№ 86
гр. Шумен, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630202436 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по чл.58д и следващите от ЗАНН.
В жалбата си до съда, Д. Й. С., с ЕГН **********, с адрес: ************** чрез
адвокат К.И.А. от АК Хасково, твърди, че с Наказателно постановление №
BG04042022/5800/Р8-615 от 30.09.2022г., издадено от директор на Национално ТОЛ
управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр. София му е наложена
глоба на основание чл.179, ал.3а от ЗДв.П. В жалбата се твърди, че наказателното
постановление противоречи на императивните материалноправни разпоредби и е налице
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и целта на закона,
като са изложени пространни доводи за това /30 страници/. Моли съда да отмени изцяло
наказателното постановление и присъждане на направените разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице.
Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят
редовно призован не се явява лично и не изпраща упълномощен процесуален представител.
В деловодството на ШРС е постъпила писмена молба от процесуалния представител на
жалбоподателя, с която изцяло поддържа жалбата и излага подробните си доводи по
същество, придружена със списък на разноските. Въззиваемата страна, редовно призована,
изпраща упълномощен представител в първото съдебно заседание. В деловодството на ШРС
са постъпили подробни писмени бележки от процесуалния представител на
административно наказващия орган, с които моли съда да остави без уважение жалбата и
присждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 04.04.2022г. в 00:23 часа при излизане от Република България, на граничен
контролно-пропускателен пункт Русе - Дунав мост пристигнало пътно превозно средство с
per. № CВ66 87СТ - влекач, марка и модел СКАНИЯ Р450 с обща техническа допустима
максимална маса на пътния състав - над 3,5 тона /над12 тона/, оси …, управлявано от
жалбоподателя Д. Й. С..
При извършена проверка от страна контролните органи било установено, че на
14.03.2022г. в 10:07:05 часа горепосоченото пътно превозно средство с рег. № СВ66 87СТ
попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата /ЗП/. Цитираното превозно средство било засечено на
14.03.2022г., в 10:07 часа, по път А - 2, км 340 + 293, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.11,
т.2 от Закона за пътищата.
За това административно нарушение бил генериран доказателствен запис /доклад/ от
електронната система но чл.167а, ал.3 от ЗДв.П с номер на нарушението
DAF59F2197691AEDE053011F160A0353, който заедно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение но
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство /контролно устройство с идентификатор № 10062/ - част от
системата.
Предвид така констатираните обстоятелства на 04.04.2022г., А. А. М. – старши
инспектор в отдел ПТТР Териториална дирекция „ТД Митница Русе съставила срещу Д. Й.
С., акт за установяване на административно нарушение № BG04042022/5800/Р8-615.
Актосъставителят вписал, че с горното деяние е нарушен чл.179, ал.3а от ЗДв.П. Актът бил
връчен на жалбоподателя С. и подписан от него със следното възражение: „доброволно
избрах акт с максимална такса“. В законоустановения срок възражения не са представени.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-
наказателната преписка директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София издал НП № BG04042022/5800/Р8-615 от 30.09.2022г., с което на
основание чл.179, ал.3а от ЗДв.П на Д. Й. С., с ЕГН ********** от ************** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/
лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от
НПК, писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Материалната компетентност на директор НТУ към АПИ да издава НП за
нарушения по ЗДв.П, се доказва от приетата по делото Заповед № РД-11-167/08.02.2021г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-760/19.08.2022г., видно от
2
която Г.А.Т. е оправомощен да издава НП по ЗДв.П, т. е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл.189е, ал.12 от
ЗДв.П – Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен
акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността от Г.А.Т. се установява от приложената
Заповед № ЧР-СП-662/11.08.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ.
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗДв.П,
също се доказа, тъй като А. А. М.. е длъжностно лице от Агенция "Митници". Материалната
компетентност на актосъставителя и на АНО не се оспорва от страните. В случая по
отношение компетентността на актосъставителя е приложена Заповед № 3АМ-1434/32-
263874/08.08.2022г. на Директора на Агенция "Митници“.
В чл.179, ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция за водачите, които управляват ППС
от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗДв.П за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна
карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че на жалбоподателя Д. С. е
била извършена проверка на 04.04.2022г. в 00,23 часа в направление излизане от
територията на Република България на ГКПП Русе и се установило, че пътно превозно
средство с рег. № СВ66 87СТ, което попада в категорията на пътно превозно средство, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, е
засечено на 14.03.2022г. в 10,07 ч. по път А – 2, км. 340 + 293, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса,
съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Абсолютно никъде в АУАН и НП не е
посочено, че към 14.03.2022г. процесното ППС е било управлявано именно от
жалбоподателя Д. С. и че същия е имал качеството водач, което се явява и непълно
описание на нарушението, предвид това, че е санкциониран на основание чл.179, ал.3а от
ЗДв.П.
Абсолютно никъде в АУАН и в НП не е посочено и конкретното нарушение за
което е санкциониран жалбоподателя. С разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДв.П е въведено в
задължение на водачите на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, и заплащане на дължимата такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДв.П не е вменена като нарушена от жалбоподателя Д. С.,
нито в АУАН, нито в атакуваното НП. Описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано
с надлежната материалноправна разпоредба, която да съответства на вменените на
жалбоподателя, факти. Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните
правила и обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и основание
3
за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти, които
наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на състав на
нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно единство с конкретна
разпоредба на закона.
Съгласно чл.53 ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление, с
което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по
несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е
извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството,
за прилагането на чл.28 или не е сключено споразумение с нарушителя.Изпълнението на
задълженията за изясняване самоличността на нарушителя следва да бъде изпълнено в хода
на административно наказателното производството, което в конкретния случай не е
сторено. Административно-наказващия орган е следвало да конкретизира извършеното
нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина, така щото да очертае по ясен
начин рамките на обвинението за съответното нарушение и формата му на вина, както и
лицето срещу което го повдига.
Посочената неяснота, противоречие между фактическите и правни констатации на
актосъставителя и на наказващия орган води до грубо нарушаване на правото на защита на
санкционираното лице, което е затруднено да разбере по несъмнен начин за какво точно
нарушение му е наложено наказание.
В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП
няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за
доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на
защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез
събиране на допълнителни доказателства. Изискванията за реквизити на АУАН и НП са
императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от
доказателствата по делото.
При този изход на спора, на основание чл.63д ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 720 лева /с ДДС/ адвокатски
хонорар за процесуално представителство в производството. Въззиваемата страна е
направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази
връзка следва да се отбележи, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на
делото следва да се присъди минималния размер съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В случая уговореният и заплатен размер от 720 лева надвишава минималните
размери, предвидени в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство,
при материален интерес от 1 800 лева, поради което следва да се присъди в полза на
жалбоподателя сумата от 576 лева /с ДДС/, като до пълния претендиран размер от 720 лева
искането следва да се остави без уважение.
4
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
В случая съгласно чл.2 от Правилника за структурата, дейността и организацията
на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" Агенцията е юридическо лице на бюджетна
издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на регионалното
развитие и благоустройството със следните специализирани звена - Областни пътни
управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. По изложените
съображения разноските следва да се възложат именно върху АПИ, доколкото въззиваемата
страна - Национално тол управление е звено в организационната й структура, като в същото
време не е самостоятелно юридическо лице.
По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление BG04042022/5800/Р8-615 от 30.09.2022г.,
издадено от директор на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ гр. София, с което на Д. Й. С., с ЕГН ********** от
************** на основание чл.179, ал.3а от ЗДв.П е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на третото лице
по Анекс към Договор за правна помощ от 03.11.2022г. – „Д. – 63“ ЕООД, ЕИК *********
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 576 /петстотин седемдесет и
шест/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5