№ 102
гр. Пазарджик, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20215200900188 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ обективно съединен с иск по
чл.86 от ЗЗД .
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Б. И. Я.,ЕГН-
**********,с.Ю.,обл.П.,ул.*** против „ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК:
*********,седалище и адрес на управление:гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад,
бул. Г. М. Д. № 1, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. изпълнителни директори ,в която се
твърди,че на 17.10.2020 г.,около 09:50 ч.,на път Ш-3704, на км. 3+200,след разклона на с.Ю.
преди разсадника на с.Б.,обл.П. е настъпило ПТП с участието на МПС марка „Мерцедес",
модел „410Д" с pег.№ *** (многоместен товарен автомобил),собственост на М. Р. К. и
управлявано от него и велосипедиста Б. И. Я..Процесният пътен инцидент е настъпил при
суха пътна настилка и при слънчево време.
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
peг.№1006р-995522.10.2020г.по описа на ОПП на ОД на МВР- гр. Пазарджик. Съгласно него
виновен за настъпването на произшествието е водачът на товарния бус марка
„Мерцедес“,който движейки се с несъобразена скорост с пътните условия, неспазвайки
дистанция и неспазвайки задължението си да бъде внимателен и предпазлив към уязвим
участник в движението, губи контрол на управляваното МПС и блъска в задната част
правомерно движещия се велосипедист.След сблъсъка,ищецът бил изхвърлен в канавката
извън пътя, изпадайки в безсъзнание.
Съгласно споразумение по чл. 381 НПК, одобрено на 26.10.2021г.от съда по НОХД
1575/2021г.по описа на Районен съд-Пазарджик,подсъдимият М. Р. К. е признат за виновен в
1
това, че на 17.10.2020 год., около 09:50 часа,на път Ш-3704 с.Б. за гр.П.,при управление на
МПС - микробус марка „Мерцедес“,модел „410Д“ с ДК №***,е нарушил правилата за
движение, посочени в Закона за движение по пътищата -ЗДвП,а именно чл.42,ал. 2,т.1 („по
време па изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство“),вследствие на което по непредпазлИ.ст е
предизвикал ПТП,в резултат на което е причинил средна телесна повреда на Б. И. Я., роден
на 26.03.1955г, от с. Ю.,обл.П.,изразяваща се в ***,поради което на основание чл.343, ал.1,
б.„б“ във вр. с чл.342. ал.1. във вр. с чл. 42, ал.2,т.1 от ЗДвП. във вр.с чл.57, ал.1 от НК му е
наложено наказание пробация - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година и задължителни срещи е пробационен служител за същия срок.На основание чл. 343г
от НК обвиняемият е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и четири
месеца.
Ищецът бил хоспитализиран за периода от 17.10.2020г.до 22.10.2020г.и подложен на
редица изследвания,контроли,рентгенография.След обстоен преглед, лекарите му поставили
следните окончателни диагнози :
1.***;
2.***;
3.***;
4.***;
5.*** и др.
Ищецът имал ***Поради горепосочените множество травми, бил подложен на
редица интервенции. Констатирана е ***.
***
Поради непрестанните болки ***.Бил на постелен режим.
След изписването на пострадалия от болничното заведение,той продължава
лечението си в домашни условия.Същият не може да обслужва сам санитарно битовите си
нужди.Поради естеството на лечението и проведените интервенции е подложен на строго
наблюдение с рехабилитационни процедури.Ищецът твърди,че в резултат на получените
травматични увреждания,изпитва силни болки.Съгласно лекарските предписания му е
препоръчано да извършва минимални движения и да не се натоварва.Възстановителният
период продължава и в настоящия момент, а се очаква при добро развитие да приключи
след около половин година, като възстановяването на психическото здраве е възможно, но е
за неопределено време.
Поради влошеното си здравословно състояние*** пострадалият е потърсил поредна
спешна медицинска помощ. Видно от Епикриза ИЗ № 15090/24.11.2020 г.,по КП 222.
Отделение по травматология и ортопедия, по описа на „МБАЛ Пазарджик“ АД,е бил
хоспитализиран за пореден път в лечебното заведение за периода oт 24.11.2020г.до
26.11.2020г. Констатирани са ***
2
Лечението продължило близо два месеца след инцидента.Проведена е
рехабилитация.Към момента ищецът продължава да се оплаква от болки в ***.
Твърди се,че получените травми се отразяват изключително зле на психическото му
здраве на ищеца.След инцидента е ***.
Видно oт приложените медицински документи,пътният инцидент е рефлектирал по
изключително болезнен начин физически и психически на пострадалия.Поради
необходимостта oт допълнително последващо лечение,провежданата до момента терапия
*** е продължена за неопределено време.
Ищецът предявил претенция пред застрахователя,по която е образувана щета №
0801-*********-01.С писмо с изх. № 110/08.01.2021 г. по описа на ЗАД „ДаллБог: ЖИ.т и
здраве“ АД са изискани документи, които своевременно са депозирани от ищеца.С писмо
изх. № 1392/17.03.2021 г. застрахователят е определил застрахователно обезщетение по
заведената претенция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева,като същото е било преведено по
посочената банкова сметка.С последващи молби са депозирани документи, удостоверяващи
продължаването на лечението на ищеца и искане за преразглеждане на предложеното
парично обезщетение.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което да осъди „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД да заплати на Б. И. Я. парично
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 17.10.2020 г. в размер на 25 100 лв., предявени като частичен иск от 40 000
лв.,представляващи парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно с
лихва за забава от датата на процесното ПТП до окончателно изплащане на дължимата
сума,както и сторените по делото разноски.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.
В отговора на исковата молба ответната страна оспорва изцяло предявените искове,
както по основание, така и по размер.В случай, че съдът намери исковете за основателни,
моли да бъде намален размера на обезщетението.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по отношение собствеността и ползването на МПС марка „Мерцедес 410 Д”, с per.№*** по
силата на Застрахователна полица № BG/30/119003260191.
Признава,че в развилото се извънсъдебно производство между страните по делото по
която е образувана щета № 0801-000018/2021-01,ответно доброволно е определило и
заплатило по сметка на ищеца част от претендираното от него обезщетение за причинените
му неимуществени вреди,а именно сумата от 5000.00 лева.
Оспорва изключителната вина на водача на МПС марка „Мерцедес 410 Д“ М. Р. К.
като прави възражение за съпричиняване на ПТП от страна на пострадалия Б. И. Я.. Същият
е управлявал процесния велосипед извън населено място,без поставен червен
светлоотразител отзад,бели или жълти светлоотразители на колелата на велосипеда,както и
без да използва светлоотразителна жилетка при управление на процесния велосипед извън
3
населено място.С това си пътно поведение,ищецът сам се е поставил в рискова ситуация да
не бъде забелязан навреме от другите участници в движението пътищата и в частност от
водача К..Твърди също, че ищецът не се движел в най - дясната част на пътното платно,като
с това е допринесъл допълнително за настъпилия вредоносен резултат.
Оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане,даващо основание за ангажиране застрахователната отговорност на ответното
дружество.Оспорва механизма на ПТП. Същият не отговаря на така описания в исковата
молба.Оспорва всички твърдения на ищеца в исковата молба.
Твърди,че ищецът е нарушил разпоредбите на чл.79,ал.1,т.З т.5 и чл.80 от Закона за
движението по пътищата,че ищецът се е движел неправилно на платното за движение,че
ходът и изхода на заболяването е бил с подобрение.
Твърди, че ищецът не е извършвал контролни прегледи ***г , че не е провеждал
рехабилитация и физиолечение за получените телесни увреждания.
Оспорва началната дата,от която се претендира лихва за забава при основателност и
доказаност на главната претенция.Счита,че лихва не следва да се присъжда от датата
настъпилото произшествие.В конкретния случай дружеството е уведомено за пръв път едва
с получаване на доброволната застрахователна претенция от ищеца - на 17.12.2020 г.с вх.№
1462. С писмо, изх.№ 110/08.01.2021г.дружеството е изискало представянето на
допълнителни документи и информация,които са от значение за преценката на
основателността и размера на претенцията. До изтичане на законоустановения тримесечен
срок за окончателното произнасяне от страна на застрахователя изисканите документи не
били представени.С писмо изх.№ 1392/17.03.2021г.ответното дружество уведомило
увреденото лице,че му е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на
5000 лева.Писмата са представени като доказателства от ищеца в исковата молба,Ето защо и
при основателност на главната претенция лихва би могло да се претендира едва от датата на
входиране на исковата молба в съда, респ. датата на изтичане на тримесечния срок -
18.03.2021г.
Формулира доказателствени искания и въпроси към исканата от ищеца съдебно
медицинска експертиза.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва наведените от ответника
възражения в отговора на исковата молба.
Относно възражението за липса на установено протИ.правно поведение на водача на
застрахованото при ответника МПС, както и че не е налице изключителна вина се позовава
на презумпцията по чл. 45 ал. 2 ЗЗД .
Досежно механизма за настъпване на процесното ПТП сочи споразумение по чл.381
НПК, одобрено на 26.10.2021г.от съда по НОХД 1 575/2021г. по описа на Районен съд-
Пазарджик,с което подсъдимият М. Р. К. е признат за виновен в това,че е нарушил
правилата за движение ,а именно чл. 42. ал. 2. т. I от ЗДвП („по време на изпреварването да
осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
4
средство”), вследствие на което по непредпазлИ.ст е предизвикал ПТП, в резултат на което
му е причинил средна телесна повреда .
Твърди ,че по делото липсват доказателства в насока, че ищецът е пътувал е
превишена и несъобразена е пътните условия скорост, както и че се е движил на
необозначено място или на място различно от описаното в исковата молба. Счита , че с
оглед на естеството на удара, високата скорост, с която виновния водач с ударил отзад
ищеца, както и претърпените травми, то ищецът е предприел необходимите действия, за да
предотврати инцидента - управлявал е с бавна скорост в най-дясната част на платното си за
движение.Обстоятелството, че ищецът е бил ударен и избутан в крайпътната канавка
предполага,че същият се е движил в максимално в най-дясната част на пътното
платно.Видно от протокола за оглед и фотоалбума, велосипеда е бил оборудван със
светлоотразителна жилетка,с работещи светлоотразители отзад и на колелата му, както и със
заден и преден фар.
Счита,че размера на предявения иск не е завишен.
В конкретния случай, вследствие на процесното ПТП ищецът твърди,че е получил
множество тежки травматични увреждания,за които са представени писмени доказателства
и е направено искане за допускане на съдебна експертиза .
По отношение на началния момент, от който се дължи лихвата за забава, то с оглед
на регресното право на ответника, счита, че същият отговаря пред увреденото лице от датата
на възникване на застрахователното събитие.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа всички направени
оспорвания на исковата претенция в отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства,анализирани поотделно и в съвкупност,от
фактическа страна се установи следното:
Не се спори по делото,че със споразумение по чл.381 НПК,одобрено на
26.10.2021г.от съда по НОХД 1575/2021г.по описа на Районен съд-Пазарджик-приложено
като доказателство по делото,подсъдимият М. Р. К. е признат за виновен в това, че на
17.10.2020 год., около 09:50 часа,на път Ш-3704 с.Б. за гр.П.,при управление на МПС -
микробус марка „Мерцедес“,модел „410Д“ с ДК №***,е нарушил правилата за движение,
посочени в Закона за движение по пътищата -ЗДвП,а именно чл.42,ал. 2,т.1 („по време па
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство“),вследствие на което по непредпазлИ.ст е
предизвикал ПТП,в резултат на което е причинил средна телесна повреда на Б. И. Я., роден
на 26.03.1955г, от с.Ю.,обл.П.,изразяваща се в ***,поради което на основание чл.343, ал.1, б.
„б“ във вр. с чл.342. ал.1. във вр. с чл. 42, ал.2,т.1 от ЗДвП. във вр.с чл.57, ал.1 от НК му е
наложено наказание пробация - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година и задължителни срещи е пробационен служител за същия срок.На основание чл. 343г
от НК обвиняемият е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и четири
5
месеца.
Данни за механизма на процесното ПТП и за травматичните увреждания, получени от
ищеца,дава заключението на допусната по искане на двете страни комплексна съдебно
техническа и медицинска експрертиза.
От експертното заключение,което съдът и в двете му части ,цени и кредитира като
доказателство по делото ,се установява,че ПТП е възникнало на 17.10.2020г.към 09,50ч.в
светлата част на деня при ясно и сухо време на път с дребнозърнеста и суха асфалтова
настилка на прав пътен участък с видимост около 350 м.извън населено място.Товарният
автомобил се е движел след велосипеда в една посока към гр.Пазарджик като при
изпреварването на велосипеда,товарният автомобил го е закачил с дясното огледало за
обратно виждане,което се установява от щетите по автомобила,описани при огледа на
местопроизшествието.Няма данни велосипеда преди удара да е променял посоката на
движение,което е осъществявано плътно в дясната част на лентата за движение,и по-точно
на разстояние 0,5м.от дясната ограничителна линия на пътното платно.Няма данни за
наличие на други МПС между велосипеда и автомобила.
Експертът е установил,че десния банкет на пътя е неравен,затревен и непригоден за
движение на велосипдисти.Двамата водачи не са употребили алкохол,като ищецът е бил
облечен с черно кожено яке без поставена светлоотразителна жилетка.
Пътният участък е с износена хоризонтална пътна маркировка с прекъсната
разделителна линия като в района няма поставени пътни знаци.
След извършени анализи и замервания предвид мястото,на което участниците в
движението са били ситуирани след ПТП,липсата на спирачни следи и депозираните по
делото и по НОХД №1575/2021г.на ПРС,вещото лице установява,че автомобила се е
движел със скорост от около 70 км./ч.,при което спирачния път е 27,50м.,а опасната зона за
спиране – 54,70м.,което разстояние се изминава за 4,2 секунди.
Вещото лице сочи като причина за произшествието това,че водачът на автомобила не
е възприел движещия се пред него велосипед при условие,че е имал техническа възможност
,неограничена добра видимост и достатъчно време за това.
Водачът на автомобила е имал възможност да предотврати ПТП като извърши
правилно маневрата заобикаляне на преди него движещи се участник в движението на
безопасна динамична странична дистанция от 0,85м.или при липса на възможност да се
осигури такава да намали скоростта с цел постигане и поддържане на безопасна дистанция
или да спре.
В съдебно заседание на 19.10.2022г.вещото лице инж.Ф. поддържа,че при поставена
светлоотразителна жилетка,велосипедиста би бил възприет от по-голяма дистанция дори и в
конкретната пътна обстановка .
От заключението на вещото лице д-р Д. П. се установява,че вследствие на удара
ищеца е получил телесни увреждания изразяващи се в закрито *** *** .
В деня на произшествието ищецът е бил приет в МБАЛ Пазарджик и под венозна
6
анестезия е била извършена оперативна интервенция в продължение на един час за
***.Назначени са три безплатни контролни прегледа в рамките на тридесет дни.На
24.11.2020г.ищецът е постъпил в болницата повторно и престоял там до 26.11.2020г.заради
появили се преди седмица силни болки в ***.След сваляне на гипсовия ръкав е
констатирано ***.От съставения Амбулаторен лист №2080/18.12.2020г.е видно,че болките в
*** са намалели и обема на движения е подобрен.Вещото лице описва амбулаторни листове
от извършени прегледи на ищеца през м.март и м.юли 2021г.заради ***.В съдебно заседание
експертът пояснява,че оплакванията през 2021г.най-вероятно а от ***,документирано в
справката от НЗОК,и не представляват последица от травмата в областта на ***.
Експертът е категоричен,че лечението *** е проведено правилно и възстановяването
на ищеца е пълно и не се очаква за в бъдеще да страда от постоянен болков
синдром.Трудоспособността му е възстановена напълно като е възможно да усеща търпими
и преходни болки при физическо натоварване и при промяна на времето.
При инцидента ищецът е получил ***,представляващо *** ,предизвикващо усещане
за болка,в резултат на удар върху терена след падането.Получил е и *** *** не са
установени усложнения първично и в по-късен момент.
Временната нетрудоспособност на ищеца при описаните травми и при правилно
протичащ оздравителен процес би продължила около 3 месеца досежно фрактурата. ***а.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания като свидетел по
делото е разпитана сестра му Т. Д.а,която установява,че когато отишла да види ищеца в
болницата след инцидента той не ***.***.
Свидетелят Д. Б.в-брат на ищеца,депозира показания в смисъл,че когато сестра му се
обадила и му казала за инцидента с ищеца,той отишъл на мястото,за да прибере
колелото.Като отишъл колелото било на пътя,а отзад на багажника му била закрепена с
ластик щайга,в която имало светлоотразителна жилетка,помпа за колело и други
инструменти.Велосипеда бил със светлоотразители отзад,на педалите и на спиците.Каплата
и рамката били изкривени.Когато видял брат си болницата,***.Ходел в дома му да му
помага след изписването от болницата.Два месеца бил на легло и не можел да се
оправи.Сестра им идвала през ден,а той ходел всеки ден-и сутрин,и на обед,и
вечер.Свидетелят установява,че ищецът преди катастрофата пиел хапчета за
***.Установява,че ищецът не работи в градината си защото ***.
Като свидетели по делото,посочени от ответната страна,са разпитани С. И. Л. и М. Р.
К..
Свидетелят Л. пътувал с автомобила си в обратна посока на посоката на движение на
участниците в процесното ПТП.Разминавайки се с тях,видял,че автомобила бута
велосипедиста в канавката.Спрял и слязъл да помогне.Видял ищеца паднал надясно в
канавката.Не видял велосипедиста преди да види,че автомобила го бута.Пътя бил прав,а
времето –слънчево.Видимостта била затруднена поради ниския изгрев на
слънцето.Колелото било старо.Не знае дали е имало светлоотразителни елементи по него.Не
7
е обърнал внимание с какви дрехи е бил облечен ищеца,нито дали е имал светлоотразителна
жилетка,но заявява,че ако е имал най-вероятно би я забелязал.
Свидетелят Рамадан К. в показанията си установява,че управлявал буса,участник в
процесния инцидент,движейки се в от с.Б. в посока към гр.Пазарджик.Слънцето му светело
в очите.Видял срещу себе си идващ камион и за да го избегне се отклонил надясно ,без да
види ищеца и тогава го закачил с огледалото.Не го видял на пътя,видял го след като го
ударил.Камиона,с който се разминал не е спирал.След разминаването с него бутнал
велосипедиста.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането,съгласно която увреденото лице,спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност",при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ,е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя.Наред с това,следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител–застрахован,спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди ,а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от
протИ.правно поведение, наличие на причинна връзка между последното и причинената
вреда.
Няма спор,че наказателната отговорност на водача на лекия автомобил е ангажирана
в наказателно производство,приключило със споразумение.Съгласно чл. 300 ГПК вр.чл.383,
ал. 1 НПК споразумението пред наказателния съд, имащо последици на влязла в сила
присъда,е задължително за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от
деянието,относно това дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността
на дееца.С оглед казаното и при наличието на споразумение в наказателния процес следва
да се приеме за установено, че водачът при нарушение на чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП ,посочени в
одобреното споразумение, е обективирал виновно и протИ.правно поведение,с което е
причинил на ищеца средна телесна повреда.Наказателната отговорност на водача е
ангажирана за извършено престъпление,в чийто фактически състав е включена и причинната
връзка между нарушаването на правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат –
средна телесна повреда на друго лице.Причинната връзка е установена и от заключението
на в.л.д-р Д. П..Поради казаното може да се приеме, че в хода на настоящия процес е
доказана причинно-следствената връзка между протИ.правното поведението на водача и
описаните в споразумението травми.
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания от причинените му телесни увреждания- в закрито *** /***/,***.
8
При това положение съдът приема,че извършването на деянието, неговата
протИ.правност и виновността на дееца,са установени по категоричен начин.Налице е
причинна връзка между протИ.правното поведение и причинените вреди.Установен е и
специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.с чл.343,ал.1 от КЗ
безвиновна отговорност на застрахователя,обусловена от наличието на валидно
застрахователно правоотношение,породено от договор за застраховка на автомобил
„Мерцедес”, модел 410Д” с ДК № *** „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключена с ответното дружество, с полица № BG/30/119003260191.
Спорно в настоящото производство е размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди и основанията за намаляването му поради
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието
и размера на деликтното обезщетение,дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.
45 от ЗЗД, в хипотезата на упражнено по реда на чл.432, ал.1 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедлИ.ст.СправедлИ.то обезщетяване по смисъла
на чл.52 от ЗЗД,както това изрично е прието още в ППВС №4/1968г.,означава да бъде
определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,понесени от
конкретното увредено лице,но и на всички онези неудобствата,емоционални,физически и
психически сътресения,които съпътстват същите.В този смисъл размерът на обезщетението
за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на
редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна.С оглед спецификата на
отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на
увреждането,последиците,възрастта на увредения,общественото му положение.При
определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията на личността на този,
който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и
писмени доказателства – медицинска документация и преди всичко констатациите,
съдържащи се в приетото като доказателство по делото заключение от съдебно-медицинска
експертиза, която, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, съдът кредитира
изцяло.
Съгласно заключението на вещото лице ищецът е търпял болки и страдания с най-
интензивен характер по време ,когато са били получени телесните увреждания,при
оказването на първа помощ и медицинската обработка при приемането в СО.Имало е
усещане за болка около инвазивните мероприятия,през първите дни след операцията и при
оперативното отстраняване на фиксиращата игла.Болките са редуцирани постепенно под
въздействието на изписаната и проведена помощна медикаментозна и обезболяваща
терапия.В домашни условия ищецът е продължил да търпи болки и това е наложило прием
на ***,за закупуването на които има приложени рецептурни бланки и касови
бонове.Възстановителният процес относно *** е продължил около 3 месеца след
9
травмата,през което време ищецът е претърпял операция в деня на травмата и втора такава
след 40 дни за изваждане на поставената фиксираща костта игла.Провеждани са
физиотерапевтични процедури,които са повлияли добре възстановяването на крайника
,което се установява и от представения амбулаторен лист №2080/18.12.2020г.,издаден от д-
р И.-намалена болка в ***,подобрено обем на движенията.Към настоящия момент ищецът е
напълно възстановен.Останалите травматични увреждания са отзвучали след около 2-3
седмици без каквито и да било усложнения,което се установява от заключението на вещото
лице на база представената медицинска документация и извършения личен преглед на
ищеца.
Безспорно е установено,че ищецът е търпял е неудобства от битов характер,тъй като
не е можел да става и да се обслужва сам.Наложило се е да разчита на помощта на сестра
си и брат си .Съдът не кредитира показанията на последните разпитани като свидетели по
делото в пълен обем,като отчита както тяхната близка родствена връзка с ищеца и в тази
връзка заинтересоваността им от изхода на делото в благоприятна за него
насока,протИ.речията на показанията им със събраните по делото други
доказателства,протИ.речията в показанията на самите свидетели и не на последно място
вътрешните протИ.речия в част от показанията на свидетелката Т. Д.а.Съдът не кредитира
показанията на св.Д.а,че ищецът е бил шест месеца на легло и тя се е грижела ежедневно за
него при положение,че вещото лице установява,че възстановителния период е продължил
около 3 месеца е довел до пълно възстановяване на *** на ищеца,а останалите травматични
увреждания са отзвучали далеч по-рано и без усложнения.Освен това св.Б.в установява,че
св.Д.а е идвала през ден,а не ежедневно и че ищецът бил на легло два месеца,а не шест
,както самата тя заявява.Св.Д.а дава вътрешно протИ.речиви показания за възстановяването
на ищеца ,за което може да се съди по полаганата от него работа в зеленчуковата градина в
двора му.Първоначално тя твърди,че той се грижи за градината ,а тя му помага,след което
поддържа обратното,че тя се грижи основно ,а той помага,тъй като ***
Съдът приема за установено,че освен физическите болки и битови неудобства,ищецът
е претърпял и негативни психически преживявания вследствие на процесния пътен
инцидент-***
При определяне на размера на обезщетението съдът отчита и факта,че към момента
ищца е напълно здрав и възстановен като вещото лице поддържа,че не се очаква да страда
от болков синдром в бъдеще,освен при промяна на климата,но нито в исковата молба са
изложени такива твърдения,нито свидетелят установява такива обстоятелства.Не се
установи изложеното в исковата молба,че възстановителният период продължава и се
очаква да продължи още половин година,а възстановяването на психическото му здраве е
възможно,но след неопределено време.Вещото лице д-р П. установява,че проблемите в *** и
по-точно ***,за които ищецът съобщава към настоящия момент са по-скоро от *** и нямат
връзка с травмата - от амбулаторните листове от м.март и м.юли 2021г.се установяват
оплаквания от ***.Данни за психически проблеми у ищеца в следствие на ПТП по делото
няма.
10
Съобразявайки горните факти и обстоятелства,възрастта на ищеца – на 65 години
към момента на инцидента и отражението на същия върху физическото му здраве и бита
,съдът счита,че следва да присъди обезщетение в негова полза в размер на 20000,00лв.
По делото не се спори,че ответникът е заплатил на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 5000,00лв.При това положение съдът счита,че ответникът следва
да бъде осъден да заплати разликата от 15000,00лв.до дължимото обезщетение общо в
размер на 20000,00лв.
Над този размер до претендирания от 30000,00лв.,след увеличението по реда на
чл.214 ал.1 от ГПК,допуснато с протоколно определение на съда от 19.10.2022г.,иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди ,предявен като частичен от иск в
размер на 40000,00лв.,или за разликата от 15000,00лв.,следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът намира възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца,намиращо правното си основание в разпоредбата на чл.51 ал.1
от ЗЗД,за неоснователно.Безспорно е,че ищецът се е движил по път извън населено място
без поставена светлоотразителна жилетка.Това обстоятелство съдът приема за установено
предвид протИ.речията между показанията на св.Д.а и св.Б.в.Първата твърди,че ищецът
винаги слагал жилетката като управлявал велосипеда,а в конкретния случая когато отишла в
болницата да го види след инцидента той бил още с жилетката. В тази част показанията й са
в пълно протИ.речие с тези на св.Б.в,който установява,че когато отищъл да прибере
колелото на брат си видял в щайгата ,закрепена върху багажника с ластик,
свметлоотразителната жилетка.Съдът кредитира показанията именно на този свидетел,тъй
като същите кореспондират с показанията на св.Л.,който е безпристрастен и пряк очевидец
на инцидента и на ищеца непосредствено след него.Св.Л. заявява,че ако е имало жилетка на
тялото на ищеца,то той най-вероятно е щял да я забележи.Същият не установява да е
забелязал такава. При това положение съдът приема,че при движението си ищецът е
нарушил правилата за движение-чл.80 т.1 предл.1 от ЗДвП.По делото не са събрани
доказателства дали велосипедът е бил изправен, съответно да е бил с поставени
сигнализиращи елементи според изискванията на чл.79 Здв.П. ,като съдът не дава вяра на
показанията на св.Д.а в тази им част поради явната им заинтересованост в полза на ищеца и
поради това,че същите не са подкрепени с други събрани по делото доказателства,напротив-
св.Л. установява,че колелото е било старо и не съобщава за поставени по него
светлоотразителни елементи.Дори и да е било протИ.правна поведението на ищеца по
смисъла на чл.79 от ЗДвП,вредом с приетото за установено нарушение на разпоредбата на
чл.80 т.1 предл.1 от същия закон,съдът приема,че тези обстоятелства не се намират в
причинно-следствена връзка и не са допринесли за настъпване на произшествието.
Съгласно чл.51 ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може
да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Следователно граматическото и логическо тълкуване на цитираната норма дават основание
да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
11
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното
от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен
резултат.Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.Доколкото в
конкретния случай в заключението на вещото лице инж.Ф.,прието по делото е ясно
констатирано, че водачът на товарния автомобил е имал видимост от 350 метра при
ясно,сухо време и прав хоризонтален пътен участък и е могъл да предотврати удара с
велосипедиста като го заобиколи при предприетата маневра изпреварване на безопасна
странична динамична дистанция или намали скоростта да спре при невъзможност,но не е
сторил това поради невъзприемане на опасността , то въпреки, че поведението на
пострадалия е в нарушение с изискванията на цитираните разпоредби на ЗДвП,не е налице
елемент от фактическия състав на съпричиняването: обективна причинно–следствена връзка
между протИ.правното поведение и настъпилите увреждания.При ясно ,слънчево и сухо
време и при видимост от около 350 м.,водачът е имал възможност да забележи
велосипедиста без значение дали същият е бил със светлоотразителна жилетка или не и без
значение от изправността на велосипеда с оглед налични върху него светлоотразителни
елементи.Същите,както и жилетката биха улеснили възприемането на обекта в тъмно време
и при ограничена видимост,каквито условия в случая не са били налице.Нещо повече,от
показанията на самия водач се установява,че по това време слънцето е светело силно в очите
му,което се потвърждава и от показанията на св.Л..При това положение светлоотразителната
жилетка не би подобрила видимостта към велосипедиста.Същата обаче е следвало да бъде
отчетена и съобразена от водача,който да управлява с по-ниска скорост и повишено
внимание към останалите участници в движението.
Възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
Предвид уважаване на иска за неимуществени вреди, основателен се явява и
акцесорния иск за мораторна лихва като съобразно възраженията на ответника, съдът дължи
преценка за началния момент.В чл.497 КЗ е предвидено,че застрахователят дължи законна
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок,считано от по-ранната от двете дати: изтичане на срока от 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или изтичането на 3-месечния срок
по чл.496 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл.106, ал.3 КЗ. Съдът възприема изцяло мотивите на решение №167 от 30.01.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК, съгласно които по реда на чл.106, ал.3 КЗ
застрахователят може да изисква само онези доказателства за обстоятелства, относими към
основанието и размера на претенцията, за които е налице обективна възможност за
представяне от увреденото лице. В случая е налице подадена застрахователна претенция от
ищеца, чиято дата не се оспорва, на 17.12.2020г.В молбата е посочена банкова сметка и се
12
нея е представен констативен протокол за ПТП,епикриза-2 бр.,съдебно медицинско
удостоверение и рецептурни бланки и касови бележки за проводено лечение.Съобразно
чл.496, ал.3 КЗ, застрахователят не може да откаже да изплати обезщетение, когато към
претенцията е приложен протокол от ПТП, какъвто е и настоящият случай. Факт е,че до
предявяване на иска през м.декември 2021г. застрахователят е предложил изплатил
обезщетение в размер на 5000,00лв.,с който размер ищецът не е съгласен.С писмо
изпратено от ищеца и получено от ответника на 19.12.2020г.е изпратено влязлото в сила
наказателно постановление издадено против водача на товарния автомобил.С писмо от
08.01.2021г.от ответната страна е изискала копие от цялата първична медицинска
докуметнтация за лечението на ищеца и копие от всички документи по образуваното против
деликвента административно наказателно производство.
В случая не са представени доказателства от ответника за изискване на
допълнителни документи към претенциите съгласно чл.106, ал.3 КЗ,които не са били
представени от ищеца с цитираните по-горе две писма и същите да са във връзка с
определяне на размера на обезщетението.От друга страна наказателното производство е
приключило много след изтичане на пределния срок за произнасяне от застрахователя
претенцията съгласно чл.496 КЗ. Поради това съдът намира, че при определяне на началния
срок на изискуемост на мораторна лихва приложение намира първото предложение на
чл.497, т.1 от КЗ, а именно 15 дневен срок от представянето на всички доказателства на
19.12.2020г.,или от 04.01.2021г.
С оглед изхода на делото в полза на адв.Д. Т. следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие на ищеца при
условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за Адвокатурата в размер на 980,00лв.,определено по
реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Ответникът претендира заплащане на деловодни разноски,сторени по делото в
размер на 650,00лв.и посочени в представен списък по чл.80 от ГПК.Ответната страна има
право на разноски в размер на 325,00лв.,определени съразмерно отхвърлената част от иска
при условията на чл.78 ал.3 от ГПК, които ищеца следва да бъде осъден да заплати.
Ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ по делото в размер на 600,00лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД,ЕИК *********,седалище и адрес
на управление:гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.“Г. М. Д.“ № 1,
представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. изпълнителни директори на основание чл.432 ал.1 от
КЗ във връзка с чл.52 от ЗЗД да заплати в полза на Б. И. Я.,ЕГН-
13
**********,с.Ю.,обл.П.,ул.*** сумата от 15000,00 лева,представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,вследствие
телесни увреждания, причинени му от М. Р. К. като водач на микробус марка
„Мерцедес”, модел „410Д” с peг.№***,с валидно сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/30/119003260191, при ПТП от
17.10.2020г.,ведно със законната лихва за забава,считано от 04.01.2021 г.до окончателното
изплащане на обезщетението,като за разликата над 15000,00лв.до претендирания размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 30000,00лв.,или за 15000,00лв.ОТХВЪРЛЯ
иска,предявен като частичен от иск в размер на 40000,00лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК: ********* на основание
чл.38 ал. 2 от Закона за Адвокатурата да заплати на адв.Д. С. Т. ,член на САК,личен номер
********** адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на
ищеца в размер на 980,00лв.
ОСЪЖДА „ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК: ********* да заплати ДТ по
делото в размер на 600,00лв.
ОСЪЖДА на ответника „ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК: *********
деловодни разноски в размер на 325,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
14