Решение по дело №90/2018 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2018 г. (в сила от 12 ноември 2018 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20184310200090
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                     гр.Ловеч, 25.06.2018 год.                       

          

                               В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 90 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

          Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

С наказателно постановление № 1742 от 01.11.2017 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, е наложено на И.Н.С. ***, административни наказания на основание чл.266, ал.1, предл.4-то, във връзка с чл.213, ал.1, предл.3-то, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 200 лева, на основание чл.266, ал.1, предл.4-то, във връзка с чл.213, ал.1, предл.3-то, т.2 от ЗГ – глоба в размер на 200 лева, а на основание чл.275, ал.2 от ЗГ е определено да заплати паричната стойност на липсващите вещи – предмет на нарушението : 3 пр.м3 дърва за огрев от цер и благун, в размер на 75,57 лева, за нарушения на чл.213, ал.1, предл.3-то, т.1 и т.2 от Закона за горите.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят И.С., който чрез синът си – Б.С., го е обжалвал, като незаконосъобразно. В жалбата са изложени доводи за нарушения на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителната. Изтъква, че превозен билет се изисква когато дървесината за първи път се транспортира от временен склад, а в случая превозваната дървесина е била транспортирана първо до с.Б., община Т., а от там до с.К.. Изтъква, че законът не предвижда задължение при всяко транспортиране на дървесината да се издава транспортен билет. Счита извода, че дървесината не била маркирана с КГМ за неправилен и че маркирацията е била отбелязана в протокола за оглед. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно издадено.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят И.С. се явява лично. Пледира за отмяна на наказателното постановление, като сочи, че от снимковия материал е видно, че дървесината е била маркирана. По отношение на превозния билет поддържа развитото с жалбата становище за това, че такъв се издава само при превоз от временен склад и че при последващо транспортиране не е необходим. Счита, че не е нарушил закона.

Въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител. В първото по делото заседание са били представлявани от юрисконсулт Т., която оспорва жалбата, като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.  

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите М.А.С., Н.К.Л. и Ц.К.П., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

На 24.09.2017 г. свидетелят Ц.П. – полицейски инспектор при РУ на МВР Т. изпълнявал служебните си задължения в с.К., община Т.. Около 18:20 часа на ул.”К.” до и в двора на дом № 16 видял бус марка „Ф.Е.” с рег.№ ***. Бусът бил управляван от И.Н.С. ***, а жената, която живеела в дома – М.Х.М.му казала, че закъсала за дърва и след уговорка със С. той й докарал. Свидетелят П. подал сигнал в РДГ. На другия ден – 25.09.2017 г. на адреса в с.К. пристигнали свидетелите М.С. и Н.Л. ***. В двора на дом № 16 на ул.”К.” намерили разтоварени 3 куб.м нарязани дърва за огрев от вида цер и благун. Собственичката на дома Маргарита Младенова написала обяснения /л.16г/ и им казала, че дървата й ги докарал И.С.. Свидетелите огледали дървесината, но никъде не открили същата да е била маркирана с КГМ. Собственичката на дома не могла да им представи и превозен билет за дървесината.

На 27.09.2017 г. свидетелят Н.Л. съставил на жалбоподателя С., в негово присъствие АУАН № 1742 от 28.09.2017 г. (серия БООА 2015 № 000804), за това, че в 18:20 часа на 24.09.2017 г., в с.К., община Т., област Ловеч, ул.„К.” № 16, транспортирал с товарен автомобил марка „Ф.Е.” с рег.№ ***, 3 пространствени куб.метра дърва за огрев (нацепени и нарязани) от цер и благун, без необходимите документи (превозен билет) и без да са маркирани с контролна горска марка. Актосъставителят приел, че с действията си С. нарушил разпоредбата на чл.213, т.2 от Закона за горите. Като свидетели по установяване на нарушението се подписали М.С. и Ц.П.. Жалбоподателят С. подписал акта, като вписал, че написаното в акта не отговаря точно на фактите по случая и не е съгласен с него. Получил препис от него.

Съставеният срещу жалбоподателя АУАН бил изпратен с писмо изх.№ І-2-8436/29.09.2017 г. на РП Т. /л.16 от нахд № 447/2017 г. на РС Т./. Видно от постановление на прокурор при РП Т. от 04.10.2017 г. /л.14 от нахд № 447/2017 г. на РС Т./, било отказано да бъде образувано досъдебно производство, поради незначителността на обществената опасност на извършеното деяние.

Въз основа на така съставения АУАН, на 01.11.2017 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 1742, като наказващият орган изцяло възприел описаните в акта обстоятелства при извършване на нарушенията, като приел, че са две и ги квалифицирал по чл.213, ал.1, предл.3-то, т.1 и т.2 от ЗГ. За всяко от двете жалбоподателят И.Н.С. бил санкциониран с глоби в размер на по 200 лева по чл.266, ал.1, предл.4-то от ЗГ, както и било определено да заплати сумата 75,57 лева, представляваща паричната стойност на липсващите вещи предмет на нарушението, а именно : 3 пр.м3 дърва за огрев от цер и благун.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна се установи следното :

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок. Подадена е също така и от легитимирано лице, съгласно разпоредбата на чл.91, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, тъй като Б.С. е син на жалбоподателя И.С., видно от удостоверение за раждане № 112315 от 04.08.1994 г. /л.9 от нахд № 447/2017 г. на РС Т./ и е бил надлежно упълномощен – л.8 от нахд № 447/2017 г. на РС Т..

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.

АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.

Безспорно, от гореизложената фактическа обстановка се установява, че жалбоподателят С. е транспортирал дървесина в деня на нарушението, която не е била маркирана с контролна горска марка (КГМ), както и не е била придружена с превозен билет. Тези обстоятелства се потвърждават категорично от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Същите са последователни, непротиворечиви и логично свързани. Неоснователни в тази връзка са доводите на жалбоподателя, че дървесината е била маркирана. И тримата разпитани по делото свидетели са категорични, че КГМ не е била установена на никое от нарязаните дървета. Показанията им изцяло кореспондират с представения от РУ на МВР Т. снимков материал на дървесината. При внимателния преглед на същия /л.23/ съдът също не установи да е имало поставена КГМ.

Неоснователни и ненамиращи опора в закона са и аргументите на жалбоподателя, че превозен билет се изисква само когато дървесината се транспортира за първи път от временен склад до определен адрес и че при последващо транспортиране такъв не се изисква. Разпоредбата на чл.213, ал.1, предл.3-то, т.2 от ЗГ е пределно категорична и ясна – забранява се транспортирането на дървесина, която не е придружена с превозен билет, т.е. такъв се изисква при всяко транспортиране на дървесината, независимо от началния и краен пункт. Подобно разширително и фриволно тълкуване на императивна законова разпоредба е недопустимо и по никакъв начин не може да бъде кредитирано.

Поради тези съображения настоящия съдебен състав намира атакуваното наказателно постановление за законосъобразно издадено в частите по пункт І, т.1 и т.2. Правилно и законосъобразно и за двете нарушения е наложена глоба в размер на по 200 лева за всяко, които са към минималния на предвидения в нормата на чл.266, ал.1 от ЗГ, тъй като максималния предвиден е в размер на 3 000 лева. Не може да се обсъжда възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като транспортираната без превозен билет и немаркирана дървесина явно е била незаконно отсечена и това безспорно е утежняващо вината обстоятелство. Утежняващо отговорността обстоятелство са и предишните нарушения по ЗГ, видно от справката на л.16в от делото, което явно е мотивирало наказващият орган да наложи глоби в по-висок размер от предвидения минимален от 50 лева. Ето защо, съдът не намира основание за намаляване размера на наложените на жалбоподателя глоби.

Съдът намира, че незаконосъобразно с наказателното постановление е било определено жалбоподателят да заплати сумата от 75,57 лева, представляваща паричната стойност на вещите предмет на нарушението - 3 пр.м3 дърва за огрев от цер и благун. За да бъде разпоредено нарушителят да заплати паричната им равностойност е необходимо вещите предмет на нарушението да липсват. В случая същите са били намерени в двора на Маргарита Младенова от с.К. и с разписка за отговорно пазене № 002629 от 25.09.2017 г. /л.16д/ са й били оставени 3-те пр.куб.метра дървесина от цел и благун, т.е. те не са липсвали, за да бъде присъждана паричната им равностойност. Нямало е пречки наказващият орган да ги отнеме в полза на държавата на основание чл.273, ал.1 от ЗГ. Ето защо, по пункт ІІ, т.1, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено в тази му част.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                   Р   Е   Ш   И   :

    

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1742 от 01.11.2017 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите – гр.Ловеч, в частите по пункт І, т.1 и т.2, с които на И.Н.С. ***, ЕГН : **********, са наложени административни наказания на основание чл.266, ал.1, предл.4-то, във връзка с чл.213, ал.1, предл.3-то, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 200 лева и на основание чл.266, ал.1, предл.4-то, във връзка с чл.213, ал.1, предл.3-то, т.2 от ЗГ – глоба в размер на 200 лева, за нарушения на чл.213, ал.1, предл.3-то, т.1 и т.2 от Закона за горите, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1742 от 01.11.2017 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите – гр.Ловеч, в частта по пункт ІІ, т.1, с която на И.Н.С. ***, с горните данни, на основание чл.275, ал.2 от ЗГ е определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението : 3 пр.м3 дърва за огрев от цер и благун, в размер на 75,57 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

                                                 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :