Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание
на двадесет и пети януари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр.д. № 15894 по
описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./
Ищецът К.В.А. поддържа
твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на травматичните
увреждания, които му били причинени в следствие на пътно- транспортно
произшествие, настъпило на 02.03.2016г. на пътен участък в непосредствена
близост до кръстовището между бул. „Царица Йоанна“ и ул. „Луи Пастьор“. Според
твърденията на ищеца, то било реализирано в следствие на виновното
противоправно поведение на водача на лекия автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ”, с рег.
№ ********, който нарушил правилата за
движение по пътищата и след като предизвикал удар с друг автомобил лек
автомобил „АЛФА РОМЕО“ с рег. № ********, се отклонил в дясно и ударил
намиращия се на тротоарната площ ищец. В резултат на удара, ищецът получил охлузвания
и контузии по тялото и главата, счупване на лява малкопищялна кост и увреждане
на връзките в лявата колянна става, които са подробно описани в съдържанието на
исковата молба. Споменатите
обстоятелства, при които настъпило ПТП, противоправния характер на деянието и
естеството на причинените увреждания били установени в хода на НОХД №
7453/2016г. по описа на 136 състав при СРС, което приключило с одобрено от съда
споразумение между обвинението и защитата. С оглед обстоятелството, че
причинителят на вредите – водача на споменатия автомобил, имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с
ответното дружество – ищецът бил легитимиран да претендира от ответника изплащане
на справедливо застрахователно обезщетение съразмерно на обема и характера на
претърпените значителни вреди. По извънсъдебната претенция на ищеца, ответното дружество, което било
застраховател на причинителя на вредите по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ било определено обезщетение в размер на сумата
от 6 000 лева, което не удовлетворявало ищеца. При изложените фактически
твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
сумата от 50 000 лева, заедно със законната лихва, считано от деня на причиняването
на вредите (съвпадащ с деня на настъпването на процесното ПТП), до деня на
окончателното плащане на присъденото обезщетение. С оглед очаквания изход на
спора, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски за настоящото
производство.
Исковата претенция на
ищеца е оспорена от ответника З.К.„Л.И.“ АД, по размер. Чрез процесуалния си
представител ответникът заявява, че не оспорва настъпването на процесното ПТП,
нито наличието на валидно застрахователно правоотношение, покриващо деликтната
отговорност на водача на лекия автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“, но оспорва претендирания
размер на застрахователно обезщетение. Сочи,
че релевираните телесни увреждания, за които се претендира изплащане на
обезщетение, са в действителност много по- леки, както по характер, така и по
обем, в сравнение с посочените в исковата молба. Нито
една от контузиите на меките тъкани на тялото не е значителна, настъпило е
пълно възстановяване. Поддържа становище за прекомерност на претендираното
обезщетение, спрямо незначителния (по твърденията на ответника) характер и обем
на вредите, който бил справедливо оценим на сумата от 6 000 лева. По
всички изложени съображения - ответникът моли за отхвърляне на иска и
претендира за осъждане на ищеца да му заплати направените съдебни разноски.
Третото лице-
помагач Р.В.С., след като е конституирана за участие в процеса, не изразява
изрично становище по основателността на иска и не ангажира съда с искане за
събиране на доказателства, нито представи такива.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като
доказателство препис от Констативен протокол за ПТП № К-176/02.03.2016г. установява,
че на 02.03.2016г. на пътен участък в непосредствена близост до кръстовището
между бул. „Царица Йоанна“ и ул. „Луи Пастьор“. Според твърденията на ищеца, то
било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача на
лекия автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ”, с рег. №
********, който нарушил правилата за движение по пътищата и след като предизвикал
удар с друг автомобил лек автомобил „АЛФА РОМЕО“ с рег. № ********, се отклонил
в дясно и ударил намиращия се на тротоарната площ ищец.
Като доказателства по
делото са приети преписи от книжа по НОХД
№ 7453/2016г. съгласно описа на 136 състав при СРС, което е приключило с одобрено
от съда Споразумение от 25.04.2016г. по същото дело, одобрено от съда при
условията на чл. 382 от НПК. Със същото споразумение, обвиняемата Р.В.С. се
признава за виновна в това, че в качеството на водач на лекия автомобил „ФОЛКСВАГЕН
ГОЛФ”, с рег. № ******** е допуснала
нарушения на чл. 6, ал.1 от ЗДвП, чл. 12, ал.1 от ЗДвП, чл. 37, ал.7, т.1 от ЗДвП, като преминала през кръстовището между бул. „Царица Йоанна“ и ул. „Луи
Пастьор“ на червен сигнал на светофара, в следствие на което настъпил удар между
управлявания от нея лек автомобил и лек автомобил „АЛФА РОМЕО“ с рег. № ********,
а поради инерционните сили на удара – лекият автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ” се
отклонил в дясно и ударил намиращия се на тротоарната площ К.В.А.. В резултат
от удара, К.В.А. претърпял: закрито счупване на лявата малкопищялна кост, което
му причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок
по- дълъг от тридесет дни, което представлява средна телесна повреда, като
деянието е извършено в пияно състояние, с наличие на алкохол в кръвта над 1,2 %.
Към делото са приобщени Протокол
за оглед на пътнотранспортно произшествие, от 02.03.2016г., Фотоалбум на
местопроизшествието и Скица на местопроизшествието, чието съдържание не е обект
на обсъждане, при липсата на правен спор в тази насока.
Като доказателство по
делото са приети медицински документи – Епикриза издадена от УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД- гр. София, резултати от медицински изследвания, амбулаторни
листове, болнични листове, които съдържат данни за здравословното състояние на
ищеца непосредствено след настъпването на процесното ПТП и по време на
лечението му от получените травми. Тези данни са обект на анализ от допуснатата
комплексна съдебно- медицинска експертиза /ортопедия и травматология/.
Заключението на изслушаната
и приета съдебно- медицинска експертиза, която
е изготвена от д-р Б.Б. (ортопедия и травматология) анализира съдържанието
на приетите медицински документи и обосновава следните изводи:
·
В резултат от настъпването на процесното пътно-
транспортно произшествие, ищецът е получил следните наранявания с травматичен
характер: счупване на лявата малкопищялна
кост; охлузване и кръвонасядания на главата, левия лакет и
дясната мишница; навяхване на лявата колянна става; В заключението
си вещото лице д-р Б. изрично подчертава, че твърдението
на ищеца за претърпяна травматична увреда на връзковия апарат на лявата колянна
става не намира обективни доказателства в извършените медицински изследвания.
Тези изследвания установяват само възпалителен процес в зоните на
залавните места на връзковия апарат, което се дължи на травма от навяхване (преразтягане) на връзките на коляното след удара, но не и тяхното
увреждане.
·
Спешна медицинска помощ и лечение на травмите,
пострадалият е получил в Клиника по ортопедия и
травматология при УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД- гр. София. След проведена подготовка по
спешност е било извършено: закрито наместване на
счупената малкопищялна кост на левия крак и обездвижване на левия долен крайник
с гипсова лонгета. Оперативна интервенция пострадалият не е търпял.
·
Лечебният и възстановителният период на всички увреждания
протекъл в максимална продължителност от
три месеца, считано от датата на пътния инцидент. Според становището на
вещото лице, интензивни болки
пострадалият е търпял само в първите две седмици след инцидента. Мекотъканните увреждания са зарастнали за срок до 2 седмици. Счупената кост
на подбедрицата е зарастнала за около 45 дни. Последвала е рехабилитация.
·
Към момента на изготвяне на експертното заключение,
състоянието на ищеца е стабилизирано и напълно възстановено. От деня на процесното ПТП вече е изминала повече от 1 година. Допуска се
възможността – ищецът да търпи само единични болки при рязка промяна на
времето. Според категоричното становище на вещото лице дегенеративните промени
в лявата колянна става, които са констатирани при ЯМР изследване от 27.05.2016г. се дължат на общи
биологични причини, свързани с възрастта на ищеца, нямат травматичен характер и
не са последствие от процесното ПТП
В дадените пред съда
показания, свидетелката В.З.А.заявява, че е съпруга на ищеца и с оглед
непосредствения социален контакт помежду им - по време на първоначалните грижи
в процеса на възстановяване - тя придобила преки впечатления от здравословното
и емоционалното му състояние. Състоянието на съпруга си свидетелката възприела
почти незабавно след настъпването на пътния инцидент, защото се намирала в
непосредствена близост до мястото на този инцидент. След инцидента, ищецът изпитвал силни болки и
не можел да се придвижва самостоятелно, имал видимо нараняване на главата. Свидетелката
подпомагала интензивно съпруга си в болничното и домашното му лечение. Пострадалият
не можел да се движи в продължение на около три месеца. В този период, ищецът
ограничавал социалните си контакти, оплаквал се често от болки, притеснявал се
да не загуби работата си, тъй като бил назначен на изпитателен срок като
работник в склад. Според свидетелката, състоянието на съпруга й не било напълно
възстановено, той се оплаквал от болки. Престанал да използва велосипеда, който
си бил купил за да се придвижва с него на дълги разстояния.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявената по исков ред претенция за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при
наличие на предвидените от
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./
предпоставки, ответникът в качеството на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автомобила, в който е пътувал
пострадалия - дължи да заплати на увреденото лице (ищеца) застрахователно
обезщетение за причинените неимуществени вреди.
В резултат от анализа на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в
закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН
ГОЛФ”, с рег. № ********.
За да достигне до този извод, съдът съобрази
следните доказателства:
Одобреното от наказателния съд Споразумение от
25.04.2016г. между обвинението и
защитата по НОХД № 7453/2016г. съгласно описа на 136 състав при СРС, има за
наказателния процес правните последици на влязла в сила присъда, а за
гражданския процес, пред настоящия съд има правните последици по чл. 300 от ГПК.
Правните последици от постигнатото споразумение способстват
за приемане на мотивиран извод относно противоправния характер на поведението на водача
на лекия автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ”, с рег. №
********, който е конституиран като трето лице- помагач в настоящия
процес, както и за причинно- следствената връзка между това поведение и
настъпването на произшествието, което е източник на вредите.
Приетите като
доказателства и посочени в настоящото решение медицински документи,
заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза и
показанията на разпитания свидетел способстват за установяване на характера и
обема на претърпените телесни увреждания и на произтичащите от тях
неимуществени вреди.
При изложените по- горе изводи, разрешаването на
спора се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, който следва да бъде определен по справедливост, след
анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на
неимуществените вреди.
Като кредитира събраните доказателства, съдът
приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до болки,
страдания и неудобства за пострадалия в
период с максимална продължителност от три месеца, общо за различните
типове травми (в този смисъл са заключението на съдебно–медицинската експертиза
и свидетелските показания). Понесените от ищеца увреждания имат медико-
биологичната характеристика на средна телесна повреда, но след преминаване на
споменатия лечебно- възстановителен период са възстановени напълно и без свързани с настъпилото ПТП негативни последици за
здравето на пострадалия. В тази насока още веднъж следва да се подчертае
категоричното изразеното в самото заключение и неоспорено при приемане на
експертизата становище на вещото лице д-р Б., че в резултат на ПТП е настъпило
само разтягане на коленните връзки (навяхване) но не и увреждане, а дегенеративните промени в лявата колянна става, които са констатирани
при ЯМР изследване от 27.05.2016г. се дължат на
общи
биологични причини, свързани с възрастта на ищеца - те
нямат травматичен източник и не са последствие от
процесното ПТП.
При преценката на обема
на вредите, не може да бъде
пренебрегнат факта, че пострадалият е мъж в активна възраст, работещ и с
пълноценни социални контакти, които са били принудително ограничени от процеса
на лечение и възстановяване. Понесените от ищеца вреди са със средна тежест, но
възстановителният период е приключил сравнително бързо и благоприятно, като не
са налице обективни медицински данни за сериозни усложнения в здравословното
състояние на пострадалия. Показанията на свидетелката частично не съвпадат с експертния
извод, но съдът кредитира преимуществено медицинската документация и
становището на д-р Б., пред показанията на разпитаната свидетелка (съпругата на
ищеца), като отчита очевидната нейна заинтересованост от изхода на делото.
Като взе предвид характера и обема на претърпените
вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, в
контекста на социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите- 2016г.
(вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна
заплата за страната по данни на НСИ за този период и нивата на застрахователно
покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“), съдът приема че компенсирането на вредните последици от
травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо глобално на сумата от 18
000 лева.
Съвсем основателен е релевирания от ответника
довод за прекомерност на общата сума на претендираното обезщетение, като се
отчита обема на доказаните неимуществени
вреди. В контекста на
дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на
обезщетението, освен лимитите на
застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, значение имат и размерите на минималната
работна заплата (която по това време е в размер само на 420 лева) и средната
работна заплата, средната месечна издръжка на членовете на домакинствата и
социално- икономическите критерии за
справедливост, които се явяват правно значимата граница между адекватния размер
на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на
ответника.
Нито една травма не е обективно съизмерима с пари,
но тъй като
обезщетението има компенсаторна функция размерите на обезщетенията трябва да бъдат съответни и на обществените
разбирания за справедливост.
Следователно, искът за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди следва да бъде уважен частично - до размер на сумата от 18
000 лева. За разликата над посочената сума и до пълния предявен размер за 50 000 лева - претенцията на ищеца следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм/,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху
присъдената сума на обезщетението, за периода, считано от датата на
причиняването на вредите, която съвпада с деня на настъпване на пътния
инцидент, до окончателното изплащане на сумата. Действително, ответникът е
изявил извънсъдебно намерение да изплати застрахователно обезщетение в размер
на сумата от 6 000 лева, но до приключване на съдебното дирене няма данни да
е било извършено плащане, дори след като съдът задължи ищеца да посочи своя
банкова сметка. ***, той дължи и заплащането на споменатата (претендирана от
ищеца) законно лихва.
По предявените
претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:
Ищецът е претендирал, с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни
разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от
иска. За процесуално представителство от адвокат, ищецът доказано е заплатил сумата от общо 2030 лева, които са описани в
представения списък по чл. 80 от ГПК (стр. 74 от делото), следователно
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК сумата от 730, 80 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на съда – на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата от 300 лева, понесени за сметка на
съдебния бюджет и от чието заплащане ищецът е първоначално освободен по смисъла
на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК.
Ответникът също има право да получи съответната
част от разноските, съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл. 78,
ал. 3 и 8 от ГПК. Тъй като не е направил други разноски и е представляван в
процеса от юрисконсулт, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника общо
сумата от 350 лева за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК – ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда и сумата на следващата се
държавна такса от 720 лева, изчислена съразмерно с уважената част от иска, от
заплащането на която ищецът е освободен в хипотезата на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на К.В.А. с ЕГН **********, със съдебен адресат – адв. И.Й.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 18 000 лева (осемнадесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществените
вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 02.03.2016г.,
причинено от водача на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ” с рег. № ********, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от настъпването
на вредите на 02.03.2016г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата, над присъдената сума и до пълния предявен
размер за сумата от 50 000 лева.
Задължението може да бъде изпълнено чрез плащане
по банкова сметка ***: *****и IBAN: ***ователна компания „Л.И.“ АД да заплати на К.В.А., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК- сумата от 730, 80 лева (седемстотин
и тридесет лева и осемдесет ст.) за съдебни разноски, които са направени пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К.В.А., да заплати на З.К.„Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 и 8 от ГПК - сумата от 350 лева (триста и петдесет
лева) за съдебни разноски, които са направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД да заплати на А.Д.„Й. и Е.“ с ЕИК *******,
на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата – сумата от 1430 лева (хиляда четиристотин и тридесет лева), посочена
без ДДС и представляваща възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД с ЕИК*******, да заплати по сметка
на Софийски градски съд - на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 720 лева (седемстотин и двадесет лева),
представляваща държавна такса, от заплащането на която ищецът е бил освободен.
Решението е постановено при участие на Р.В.С., с адрес-***,
като третото лице- помагач на ответника.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: