Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 559, 09.10.2019
година, град Търговище,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
СЪСТАВ
На двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА
СЯРОВА
Секретар: Янита Тончева,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 978 по описа за 2019г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.362 от ГПК във вр.чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата Н.Ж.А., твърди в исковата
си молба, че между страните е сключен предварителен договор на 04.02.2019г., с
който те в качеството си на законни наследници на общия им наследодател П.П.Г., починал на 07.04.1996г., се задължили да й продадат
по съответния ред съсобствения си недвижим имот, находящ се в село ******, Търговищка община, а именно:
Дворно място с пл. номер 91 в кв.30 по плана на село ******, за което по плана
на селото е отреден УПИ III- 91 с площ от 995кв.м. в кв.30, заедно с
построените в същото дворно място КЪЩА И ДВЕ СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при граници и
съседи: площ за озеленяване, УПИ 11-90 на П.П.Г., УПИ
XV-88 на В.С.И., УПИ IV-92 на Г.П. Г. - за сумата от 2 000 лв. /две хиляди
лева/, която изплатила веднага в брой. Получила владението върху имота веднага.
Продавачите се задължили да й прехвърлят имота по нотариален ред в срок от три
месеца. След изтичане на този срок поискала нотариално прехвърляне на имота, но
то не било сторено. Твърди, че процесния имот е бил
собственост на общия наследодател на ответниците - П.П.Г., който е баща на първия от тях, свекър на втората
ответница и дядо на последните двама. П.П.Г. цял
живот е живял в имота и го е владял да смъртта си като собствен. При подписване
на предварителния договор купувачите й обяснили, че наследодателя им не е разполагал
с документ за собственост, поради което в най-скоро време ще се снабдят с
нотариален акт за собственост. В уговорения срок това обаче не било направено. Това
обосновавало правния й интерес да дири правата си по съдебен ред. Моли съда да
постанови решение, с което да обяви гореописания предварителен договор, сключен
е ответниците за окончателен ведно е всички законни
последици, като тя бъди задължена да заплати следващата се общинска такса за
прехвърлянето. В съдебно заседание поддържа иска си.
В срока за отговор на ответниците е постъпил такъв. Признава иска и молят съда да
го уважи.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна: От приложените с исковата молба писмени
доказателства се установи, че на 04.02.2019г. е сключен предварителен договор
по силата на който Г.П.П., Б.П.П.,
Д.М.Д. и П.М.П. продават на Н.Ж.А., притежаваните от всеки идеални части от
наследствен имот, находящ се в с.******,
представляващ: Дворно Място с площ от 995 кв.м., заедно с построените в него
къща и две стопански сгради, представляващо поземлен имот № 91, за който е
отреден парцел № ІІІ-91 в квартал 30, за сумата от 2000лв., платена на
продавачите при подписване на договора. Владението върху имота е предадено при
подписване на договора. От приложеното удостоверение за наследници на П.П.Г., поч. на 08.04.1996г.се установи, че ответниците
са негови единствени законни наследници. По делото е представена и скица на
имота от която се установява, че имотът е записан на М. П.П.,
син на П.П.Г., поч. На
27.01.2018г. , чиито наследници са ответниците Б.П., д.
Д. и П.П..
От показанията на св. Т.Т.,
се установи, че е от с.******, като от 15 години живее в **********, но си ходи
на село всеки ден. Познава П. П. от дете. С имота му ги дели една улица. След
смъртта му имота в ****** останал, като сина му М., който го стопанисвал. След
неговата смърт имота останал на наследниците на П.. През месец февруари 2019г.
наследниците продали имота на ищцата. Не знае да са продавали имота преди това.
Твърди, че само те са го владели и стопанисвали. Имотът е около декар. В имота
имало къща и други постройки. Никой не е спорил собствеността им.
Св.В. П., заяви, че познава ответниците,
защото са съседи в с. ******. Те са наследници на П. Г.. Имат къща с дворно
място в с. ******, която наследили от П.П.Г.. Къщата
е на един етаж, а дворът е около декар. Не знае да са продали имота, но П. не
го е продавал. П. има имота от преди тя да отиде в селото през 1985 година.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, като счита, че те не са заинтересовани от изхода на делото. Имат
преки и непосредствени впечатления от имота и собствеността върху него, през
годините от 1985г. до сега.
По делото са представени данъчна оценка на имота,
както и декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК от продавачите.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 19 ал.3 ЗЗД. С
него се цели постигане на транслативния ефект на
сключения предварителен договор. Макар да няма вещно-правно действие, този
договор създава облигационна връзка между страните, по силата на която е
постигнато съгласие за сключването на окончателен договор. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗЗД всяка от страните по предварителния договор
може да предяви иск за сключване на окончателния договор. Единствената
предпоставка за това е предварителният договор да обвързва страните, т.е. да е
валиден и да не е развален.
За успешното провеждане на конститутивен иск с
правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното
осъществяване на следните предпоставки: че между страните е сключен валиден
предварителен договор по см. на чл.19, ал.1 и 2 от ЗЗД, че предмет на същия е
прехвърляне правото на собственост върху конкретно определен обект, че се явява
изправна страна по договора, т.е. изпълнил е поетите с него задължения, както и
че към датата на приключване на устните състезания са налице условията за
валидното прехвърляне на вещта, в това число, че продавачът се явява собственик
на вещта.
В тази връзка съдът
приема за доказано, твърдението, че ответниците са
собственици на имота. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
В разпоредбата на чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. От показания на разпитаните по делото свидетели безспорно се
установява, че наследодателят на ответниците е владял
имота като свои непрекъснато, явно и необезпокоявано от момента, в който е
установил владение върху него. Всички разпитани по делото свидетели посочват,
че за периода от 1985г. и към настоящия момент само той и членовете на
семейството му са осъществявали фактическа власт върху имота. Показанията на
свидетелите са ясни, пълно, безпротиворечиви и като
такива настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване правото на собственост
след изтичане на определен срок от време и при наличието на определени в закона
условия. На първо място е необходимо да бъде установено владение върху
недвижимия имот, като при преценката дали такова установено, следва да бъдат
взети предвид характеристиките на владението като спокойно, непрекъснато, явно,
несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Безпротиворечиво
в теорията и константната съдебна практика се приема, че едно владение е
спокойно, когато не е установено с насилие и не се поддържа с насилие.
Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат
на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на
фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез
извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да
сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен
период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на
владения имот.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че процесният имот е бил собственост на П.П.Г.
до неговата смърт на 08.04.1996г., след това владението е преминало върху
наследниците му Г.П.П. и М. П.П..
Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява,
че към датата на сключването на предварителния договор последните трима
ответница са наследници на М. П.П.. Видно от
предварителния договор от 04.02.2019г., страните по него са постигнали
съгласие, че цената за същия е 2 000лв., която купувачът е заплатил изцяло
и в брой на продавача при подписване на договора. На следващо място не се спори
между страните по делото, че владението върху имота е предадено веднага с
подписване на предварителния договор.
С оглед
на това съдът намира предявеният иск за допустим и основателен с оглед
представените писмени доказателства, поради което следва да бъде уважен.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати съответните данъци и такси по прехвърлянето на
имота-местен данък, в размер на 2.5% върху данъчната оценка на прехвърленото, в
размер на 83.59лв., дължима на основание чл.44, ал.1 от ЗМДТ, а по сметка на
Търговищки районен съд нотариална такса по прехвърлянето на имота, в размер на 73.97лв.,
както и такса за вписване на решението от 10 лв., на основание чл.85, а.2 и 3
от ЗННД и т.8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД /ТР № 6/12
на ОСГК на ВКС/. Относно тези разноски следва да бъде вписана възбрана върху
имота, на основание чл.364, ал.1 от ГПК, а препис от решението да се издаде,
след представяне на доказателства за платените данъци и такси.
На ищеца следва да се укаже,
че в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, следва да впише същото в
СВ при ТРС, на основание чл.115, ал.2 от ЗС.
Ищцата не е претендирала разноски, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание,
чл.362 от ГПК във вр. с. чл.19 ал.3 от ЗЗД, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на
основание на чл.19, ал.3 от ЗЗД сключеният на 04.02.2019г.
в гр.Търговище между Н.Ж.А. с ЕГН-**********
*** и Г.П.П. с ЕГН-********** ***,
Б.П.П. с ЕГН-********** ***, Д.М.Д. с ЕГН-********** ***
и П.М.П. с ЕГН-********** ***, предварителен договор за покупко – продажба на
наследствен
имот, находящ се в с.******, представляващ: Дворно
Място с площ от 995 кв.м., заедно с построените в него къща и две стопански
сгради, представляващо поземлен имот № 91, за който по плана на селото е
отреден парцел № ІІІ-91 в квартал 30, при граници: площ за озеленяване, парцел
№ ІІ-90 на П.П.Г., дворище № 88 на В.С.И. и дворище №
92 на Г.П. Г., за сумата от 2000лв платена изцяло на
продавачите при подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА купувача Н.Ж.А. с ЕГН-********** ***, да заплати дължимата, нотариална такса в размер
на 73.97лв. в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд-Търговище.
ОСЪЖДА
купувача Н.Ж.А. с ЕГН-********** ***, да
заплати местен данък при възмездно
придобиване на недвижимия имот по сметка на Община Търговище, отдел “Местни данъци и такси”, в размер на 83.59лв.
НАРЕЖДА да се впише възбрана върху
недвижим имот, находящ се в с.******,
общ.Търговище, представляващ Дворно Място с площ от 995 кв.м., заедно с построените в него къща и две
стопански сгради, представляващо поземлен имот № 91, за който по плана на
селото е отреден парцел № ІІІ-91 в квартал 30.
Препис
от решението да се издаде след представяне на доказателства за платена държавна
такса.
Указва
на Н.Ж.А., че в шестмесечен срок от влизане на решението
в сила, следва да впише същото в СВ при ТРС, на основание чл.115, ал.2 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: