Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 21.08.2020 г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На седемнадесети август
Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен
съдия Г. гражданско дело № 245 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. В. С. твърди, че през периода
от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. клиентът му е полагал труд в гр. К. на
длъжност младши инспектор в Областна дирекция на МВР - С. (ОД-МВР- С.).
Сочи, че съгласно Закона за Министерство на вътрешните работа /ЗМВР/ ищецът
е бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява
директорът на ОД-МВР- С. по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед г. на
министъра на вътрешните работа, обнародвана в Държавен вестник бр. 13/2017 г.
За процесния периО.ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано
изчисляване на работното време.
Заявява,
че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. По силата на чл.178, ал.1, т. З от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд. Горното кореспондира
и на Закон за държавния служител. Съгласно чл. 67, ал. 1 от него брутната
заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен
платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според размера на
положения труд. Нормалната продължителност на работното време е регламентирана
в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Сочи, че предмета на иска им произтича от размера на
нощния труд, полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и
съответните дължими изчисления. Заявява, че до началото на април 2015 г. е
имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното
време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното
време тази методика е останала неуредена със специална норма и следователно
трябва да се прилага общата такава.
Сочи разликата между общата и специалната норма.
Твърди, че никъде в ЗМВР или подзаконовите му
нормативи няма регламент относно преобразуването на часовете положен нощен труд
към дневен такъв с конкретен коефициент, следователно липсва специална норма
относно тази хипотеза спрямо общата такава в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на
която са се позовали в исковата молба.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Понятието
„нощен труд" намира своето легално определение в чл. 140 от Кодекса на
труда, съгласно който:
Ал. 1 - нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Ал. 2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Следователно
коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд
се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Сочи, че заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след
преобразуването му са уредени с две различни правни норми на чл. 8 и чл. 9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което ги прави
различни правни института. Двете плащания се дължат кумулативно и независимо
едно от друго.
Това е пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по-дълъг от
нормалния 7-часов такъв.
ЗМВР
изрично е разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и
чл.179.
Разликата между номиналния брой часове нощен труд и умножаването им с
коефициент 1,143 се явява извънреден труд, за който следва да се прилага
съответната часова ставка.
Изрично уточняват, че не претендират допълнителното възнаграждение за
полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час. Не претендират
допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между
сбора на реално отработените часове за един отчетен период и нормата часове за
отчетния период.
Претендират допълнително възнаграждение за извънреден труд след
преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се
получава по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на
специален регламент за служителите на МВР.
Заявява, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г. ищецът е положил нощен труд, който след преизчисляване води до извънреден
труд, който следва да бъде допълнително заплатен от
ответника.
Задължението на ответника към клиента му за целия
период възлиза на около 2 000 лв. главница.
Не са в състояние на този етап да прецизират иска, тъй
като графиците и протоколите за отчитане на положения нощен труд, съгласно
нормативите се съставят и съхраняват при ответника, а ищецът няма достъп до
тях.
Моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло претенцията им и осъди
Областна дирекция на МВР - С. да заплати на ищеца:
I. Дължимата главница, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за целия процесен период 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. по настоящия иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски, включително разходи за адвокатска защита.
Изрично уточнява, че не
претендират мораторни лихви.
С
допълнителна молба вх. № 3778/17.03.2020 г. по описа на Районен съд – К. пълномощникът на ищеца адв. В. С. преви
следните уточнения на исковата молба:
Сочи, че коригира процесния период,
като го ограничават в рамките от 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г.
Заявява, че основното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се определя с Наредба на министъра
на вътрешните работи, която е обнародвана в Държавен вестник. Претенцията им за
главница е формирана като разликата между часовете положен нощен труд
преди и след приравняването му към
дневния с коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка за извънреден труд,
формирана при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно
чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, доколкото считат, че именно такава ставка следва да
бъде приложена по аналогия към посочените часове.
|
Месец |
Нощен труд |
Разлика при
коеф. 1,143 |
Дължима сума |
|
октомври-декември
2016г. |
- 136 часа |
19,45 часа |
116,69 лв. |
|
януари - март
2017г. |
- 176 часа |
25,17 часа |
151,01 лв. |
|
април - юни
2017г. |
- 192 часа |
27,46 часа |
164,74 лв. |
|
юли - септември
2017г. |
- 112 часа |
16,02 часа |
96,10 лв. |
За периода от 01.10.2016 г.
до 30.09.2017 г. ищецът е положил общо 616 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 704,09 часа. Преизчисляването на нощния към дневен
труд води до наднормочасове, които според тях представляват по аналогия
своеобразен извънреден труд от 88,09 часа, който следва да бъде допълнително
заплатен от ответника.
При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на
ответника към клиента му за целия период възлиза на 528,54 лв. главница.
Моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло претенцията им и осъди
Областна дирекция на МБР - С. да заплати на ищеца:
I. Сумата от 528,54 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за своеобразен извънреден труд от наднормочасове в
размер на 88,09 часа за целия
процесен период 01.10.2016 г. - 30.09.2017 г. по настоящия иск, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законовата лихва върху главницата от 528,54 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
II. Всички
направени по делото разноски, включително разходи за адвокатска защита.
Изрично уточняват, че не претендират мораторни
лихви.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника Областна дирекция на МВР – С.,
представляван от С.С. – директор, чрез юриск. Р. М., с който заявява, че счита
исковата молба за допустима, но неоснователна и като такава я оспорва по
основание, така и по размер, като съображенията ѝ за това са следните:
Пълномощникът на ответника заявява, че през периода 01.10.2016 год. до 17.08.2017 г. ищецът е заемал длъжността *** /ВПА/ в участък – П. към РУ - К. при ОДМВР - С., т.е. ищецът е държавен служител по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР. През посочения период е полагал труд на 12-часови смени по график. От 17.08.2017 г. ищецът е бил назначен н.длъжността мл. Полицейски инспектор в Участък – П. към РУ – К. при ОД на М.– С.З. поради което след посочената дата служителят работел на ненормиран работен ден и не е полагал труд на смени. Т.е. от 17.08.2017 г. до края на претендирания период не е налице организация на работното времена служителя на сменен режим и съответно полагането на нощен труд по смисъла на настоящата искова претенция. Редовното работно време за служителите на ненормиран работен ден е от 8,30 часа до 17,30 часа, с един час обедна почивка и работното им време се отчита подневно, а не както е твърдението на ищеца, че за периода 17.08.2017 г. до 30.09.2017 г. е полагал труд на смени по график.
При полагането на труда за периода 01.10.2016 год. до
17.08.2017 год. по утвърдения за месеца график служителят е изпълнявал
служебните си задължения, като действително в работната му смяна било налице
полагане на нощен труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Именно въз основа на
положения труд от 22.00 ч. до 06.00 ч. в рамките на работната му смяна е
обоснована настоящата искова претенция.
Сочи, че според ищеца
по отношение на положения труд през нощта поради неуреденост със
специална норма на преобразуването на нощния труд, полаган в системата на МВР
следва да намери приложение общата такава, а именно разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според
която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. В този смисъл твърди, че при
нормална продължителност на нощния труд не повече от 7 часа, съотношението е 8
часа към 7 часа, тоест прилага се коефициент 1,143. При прилагането на
упоменатия коефициент счита, че е формиран извънреден труд, който не му е
заплатен и претендира неговото заплащане.
Твърди, че в процесния случай приложение намират нормите
на Закона за Министерство на вътрешните работи, като съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР служителите на МВР са: държавни служители - полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители; лица, работещи
по трудово правоотношение.
Изрично в ЗМВР е уреден статута на категориите служители
в министерство, като по отношение на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2
е приложим ЗДСл, по отношение на лицата, работещи по трудово правоотношение КТ
и ЗМВР, а за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 е приложим ЗМВР.
Сочи, че съгласно втората алинея на чл. 142 от ЗМВР
статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР и това
означава, че за държавните служители - полицейски органи, какъвто е и ищецът,
приложение по отношение на нормите, регламентаращи труда и работното време
намират специалните разпоредби на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР изключват приложението на общите разпоредби по
отношение на посочената категория служители, не само относно работното време,
но и цялостната регламентация на техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и
подзаконовата нормативна база уреждат в цялост статута на служителите по
чл.142, ал. 1, т.1, като при препращане към други законови норми, това изрично
е регламентирано. В подкрепа на изложеното е и упомената регламентация на статута
на лицата, работещи по трудово правоотношение, като при тях е приложим КТ и
ЗМВР, тоест налице е общо препращане към нормите на КТ, докато при служителите
по чл. 142, ал. 1, т. 1 статута се урежда единствено със ЗМВР, без да е
предвидено препращане към общото трудово законодателство /КТ/. Целта на
законодателя е именно със ЗМВР да се урежда в цялост статута на държавни
служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението. Уреждането на статута на държавните служители по чл. 142, ал.1, т.
1 от ЗМВР със специален закон дерогира приложението на общия закон, в случая
КТ. КТ е приложим спрямо всички гражданскоправни субекти, а специалния - ЗМВР,
спрямо определен кръг субекти, като в случая това е с оглед извършаваната от служителите
в МВР специфична служебна дейност, предполагаща и специфична законова
регламентация. Предвид специфичната служебна дейност е оправдано прилагането на
различен метод на правно регулиране на служебните правоотношения на служителите
в МВР, който е различен от общата правна мярка. Посоченото е относимо не само
по отношение на работното време, а и например по отношение на дисциплинарната
отговорност, основанията за прекратяване на правоотношението, обезщетения,
отпуски, извънреден труд и други. В ЗМВР са налице множество делегиращи
законови норми, които възлагат уреждането на конкретни въпроси да стане с
подзаконов акт и в тази връзка е налице многобройна нормативна база /наредби,
инструкции и др./ в МВР.
В конкретният случай счита, че е относима разпоредбата на
чл. 187, ал.9 от ЗМВР, която предвижда редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работа. От страна на министъра на вътрешните работа е
издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работа, която
е приложима за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на
ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно чл. З, ал. 1 от посочената наредба - за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза
попада и организацията на работното време на ищеца. В ал. З на същия текст е
предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно първото изречение на ал. З на първо място:
допустимо е полагането на труд през нощта - тоест урежда се възможността за
полагане на нощен труд и на второ място между 22.00 ч. - 06.00 ч. -
продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Във второто изречение на ал. З е предвидено и
ограничението, а именно - нощният труд не следва да надвишава средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
Посочената подзаконова регламентация напълно съвпада с
разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Тоест в случая и законът и наредбата
регламентират по един и същ начин полагането на нощен труд от служителите,
чиито статут се урежда със ЗМВР. Предвиждането на възможността да бъде положен
нощен труд в рамките на определен часови интервал, а именно от 22.00 ч. до
06.00 ч., определя и неговата продължителност - 8 часа. Тук се проявява и
специфика при уредбата по отношение на служителите по ЗМВР, като чрез
специалния закон се въвежда различна правна уредба спрямо общите разпоредби на
КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Именно въз основа и на последният
текст и съобразно относимата подзаконова база е обоснована претенцията на ищеца
по настоящото производство. Посоченият текст на чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост
същата наредба, като и нормите на КТ не са приложими по отношение на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. За тази категория служители намират
приложение разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
актове, конто са специални и дерогират приложението на общите трудови норми.
Сочи, че не може да се говори за непълнота на
нормативната уредба по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗНА в конкретният случай.
Напротив изрично е уредена продължителността на нощния труд при работа на смени
за държавните служители по ЗМВР, налице е и изрична разпоредба по отношение на
полагащо се допълнително възнаграждение за положен труд през нощта, не е налице
разпоредба даваща възможност за преизчисление на положеният нощен труд в
дневен. Прилагането на разпоредби, които се отнасят до подобни случаи, според
ЗНА, е допустимо само ако това отговаря на целта на непълния акт. При
положение, че ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. регулират изцяло
работното време на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то
липсата на подобна разпоредба на описаната в НСОРЗ, не означава непълнота, а
неприложимост. Дори самата последно посочена наредба в чл.2, ал.2 предвижда
нейната приложимост само за работниците и служителите по трудово
правоотношение. Служителите по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са държавни
служители по служебно правоотношение, чиито статут се урежда със ЗМВР.
Твърди, че ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по
трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна, нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на
работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение
второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на
същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната
от ищеца празнота на правната уредба.
Заявява, че да се извърши преизчисляване на часовете
нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от
съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на
нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде
дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове.
Сочи, че видно от изложеното е, че с оглед характера на
служебното провоотношение на ищеца, относно изчисляването на положения от него
труд, следва да се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове. Следователно неправилно ищецът е
посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143.
Ограничението в Наредба № 8121з-776/2016 г. е служителите работещи на смени да
не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на
посочения коефициент 1,143. Следователно напълно необосновано е препращането по
аналогия към чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното място, тъй като нормалната
продължителност на работното време е осем часа, а в наредбата посочена по-горе
нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа /8:8 равно на 1/. В случая
не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове
препращане по аналогия, тъй като в процесния период действа подзаконов
нормативен акт - наредба, издадена от министъра на вътрешните работа, в която
изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между
22-6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв.,
т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане
на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. В
случая не се касае за пропуск на нормотвореца, а изрично съобразяване със
законовата регламентация на ЗМВР при издаване на Наредба № 81213-592/25.05.2015
г. /отм./, съответно Наредба №8121з—776/2016 г.
В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят е определил
продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова счита, че не е налице
празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е
допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
Твърди, че от изложеното дотук следва, че няма основание
да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната
заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената
наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното
работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а
положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187,
ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал.
3) е 8 часа: 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа
: 7 часа, което е равно на 1,143.
Заявява, че за държавните служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен
труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен
такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28Д 0.2014 г. н заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час
(приложени като доказателство).
В този смисъл, че не е необходимо трансформиране на
часовете
положен нощен труд е било и виждането на министъра на вътрешните работи в
хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 т. /отм./
възприето от Докладната записка рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена
от дирекция “Правно-нормативна дейност" в МВР, която представя като
доказателство. Действително за период от около девет месеца, който е извън
процесния и през който е действала Наредба № 81213-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (0бн. ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни, което е било в съответствие с ЗМВР.
Това е поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. Същият подход е възприет и
при създаването на сега действащата Наредба 81213-776 от 29.07.2016г.
Ето защо счита, че твърденията на ищеца за приложимост на
НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен.
По отношение на искането за заплащане на нощния труд като
извънреден такъв заявява следното:
Ищецът претендира, че часовете нощен труд, които биха се
получили
като разлика между броя на положените часове нощен труд преизчислени с
коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени часове, следва да му бъдат
заплатени като извънреден труд.
Твърди, че тази претенция е неоснователна.
В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на
държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които
се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за
извънреден труд.
ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен
труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че
размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 3МВР. В ал. 5 на
същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа
извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от
категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно разграничава
извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени
в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи.
Заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е
посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния период е
заповед № 81213-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. В т. 1 и
на двете заповеди е посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Пълномощникът на ответника сочи, че в своята искова молба
ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и сякаш не обръща
внимание на факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се
изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни
актове. Извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане
или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд
попада извън установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд,
когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и
с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по
съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла
на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017
г. на министъра на вътрешните работи.
За да има извънреден труд и за да е налице право на
държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън
установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на
установеното работно време (график) от 8 часа е по смисъла на Заповед № 8121
з-791/28.10.2014 г. и заповед № 81213-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете
нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват
допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза (КТ,
НСОР) е налично разбирането, че часовете в повече, които се получават при
преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези
часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд,
като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда
за заплащане на нощния труд.
Счита, че при разглеждане на казуса следва да се вземе
предвид и писмо изх. № *** от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното
заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва
ежемесечно, което представят и молят съда да приеме като доказателство по
делото. Според МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време, което
не е налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането
на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния
труд /в конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не
за заплащането на извънреден труд. ОДМВР - С. е заплащала на ищеца допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, което се установява от представените
платежни бележки - разпечатка от АИС ТРЗ.
Твърденията им са, че на ищеца редовно е плащано в
процесния период
както извънреден, така и нощен труд, за което свидетедстват данните от
горепосочените счетоводни платежни бележки. За положения от ищеца нощен
труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, следователно
не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй
като ще се получи дублиране на заплащането. Считат, че труда положен между
22.00-6.00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и
заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да избира
едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради
трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и
допълнително заплащане като за нощен. Независимо от горното, дори и в случай,
че се приложи неотносимата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, следва да се има предвид
писмо с изх. № *** от 29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния
труд при сумирано изчисляване на работното време, съгласно което превръщането
на нощните часове в дневни е установено е цел увеличено заплащане на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден труд, тъй като работникът или служителят
не работи извънредно. Според писмото получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие
на извънреден труд, който би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното работно време. Изрично е пояснението,
че разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата определя правилото за превръщане на
нощните часове в дневни с използване на коефициент, целта на който е да
определи възнаграждението така, че когато работникът или служителят работи 7 часа
през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Това правило се прилага, тъй
като според Кодекса на труда е различна нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време. Според специалната нормативна уредба за държавните
служители в МВР, цитирана по-горе, нормалната продължителност и на дневното, и
на нощното работно време е 8 часа.
Разпределението на работното време за заеманата от ищеца
длъжност е организирано в работни смени, определени в месечен график, изготвен
от специално натоварен служител и утвърден от началника на районното
управление. Отработените часове за времето от 22,00 до 6,00 часа, са отчетени с
протоколи, Приложение № 6 към чл. 31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално
натоварен служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор „Финансово
осигуряване, управление на собствеността и социални дейности" за
изплащане. През исковия период са действали последователно подзаконови
нормативни актове - заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з
-1429/23.11.2017 г., издадени от министъра на вътрешните работи, с чл.1 на
конто е изрично разпоредено, че за всеки отработен час през нощта или за час от
него между 22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Към настоящия момент счита, че искът е недоказан по
основание и размер. Твърди, че на ищеца са заплатени всички дължими
допълнителни възнаграждения за нощен труд, положен през процесния период,
отчетени с протокол Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата.
Следователно претенцията на ищеца за заплащане на
извънреден труд е неоснователна.
По отношение на всичко изложено сочи съдебна практика, а
именно: Решение №197 от 07.10.2019 год. по гр. д. №786/2019 год., Г.К, IV Г.О.
на ВКС, Решение №35/20.01.2020 г. по в.гр.д. №1110/2019 г. на Окръжен съд -
Велико Търново; Решение №405/04.11.2019г. по гр.д. №548/2019 на Окръжен съд -
Русе; Решение №2366/04.10.2019г. по гр.д. №5230/2019 на Районен съд - Бургас;
Решение №735/07.08.2019г. по ВГр.д. № 1083/2019 на Окръжен съд-Бургас; Решение
от 22.07.2019г. по гр.д. №2131/2019г. на Районен съд - Плевен; Решение от
15.10.2019г. по гр.д. № 2283/2019г. на Районен съд-Велико Търново и др.
В тази насока посочва и правната консултация на проф. В.
Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр. с ал.З от ЗМВР и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР във връзка с полагане на нощен труд от държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен.
Заявява, че в депозираната искова молба са изложени
твърдения за невъзможност от страна на ищеца да прецезира размера на
предявеният иск, тъй като при отправено официално искане до директора на ОДМВР
- С. за предоставяне на графици и протоколи за отчитане на положения нощен труд
от страна на юрисконсулта е получен отговор, с който се отказва предоставянето
на исканата информация.
На първо място искане от
страна на ищеца до директора на Областната дирекция не е отправяно, такова е
депозирано от трето лице - председателя на Синдикално дружество № 30 - К. към
СФСМВР, при което последният е получил отговор от директора за невъзможност да
се представят исканите документа, поради факта, че в същите се съдържат лични
данни, а съгласно ЗЗЛД не е възможно предоставянето на лични данни на трети
лица. От друга страна на ищеца лично е връчена справка относно положеният от
него нощен труд за процесния период, тоест при запознаване с данните в
справката същият би могъл да изчисли размерът на претенцията си. Справката по
своего съдържание съвпада с информацията по протоколи приложение № 6 - положен нощен труд.
Още веднъж отбелязва, че претенцията на ищеца и период от
време, в който същият е изпълнявал служебните си задължения на ненормиран
работен ден, а не каквито са неговите твърдения, че през целия период е бил на
сменен режим по график.
Счита, че ССЕ не необходима.
Счита, че не е необходимо да представят протоколите за
отчитане на нощния труд и графиците за работните смени за процесния период, тъй
като от представените платежни бележки е видно всеки месец колко часа нощен и
извънреден труд е положил ищеца и каква сума му е изплатена. В тях е въведена
информация на базата на графиците за работното време и протоколите за отчет на
положения труд.
С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждането на разноски по делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във
връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ да присъди
в полза на Областна дирекция на МВР - С. юрисконсултско възнаграждение в
размер, съобразен с размера на отхвърлената искова претенция.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото не спорят, че
ищецът Р.Г.К. е изпълнявал длъжности „***“ и „***“ в Областна дирекция на МВР – С., със статут
на държавен служител в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
С. /ОД на МВР/, за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019 като е изпълнявал
служебните си задължения на сменен режим на работа.
По делото са приети като доказателство заверени копия на за
отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 6,00 часа, времето на
разположение на положения труд по време на официални празници на служителите на
РУ – К., работещи на ненормиран работен ден за процесия период и седмичен
график за работа на ООР на Участък – П. при РУ – К. за процесия период.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е
депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през периода 01.10.2016г.-30.09.2019 г. Р.Г.К. има 1 004 часа
нощен труд, които след преизчисляването им с коефициент 1.143 за превръщане в
дневен труд, възлизат общо на 1 147.50
часа за целия процесен период като за разликата от 143.5 часа
допълнителното възнаграждение би било 976.98 лева брутна сума респ. нетна в
размер на 879.28 лева. От експертизата
се установява още отработените часове нощен труд не са превръщани в дневен труд и не са умножавани по коефицент
1.143. Нощният труд е отчитан почасово съгласно чл.31 от Наредба №
81213.776/29.07.2016г. за реда и организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.176 от Закон за
Министерство на вътрешните работи / ЗМВР/
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителните
възнаграждения са лимитивно посочени в нормите на чл.178, ал.1 и чл.179, ал.1
от ЗМВР. Според чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден
труд, а съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22:00 до 6:00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. допълнително възнаграждение за
нощен труд. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
- чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция от 23.07.2019 г./. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на
осем, дванадесет или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период- чл.187,
ал.3, изр.първо от ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период- чл.187, ал.3 изр.3 от ЗМВР. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период-за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение- чл.187, ал.6 във вр. с чл.187, ал.6 от ЗМВР /редакция 23.07.2019
г./. Разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
При
действието на ЗМВР, обн.ДВ, бр.53/27.06.2014 г., въз основа на законовата
делегация /чл.187, ал.9 от ЗМВР/ са издадени от министъра на вътрешните работи
следните подзаконови нормативни актове: Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, издадена от
министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр.69/19.08.2014 г., отм.
бр.40/02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., бр.60/02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г. /, Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, издадена от министъра на вътрешните работи
/обн. ДВ, бр.40/02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение
№8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано
на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59/ и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, издадена от министъра на
вътрешните работи /обн. ДВ, бр.60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм.
бр.3/10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г. /. В съответствие с чл.187, ал.3 от ЗМВР, в чл.3, ал.3 и на трите наредби, е регламентирано, че при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.8.2014 г. е предвидено при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 часа за отчетния период да се умножава по 0.143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, а в последващите
Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и действащата през процесния период Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г.това нормативно решение е изоставено.
Ищецът
претендира заплащане на „извънреден труд“, който се получава чрез превръщане на
положените от него часове нощен труд в дневен такъв чрез коефициент 1.143 по
реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Понятието „извънреден труд“ се съдържа в разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. ЗМВР и приетите в съответствие с чл.187, ал.9 от ЗМВР наредби уреждат изчерпателно въпросите във връзка с полагането, отчитането и заплащането на държавните служители в системата на МВР както на нощния, така и извънредния труд.
Съгласно
чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Посоченото правило
трябва да се разглежда заедно с разпоредбите на чл.136, ал.1 и ал.3 и чл.140,
ал.1 и ал.2 от КТ, които предвиждат различна продължителност на работното време
в зависимост от това, дали трудът се полага през деня, или през нощта.
Нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна
седмица е 40 часа, като работното време през деня е до 8 часа, а нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта е 35 часа, т. е.
нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. От
изложеното следва, че съотношението на нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд е
8:7, което налага при подневно отчитане на работното време преизчисляване на
нощните часове в дневни с коефициент 1,143.
По
различен начин е регламентирана възможността за полагане на нощен труд в
нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. При работа на смени законодателят в
съответствие с чл.8 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното
време е допуснал полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Следователно съотношението на нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на допустимия размер нощен труд е
1:1. Посочената разлика в уредбата на допустимата продължителност на нощния
труд между служителите в МВР и полагащите труд по трудово правоотношение е
съобразена изцяло със спецификата и характера на дейността, извършвана от
държавните служители в МВР и поради това е регламентирана от специален
нормативен акт. Това, че липсва
изрична норма в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., която да води до
преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен, според съда
не може да се приеме за празнота в правото, което от своя страна да води до
субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Съгласно чл.46, ал.2 от Закона
за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. В случая за уредбата на правоотношенията между
страните е приложим ЗМВР, който е специален закон, както и издадените, въз
основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен
акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага
субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна
уредба.
В
тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че изрично в чл.142, ал.1 от ЗМВР е посочено, че служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни
служители и 3.лица, работещи по трудово правоотношение, а в ал.2 на същата
разпоредба изрично е посочено, че статутът на служителите по ал.1, т.1 се
урежда с този закон. Съгласно чл.142, ал.4 и ал.5 на ЗМВР, статутът на
държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със ЗДС, а на лицата, работещи по
трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на този
специален закон. В подкрепа на гореизложеното е и Решение №197/07.10.2019 г. по
гр.д.№786/2019 г. на ВКС, ІV г. о., в
което изрично е посочено, че при работа на смени /дежурства/ работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо
аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските
ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в
дневни часове. В този смисъл е и решение №55/07.04.2015 г. по гр.д.№5169/2014
г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че отношенията между страните във връзка
със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния
закон – ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ за пълно овъзмездяване на
положения извънреден труд са неприложими.
Следва
да се посочи, че в чл.178, ал.1 и чл.179, ал.1 от ЗМВР законодателят е направил
разлика между понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ в ЗМВР, тъй като и за
двата вида е предвидено допълнително възнаграждение. На държавните служители по
служебно правоотношение в МВР, работещи на смени, се дължи заплащане на
извънреден труд до 70 часа на тримесечие-чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, формиран
като разлика между действително отработените часове по график, в т.ч. нощен
труд без превръщането му в дневен, и нормативно определения брой часове за
тримесечие, като размерът на възнаграждението е определен с разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР /50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение/.
По
делото няма спор по делото, че полаганият от ищецът извънреден труд през
исковия период му е бил заплатен от ответника. По гореизложените съображения
съдът намира предявените искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР са
неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева., определено от съда на
основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Поради отхвърляне на исковете, с оглед
разпоредбата на чл.83, ал.3 от ГПК и дадените в т.23 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК задължителни указания,
дължимата държавна такса за разглеждането на делото и разноските за вещо лице
следва да останат за сметка на бюджета на съда, доколкото ищецът е държавен
служител в МВР и е освободен от заплащането им.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Г.К., ЕГН **********,***,
чрез адвокат В. С. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - С. с адрес град С., , представлявана от С. Г. С., искове за заплащане
на възнаграждение за извънреден труд както следва: за месец октомври – декември
2016 г. в размер на 116.69 лева, за месец януари - март 2017 г. в размер на 151.01
лева, за месец април - юни 2017 г. в размер на 164.74 лева., за месец юли -
септември 2017 г. в размер на 96.10 лева, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковете до окончателното им изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.Г.К.,
ЕГН **********,***, чрез адвокат В. С. да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - С. с адрес град С., , представлявана от С. Г.
С., сумата от 100 лева представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок пред Окръжен съд – С., от обявената съобразно чл.315, ал.2 от ГПК дата 31.08.2020 г.