касаторът е считал, че ****, в неговия случай, препятства използването на
обезопасителен колан би следвало да посочи във въззивната си жалба този факт и да поясни дали дължината на колана
е недостатъчна, например. Никакви конкретни препятствия обаче не са посочени
във въззивната, съответно и в касационната жалба, обусловени от установеното ****, а диагнозите ***** не касаят увреди на горни
крайници и горна част на тялото, които не позволяват използване на колан. Ето
защо съответна на материалния закон е правната преценка на въззивния съд, че в
решението на ТЕЛК липсва противопоказано използване на обезопасителен колан, а
касаторът не е посочил пред въззивния съд **** си като причина и в какво се състои невъзможността да
използва колан.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260076/04.02.2021г. постановено по АНД №3244/2020 год. по описа на Районен съд
Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.