Решение по дело №196/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на началник на РУ – Нови пазар при ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.. С., против Решение № 19/25.04.2024г., постановено по АНД № 20243620200147 по описа за 2024г. на Районен съд – Нови пазар. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 24-0307-000085/13.02.2024г., издадено от началника на РУ – Нови пазар, с което на К. Ц. К. от гр. Нови пазар за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага доводи относно безспорната установеност на приписаните на водача нарушения, като не споделя решаващото становище на районния съд за погрешна квалификация на деянията. С оглед на това моли за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на процесното НП, като на касатора бъдат присъдени и разноските за две инстанции. Алтернативно претендира отмяна на съдебното решение и връщане на делото на друг състав на районния съд, който да упражни правомощието си да преквалифицира простъпките на лицето. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от главен юрисконсулт С., която заявява, че поддържа касационната жалба. В пледоарията по същество излага подробни аргументи, обосноваващи искането за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Поддържа искането за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Ответната страна, К. Ц. К., в съдебно заседание се представлява от адвокат Б. И. от Адвокатска колегия – Шумен, който оспорва предявената жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима и за основателна.

Настоящата съдебна инстанция след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

К. К. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС със срок на валидност до 19.04.2032г. за категориите В, АМ. Същият е и собственик на описаното в АУАН и НП МПС, лек автомобил „Шкода Румстър“ с рег. № [рег. номер].

От събраните по делото гласни доказателства и приетите писмени такива, се установява, че на 25.01.2024г. в 20,07 часа К. К. се е движел с управлявания от него л.а. „Шкода Румстър“ по ул.Марица, където пред дом № 85 бил паркиран правилно лек автомобил „Ауди АЗ“ с регистрационен № [рег. номер]. В. К. блъска паркирания лек автомобил в задна лява част, като предизвиква ПТП с материални щети. След удара с паркирания лек автомобил, К. К. продължил по улицата и се прибрал в дома си в гр.Нови пазар.

Собственикът на паркираното МПС излязъл на улицата, установил причинените щети на л.а. „Ауди АЗ“ и уведомил органите на МВР.

Около 20ч. в РУ – Нови пазар бил получен сигнал за ПТП, като на мястото на паркираното МПС пристигнали свидетелите М. и М.. Същите установили наличието на материални щети по л.а. „Ауди АЗ“, който бил блъснат в задна лява част, докато е бил паркиран пред дома.

От намиращи се в близост камери за видеонаблюдение, свидетелите установили регистрационния номер на другия участник в ПТП л.а. „Шкода Румстър“ и след справка системата на МВР, бил установен собственикът на този автомобил, а именно К. К.. На мястото на ПТП имало части от боя, бяла на цвят.

Полицейските служители посетили адреса, на който водачът К. пребивава, като пред дома му бил паркиран и самият автомобил. Този автомобил бил ударен в предна дясна част по бронята, калника, фара. Свидетелите потърсили водача на автомобила, който излязъл от дома си. Същият бил видимо употребил алкохол, като пред свидетелите потвърдил за случилото се ПТП и че го е напуснал.

Водачът на л.а.„Шкода Румстър“ не бил проверяван за употреба на алкохол или наркотици, поради това, че същият е установен след ПТП-то. Двамата полицейски служители в хода на въззивното производство еднозначно сочат, че К. не е оспорвал установеното от тях, не е влизал в пререкания, нямал е възражения и разногласия.

На мястото на инцидента бил съставен и протокол за ПТП, който жалбоподателят подписал без възражения.

П. К. К. е съставен АУАН серия GA № 115/1912, в който актосъставителят посочил, че водачът К.К. 25.01.2024г. в 20,07 ч. гр. Нови пазар, [улица], до дом 85 управлява собствения си автомобил л.а. „Шкода Румстър“ с рег. № [рег. номер], като не бил съобразил скоростта си на движение с пътните условия и правилно паркирания лек автомобил „Ауди АЗ“ с регистрационен № [рег. номер], блъска го в задната лява час, с което предизвиква ПТП с материални щети. В акта е посочено още, че след което напуска настъпилото ПТП, без да изпълни задължението си като участник в ПТП, да остане на място, да изяснят обстоятелствата за причиненото ПТП и да уведоми контролните органи.

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление.

При тази фактическа обстановка съдът приел, че вменените на водача К. нарушения са били неправилно квалифицирани. По отношение на визираното в пункт първи от НП деяние, съдебният състав посочил, че поведението на К. е следвало да бъде съотнесено към правилото на чл.25 от ЗДвП и чл.91 от ППЗДвП, сочещи реда за извършване на маневрата заобикаляне, каквато съдебният състав е установил, че К. е предприел на инкриминираната дата и в резултат на която е причинил ПТП с другото превозно средство. Въззивният съд установил също, че административно наказващият орган е дал неправилна квалификация и на деянието, визирано в пункт втори от НП, като според мотивите на съдебния акт поведението на К. се явява несъобразено с изискванията на чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б. „а“ ЗДвП, а не както е възприел органът като противоречащо на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от закона. Предходната инстанция възприела решаващия извод, че определянето на правилната квалификация на деянията е изцяло в правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната му в съдебната фаза на процеса. Поради това съдът отменил процесния правораздавателен акт.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия. Така постановеното решение обаче е неправилно.

В унисон с изложените съображения на районния съд, настоящата инстанция намира, че нарушенията, приписани на санкционираното лице, са неправилно квалифицирани от наказващия орган. Задълбоченият прочит на приобщените доказателства сочи по еднозначен начин, че на описаните в акта и в НП дата и място ответникът в настоящото производство е управлявал собствения си автомобил, като при предприемане на маневра по заобикаляне на правилно паркирания автомобил „Ауди А3“ с рег. № [рег. номер], го блъска в задната част. Механизмът на настъпване на ПТП-то е установен от органите на МВР, като е изобразен и в схемата на произшествието, част от изготвения Протокол за ПТП № 1/25.01.2024г. Конкретната законова разпоредба, която водачът е нарушил е тази на чл.25, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.91 от ППЗДВП, а не както неправилно е приел актосъставителят, а впоследствие и административно наказващият орган, правилото на чл.20, ал.2 от закона. До аналогичен извод е достигнал и районният съд.

Противно на решаващия извод на въззивната инстанция, че това опущение налага отмяна на правораздавателния акт, настоящият състав на Административен съд – Шумен счита, че въззивният съд е следвало да извърши преценка дали са налице основания за преквалифициране на деянието на водача, съблюдавайки изричните разпоредби от ЗАНН. Подобен извод е съобразен с Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021г., което съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт има обвързваща настоящия съдебен състав сила. С тълкувателното решение е прието, че в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В подкрепа на това разбиране е и последвалата нормативна промяна със Закона за изменение и допълнение на ЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.). В мотивите на ЗИДЗАНН (№ 002-01-30/23.07.2020г.) се посочва, че с предложените изменения и допълнения правомощията на районния съд в административно наказателното производство не търпят изменение в сравнение със сега съществуващите по чл.63, ал.1 от ЗАНН, но е необходимо да се регламентират детайлно, тъй като досегашната лаконична уредба създава предпоставки за противоречива съдебна практика. Така в новата редакция на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.) изрично се предвижда, че районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

По горните съображения при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление, като на районния съд бъде признато правомощието да преквалифицира простъпката като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. В случая съставът на Районен съд – Нови пазар с обжалваното решение е приел, че при издаване на НП е допуснато нарушение и го е отменил, без да извърши необходимата преценка налице ли са основания за изменение на НП, като преквалифицира нарушението, визирано в пункт първи от санкционния акт като такова по чл.25 от ЗДвП, а не по чл.20, ал.2 от закона, доколкото и двете биват санкционирани по реда на чл.179, ал.2 от ЗДвП, както и възможността на водача да бъде наложено наказание на основание чл.179, ал.2, предл.3, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. С упражняването на това правомощие на районния съд не се нарушава правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, което се е защитавало по отношение на описаните в акта и в наказателното постановление юридически факти.

По аналогични съображения касационният състав не възприема становището на районния съд, мотивирало го да отмени и пункт втори от НП. С него на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на К. К. за допуснато нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за един месец. Органът е счел, че К., при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията ѝ. Прочитът на приобщените писмени и гласни доказателства мотивира настоящата инстанция да приеме, че с поведението си К. не е изпълнил основното си задължение, бидейки участник в ПТП, а именно, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, с което е допуснал нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. При констатирана несъответна на описаното деяние правна квалификация, за районния съд възниква задължението да извърши преценка дали са налице основания за преквалифициране на нарушението и при положителен отговор - да измени наказателното постановление, подвеждайки установените от административно наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, определяйки на водача визираните в чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП санкции.

Касационният състав взе предвид задължителните указания по т.2 от ТР № 8/16.09.2021г., тълк. д. № 1/2020г. на ВАС, сочещи, че в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Доколкото с това правомощие разполага първата съдебна инстанция по аргумент от посоченото тълкувателно решение и съгласно уредената вече изричната уредба в ЗАНН – чл.63, ал.7, т.1, вр. с ал.2, т.4 от ЗАНН, то обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да извърши преценка налице ли са основания за преквалифициране на описаното в акта и в НП деяние.

По аргумент от чл.226, ал.3 от АПК, по направените деловодни разноски в настоящото касационно производство следва да се произнесе съдебният състав на въззивния съд при постановяването на акта си относно основателността на жалбата против процесното наказателно постановление.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Административен съд - Шумен

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 19/25.04.2024г., постановено по АНД № 20243620200147 по описа за 2024г. на Районен съд – Нови пазар.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Нови пазар за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.