Р Е Ш Е
Н И Е № 129
Гр.
Сливен, 13.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито
съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на прокурора
Христо Куков
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от
съдия Иглика Жекова КАНД № 107 по описа за 2021 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20212220200057 по описа
на Районен съд Нова Загора за 2021 година и се движи по реда на глава
дванадесета от АПК.
С
Решение № 38/26.03.2021 г. по АНД № 20212220200057/2021 г. на Районен съд Нова
Загора е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 2511792,
издаден от ОД на МВР Сливен, с който на М.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, за
нарушение по чл. 21 ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 (четиристотин)
лева.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател М.М., който го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат твърдения
за материална и процесуална незаконосъобразност
и необоснованост на съдебния акт. Твърди, че няма правилно засечена скорост и
такава след приспадане на сочения толеранс. Електронният фиш не съответствал на
разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП – липсва дата на неговото издаване.
Липсвали и годни доказателства за определени поименно служители от ОД на МВР –
Сливен, които да организират, контролират, извличат, архивират и обработват
информацията от техническото средство, което препятствало съда да прецени
законосъобразността на представения клип. Счита, че следвало по делото да се
съберат доказателства, с които да се установи въведеното ограничение на
скоростта и такива, че монтираната стационарна техническа система е
предварително обозначена в съответствие с изискванията на чл. 165 ал. 2 т. 7 от ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и потвърдения с него електронен
фиш.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. В писмени бележки поддържа жалбата на посочените в същата отменителни основания.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се
представлява. В писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител
оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли, като остави в сила
първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а
първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено
в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд
писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа
страна:
На 13.11.2018 г. в 13.03 часа в гр. Нова Загора, по ул.
„Патриарх Евтимий“, срещу бензиностанция „Лукойл“ в посока гр. Сливен при ограничение
от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д11 и приспаднат толеранс
от 3 км/ч при движение с лек автомобил Опел Корса с рег. № *******било извършено административно нарушение за
скорост, установено и заснето с АТС „SITRAFIC Lynx ERS400“, като водачът на лекия автомобил
управлявал същия със скорост от 82 км/ч. На основание чл. 189 ал.
4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен
фиш сер. К № 2511792 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство в размер на 400,00 (четиристотин)
лева на М.Н.М. (посочен във фиша като собственик, на когото е регистрирано МПС)
за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Към
приобщените по делото писмени доказателства е приложен клип, от който се
установява, че на посочените дата и час, с посочена в конкретика локация,
конкретно техническо средство, ограничение на скоростта за участъка, лек автомобил с рег. № *******е управляван със
скорост от 85 км/ч, при ограничение от 50 км/ч за населеното място, където е
заснето нарушението. Представена е и справка от информационната система на МВР
за собственик на моторното превозно средство, както и Протокол от проверка №
50-С-ИСИ/22.08.2018 г. на БИМ, според чието съдържание техническото средство
отговаря на метрологичните изисквания.
За да
потвърди Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При
постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено на посочената
дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е
всички представени по делото доказателства и всички възражения на
жалбоподателя, в която връзка е направил подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел
законосъобразност на санкционния акт и е потвърдил същия като такъв.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните
съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка,
като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От
доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен
и категоричен начин, че на 13.11.2018 г. в 13.03 часа в гр. Нова Загора, по ул.
„Патриарх Евтимий“, срещу бензиностанция „Лукойл“ в посока гр. Сливен при
ограничение от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д11 и
приспаднат толеранс от 3 км/ч при управление на лек автомобил Опел Корса с рег. № *******настоящият касационен жалбоподател е
извършил административно нарушение за скорост, установено и заснето с АТС
„SITRAFIC Lynx ERS400“, като е управлявал със скорост
от 82 км/ч. Скоростта на движение на процесния автомобил е локализирана в
рамките на населеното място с регламентирано с пътен знак Д11 ограничение на
скоростта от 50 км/ч, което налага извода за допуснато от водача
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл.
21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната законова разпоредба е
императивна и вменява забрана за водачите на превозни средства при управление
на автомобила да превишават строго фиксирани стойности на скоростта в км/ч,
които за населеното място са 50 км/ч. В процесния случай касационният
жалбоподател е управлявал лекия си автомобил със скорост над допустимата за конкретизирания
пътен участък, което е установено по безспорен и категоричен начин от събраните
доказателства, в т.ч. и от приобщения по доказателствата снимков материал.
В касационната
жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на електронния фиш, които не се
споделят от настоящата съдебна инстанция. Необоснован е отменителният
довод, че не е приспаднат толеранс от 3 % при отчитане скоростта на движение на
превозното средство. Видно от представения клип на нарушението, автоматично
измерената скорост на движение на лекия автомобил е 85 км/ч и превишена с 35
км/ч при ограничението от 50 км/ч. Но видно пак от самия клип е, че е посочена
наказуема скорост от 82 км/ч. с приспаднат 3 км/ч толеранс, както е отбелязано
в процесни електронен фиш. Необосновано е и твърдението в касационната жалба за
недоказаност на административното нарушение. От събраните по делото пред
първата съдебна инстанция доказателства се установява по безспорен и
категоричен начин извършеното деяние както от обективна, така и от субективна
страна.
Обжалваното пред
настоящата съдебна инстанция решение е
обосновано и съответно като изводи на всички събрани по делото
доказателства. Мотивите на Районния съд напълно се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което и не е необходимо да бъдат приповтаряни.
Гореизложеното мотивира
настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано.
В атакуваното
решение Районен съд Нова Загора е направил обоснован извод за законосъобразност
на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № 2511792, издаден от ОД на МВР
Сливен, с който на М.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 21
ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182
ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00
(четиристотин) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изхода на
делото, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жаба за
присъждане на разноски в производството във ви на юрисконсултско
възнаграждение. Същите следва да се определят в размер на 100,00 (сто) лева на
основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК и се възложат в тежест на касационния жалбоподател.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 38/26.03.2021 г. на Районен съд Нова Загора, постановено по АНД № 20212220200057/2021
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ОД на МВР – Сливен разноски в размер на 100,00 (сто)
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.