№ 54
гр. Габрово, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря В.а Й. Венкова
като разгледа докладваното от Ива Димова Търговско дело №
20214200900060 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ
във вр. чл. 52 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на К. И. К. и М. К. К. и двамата с адрес в гр. Габрово,
ул. с., чрез адвокат Ю. Г. от ВАК срещу ЗАД „Алианц България“ с цена на иска 70 000,00 лв.
за неимуществени вреди за първия ищец и 8 755,56 лв. – мораторна лихва, и 100 000,00 лв. –
неимуществени вреди за втория ищец, както и по 1 042,00 лв. за имуществени вреди за всеки
един от тях и сумата от по 523,44 лв. мораторна лихва. Първият ищец е баща на
пострадалия, а втория ищец е негова сестра. В следствие на загубата им са претърпели
неимуществени и имуществени вреди. Правят доказателствени искания.
В исковата молба се твърди, че на 29.08.2016 г. при ПТП до гр. О. е загинал Т. К. К.,
ЕГН **********, с адрес на местоживеене в гр. Габрово, ул. с.. Същият управлявал
служебен л.а. П., с рег. № **, собственост на „**“ ЕООД – гр. Варна, със застрахователна
полица към ЗК „Уника- Живот“ АД за застраховка гражданска отговорност на автомобилите
и злополука с № BG/05/116000912698, валидна от 16.04.2016 г. и включваща датата на ПТП.
За това ПТП е образувано наказателно производство срещу В. Й. Д., ЕГН **, управлявал лек
автомобил „М. МЛ 350“ с рег. № В ** НХ, застрахован в ЗАД „Алианц България“ със
застрахователна полица № BG/05/116000912698, валидна от 16.04.2016 г. и включваща
датата на ПТП. С присъда № 229 от 03.09.2020 г., постановена по НОХД № 143/2020 г.,
съдът е признал подсъдимия В. Й. Д. за виновен в това, че на 29.08.2016 г., около 16,15 ч.,
на главен път І-9 Б.-Варна, в близост до гробищния парк на гр. О., при управление на лек
автомобил марка „М.“, модел ***, с рег. № ** е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като допуснал пътнотранспортно
произшествие с лекотоварен автомобил марка „П.“, модел „П.“ с рег. № **, собственост на
„**“ ЕООД гр. Варна и причинил смъртта на Т. К. К., ЕГН **********, починал на
29.08.2016 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във
вр. чл. 16, ал. 1,т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 58, ал. 1 от НК го е осъдил на една година и четири
месеца лишаване от свобода, като го е оправдал да извършил нарушения по чл. 20, ал. 1 от
1
ЗДвП, по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, по чл. 25, ал.2 то ЗДвП, по чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 47, ал. 3 от
ППЗДвП, за които е обвинен. Подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок
от две години, считано от влизане в сила на присъдата. С решение № 4 от 22.01.2021 г. по
ВНОХД № 267/2020 г. по описа на Б.ки апелативен съд, съдебния състав е изменил присъда
№ 229 от 03.09.2020 г. на Окръжен съд – Б., постановена по НОХД № 143/2020 г., като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание на
подсъдимия Д. наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години и е
потвърдил присъдата в останалата част. С решение № 4 от 03.06.2021 г. по КНД № 316/2021
г. по описа на ВКС – ІІІ н.о. е оставено в сила решението на апелативния съд. По тези дела
двамата ищци са участвали като частни обвинители.
Поради забавянето на разследването и привличането на В. Й. Д., като обвиняем, с
молба от 12.03.2020 г. двамата ищци са предявили претенцията си пред застрахователя, че
желаят да бъдат обезщетени за претърпените неимуществени вреди от загуба на техния син
и брат Т. К. К., с когото са живели в едно домакинство в гр. Габрово и са поддържали
отлични отношения в годините до смъртта му. Подадена е молба до застрахователното
дружество. Била е образувана щета и с писмо изх. № 2-101-4101-4120 от 09.04.2021 г. на
ЗАД „Алианц България“ К. И. К. е уведомен, че е определено обезщетение в размер на
80 000,00 лв., което е преведено по посочената банкова сметка, като е преценено че
претендираната сума от 150 000,00 лв. е завишена.
Счита, че преведеното му обезщетение от 80 000,00 лв. е занижено и претендира да
му се доприсъди сумата от 70 000,00 лв. или общо 150 000,00 лв. за претърпените
неимуществени вреди в следствие от внезапната смърт на сина му Т. К. Киро, както и
мораторна лихва върху преведената му от ответника сума от 80 000,00 лв. в размер на 8
755,56 лв. за периода 12.03.2020 г. – 09.04.2021 г.
Ищецът К. И. К. излага твърдения, че като родител е поддържал изключително
близки отношения със сина си Т. К. К., който е бил изключително спокоен и ведър човек,
винаги усмихнат и отговорен както за себе си, така и за околните. За старините си е разчитал
на него, да се грижи и да го подпомага, като до започване на работа и след това, Т. е
разчитал на баща си. Към деня на смъртта на Т., ищеца К. е бил претърпял вече
здравословен проблем, като за преодоляването му е получил от децата си морална и
финансова помощ.
На 12.10.2015 г. е бил приет по спешност в МЛБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр.
Габрово, Кардиологично отделение, където му е била поставена диагноза „ИСБ, Остър
инфаркт на миокарда преден със СТ елевация“. По време на престоя му в болница е било
проведено медикаментозно лечение. Било е осъществено PCI и LAD с имплантиране на един
лекарствоизлъчващ стент. Бил е изписан с препоръки и назначения.
На 25.11.2015 г. отново е бил приет в МБАЛ“Д-р Тота Венкова“ – Габрово, в
Кардиологичното отделение за лечение с диагноза „ИСБ, нестабилна ангина пекторис, PSI+
стенд на ДКА проксимален сегмент“. На 27.11.2015 г. е бил изписан, като лечението му
продължило в домашна среда с препоръки за проследяване на състоянието му от кардиолог
и личен лекар. Влошеното му здравословно състояние е притеснило цялото му семейство –
съпруга и две деца. Бил е обграден грижите на съпругата си и на дъщеря си, но най-вече е
разчитал на сина си като мъж, тъй като дъщеря му се трябвало да се грижи и за нейното
семейство с малките й деца. След загубата на сина си не намирал смисъл за собственото си
здраве и здравословното му състояние се е влошавало прогресивно.
Зрението на двете очи се е влошило, като след посещение при специалист –
офталмолог е диагностициран с „Начална старческа катаракта. Фонова ретинопатия и
ретинални съдови изменения.“, като за това му е била назначена терапия за оперативно
лечение, което той не е приел, заради кардиологичните си заболявания. Започнал е да
загубва слуха си и на 15.03.2019 г. му е била поставена диагноза „Двустранна невросензорна
2
загуба на слуха“.
След загубата на сина си и съпругата си, постепенно е започнал да изгубва слуха и
зрението си. Уповава се единствено на дъщеря си М., като всеки ден съжалявал, че синът му
си е отишъл преди него и майка му. В течение на пет години са чакали да бъде въздадено
правосъдие на подсъдимия за причинената смърт на сина му, като за него и за дъщеря му
това е било ежедневно психическо натоварване. На 16.07.2021 г. отново е постъпил в МБАЛ
„Д-р Тота Венкова“ – Габрово, където му е било извършено оперативно лечение – катаркта
на дясно око.
В живота си вече разчита само на дъщеря си, която освен за него се грижи и за своето
голямо семейство, работа и домакинство. Не може да напусне дома си без нейна помощ.
Непрестанно си мисли, че ако синът му е бил жив, щеше да е до него в момента и ще му е
по-леко.
Ищцата М. К. К. твърди, че съобщението за смъртта на единствения й брат е било
неочаквано и й е причинило внезапен и голям стрес, който не е преминал с месеци. Тя е
научила първа за смъртта на брат си, тъй като неин е бил телефона за контакти. При
уведомяването й се е вцепенила и нищо не е могла да каже. Не е можела да си намери място
от ужаса и внезапната осезаема болка, която е изпитвала. След време е осъзнала, че тепърва
й предстои да съобщи на родителите за смъртта на брат си, въпреки здравословните
проблеми на баща й. Физически и психически двамата й родители са рухнали изведнъж
пред очите й.
Сега живее с баща си, в бащиния си дом, където е израснала заедно с брат си.
Разликата във възрастта им е била три години и почти винаги са били заедно. Родителите им
са се отнасяли еднакво към всеки един от тях и са ги възпитавали във взаимна любов и
подкрепа. Споделяли са радостите и проблемите си. Ежедневно са се чували по телефона,
когато са били разделени. Поддържали са връзка и с родителите си. Двамата заедно са се
грижили за тях, след тяхното пенсиониране. Споделяли са си и задълженията към тях.
Всички честото са се събирали на семейни и официални празници при тях. Нейното
семейство е било и семейството на брат й. Нейните деца са били радост и гордост на Т..
Споделял й е, че мечтае да има свое семейство и децата им да са близки, така както и те са
двамата. По стара семейна традиция са се събирали на Коледа и Нова година, както и на
Великден цялото семейство, заедно с възрастните им вече вуйна и вуйчо, като за това брат й
си е взимал отпуска. Отпуските си винаги е прекарвал в Габрово. При връщане първо е
отивал при родители им, а след това при нея. Децата са се радвали на вуйчо си, който ги е
обичал и им е дошъл на гости с лакомства и малки подаръци. Заедно са празнували всички
семейни празници, юбилеи и др., когато е бил в Габрово или е преценявал да се върне –
неговия рожден и имен ден, неговия, нейния, на децата или на родителите им.
След смъртта на брат й, родителите им са рухнали и потънали в дълбока скръб.
Единственото излизане от дома им е ставало, за да отидат на гроба на сина си. При
възможност винаги ги е придружавала. Въпреки нейната скръб от загубата на брат й, тя е
трябвало да проявява сила, за да подкрепя родителите си и да ги съхрани за по-дълъг живот.
Трябвало е да съхрани и децата си на своите три деца.
На 09.07.2017 г. е починала майка им, която не е могла да понеса скръбта по сина си
и преди да отбележат година от смъртта на брат й, са се разделили с нея. Това, което се е
случило с брат й се отразило на нея психически, така както и като майка, и като водач на
МПС. Когато шофира изпитва сериозен страх и притеснения, най-вече когато е с децата.
Молят да се уважат предявените искове. Правят доказателствени искания и
претендират разноски.
Ищците са освободен от заплащането на държавни такси по силата на закона, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
3
С разпореждане в закрито заседание от 26.08.2021 г., съдът е разпоредил да се връчи
препис от исковата молба с приложенията на ответниците с указанията по чл. 367 от ГПК.
В указания срок не е постъпил писмен отговор от ответника. В първото по делото
съдебно заседание оспорват исковата молба и не оспорва изготвения проект на доклад. взема
становище по направените доказателствени искания от ищците.
Фактите от значение за делото са: извършеното пътно транспортно произшествие с
МПС, управлявано от В. Й. Д., застраховано при ответника ЗАД „Алианц България“,
неговата вина, има ли съпричиняване от страна на пострадалото лице Т. К. К., довело до
настъпването на претърпените от ищците неимуществени и имуществени вреди. Ответникът
е уведомен по реда на чл. 498 и чл. 380 от КЗ от ищците. На първият ответник са били
изплатени 80 000,00 лв. от претендираната 150 000,00 лв., а на втората ответница и е било
отказано изплащането на обезщетение.
Съдът е приел, че факти, които не се нуждят от доказване са влязла в сила присъда,
която е задължителна за граждански съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Настъпилата смърт на Т. К. К. в следствия на ПТП
на 29.08.2016 г. до гр. О. причинена от В. Й. Д., управлявал лек автомобил „М. МЛ 350“ с
рег. № В ** НХ, застрахован в ЗАД „Алианц България“ със застрахователна полица №
BG/05/116000912698, валидна от 16.04.2016 г. и включваща датата на ПТП. Заплащането от
ответника на сумата от 80 000,00 лв. по сметка на ищеца К. И. К. за настъпилото
застрахователно събитие със сина му Т. К. К..
От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа
обстановка:
На 29.08.2016 г. при ПТП до гр. О. при ПТП е загинал Т. К. К.. Същият управлявал
служебен л.а. П., с рег. № **. За това ПТП е образувано наказателно производство срещу В.
Й. Д., ЕГН **, управлявал лек автомобил „М. МЛ 350“ с рег. № В ** НХ, застрахован в ЗАД
„Алианц България“ със застрахователна полица № BG/05/116000912698, валидна от
16.04.2016 г. и включваща датата на ПТП.
Вината на виновния водач е установена по НОХД № 143/2020 г. по описа на Б.ки
окръжен съд, като присъдата е минала инстанционен контрол. Влязла е в сила на 03.06.2021
г.
Наследници на загиналия Т. К. К. са К. И. К. - баща и М. К. К. – сестра, което се
установява от удостоверение за наследници от 18.03.2020 г. издадено от Община Габрово.
Дружеството ответник е било поканено с писмена застрахователна претенция /л.54/, по
която са били образувани преписки по щети № 1000/20/217/500057 и № 1000/20/217/500058
по полица BG/01/115002231965. От застрахователното дружество са били изискани
допълнителни документи с писмо изх. № 310 01 – 3771 от 29.04.2020 г. С писмо изх. № 2-
101-4101-4120 от 09.04.2021 г., относно щета № 1000/20/217/500057 по полица
BG/01/115002231965 на ЗАД „Алианц България“ на К. И. К. е определено застрахователно
обезщетение в размер на 80 000,00 лв., което е било преведено по банковата му сметка. С
Уведомление с изх. № 2-101-4101-4121 от 09.04.2021 г. до М. К. К. по щета №
1000/20/217/500058 и полица BG/01/115002231965 на ЗАД „Алианц България“ е отказано
изплащането на обезщетение, поради недоказване на установена родствена връзка с
поминалия и особена близка и трайна житейска връзка.
С уведомяване на застрахователя, чрез изпращането на писмената покана ищецът е
изпълнил задължението си по чл. 380 от КЗ.
По делото е допусната и изготвена съдебно авто- техническа експертиза. От
заключението на вещото лице инж. Б. И. се установява, механизма на възникване и
4
протичане на произшествието от 29.08.2016 г., около 16,15 часа, когато лекотоварен
автомобил марка „П.“, модел „П.“, с рег. № **, собственост на „**“ ЕООД – гр. Варна и
управляван от Т. К. К. се движи по главен път І-9 Б. – Варна, в посока към гр. Б..
Автомобилът „П.“ достига и навлиза в ляв за него завой, като се движи в полагащата му се
пътна лента, със скорост около 71 км/ч. в този момента , в посока към гр. Варна се движи
лек автомобил „М.“, с рег. № В** НХ, управляван от В. Д. Й. със скорост от 78,4 км/ч, като
движейки се в завоя се движи в лентата за движение на автомобил „П.“ – насрещната пътна
лента за автомобил М.. При приближаване на двата автомобила, лекия автомобил М.
продължава процеса на движение в насрещната за него пътна лента. Водачът на автомобил
П., възприемайки движението на М.а, реагира за осъществяване на аварийно спиране и
отклоняване на автомобила на дясно за посоката му на движение. При реагирането на К.,
лекотоварния автомобил, лекотоварния автомобил е бил на разстояние 39,7 метра от мястото
на последвалия удар между автомобилите. Осъществява се челен кос, ексцентричен удар
между предните леви части на автомобилите. Ударът между двата автомобила се
осъществява в дясната пътна лента на платното за движение към гр. Б.. При удара,
автомобил П. е бил в процес на ефективно спиране и отклоняване на дясно, достигнал в
дясната част на лентата за движение. Лекият автомобил М. се е движил по близо до лявата
част на указаната пътна лента. След края на удара, масовия център на л.а. М. се придвижва
напред и наляво спрямо посоката му на движение до удара, като автомобила едновременно
ротира в посока обратна на часовата стрелка. При тези движения се отлага следата от
приплъзване на задна лява гума на автомобила. Лекотоварният автомобил П. е отхвърлен
назад и надясно спрямо първоначалната му посока на движение, като отлага косите следи от
продиране и след преминаването на банкета се преобръща на затревената площ, намираща
под нивото на асфалтовата настилка. Настъпилият вредоносен резултат по отношение на
водача на лекотоварния автомобил „П.“ е в следствие механичните въздействия от
деформиращото се при удара купе.
От наличните данни по делото, вещото лице е установило, че при осъществяване на
удара, водачът на л.а П. е бил с поставен обезопасителен колан. Степента и начина на
деформиране на купето на автомобила, определя разрушаване и притискане на арматурното
табло с волана и кормилната колона към тялото и седалката на водача. Коланът е бил срязан
при изваждането на тялото.
От приетата по делото комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза се
установява, че резултатите от изследването на К. К. са показателни за изразено невротично
състояние, с преобладаване на вегетативна и хиподепресивна симптоматика. Той е
чувствителен, впечатлителен, емоционален, лабилен, предразположен към дистрес. Лесно
изпада в объркване в необичайна обстановка, силно реагира на ситуативни стресови
обстоятелства и бавно се възвръща към спокойно състояние. Налице са данни за нарушено
психосоматични регулации – вазомоторна лабилност, сърцебиене, нарушен сън, повишена
изтощаемост, раздразнителна слабост.
При изследването на М. К. е установено изразено невротично състояние, с
превалиране на депресивни и неврастенни симптоми. Споделени са субективни оплаквания
от сърцебиене, нарушен сън, неиздръжливост и лесна уморяемост, намалена
работоспособност, затруднение в концентрацията и мисловната ефективност. Ищцата е
предразположена към дистрес и депресивни изживявания. Впечатлителна е, тревожна,
реагира силно на външни стимули и бавно възстановява афективния баланс след
стресогенни събития.
Ищците К. К. и М. К. описват починалия Т. К. като значим и обичан от тях човек, с
когото са имали силна емоционална привързаност. Неочакваната му смърт е предизвикала у
тях тежък психически стрес и болезнена преживелищна реакция. Скръбта и негативните
преживявания от загубата и към момента не са напълно отшумели, макар да се долавя
5
тенденции за избледняването им откъм афективна интензивност, по силата на естествените
психологични закономерности.
При двамата се касае за „Разстройство в адаптацията“, възникнало след тежко
писхотравмиращо събитие. Това включва в себе си, състоянията на „емоционален шок“ и
„реакция на скръб“. Настъпилата житейска промяна, вследствие на смъртта на техния син и
брат е довела до неприятни социално-битови обстоятелства и продължителни негативни
психологични последици – депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство за
неспособност за справяне в настоящата житейска ситуация. Адаптивните затруднения на
ищците са актуални и към момента, според заключението на вещите лица.
Продължителността и неизвестния край на настоящото дело предизвикват у тях напрегнато
очакване и допълнителен психичен стрес.
В съдебно заседание поддържат представеното заключение и допълват, че ако не е
било трагичното събитие не би настъпило упоменатото описано разстройство, въз основа на
което са маркирали основните клинични белези, които потвърждават диагностичната им
оценка. Според вещото лице д-р А., връзката на М. К. с починалия и брат може да бъде
определена като трайна, постоянна и дълбоко емоционална връзка между брат и сестра. Тя е
споделила, че са поддържали добри ваимоотношения, в едно семейство. Нейните деца са
били привързани към вуйчо си, което предполага една близка емоционална връзка. Вещото
лице Д. допълва, че обиК.ено са взаимни човешките отношения. Каквото чувства единия, то
резюмира у другия, т.е чувствата им са били взаимни. Фигурата на вуйчото в семейството на
ищцата се е явявала като един заместител на бащата. Основна опора на самотната майка,
натоварена с толкова битови ангажименти, свързани с отглеждане на деца, финансовото
обезпечаване и като притурка грижите за болен, възрастен родител. Стресът оказва влияние
върху здравето на човека, както върху психическото, така и върху физическото състояние.
Вестта за смъртта на Т. е емоционален шок, който е описан и като клинични признаци при
процеса на скърбене. Скърбенето минава през няколко фази: първо човека отрича
събитието, макар че съзнава, че това е факт, не може да го приеме. Чувства се като
„изтръпнал“ в първите дни, макар другите да казват „добре понася загубата“, защото върши
нещата свързани с погребението. След първоначалната фаза настъпва момент на силно
проявление на емоционалните симптоми вече на плача, на страданието, на тъгата, на
отреагирането. Емоционалния шок и реакцията на скръб има продължителност. В случая
това е силен стрес, вреден стрес, дистрес. Това е адаптационен синдром, който съществува
при всички хора. Първоначално тревога от конкретния дразнител – фактор. След това фаза
на мобилизацията, при която човек на личните психични физиологични ресурси се опитва да
се противопостави. Нещо като привикване към създалата се обстановка. Крайната фаза на
преодоляване на шока или на срив, на изтощение, при който настъпва психосоматични
заболявания. Това е биологично състояние на организма, стреса, при който организма се
опитва да запази вътрешното си равновесие, хомеостаза, с външната среда. Нормалната
скръб трае обиК.ено около шест месеца, може да продължи в някои случаи и година, и по-
дълъг период. Това вече е патологично, атипично протичане. Именно това е „Разстройството
на адаптацията“, защото протича в по-дълъг период, отколкото нормалното скърбене. Би
било препоръчително да се полза помощ от психолог и психиатър едновременно, защото в
някои случаи е уместно и медикаментозно лечение. Вероятността делата, които текат в
годините, допълнително да създават условия за продължаване на такова състояние на
тревожност, на хиподепресивно настроение, проблеми в адаптацията, като един незавършен
процес.
Съдът следва да кредитира заключението на вещите лица, освен с оглед на техните
специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своето
заключение вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
6
По делото са разпитани свидетелите М.И. и И.К..
От свидетелските показания на св. К. се установява, че със семейството на ищците се
познава от много години. Учила е заедно с М. К., като над 20 години са били съученички.
Имала е близки отношения с М., с майка й и цялото семейство. Покрай М. е познавала и Т..
Свидетелства, че отношенията между брат и сестра са били много добри. Били са близки,
защото Т. е бил много добър, лъчезарен и ведър. Живеели са съвместно, без дразги, без
конфликти. От М. знае, че Т. много е обичал племенниците си, радвал се е за тях, приемал ги
е за свои. Обичал е много семейството на М..
След смъртта на Т. и бащата на М. и самата М. много са се променили, като и
майката – леля Ц.. Семейството им „рухнало“. Поне един-два пъти в месеца са се чували и
виждали. Излизали са заедно със децата, гостували са си по рожденни дни. През м. Август
2016 г., М. й се е обадила по телефона и е казала, че Т. е загинал. След това е забелязала
промяна в начина на живот на М. и К. от всякакъв характер. Животът на М. е бил драстично
променен. Разказвала и непрекъснато за делата, които се водят. Плаче, разстроена е, все
насочва разговора към смъртта на брат си. Станала е затворена, децата не се срещат, заради
това. Споделяла е, че баща и все повече се затваря в себе си, не излиза, не общува,
притеснява се за неговото здраве. Стои изолиран в къщи. Ходи до гробищата. Когато Т. се е
връщал в Габрово е имал нормални отношения с родителите си. Покрай М. се е виждала с Т.,
защото е нейна приятелка. Заедно са ходили по планини, когато той си е бил в Габрово и го
е виждала в града.
Свидетелката И. установява, че познава ищцата К., която е била жизнен млад човек.
Колеги са. Имали са добри контакти, семейни. След смъртта на брат си е много съкрушена,
безконтактна и изпитва болка. Променила се е много. След 29.08.2016 г. с нея много трудно
може да се контактува, защото е по-разпиляна, по-тъжна, по страдаща, по-различна. Почти
не се срещат, нито с децата, нито със семейството. Свидетелства, че знае, че е имала силна
връзка с брат си, с когото е говорила по телефона в обедните почивки. Често е ходила при
него през лятото в Б. със семейството си. Той също се е прибирал в Габрово, по празници и
когато може. Преди семейно са се събирали вкъщи и в заведения, общи рождени дни. Сега
ищцата никъде не ходи. Познава и ищеца К., който е баща на М.. След смъртта на сина си
никъде не ходи, не го среща, а преди го е срещала често, дори с велосипед на пазар.
По делото са приобщени множество писмени доказателства, които установяват, че
ищецът К. К. е постъпил на 12.10.2015 г. в Кардиологичното отделение на МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“ АД с диагноза „Остър инфаркт на миокарда преден със СТ елевация. Първична
PCI+DES на ЛАД – 12.10.2015 г. Двуколонова коронарна болест. Изписан е на 16.10.2015 г.
На 25.11.2015 г. е постъпил отново в отделението с окончателна диагноза „ИБС. Нестабилна
ангина пекторис. PCI+ стенд на ДКА проксимаен сегмент.“. Представени са амбулаторни
листи /02.03.2017 г./ за първичен преглед относно Хипертонично сърце без /застой/
сърдечна недостатъчност; амбулаторен лист от 18.03.2018 г. за двустранна невросензерна
загуба на слуха; амбулаторен лист от 31.10.2018 г. с основна диагноза „Начална старческа
катаракта“ с придружаващи заболяване и усложнение „Фонова ретинопапия и ретинални
съдови изменения“; епикриза за извършена оперативна интервенция на 16.07.2017 г. на
дясното око.
Представен е препис – извлечение от акт за смърт на Ц. Х. К. и удостоверение за
наследници, от което се установява, че след настъпилата смърт на Т. К. К. на 29.08.2016 г.,
майка му е починала на 09.07.2017 г., като е оставила за наследници съпруга си К. И. К. и
дъщеря си М. К. К..
По отношение на имуществените претенции, ищците са представили заверени копия
на фактура № 118 от 01.09.2016 г. и фискален бон за погребални услуги на стойност 1057,60
лв.; фактура № ********** от 30.09.2016 г. и фискален бон за ползване на ритуална зала и
хладилна камера на стойност 36,00 лв.; фактура № ********** от 30.09.2016 г. и фискален
7
бон за погребални услуги на стойност 400,00 лв., протокол № 108 от 01.08.2016 г.; фактура
№ ********** от 01.09.2016 г. за стоки и услуги за погребението на Т. К. на стойност 431,80
лв., ведно със заявка за погребение; фактура № ********* от 10.10.2016 г. с фискален бон на
стойност 180,00 лв.; заявка за строителни услуги за гроб за сумата от 200,00 лв.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент
от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си пред
ответното дружество на 12.03.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането, в сила от
01.01.2016 г., увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Разпоредбата на чл. 429, ал.1 от КЗ задължава
застрахователя да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. По делото предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди е именно с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ. Спазена е разпоредбата на чл. 380 от
КЗ, тъй като ищеца е сезирал застрахователя с искане да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение. Дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди при
увреждането, представляващо застрахователен риск, при който се дължи застрахователно
обезщетение, се определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД, а именно по справедливост.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите
обезщетението може да се намали.
Моторно превозното средство, което е било участник в ПТП- то е застраховано със
застрахователна полица № BG/01/115002231965 с начална дата на покритие 12.09.2015 г. и с
крайна дата на покритие 11.09.2016 г. в ответното застрахователно дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”.
От доказателствата по делото се установява безспорно и категорично, че водачът В.
Й. Д. е действал противоправно, при управлението на управлявал лек автомобил „М. МЛ
350“ с рег. № В ** НХ, застрахован в ЗАД „Алианц България“, като е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. К. К., а именно във
връзка чл. 343, ал. 1 от НК, б. „в“, вр. чл. 342 от НК във вр. с чл. 16, ал. 1, т .1 от ЗДвП. Било
е образувано НОХД № 143/2020 г. по описа на Б.ки окръжен съд, като присъдата е минала
инстанционен контрол. Влязла е в сила на 03.06.2021 г.
Съгласно чл. 300 от ГПК, по въпросите за деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, е обвързан
само от аК.ете, на които законът придава значението на влязла в сила присъда. Деянието е
противоправно - осъществява състава на престъпление и е извършено виновно. Щом
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на
административно наказание, аК.ете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 222
ГПК отм. /чл. 300 ГПК в сила от 1.03.2008 г./ са задължителни за гражданския съд,
разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.
Съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, а презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът намира следното:
8
По отношение на първия ищеца К. И. К. за претендиралите неимуществени
вреди в размер на 70 000,00 лв.
По делото не се спори, че ищецът е баща на починалия в резултат на ПТП на
29.08.2016 г. Т. К. К. и от ответното застрахователно дружество са му превели по банкова
сметка сумата от 80 000,00 лв. Към момента на смъртта на сина си, ищецът е бил на 68 г., а
сина му на 34 г. Ищецът не е живял в едно домакинство със сина си, тъй като последния е
работел и живеел в гр. Б.. Идвал си е често по празниците и във връзка със семейни
събирания. Отношенията между тях са се основавали на взаимна обич, морална и
материална подкрепа, взаимопомощ. Ищецът е разчитал на сина си като мъж да се грижи за
него, тъй като дъщеря му си има свое семейство и малки деца. По делото е установено, че
ищецът има сериозни здравословни проблеми, преди смъртта на сина си, когато е получил
инфаркт през 2015 г., а след това здравето му прогресивно се е влошило. Появили са се нови
заболявания. Ищецът тежко преживява смъртта на сина си, изпаднал е тежък психически
стрес и болезнена преживелищна реакция. Настъпилата смърт на сина му е породила
продължителни негативни психологични последици и значителни затруднения в
адаптацията му. Според заключението на вещите лица, при ищецът е налице диагноза
„Разстройство в адаптацията“. Не без значение по делото е, че няколко месеца след смъртта
на сина си, ищецът е загубил и съпругата си на 09.07.2017 г.
Установено е, че ищецът продължава да търпи значителни морални страдания в
резултат от загубата на сина си, с който са били в близки отношения, основани на обич и
уважение. Тежката емоционална и психологическа травма от загубата на сина му е
променила значително обичайния му начин на живот станал е затворен, не общува с никого,
живее в едно домакинство с дъщеря си, което полага грижи за него. В конкретния случай,
съдът взима предвид, че ищецът е съсипан физически и психически от скръб. Той е в
напреднала възраст, здравето му е влошено и в бъдеще прогресивно ще се увеличава
нуждата от ежедневни грижи и помощ.
При така установено от фактическа страна, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
и при прилагане на критериите за справедливост, установени в ППВС № 4/1968 г. от правна
страна съдът намира, че следва да се определели обезщетение в размер на общо 100 000,00
лв., като се вземе предвид, че застрахователя е изплатил сумата от 80 000,00 лв. на ищецът,
т.е следва да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
20 000,00 лв. от предявените 70 000,00 лв., като за разликата от 50 000,00 лв. искът да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Така определеното обезщетение в максимална
степен съответства на претърпяната от същия загуба и изживените душевни болки и
страдания, които продължават и понастоящем и най-вероятно никога няма да отшумят.
По отношение на претендираните неимуществени вреди от М. К. К. в размер на
100 000,00 лв.
Фактите, установени от показанията на свидетелите К. и И. са, че отношенията
между ищцата и брат й са били много близки. Общували са по телефона почти всеки ден,
гостували са си по празници и лятото. Децата на К. са били привързани към вуйчо си.
Изброените обстоятелства сочат на голяма привързаност и уважение между ищцата и
нейния брат, на сърдечност, топлота в отношенията между тях.
Според разясненията дадени в Решение № 34 от 08.06.2022 г. на ВКС по т.д. №
531/2021 г., ІІ т.о., които настоящия състав споделя, в българския бит и душевност тези
отношения са типични. Децата в едно семейство се възпитават в отношения на обич,
разбирателство, взаимно уважение и готовност да си помагат, които отношения обиК.ено се
запазват за цял живот. Преди ищцата е била жизнерадостна, а сега не се весели и не ходи по
събирания. Новината са смъртта на брат си е получила първо тя и именно тя е следвало да
уведоми за това родителите си. Традиционно за българското общество, братята и сестрите са
едни от най-близките членове на роднинския кръг, подкрепят се морално и материално ,
9
споделят радости и трудности и представляват своеобразна общност, устойчива на времето
и житейските събития. За да се присъди обезщетение за неимуществени вреди следва съда
да установи да ли е налице са налице предпоставките предвидени Тълкувателно решение №
1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС- Материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му неимуществени вреди.
В случая следва да са налице двете предпоставки за присъждане на обезщетение– да е
създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и
претърпените от ищеца неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Безспорно смъртта на брата на ищцата е
причинила мъка и скръб, които са нормалната психологическа реакция при загуба на близък.
Според вещите лица ищцата страда от „Разстройство в адаптацията“. Настъпилата житейска
промяна, вследствие смъртта на нейния брат е довела до неприятни социално битови
обстоятелства и продължителни негативни психологични последици – депресивно
настроение, тревожност, безпокойство, чувство за неспособност за справяне в настоящата
житейска ситуация. Адаптивните затруднения на ищците са актуални и към момента.
Въпреки тези свои затруднения ищците не са ползвали помощта на психолог и психиатър за
справяне с този проблем, която помощ би била ефективна и удачна.
Недоказани по делото остават страданията на ищцата, които са над обичайните,
надхвърлящи по интензитет и продължителност нормалните и присъщи за родствената
връзка мъка и тъга. Двамата са живели в различни домакинства и в различни градове, като
ищцата със своето семейство живее в гр. Габрово, а починалият и брат в гр. Б.. Не е
доказано, че същият е давал издръжка или се е грижил за сестра си и племениците над
обичайното.
Поради това, връзката между ищцата и починалия й брат не може да бъде определена
като изключително силна в смисъла, разяснен в цитирания тълкувателен текст и в
създадената след него практика на ВКС по чл. 290 от ГПК. Не се установява по делото и
втората задължителна предпоставка- страданията на ищцата да са значително по-големи от
тези, които би изпитал всеки човек за обичан от него близък родственик. Във връзка с
горното исковата претенция в размер на 100 000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди,
предявена от М. К. К. срещу ответното застрахователно дружество следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на сумата от 1 042,70 лв. претендирани за претърпени
имуществени вреди за всеки един от ищците.
В исковата молба са изложени твърдения, че наследодателката на двама ищци Ц. Х.
К., починала на 09.07.2017 г., е заплатила сумата от 2 085,40 лв., която е свързана с
уреждане на погребението на починалия Т. К.. По делото са представени фактури с касови
бонове за направените разходи за погребални услуги, траурни обичаи и изкопаването на нов
гроб. От писмените доказателства се установява кой е направил разходите – Ц. Х. К.. С
плащането на сумата ищците са претърпели имуществени вреди в резултат на процесното
застрахователно събитие. Като възходящ на починалия си син, и наследник на съпругата си
К. К. е легитимиран да претендира от ответното застрахователно дружество тези
имуществени вреди. М. К., като наследник на Ц. К. също е легитимирана да предяви този
иск. Във връзка с горното, ответното застрахователно дружество следва да репарира изцяло
пратената сума за погребение Т. К. К., ведно с дължимата мораторна лихва върху тези суми,
10
считано от датата на заплащане – 01.09.2016 г. до датата на подаване на исковата молба –
24.08.2022 г. /в този смисъл е Решение № 21 от 27.01.2022 г. по в.т.д. № 232/2021 г./. На
ищците следва да се присъди сумата от по 523,44 лв. на всеки един от тях.
По отношение на претенцията за дължимата мораторна лихва върху
преведеното обезщетение от 80 000,00 лв. в претендирания размер на 8 755,56 лв.
По делото не е спорно, че е извършеното плащане от ответното дружество, преди
завеждане на исковата молба. Претендира се законна лихва за забава върху платеното от
застрахователя, на ищеца К., обезщетение в размер на 80 000,00 лв., считано от датата на
уведомяване на ответника 12.03.2020 г. до окончателното им изплащане. От доказателствата
по делото е установено, че на 09.04.2021 г. на К. е било изплатено обезщетение, видно от
уведомление изх. № 2-101-4101-412/09.04.2021 г. и извлечение от банковата сметка /л.62-63
от делото/. Началният момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди се определя по реда на чл. 493, ал. 1 , т. 5 от КЗ във вр. с чл. 429, ал. 2
и 3 от КЗ. Ищецът е предявил пред застрахователя своята претенция на 12.03.2020 г. и съдът
приема, че това е най- ранната дата по смисъла на чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Съгласно трайно утвърдената практика на ВКС /Определение № 50576 от 09.11.2022
г. на ВКС по т.д. № 2374/2021 г., І т.о. и др./, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума
по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. Разпоредбата на чл.
429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а
оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от
момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2
от КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на
претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за
произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с: 1 изпадане на застрахователя в забава – чл. 497,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2 с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание
чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Периодът, за който се претендира лихва за забава е почти една година, от датата на
уведомяване до датата на изплащане на обезщетението. Дължимата лихва за забава върху
изплатеното обезщетение е в размер на 8755.56 лв., колкото е и претендирания с исковата
молба размер. Претенцията се явява основателна, поради което същата следва да бъде
уважена в предявения размер.
Относно разноските:
По отношение на ищеца К. И. К..
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК процесуалния представител на ищеца се дължи
възнаграждение, което е претендирано на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съдът определя възнаграждението, съгласно правилата на чл. 36, ал. 2 от ЗА. По делото е
представено само пълномощно, с което ищецът К. К. И. е упълномощил адв. Ю. Г. да го
представлява пред Окръжен съд- Габрово. До приключване на устните състезания в
настоящата инстанция не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
между К. И. К. и адв. Ю. Г. при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата за оказване на
безплатна защита и съдействие. При отсъствие на договор, а и на друг документ, от който
11
може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗА, в която е
възложено оказването на безплатна адвокатска защита пред съда, и за изразено насрещно
съгласие от упълномощения адвокат да окаже такава защита, няма основание на
пълномощника - адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на
чл. 38, ал. 2 от ЗА /Определение № 507 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1972/2018 г., II
т. о., ТК/.
Във връзка с този извод на съда не се присъжда адвокатски хонорар на адв. Г. на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗА.
По отношение на ищцата М. К. К.. Представен е договор за правна защита и
съдействие от 14.12.2021 г., с която е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
3600,00 лв., което е изплатено в брой. Със списъка по чл. 80 от ГПК се претендира сумата от
3240,00 лв. С оглед изхода на делото, исковата претенция на ищцата К. е уважена до размер
на 523,44 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди. Съобразно уважената част
на иска, на ищцата се дължат разноски в размер на 18,75 лв.
Ответникът претендира разноски в размер на 1050 лв., от които 600,00 лв. внесен
депозит за изготвяне на САТЕ и 450,00 лв. – възнаграждение за процесуално
представителство. Съобразно отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в
размер на 875,98 лв.
При частичното уважаване на иска, ответното застрахователно дружество следва да
бъде осъдено да заплати сумата от 1 191,93 лв. за държавна такса, която следва да бъде
внесена по сметка на ГОС, както и 5,00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист. От
бюджета на съда е изплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 800,00 лв. и
ответникът следва да понесе разноски за съдебно психологична и психиатрична експертиза,
като ги внесе по сметка на ГОС.
Съобразно отхвърлената част от иск, ищците следва да заплатят на ответното
дружество разноски в размер на 875,98 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати на К. И. К., ЕГН ********** от
гр. Габрово, ул. с. сумата от 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ и на основание чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради смъртта на
сина му Т. К. К. настъпила на 29.08.2016 г., в следствие на претърпяно пътно транспортно
произшествие, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2020 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 8 755,56 лв. /осем хиляди седемстотин петдесет и пет лева и 56 ст./ -
мораторна лихва за периода 12.03.2020 г.- 09.04.2021 г.- дължима върху изплатеното
обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя преди завеждане на исковата молба,
както и сумата от 523,44 лв. /петстотин двадесет и три лева и 44 ст./ - претърпени
имуществени вреди, ведно с дължимата мораторна лихва върху тези суми, считано от датата
на заплащане – 01.09.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 24.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. И. К., ЕГН ********** от гр. Габрово, ул. с. против
ЗАД „Алианц България“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Сребърна“ № 16 иск по чл. 432, ал.1 от КЗ за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в следствие смъртта на сина му Т. К. К. настъпила на 29.08.2016 г., в
резултат на ПТП за сумата над 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/ до пълната претендирана
12
сума от 70 000,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати на М. К. К., ЕГН ********** от
гр. Габрово, ул. с. сумата от 523,44 лв. /петстотин двадесет и три лева и 44 ст./ - претърпени
имуществени вреди, ведно с дължимата мораторна лихва върху тези суми, считано от датата
на заплащане – 01.09.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 24.08.2022 г.,
претърпени в следствие смъртта на брат й Т. К. К. настъпила на 29.08.2016 г., поради пътно
транспортно произшествие.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. К., ЕГН ********** от гр. Габрово, ул. с. против
ЗАД „Алианц България“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Сребърна“ № 16 иск за заплащане на неимуществени вреди, в следствие смъртта на Т.
К. К. настъпила на 29.08.2016 г., в резултат на ПТП в размер на 100 000 лв. /сто хиляди
лева/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати на М. К. К., ЕГН ********** от
гр. Габрово, ул. с. сумата от 18,75 лв. /осемнадесет лева и 75 ст./- разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН ********** и М. К. К., ЕГН ********** и двамата с адрес в
гр. Габрово, ул. с. да заплатят на ЗАД „Алианц България“, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 сумата от 875,98 лв. /осемстотин
седемдесет и пет лева и 98 ст./- разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати по сметка за държавни такси на
Окръжен съд Габрово сумата от 1 991,93 л. /хиляда деветстотин деветдесет и един лева и 93
ст./, от които 1 191,93 лв. /хиляда сто деветдесет и един лева и 93 ст./-държавна такса, 800,00
лв. / осемстотин лева/ - възнаграждение за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
както и 5,00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
13