Р Е Ш Е Н И Е
№ 3304
гр. Варна, 10.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на десети юли през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4405 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Т.М.Т., с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника му адв.С.С. – АК гр.*** срещу „***“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, и „Б.“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 КТ и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят СОЛИДАРНО на ищеца сумата от **** щатски
долара, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за
периода ***г. – ***г., както и сумата от
*** щатски долара, представляваща обезщетение
за забавено плащане за периода ***г. – ***г. и законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
В исковата
молба се твърди, че ищеца работил на кораб м/к ***, ИМО № ***, съгласно
индивидуален трудов договор на моряка, сключен на ***г. между ищеца и „***“
ЕООД, на длъжност „***“. Съгласно договора, месечното трудово възнаграждение
било в размер на *** щатски долара. Ищеца работил на кораба от ***г. до ***г.,
като за посочения период не му било заплатено трудово възнаграждение за м. ***г.
в размер на *** щ.д., за м. ***г. – *** щ.д. и за м. ***г. в размер на *** щ.д.
Общия размер на дължимите на ищеца трудови възнаграждения за периода от ***г.
до ***г. бил *** щ.д. Работодателя изпаднал в забава за изплащане дължимото на
ищеца трудово възнаграждение, поради което ищеца имал вземане за мораторна
лихва срещу ответниците в размер на *** щ.д. за периода от ***г. до ***г.
Исковите претенции били насочени и към втория ответник
„Б.“ АД, който бил беърбоут чартьор на кораба към момента на сключване и
действие на трудовия договор на ищеца. Ищеца поддържа, че беърбоут чартьора
отговаря за задълженията срещу трети, по отношение на договора за беърбоут
чартър лица, за основателни претенции, възникнали във връзка с експлоатацията
на кораба. Възнагражденията на екипажа представлявали разходи свързани с
експлоатацията на кораба. Поради това беърбоут чартьора отговарял солидарно с
работодателя за дължимите на ищеца трудови възнаграждения.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„***“ ЕООД, редовно призован на основание чл.50, ал.4 ГПК.
Ответникът „Б.“ АД, в писмен отговор подаден в срока по чл.131 ГПК, оспорва предявените срещу
него искове като допустими, но неоснователни. Твърди, че съобразно уговореното
в чл.30(а) от договора за беърборд чартър сключен на ***г. между
корабособственика „*** СА“ и „***“,
същият се регулирал и тълкувал съгласно английското законодателство, поради
което разпоредбите на Кодекса за търговското корабоплаване (КТК) били
неприложими. Заявява, че не е страна по сключения между ищеца и първия ответник
трудов договор и няма основание за ангажиране на отговорността му по него.
Ответника не оспорва, че е универсален правоприемник на дружество „***“ ЕООД, с
ЕИК ***, както и че е бил беърбоут чартьор на кораба в периода от ***г. до ***г.
Твърди, че поради преотдаването на кораба под наем на „*** СА“ не е назначавал
корабен екипаж, съответно не е страна по представения т ищеца трудов договор и
няма информация за извършените и дължими по договора плащания. Ответника не
оспорва, че по споразумение от ***г. е встъпил в задълженията на „***“ ЕООД за
заплащане на трудови възнаграждения към петима моряци – членове на екипажа на
кораба, но ищеца не бил сред тях.
Съгласно договор за беърбоут чартър от ***г.
корабособственикът „*** СА“, *** предоставил кораба под наем на ответника за
срок от ***г. до ***г. Договорът бил прекратен на ***г. поради продажба на
кораба от корабособственика.
Съгласно стандартен договор за беърбоут чартър от ***г.
ответника преотдал кораба под наем на „*** СА“, *** за срок от ***г. до ***г.
Между пренаемателя „***“ – като корабопритежател и
първия ответник „***Л“ ЕООД – като мениджър бил сключен договор от ***г. за
мениджмънт на кораба за периода от ***г. до ***г., като в задълженията на
мениджъра бил включен и мениджмънт на екипажа.
Процесния трудово договор бил сключен от първия
ответника като мениджър на кораба, действащ от свое име и за сметка на
корабопритежателя „***.“.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц.
представител поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответното дружество „***“, редовно уведомени по реда на чл.50, ал.4 ГПК не
изпращат представител. Ответникът „Б.“ АД, чрез проц. представители оспорва
основателността на насочените срещу него искови претенции, моли за отхвърляне
на същите и за присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
***г. в гр.Варна е сключен договор за стандартен Бърбоут Чартър, по силата на
който корабособственика „***.“, *** е предоставил под наем на Беърбоут чартьора
„***“ ООД м/к „***“ (бивш ***) GBSN, IMO *** за период от *** години, видно от
приетия като доказателство по делото договор /л.33-34 и л.41-37/.
Ответното
дружество „Б.“ АД е представило надлежно заверено за вярност копие от Договор
за стандартен Беърбоут Чартър от ***г., с който м/к „***“,
IMO *** е предоставен
под наем от „***“ ООД на „***.“, *** като Под-Беърбоут чартьор за периода от ***г.
до ***г. /л.60-77 и л.108/.
На
***г. „***.“ е сключил с „***“ ЕООД договор за мениджмънт на м/к „***“
/л.77-86/.
Ищецът
е оспорил истинността на представените Договор за Под-Беърбоут чартър и Договор
за мениджмънт, като е оспорил подписите за „***“ да са положени от надлежно
упълномощено за това лица, както и да са положени от твърдения от ответника
автор – К.И., като за установяване истинността на документите е открито
производство по реда на чл.193 ГПК, разпределена е доказателствената тежест и
са допуснати доказателства.
За
установяване твърдението си, че К.И. е била надлежно упълномощена от законния
представител на ***., ответникът „Б.“ АД е представил надлежно заверено за
вярност и придружено с превод на български език на пълномощно заверено на ***г.
в ***, ***, с което Д.Дж. Р. упълномощава К.И. да подписва, извършва и
представя всякакви споразумения, договори и други документи от името на
дружеството /л.149-157/.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписите за „***.“ положени в оригиналите на Стандартен договор
за мениджмънт на кораб от ***г. и Договор за Стандартен Беърбоут Чартър от ***г.
са изпълнение от сочената за техен автор К.Н.И. /л.136-146/.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото.
От
удостоверение издадено от Дирекция „Морска администрация – Варна“ и неоспорено
от ищеца се установява, че по справка в регистъра на корабите, плаващи по
договор за беърбоут чартър (регистър ББЧ) на пристанище Варна, воден от
Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за моторен кораб „***“, IMO *** е
вписан беърбоут чартьор „***“ ООД със срок на договора от ***г. до ***г. и
под-беърбоут чартьор „***“ С.А., *** със срок на договора от ***г. до ***г.
/л.58-59/.
На
***г. е сключен индивидуален трудов договор, с който „***“ ЕООД, представлявано
от управителя си Г.Г.Г. е назначило ищеца Т.М.Т. като моряк/работник на
длъжност „***“, с място на работа м/к „***“, IMO *** от датата на присъединяването му
към екипажа /л.26/.
Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед № ***г. на управителя на „***“ ЕООД на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от ***г. /л.27/.
Ищецът
е представил копие от моряшки паспорт № ***, в което е отразено, че от ***г. до
***г. е работил на м/к „***“ на длъжност „***“ /л.25/.
В
приетото по делото и неоспорено от страните по делото заключение на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото брутно
трудово възнаграждение в полза на ищеца за процесния период е в размер на *** щ.д.,
а обезщетението за забава е в размер на *** щ.д. изчислено върху нетния размер
на трудовото възнаграждение. Обезщетението върху брутния размер от *** щ.д. за
периода от ***г. до ***г. изчислено с програмен продукт Апис Финанси е в размер на *** щ.д.
За
установяване на твърденията си, че „***“ С.А. реално е бил под-беърбоут чартьор
на м/к „***“ и е експлоатирало кораба в процесния период, ответното дружество е
представило по опис писмени документи за извършвани разходи свързани с
експлоатацията на кораба, приети като доказателства по делото /л.158-216/.
За
изясняване фактическата страна на спора и във връзка с възраженията на ищеца,
че договора за под-беърборд чартър е симулативен и ответното дружество „Б.“ АД
като чартьор е осъществявал реално експлоатация на м/к „***“ в процесния
период, в полза на страните са допуснати гласни доказателства, посредством
разпит на по двама свидетели за всяка от страните.
В
показанията си св. К.Д.К., призован по искане на ищеца, твърди, че е бил
капитан на кораб „***“ от началото на ***г. до пролетта на ***г. Екипажа на
кораба бил нает от „***“ ЕООД, които обслужвали кораба. В Continuous synopsis
record (Непрекъснат документален запис) на кораба като чартьор бил вписано „***“,
като в записите било включено и „***“. Направление и товари били получавани от
„***“. Върху работното облекло и върху кораба било изписано „***“. В случаите
на забавяне на заплатите моряците се обръщали към г-н Г., който бил мениджър на
„***“. Според свидетеля имало случай през ***г., когато капитаните на кораби по
препоръка на г-н Г. написали писмо, което адресирали до г-н Г. и до г-н У.
Писмото било заведено официално в
деловодството на „***“ и след няколко дни бил проведен разговор между г-н У. и
капитаните на кораби. Свидетеля твърди, че е чувал от членове на екипажа и от Д.С.,
мениджър на „***“, което дружество е било мениджър на кораба преди „***“, че
г-н У.представлява ответното дружество „***“. Свидетеля заявява, че в корабните
документи е виждал вписано дружеството „***“, но никой не е идвал да се
представя от името на това дружество и не е чувал за лице с имена И.Д.
Водения
от ищцовата страна свидетел С.Д. Д. твърди, че е бил част от екипажа на кораб „***“
от приемането на „***“ на управлението през м.***г. до края на ремонта през ***г.
Когато „***“ поели управлението на кораба била проведена среща в офиса на
дружеството, на която г-н А.У. представил управителя на новия оператор и казал,
че не е доволен от предните оператори в лицето на Д.С. и Я.Я. и се надява в
бъдеще под управлението на Г. Г. корабите да заработят по-добре. През цялото
време, когато работили на кораб „***“ екипажа считал, че чартьор и собственик
на кораба е А.У. и „***“, но свидетеля не бил виждал документи за това. У.
участвал и при преговорите за забавянето в изплащането на заплатите на екипажа,
като Г. Г. представил като резултат от проведената среща, че имат обещанието на
У., че при продажба на кораб „***“ да бъдат изплатени възнагражденията на
екипажа. На кораба и на работното облекло на екипажа било изписано „***“, а
имената на корабите „***“, „***“ и „***“ били имена на членове на семейството
на У. – тъста, тъщата и съпругата му. В машинния дневник на кораба също пишело
„***“. Свидетеля заявява, че не е чувал „***“ да е експлоатирало кораба.
Трудовите възнаграждения били изплащани по банков път от „***“. Свидетеля всяка
сутрин давал сведение на „***“ за извършената работа, а след обед давал писмен
отчет на лице назначено директно от У. При забавяне в изплащането на
възнагражденията свидетеля попитал счетоводителката на „***“, която заявила, че
чакат решението на счетоводителката на „***“ и ще преведат толкова колкото им
бъде отпуснато. Свидетеля заявява още, че познава ищеца Т.Т., който работил
като *** в същия екипаж.
Призования
по искане на ответника „Б.“ АД свидетел Г.Г.Г. заявява, че е работил като
управител на „***“ от ***г. до ***г.
Дружеството било корабен мениджър на кораб „***“ и имало сключен договор
с „***“, което било суб-беърбоут чартьор на кораба. Мениджърското
възнаграждение и средствата за заплащане на заплати на екипажа и други разходи,
които се разплащали чрез мениджъра били получавани по сметка на „***“, като
обикновено били плащани от „***“. Свидетеля заявява, че познава А.У., който бил
представил и собственик на „***“, както и на регистрираното в *** дружество.
Свидетеля твърди, че управляваното от него дружество не е имало отношения с „***“,
а само с подоператора „***“. Контактите били осъществявани с упълномощените
представители на *** в България – К.И. и И.Д. У. подписал договора, с който на
свидетеля било възложено управлението на корабния мениджмънт. Офиса на У. и на
„***“ се намирали на едно и също място.
Свидетеля
К.К. в показанията си твърди, че постъпил във „***“ през ***г. и напуснал в
края на ***г., като длъжността му била „***“ и отговарял за техническата
изправност и техническата експлоатация на корабите. Когато кораб „***“ се
нуждаел от ремонт и се поканела фирма, която да ремонтира кораба, тя издавал
фактура и по нареждане на Г. Г. фактурите били издавани на ***. Свидетеля
контактувал с представителите на *** К.И. и И.Д.
Не
е спорно между страните, че ответникът „Б.“ АД е универсален правоприемник на „***“
ЕООД, с ЕИК ***, в резултат на преобразуване на дружеството вписано в търговски
регистър на ***г.
С
протоколно определение от ***г. е обявено за безспорно между между „Б.“ АД и
ищеца, че с договор за беърбоут чартър от ***г. корабособственикът „***“, ***
предоставил кораба под наем на „***“ ЕООД за срок от ***г. до ***г., както и че
Б.“ АД е универсален правоприемник на беърбоут чартьора „***“ ООД
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съобразно
изложените от страните твърдения,
доклада по делото е разпределена доказателствената тежест, като в тежест
на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване
твърденията си за сключването на трудов договор с „***“ ЕООД на ***г., по
силата на който е назначен на длъжност „***“ на м/к ***, ИМО № *** при
уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на *** щ.д., както и да е
работил на посочената длъжност в периода от ***г. до ***г. За основателността
на претенцията му спрямо втория ответник в тежест на ищеца е възложено да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че „***“ ЕООД, с ЕИК *** е
било беърбоут чартьор на кораба в процесния период и ответника „Б.“ АД да е
универсален правоприемник на беърбоут чартьора „***“ ООД.
В
тежест на ответника „***“ ЕООД не е възлагана доказателствена тежест, тъй като
не е постъпил отговор на исковата молба и съответно не са изложени твърдения.
На
ответника „Б.“ АД указано да докаже
твърденията си, че е сключил договор от ***г., с който е преотдал кораба под
наем на „***“, ***.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че ищецът Т.М.Т.
е работил на м/к *** на длъжност „***“ в процесния период от ***г. до ***г.,
като е назначен по силата на трудов договор подписан за работодателя от „***“
ЕООД и трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие отново със
заповед на управителя на „***“.
В
параграф 1 от ДР на КТ е дадена легална дефиниция на понятието „работодател“
- „всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
С
оглед твърденията на ищеца, липсата на оспорване от някой от ответниците и
представените индивидуален трудов договор и заповед за прекратяване на същия
следва да се приеме за установено по делото, че работодател на ищеца в
процесния период е бил „***“ ЕООД и като такъв дружеството дължи заплащане на
трудово възнаграждение за положения труд в уговорените между страните срокове.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че дължимото на ищеца трудово възнаграждение за
процесния период е в брутен размер на *** щатски долара. По делото липсват
данни за извършени плащания на дължимите на ищеца трудови възнаграждения за
процесния период, поради което и исковата му претенция срещу ответника „***“
ЕООД за заплащане на сумата от *** щатски долара, представляваща неизплатено
брутно трудово възнаграждение за периода
***г. – ***г. се явява доказана по своите основание и размер. „***“ ЕООД
е изпаднало в забава по отношение на дължимите на ищеца трудови възнаграждения
след настъпване на падежа за изплащане на всяко отделно задължение, като за
претендирания от ищеца периода от ***г. до ***г. работодателя е бил в забава и
дължимото обезщетение върху главницата от *** щ.д. е в размер на *** щ.д.
изчислено с програмен продукт Апис Финанси. До посочения размер исковата претенция
за заплащане на обезщетение за забава се явява основателна и следва да бъде
уважена, а за горницата над тази сума до пълния претендиран размер от *** щ.д.
отхвърлена като неоснователна.
С
исковата молба се претендира да бъде осъден и втория ответник „Б.“ АД да
заплати солидарно с „***“ ЕООД дължимите на ищеца трудови възнаграждения и
обезщетение за забава, като ищеца се позовава на качеството на „***“ на
беърбоут чартьор на кораб „***“ в процесния период.
С
отговора на исковата молба ответника е направил възражение, че нормите на
българското законодателство, включително и КТК са неприложими, поради направен
в договора за беърбоут чартър избор на приложимото право – в чл.30(а) от
договора било посочено за приложимо английското право.
Настоящия
съдебен състав намира възражението за неоснователно, а направените от страните
по договора за беърбоут чартър избор на приложимо право и съд за относими само
по отношение на възникнали между страните спорове във връзка или възникнали от
договора. В чл.10 (б) от същия договор изрично е предвидено задължение за
чартьорите да спазват разпоредбите за командния състав и екипажа, които са в
сила в държавата на флага на кораба или всеки друг приложим закон. В
императивната норма на чл.1, ал.1 от Наредбата за трудовите и непосредствено
свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и
корабопритежателя изрично е посочено, че с наредбата се уреждат трудовите и
непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб,
плаващ под българско знаме, и корабопритежателя. Съгласно чл.12 КТК „правното
положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и
корабопритежателя, както и отношенията между членовете на екипажа се уреждат от
закона на знамето на кораба независимо от гражданството им и от мястото, където
тези отношения са възникнали“.
Българското законодателство би било неприложимо
и компетентен би бил Арбитраж в Лондон за всеки спор възникнал от или във
връзка с договора за беърбоут чартър, но само между страните по договора, като
избраните приложимо право и съд са неприложими по отношение спорове във връзка
със заплащане на трудовите възнаграждения на членове на екипажа, какъвто е
настоящия.
Съгласно
дадената в чл.199а и §17 от ДР на КТК легална дефиниция „договорът за беърбоут
чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който
наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително
правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане“. В
следващите разпоредби е предвидено, че наемателят комплектова кораба с екипаж,
капитанът и другите членове на екипажа са подчинени на наемателя, както и че
търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с
условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с
експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка.
Ищеца
основава исковата си претенция на твърдението, че ответното дружество „Б.“ АД е
било корабопритежател на кораб „***“ в процесния период по смисъла на чл.9,
ал.3 КТК, а също и на отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица за
основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба.
Корабопритежател
по смисъла на този КТК е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо
от това, дали е собственик на кораба или го ползува на друго законно основание.
Към процесния период корабопритежател на кораб „***“ е „***“ С.А. въз основа на
сключения договор за под-беърбоут чартър от ***г. Ответникът „Б.“ АД представи
писмени доказателства, от които се установява, че „***“ С.А. реално е
осъществявало експлоатацията на кораба в процесния период. Събраните по делото
гласни доказателства не могат да доведат до друг извод, като липсват
доказателства от които да се установи при условията на пълно и главно доказване
„Б.“ АД да е експлоатирал кораба. От издадено от Агенция „Морска
Администрация“, Дирекция „Морска администрация – Варна“ удостоверение се
установява, че в Регистъра на корабите плаващи по договор за беърбоут чартър на
пристанище Варна м/к „***“ е вписан с беърбоут чартьор „***“ ЕООД, срок на
договора от ***г. до ***г. и подбеърбоут чартьор „ ***“ С.А., срок на договора от ***г. до ***г. Показанията на
свидетелите Г. и К., че експлоатацията на кораба в процесния период е
осъществявана от „***“ С.А. се потвърждава от събраните писмени доказателства,
а също и от показанията на св. К., който потвърждава, че в официалните
документи на кораба е вписан освен наемателя „Б.“ АД, така и поднаемателя „***“
С.А. Показанията на свидетелите К. и Д., че са считали А.У. за представител на
„Б.“ АД и към него са се обръщали при забавяне изплащането на трудовите
възнаграждения на екипажа, както и че на кораба и на работното облекло на
екипажа е било изписано „***“ не доказват, че това дружество е експлоатирало
кораба. По делото бяха събрани доказателства, че А.У. е бил собственик и
управител на корабния мениджър „***“, като от доказателствата не може да се
обоснове извод дали действията на лицето са извършени в негово лично качество,
в качеството му на представител на „***“, „***“, „***“ С.А. или друго
дружество.
В
КТК е предвидена възможност за наемателя по договора беърбоут чартър да сключва
от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето
лице за срока на действие на договора или за част от него. В посочения случай
първоначалния наемател има правата и задълженията на наемодател спрямо
пренаемателя. Именно от тази предвидена в закона възможност се е възползвало „Б.“
АД като е сключило договор за под-беърбоут чартър с „***“ С.А. и след това
корабния мениджър „***“ ЕООД е назначил екипаж на кораба за сметката на „***“
С.А., а не от името и за сметката на „Б.“ АД.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че нормата на чл.199з КТК се
отнася до вреди възникнали за трети лица във връзка с експлоатацията на кораба
и е неприложима за претенция за трудови възнаграждения на екипажа на кораба.
Корабопритежателя би отговарял за дължимите трудови възнаграждения на екипажа
на кораба, но на основание чл.199ж КТК, ако се твърдеше и бе установено по
делото, че той е работодател по индивидуалния трудов договор на ищеца сключен с
корабния мениджър. Ищеца твърди, че работодател е корабният мениджър „***“ ЕООД,
който се установи да е действал за сметка на корабопритежателя „***“ С.А. и при
приемане на тезата на ищеца за доказана работодателя следва да отговаря на
неизплатените на работниците му трудови възнаграждения.
По
изложените съображения исковите претенции предявени срещу ответника „Б.“ АД се
явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При
този изход на спора, тъй като ищеца не е направил искане за присъждане на
разноски, такива не следва да му се присъдят.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответника „***“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, сумата от ***
лева представляваща държавна такса върху уважените размери на исковете и ***
лева за платен депозит за ССчЕ от бюджета на съда.
В
полза на ответника „Б.” АД следва да се присъдят разноски по списък по чл.80 ГПК в размер на *** лева, от които *** лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и *** лева за платен депозит за СПЕ Разноски в посочения размер
следва да се възложат в тежест на ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление
***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Т., с ЕГН **********
*** сумата от *** щатски долара, представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода ***г. – ***г.,
както и сумата от *** щатски долара, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода ***г. – ***г.,
ведно със законната лихва върху неизплатената част от главницата от подаване на
исковата молба -***г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за заплащане на обезщетение за забавено плащане за периода ***г. – ***г.
за сумата над *** щатски долара до пълния претендиран размер от *** щатски
долара, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.М.Т., с ЕГН ********** *** срещу „Б.“
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** искове да заплати
солидарно с „***“ ЕООД сумата от *** щатски долара, представляваща неизплатено
брутно трудово възнаграждение за периода
***. – ***г., както и сумата от *** щатски долара, представляваща
обезщетение за забавено плащане за
периода ***г. – ***г. и законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Т.М.Т., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** сумата от *** лева, представляваща направени по делото
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС Варна сумата *** лева, на осн. чл.78,
ал.6 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: