№ 571
гр. София , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503890 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищците Г. М. Г. – малолетна,
представлявана от своята майка и законен представител М. В. Г. и от непълнолетния В. М.
Г., действащ лично и със съгласието на майка си М. В. Г., подадена срещу решението на
Софийския окръжен съд, Търговско отделение, ІІІ състав, постановено на 01.10.2020 г.
по т. дело № 62/2019 г., с което изцяло са отхвърлени исковете на жалбоподателите,
предявени на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди.
Във въззивната жалба се твърди, че необосновано окръжният съд е приел, че не е
установено наличието на трайна и дълбока емоционална и особено близка връзка
между ищците и техния загинал дядо. Излагат се съображения, че са налице
предпоставките за присъждане на обезщетение поради наличие на изключението,
залегнало в ТР № 1/21.06.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2016 г. на
ВКС, ОСГТК.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковите претенции изцяло.
Ответникът по исковете и по въззивните жалби – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез своя
процесуален представител изразява становище, че оплакванията на ищците са
1
неоснователни и решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено. Подробни
съображения излага в отговора на въззивната жалба и допълнително представена
писмена защита.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното: Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото,
подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства. Въззивният съд напълно
възприема мотивите му и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.
Установено е по делото, че на 20.11.2015 г. В. В. Г., пътувайки като пътник на
задната седалка на лек автомобил, е загинал при ПТП. Виновното противоправно
поведение на причинителя на произшествието – Г. П. Г., е установено в
производството по НОХД № 227/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд. С влязла
в сила присъда Г. Г. е признат за виновен в това, че поради нарушение на правилата за
движение по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта на две лица – на
водача на насрещно движещия се автомобил Й. Д. и на пътника в същия автомобил В.
Г..
В първоинстанционното производство е прието за безспорно, че лекият
автомобил „Пежо“, модел 407, с рег. № СО 7914 АС, управляван от виновния водач Г.
Г., към датата на ПТП е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в
ЗК „Лев инс“ АД.
От представените пред първата и въззивната инстанция удостоверения за
родствени връзки се установява, че ищците Г.Г. и В.Г. са внуци на загиналия В. Г. –
деца на М.Г., която е дъщеря на В. Г..
За установяване на неимуществените вреди, които ищците твърдят, че са
претърпели в резултат от внезапната смърт на техния дядо, окръжният съд е допуснал
до разпит свидетелката Г. Г. – баба на ищците и съпруга на починалия В. Г.. Същата е
заявила пред съда, че тя и съпругът й са отгледали децата на дъщеря си в с. Скравена
докато тръгнат на детска градина, защото родителите живеели в Мездра и трябвало да
работят. След като тръгнали на детска градина, всяка събота и неделя децата били при
баба си и дядо си. Дори имало случай, когато В. бил в пети клас, избягал от училище в
Мездра и дошъл с автобуса в Скравена, защото искал да работи с дядо си в гаража, в
който бил автомонтьор. Децата тежко понесли смъртта на дядо си. Дълго време
възрастните не знаели как да им кажат, малката дори не дошла на погребението. И до
ден днешен като си дойдат в Скравена, все повтарят „Бабо, защо дядо не е жив?“ и не
2
могат да свикнат с мисълта, че дядо им го няма.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
В т. 1 от Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г., постановено по т. дело №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък освен
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение обезщетение може да
претендира всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Следователно, за да бъде
уважена претенция за обезщетяване на нематериални вреди, претърпени от внук в
резултат от смъртта на негов дядо, следва да са установени такива обстоятелства, които
да обосновават изключението.
В съобразителната част на цитираното Тълкувателното решение е разяснено, че:
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС – че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В решение № 92 от 17.11.2020 година, постановено по реда на чл.290 от ГПК по
касационно т. дело № 1275/2019 г. от ВКС, ІІ т.о., се приема, че за да се приложи
цитираното изключение, е необходимо да са налице следните предпоставки:
1. Да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и
3
2. Да са претърпени действително такива неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната
връзка.
В същото решение се посочва още, че „за да се приеме, че между изброените
роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски
обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо
към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на
внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/ родителите и
др.)…“
В настоящия случай се установяват обичайните за едно нормално семейство
отношения на обич и привързаност между внуци и техния дядо. Установява се, че
внуците са били привързани към дядо си, особено голямото дете В.. Въпреки че преди
да започнат да посещават детска градина децата са били отглеждани от родителите на
тяхната майка, няма данни бабата и дядото да са заместили родителите им. Внезапната
смърт на В. Г. е необяснима за децата, които отказват да я приемат и страдат за дядо
си. Тяхната скръб е нормална реакция на загубата на обичания им дядо, без да са
налице данни за такива по обем и интензивност неимуществени вреди, които да
обосноват изключението, посочено в цитираното тълкувателно решние.
Не са събрани доказателства, от които може да се направи извод, че мъката от
загубата на дядото да е довела до особено тежки последици за психиката на внуците.
С оглед на горните съображения, въззивният съд намира, че като е отхвърлил
исковете, окръжният съд е постановил едно обосновано и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на въззиваемия ответник
следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция. Същите се претендират в
размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския окръжен съд, Търговско отделение,
4
ІІІ състав, постановено на 01.10.2020 г. по т. дело № 62/2019 г.
ОСЪЖДА М. В. Г. с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен
представител на малолетната Г. М. Г. с ЕГН ********** и В. М. Г. с ЕГН ********** -
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си М. В. Г., да заплатят на ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ********* направените разноски за производството пред
Софийския апелативен съд в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5