№ 8955
гр. С., 27.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110143575 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД,
вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано
съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и изпълнителния директор К. С. В., чрез
процесуален представител юрисконсулт Н. Д. К. против Столична община, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, бул. „Московска” № 33, чрез процесуален
представител юрисконсулт Я. П..
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал отговор на
исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва претенцията по основание и
размер.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима като заявена в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК и като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които
основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу Столична община, ЕИК *********, за сума в размер на 350.61 лв. –
главница за изплатено от ЗАД „Армеец“ АД обезщетение по имуществена застраховка
1
„Каско на МПС и злополуки“ на увреден от ПТП лек автомобил “(МАРКА)“ с ДК№
********, както и сума в размер на 106.85 лв. - мораторна лихва за забава, Сочи, че с
разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 20221110112601/2022 г., 143-ти състав на
Софийски районен съд е уважил искането на ищеца и е издал Заповед за изпълнение срещу
длъжника. Сочи се, че длъжникът - ответник е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение.
Ищецът твърди, че с полица № 0306X0229606 от 05.08.2016 г., ЗАД “Армеец” е
сключил договор за застраховки „Каско и злополуки“ на лек автомобил марка “(МАРКА)“ с
ДК№ ********, собственост на Н. И. К., със срок на действие от 08.08.2016 до 07.08.2017
г.
Твърди се, че на 05.04.2017 г., в 10:00 ч., на територията на Столична община, при
движение по бул. „Самоковско шосе“ в посока от Околовръстен път към с. К.,
непосредствено след автобусната спирка „*******“ - П., лек автомобил марка “(МАРКА)“ с
ДК№ ******** е попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното
платно - дупка. Твърди, че реализираното ПТП е нанесло материални вреди на лек
автомобил марка “(МАРКА)“ с ДК№ ********, като се твърди, че е повредило двете десни
гуми и джанти. Твърди, че е съставен Протокол за ПТП № 1677649/05.04.2017 г. от органите
на МВР.
Твърди, че Столична община, като юридическо лице, е собственик на пътното платно
и носи обезпечително - гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на вредите,
причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на
възложената им работа, чрез бездействие, а именно незапълване на дупка на уличното
платно с асфалт, необезопасяване на дупката до извършването на ремонт чрез пътни
предупредителни табели - пътни знаци. Твърди, че вследствие попадане в дупка на уличното
платно е увреден л.а. “(МАРКА)“ с ДК№ ********, застрахован по имуществена
застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „Армеец”.
Твърди, че по силата на императивната разпоредба, уредена в параграф 7, ал. 1, т. 4 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 2, ал, 1, т. 2
от Закона за общинската собственост, собственик на общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване, е съответната община, в чиито населени места се намират тези улици.
Твърди, че съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините. Твърди се, че собственикът на
процесния пътен участък, Столична община, е длъжна да вземе необходимите мерки за
осигуряване на безопасността на пътното платно.
Твърди, че легална дефиниция на понятието „препятствие на пътя“ е дадена в
Параграф 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното
покритие. Ищецът твърди, че за да е предвидимо това препятствие, съответно за да се
породи задължение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил
задължението си да поддържа пътя в изправно състояние, като сигнализира незабавно
2
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. В този смисъл, твърди, че
липсата на надеждна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на
автомобила не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Твърди се, че в дължимата
грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя,
или презюмиране за наличие на такива. Твърди, че необозначената и несигнализирана дупка
не представлява видимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Твърди, че дейностите по изграждане, управление, ремонт и поддържане на
общинските пътища, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП се осъществява от кмета на
съответната община и съгласно чл. 19, ал. 2 и Параграф 1, т. 14 от ДР на ЗП включват
действия по „осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение“. Твърди, че пряко проявление на тези дейности, в съответствие с легалните им
дефиниции, въведени с Параграф I, чл. 14 от ДР на ЗП е и дейността по поддържане на пътя
в изправно състояние, незабавно сигнализиране за препятствията по него и тяхното
отстраняване в най-кратък срок - арг. чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Ищецът твърди, че
посочените дейности ответникът, като юридическо лице изпълнява чрез служителите си, или
други лица, на които е възложил извършването им. Твърди, че на основание чл.49 от ЗЗД,
ответникът носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност за причинените от
тези лица вреди при, или по повод изпълнението на възложената им работа, вследствие на
техни виновни действия, или бездействия. Твърди, че установената дупка по пътното платно
представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на Параграф 1 т. 19 от ППЗДвП, тъй като,
както ищецът твърди, нарушава целостта на пътното платно и създава опасност за
движението.
Твърди се, че причинените имуществени вреди на собственика на л.а. “(МАРКА)“ с
ДК№ ******** са описани от експерти на ЗАД „Армеец” в хода на извършване на
ликвидационната дейност по преписката.
Твърди се, че вложените части и материали за извършване на ремонт на лек автомобил
“(МАРКА)“ с ДК№ ******** възлизат на 340.61 лева. Твърди, че ЗАД „Армеец“ АД е
изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, за което твърди, че е
видно от Платежно нареждане № П 9671116/11.05.2017 г. Ищецът твърди, че общият размер
на заплатеното от застрахователя обезщетение е 350.61 лева, включително 10.00 лева за
извършени ликвидационни разноски но претенцията.
Твърди се, че с плащането на дължимите суми ЗАД „Армеец“ е изпълнило
задължението си в качеството му на застраховател по застраховка „Каско и „Злополука“ на
МПС да покрие щетите, причинени на процесното МПС. Твърди, че на основание чл. 410,
ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.86 ЗЗД, има право да получи
обезщетение до размера на изплатената сума.
Твърди се, че с писмо с изх. № Л - 4554/30.05.2017 г. на дружеството - ищец,
придружено с цялата ликвидационна преписка по образуваната в дружеството
ликвидационна преписка - щета № 10017030110023, получено на 31.05.2017 г., е поканил
3
ответника доброволно да заплати на ищеца сумата от 350.61 лева, но твърди, че същата не е
заплатена.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Стефан Караджа” № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и
изпълнителния директор К. С. В., чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Д. К. и
Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, бул.
„Московска” № 33, чрез процесуален представител юрисконсулт Я. П., че съществува
вземане на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Стефан
Караджа” № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и
изпълнителния директор К. С. В., чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Д. К. и
Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, бул.
„Московска” № 33, чрез процесуален представител юрисконсулт Я. П. дължи на „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа” № 2,
представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и изпълнителния директор
К. С. В., чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Д. К. сумите, за които е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
15135/31.05.2022 година, издадена по ч.гр.дело № 12601/20222 година по описа на
Софийски районен съд, а именно: сумата от 350.61 лв. (триста и петдесет лева и шестдесет и
една стотинки) – главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението
пред заповедния съд - 09.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в
размер на 106.85 лева за периода 08.03.2019 г. до 08.03.2022 г.
Прави се искане за присъждане на сторените пред заповедния и исковия съд разноски в
полза на ищеца.
С отговора на исковата молба се оспорва основателността на заявения иск.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че участъкът от пътя, на който е настъпило
ПТП, е част от общинската пътна мрежа, поради което се стопанисва от Столична община.
Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП и фактическата обстановка,
посочена в протокола за ПТП и в подадената искова молба. Ответникът твърди, че
Протоколът за ПТП е доказателство само за осъществените от или в присъствието на
длъжностното лице факти, пряко възприети от него. В случая ответникът твърди, че
Протокол за ПТП № 1677649/05.04.2017 г. е съставен от служител на ОПП – СДВР, без
същият да е бил свидетел на въпросното ПТП. Твърди се, че в схемата за ПТП липсват
данни и характеристики на твърдяната от ищеца неравност, както и че протоколът за ПТП е
съставен след твърдяното ПТП и не отразява релевантно фактическата обстановка относно
настъпилото ПТП. Ответникът твърди, че Протоколът за ПТП може да бъде годно
4
доказателство само за осъществените от или в присъствието на длъжностното лице факти,
пряко възприети от него. Твърди, че съставеният протокол е оформен формално, без
присъствие на свидетели и без изготвяне на снимков материал, изискуем съобразно чл. 2, ал.
2 от Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисия за финансов
надзор и Информационния център към гаранционния фонд. Твърди, че протоколът е
съставен не въз основа на непосредствени сетивни възприятия на актосъставителя, а на база
изявления на участник в произшествието, адресирани до длъжностното лице и че същият не
се ползва с материална доказателствена сила за механизма на осъществяване на ПТП.
Ответникът оспорва представеното Уведомление - Декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС“ на водача на застрахованото МПС, като твърди, че същото е изпратено в
изключително нечетлив вид и не се съдържат доказателства и данни за твърдяната
неравност на пътното платно.
Ответникът твърди, че липсват доказателства за скоростта на движение на
автомобила към момента на ПТП, както и дали тази скорост е била съобразена със
състоянието на пътя и на превозното средство, с интензивността на движението,
метеорологичните условия и др. Ответникът твърди, че уведомлението за щета и декларация
не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно отразения в него механизъм на
твърдяно ПТП.
Ответникът твърди, че размерът на платеното обезщетение е недоказан. Твърди, че не
е ясно дали е отчетена амортизацията на процесните части, както и дали са изпълнени
поставените от застрахователя условия. Ответникът твърди, че липсват данни увредените
части да са били в изрядно състояние преди настъпването на ПТП. Ответникът оспорва
възникването на регресно право на застрахователя срещу Столична община, като твърди
липса на валидно правно основание за изплащане на застрахователното обезщетение по
процесния договор.
Ответникът възразява в условията на евентуалност за намаляване на размера на
претендираното обезщетение, поради съпричиняване на вредите от страна на водача.
Ответникът твърди, че възприемайки пътната настилката водачът е следвало да се движи не
само с предвидената разрешена скорост, но и да подбере така съобразена скорост с пътните
условия, че да може евентуално да спре или да избегне препятствието на пътя.
Ответникът твърди, че в т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Твърди, че принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът спори, че липсва бездействие от негова страна, а вместо това твърди, че е
5
изпълнявал задълженията си по текущо поддържане на пътя в съответствие с нормативната
уредба.
Ответникът твърди, че Столична община, като стопанин на пътя, е положила всички
дължими усилия и е изпълнила законовите си задължения да осигури безопасно движение в
процесния пътен участък, като твърди, че няма данни за наличие на дупки, неравности и
пропадания на пътното платно за процесния период. Ответникът оспорва твърденията на
ищеца, че причина за настъпилите увреждания е несигнализирана, неподсигурена и
необезопасена дупка/неравност на процесния път.
Ответникът твърди, че не са доказани всички предпоставки за възникване на деликтна
отговорност по отношение на него според чл. 410 КЗ. Ответникът твърди, че са налице
единствено данни за изплащане на част от обезщетението от страна на застрахователя, като
твърди, че липсва потвърждение на годно основание и размер за изплащането.
Същевременно твърди, че липсват и безспорни данни за възникване на деликтната
отговорност по отношение на настоящия ответник – Столична община.
Ответникът прави възражение в условията на евентуалност за изтекла погасителна
давност на претендираното вземане.
Ответникът прави възражение в условията на евентуалност за намаляване на
претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение за проведеното заповедно и
исково производство до минимални размери.
При горното се иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана, а на ответника се присъдят разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права
и възраженията на ответника:
В настоящето производство по реда на чл.422 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 ГПК са
заявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правна квалификация
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – обстоятелството, че участъкът от
пътя, на който е настъпило ПТП, е част от общинската пътна мрежа, поради което се
стопанисва от Столична община.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
За ищеца е тежестта да докаже:
че е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на
увредения автомобил, въз основа на който ищецът е придобил качеството
застраховател;
че в срока на застрахователното покритие и вследствие на противоправно поведение
на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването,
6
поддържането и ремонтирането на републикански пътища) е настъпило
застрахователно събитие;
че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди;
във връзка с възраженията на ответника – наличието на пътно препятствие „дупка“,
както и механизма на настъпване на процесното ПТП;
изпращането на покана и неизпълнение в срока по чл.412, ал.3 от Кодекса за
застраховането – като положителна процесуална предпоставка за правото на иск;
За ответника е тежестта да докаже:
- Точно изпълнение.
- В случай, че бъдат установени обстоятелствата, твърдени от ищеца, ответникът
следва да докаже фактите, обуславящи възражението за съпричиняване на вредите.
- При доказване на твърдените от ищеца факти, ответникът трябва да докаже пълно и
главно правопогасяващите претендираното от ищеца вземане възражения.
По доказателствените искания
По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на
представените писмени такива – съдът счита, че същите са относими, необходими и
допустими и следва да бъдат допуснати от съда.
По искането на ищеца за приобщаване на заповедното производство – съдът приема
същото за относимо и допустимо и следва да го уважи.
По искането на ответника за изискване от ОПП-СДВР предоставянето на заверени
копия от документи във връзка с административно-наказателната преписка и съставения
Протокол за ПТП 1677649/05.04.2017 г. с оглед изясняване на обстоятелствата във връзка с
ПТП, включително дали са налице доказателства относно наличието и размерите на
твърдяната неравност – съдът счита, че същото е относимо, необходимо и допустимо и
следва да бъде допуснато.
По искането за допускане и назначаване на съдебно-автотехническа експертиза, съдът
с оглед на заявените възражения от ответника следва да уважи искането като постави на
вещото лице въпросите формулирани от страните.
По искането за допускане до разпит на един свидетел на страната на ищеца в режим на
призоваване настоящия съдебен състав приема, че следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Ищецът е отправил до съда доказателствено искане за допускане до разпит като
свидетел в режим на призоваване лицето С. И. Т. ЕГН **********, адрес: гр. С., ул.
(АДРЕС). От данните, предоставени с исковата молба и писмените доказателства към нея не
може да се направи извод за наличие на връзка между С. И. Т. ЕГН ********** и
процесното МПС. Свидетелят е лице, което се конституира от съда да даде показания
относно своите възприятия за факти по делото. Липсват данни лицето С. И. Т. ЕГН
7
********** да е присъствало на мястото на твърдяното от ищеца ПТП в момента на
твърдяното осъществяване.
В този смисъл и воден от горното, съдебният състав намира, че исканият свидетел не
може да предостави показания, релевантни за разрешаване на правния спор.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба писмени доказателства и приобщава ч.гр.дело № 12601/2022 година по описа на
Софийски районен съд.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната
им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не
по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като
просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл.159, ал. 1 от ГПК.
ДАВА възможност на страните да изложат становище по проекта за доклад и да
предприемат съответните процесуални действия.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ищеца за допускане на до разпит на един
свидетел на страната на ищеца в режим на призоваване.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за допускане и назначаване на съдебно-
автотехническа експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
Да се издаде исканото от ответника съдебно удостоверение за изискване
предоставянето на заверени копия от документи след заплащане на държавна такса в размер
на 5,00 лева и след представяне на проект за същото от ответника.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
8
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани
преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите
произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да
посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по
делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен
адрес: ************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за
сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани и
получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите
лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За
ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице,
което може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от
28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване
на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл. 38, ал. 7 от ГПК - когато страната е орган на изпълнителната власт, не
може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
9
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със:
1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК;
2. електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК;
3. потвърждение, че съобщението е получено - при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от
ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел. адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел. адреси, като
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.04.2024 година от
09:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
10
Да се връчи препис от настоящото определение на страните, като на ищеца ведно с
отговора на исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11