Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 110 01.07.2013г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в
публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и тринадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар А.А. и с участието
на
прокурора Петко Г. като
разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 467 по описа за 2012г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по искова
молба подадена от Н.Н.А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор” в Затвора –
Стара Загора, уточнена с допълнителна искова молба от назначения за процесуален
представител на ищеца адвокат – адв. Н.Т. ***, с
която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София. Претендира се присъждане на обезщетение
в размер на 500лв., за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни действия на служител от администрацията на Затвора Стара
Загора, изразяващи се неправомерна употреба на физическа сила спрямо лишения от
свобода. Ищецът твърди, че на 24.03.2012г. около 14.00 – 14.30ч., в І – Б салон
на Затвора – Стара Загора, е започнал да удря по вратата на килията, защото искал
да си купи нещо от лавката, а магазинерът закъснявал. Дошъл дежурният
надзирател – полицай Петко Вълев и го попитал защо чука по вратата на килията.
Н. А. му обяснил, че иска да дойде лавкаджията, а надзирателят бил влязъл в
килията и започнал без причина да му нанася удари по тялото – да го блъска, да
го бие с юмруци и да го рита. Ищецът започнал да вика от болка, дошъл още един
полицай, а след това и магазинерът. Твърди, че вследствие на упражнената спрямо
него физическа сила и побой от служителя на Затвора – Стара Загора, е получил
наранявания по тялото, които са му причинили не само физически болки и
страдания, но нанесената му травма се е отразила неблагоприятно и върху
психическото му състояние, довело до последващо ново
лечение в психиатричната болница в Ловеч. Поддържа, че вследствие на
незаконосъобразните действия на служител от администрацията на Затвора – Стара
Загора и нанесения му побой, са му причинени неимуществени вреди. Претърпените
вреди, обезщетение за които ищецът претендира, се изразяват във физически и
психически болки и емоционално страдание.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в
съдебно заседание и в представените писмен отговор и становище, оспорва предявения
иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства е безспорно установено, че не са налице кумулативно изискуемите
се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за
ангажиране отговорността на държавата за причинени на Н.А. вреди в резултат на
незаконосъобразна административна дейност, за което излага подробни
съображения. Обосновава, че използваната по отношение на лишения от свобода
физическа сила е била основателна и правомерна и изцяло съобразена с
нормативните изисквания по чл.112 – чл.117 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ от гл.т. наличието на
предпоставките за нейното прилагане и условията за упражняване й.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и
недоказаност на предявения иск. С подробно изложение съображения обосновава, че
събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват наличието на
факти и обстоятелства, съставляващи материалноправно основание за ангажиране
отговорността на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Поддържа, че извършените от ищеца противоправни действия, довели до
нарушаване на установения ред и дисциплина в Затвора – Стара Загора, са обусловили
предприемането на действия по законово регламентирана употреба на физическа
сила, поради което счита, че установените като претърпени от Н. А. минимални
увреждания не могат да бъдат квалифицирани като резултат от неправомерни
действия на постовия надзирател и съответно липсва основание за присъждане на
обезщетение по предявения иск.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Ищецът Н.Н.А. *** на
03.01.2007г. с присъда по НОХД № 112/ 2009г. по описа на Окръжен съд –
Хасково, за изтърпяване на наказание
„доживотен затвор” при определен първоначален специален режим. Лишеният от
свобода е бил настанен в Зоната за повишена сигурност на затвора /І- Б/, в
самостоятелно, постоянно заключено спално помещение. Съгласно представените и
приети като доказателства по делото Докладна записка вх. № 205/ 26.03.2012г. от
полицай Бончо Бончев и рапорт от полицай Петко Вълев – ст. надзирател в Затвора
– Стара Загора, подадени до Началника на Затвора – Стара Загора, на
24.03.2012г. около 14.30ч. са били чути силни удари по една от вратите на
помещение в Зоната за повишена сигурност І – Б салон, при което дежурният
постови надзирател в салона - полицай Б. Бончев, извикал за съдействие постовия
надзирател на ІІ – Г коридор – полицай Петко Вълев. При влизането в коридора на
І-Б салон установили, че ударите по вратата са от килия № 42, в която бил
настанен ищецът Н.А.. Последният бил изявил желание да направи покупки от
магазина /лавката/ в затвора и бил видимо афектиран, че все още не е взета
поръчката му. Надзирателите са му обяснили, че лишеният от свобода изпълняващ
длъжността „лавкаджия” е уведомен и ще дойде при първа възможност. До идването
на магазинера ищецът бил силно раздразнен и изпаднал в афект, считайки че правата му се
нарушават. Влязъл в пререкание с дежурните надзиратели, започнал да се заканва,
да ги обижда и да ги заплашва със саморазправа. На лишения от свобода било
разпоредено да преустанови тези си действия, което разпореждане Н.А.
демонстративно отказал да изпълни. Последвало е второ разпореждане от страна на
постовите с предупреждение, че ще бъде употребена физическа сила, при което под
влияние на силна агресия Н. А. се засилил към прозореца при опит да счупи стъклото,
след което отправяйки нови закани за саморазправа към надзирателите се насочил
към тях. За предотвратяване нараняването на лишения от свобода или на служител
на НОС, пол. Петко Вълев е използвал физическа сила спрямо ищеца Н.А.. За употребената
физическа сила съгласно чл.118, ал.2 от ЗИНЗС, с писмо от 26.03.2012г. е
уведомена Окръжна прокуратура – Стара Загора. Със Заповед рег. № Б – 196/
30.03.2012г. на Началника на Затвора – Стара Загора, на основание чл.101, т.7
от ЗИНЗС, на Н.А. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия” за срок от 14 денонощия. Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е издадена за извършено от Н. А. нарушение на чл.96, т.4, чл.97, т.4
във вр. с чл. 100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, като от
фактическа страна е обоснована с извършено от лишения от свобода нарушение на
установения ред и дисциплина, изразяващо се във влизане в пререкание с
постовите надзиратели и отправяне на заплахи към тях за физическа саморазправа,
които действия не са преустановени въпреки дадените разпореждания, а са
последвали нови такива за закана за счупване на прозореца и за нараняване на
надзирателите. Н.А. е оспорил заповедта по съдебен ред. С Определение № 273/
10.04.2012г. по ч.н.д № 798/ 2012г. по описа на Старозагорския районен съд,
Заповед рег. № Б – 196/ 30.03.2012г. на Началника на Затвора – Стара Загора, с
която е наложено дисциплинарно наказание на Н.А. за извършеното от него на
24.03.2012г. нарушение на установения ред и дисциплина, е потвърдена като
законосъобразна.
По делото е представена и приета като
доказателство Медицинска справка от 06.04.2012г., изготвена от д-р Лена Петкова
– Директор на МЦ „МП -Затвора”, от която е видно, че при извършения на
26.03.2012г. медицински преглед по повод оплакване на Н.А. за употребена спрямо
него физическа сила е установено, че се вижда леко охлузване по дорзалната повърхност на дясна подбедрица, като не са
констатирани травми и следи от нараняване. Представени са обяснения от лишените
от свобода - М.Г.С.; Г.Д.Р. и А.Г.Ш.; Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание рег. № Б – 196/ 30.03.2012г., както и медицинска документация относно
лишения от свобода Н.А. – медицинска справка от 26.03.2013г. и епикриза от
24.09.2012г.
Към материалите по делото е приложено
частно наказателно дело № 798/ 2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Във връзка с
направеното от ищеца оспорване на дадените от М.Г.С., Г.Д.Р. и А.Г.Ш. обяснения,
посочените лица са разпитани като свидетели по делото. Допуснато е събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели и на лишения
от свобода Д. Ненков К. и на Ж.Г. Желязков – гл. надзирател в Затвора – Стара
Загора. Свидетелят М.С. – изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора
– Стара Загора, определен да осъществява функциите на „магазинер” в лавката на
затвора заявява, че всеки ден ходи да взема поръчките на ищеца и на другите
лишени от свобода от І – Б салон, след което им доставя поръчките на място в
килиите. Работи от 08.00ч. до 17.00ч. и обслужва всички лишени от свобода, като
взема поръчките когато намери свободно време, обичайно преди обед. За деня на
инцидента си спомня, че когато е отишъл да вземе поръчките, чул че Н. А. тропа
по вратата на килията и се кара на постовия, а надзирателят Петко Вълев бил
отворил вратата на килията и обяснявал на ищеца че е извикал свидетеля /т.е М.С./,
който всеки момент щял да дойде. С надзирателя Вълев, който стоял на прага на
килията, имало още един старшина – на около 2-3 м. от килията, в коридора.
Свидетелят видял как Вълев избутва /блъска/ Н. А. да се прибере в килията, за
да може да затвори вратата. Свидетелят поддържа дадените на 24.03.2012г.
обяснения /л. 41 от делото/, съгласно които е чул как Н. А. е крещял, че ще
счупи прозореца и се заканвал на надзирателите, че ще ги „ръга” със стъклото,
ще пише жалби срещу тях и ще ги съди. Свидетелят Ш. не си спомня конкретно за
случая с лишения от свобода Н. А., като след предявяване на дадените от него
писмени обяснения от 24.03.2012г. /л. 43 от делото/ заявява, че обяснението е
писано и подписано от него и изцяло го поддържа, като всичко което е чул било
описано от него. Съгласно тези обяснения на 24.03.2012г. Ш., който бил в
коридора на І група, чул да се удря силно по някоя от килиите намираща се в
дъното на коридора в салона на І-Б група. Видял при отварянето на вратата от
надзирателите, че това е килията на А., като последният започнал да вика, да
обижда и да отправя заплахи към дежурните полицаи че ще ги „намушка с нож и стъкло”.
Чул надзирателите да обясняват на ищеца че са извикали лавкаджията за да може А.
да си даде поръчката. Свидетелят Г.Д.,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор” в Затвора – Стара Загора посочва, че
килията, в която е бил настанен, била разположена от отсрещната страна /по
диагонал/ на килията на Н. А., а тази на св. К. била на един ред, през една от
килията на А.. Чул че ищецът иска някакви енергийни напитки и си спомня че А.
викал, крещял и се карал със старшината Петко Вълев и се заканвал на
надзирателя. Свидетелят сочи, че това което е видял доколкото му е било
възможно предвид разположението на неговата килия спрямо тази на А., е че пред
вратата на помещението, в което е бил настанен ищецът, са стояли надзирателят и
М. /лавкаджията/, а А. бил на прага на килията.
Заявява, че старшината Петко /Вълев/ е един от старшините, който никога няма да
направи нещо и да посегне на някого без причина и не е виждал надзирателя да
удря или да упражнява насилие над Н. А.. Твърди че претенциите на ищеца към
затворническата администрация са над хиляда и всеки ден има нови претенции. Свидетелят
поддържа дадените от него писмени обяснения от 24.03.2012г. /л. 42 от делото/,
съгласно които Д. е чул как Н. А. е удрял по вратата на килията; викал на висок
тон; заплашвал и се заканвал на старшината, което се случвало почти всеки ден. Съгласно
показанията на св. Ж.Г. Желязков – главен надзирател в Затвора – Стара Загора,
проблемите с Н. А. са почти ежедневни – вика, чука по вратата на килията; постоянно
иска лекарства; прегледи при лекар, при сексолог. Лично свидетелят многократно му
е осигурявал медицинско обслужване - водил е лишения от свобода на медицински
прегледи и е присъствал при тяхното провеждане, а когато се е налагало е викана
спешна медицинска помощ, независимо в коя част от денонощието. За периода на
престоя си в Затвора – Стара Загора Н. А. 3-4 пъти е бил изпращан за лечение в
психиатричното отделение на болницата към Затвора – Ловеч. Свидетелят заявява,
че след като твърденият инцидент е станал съботен ден, най-вероятно е обяснено
на А. че освидетелстването му от лекар ще се извърши в първия работен ден
/понеделник/, както е и станало. Ж. Желязков не е присъствал на инцидента между
неговия колега П. Вълев и лишения от свобода Н. А., но е разбрал че А. е
буйствал, отказвал е да изпълни разпорежданията на надзирателите, поради което
по закон е била използвана физическа сила за прибирането му в килията. А.
твърдял пред свидетеля че са го били и че иска да бъде освидетелстван, но
според Желязков ищецът нямал видими наранявания по себе си - надзирателят не е
видял никакви белези или наранявания, още по-малко такива, налагащи викането на
спешна медицинска помощ. Свидетелят разясни че в зоните за повишена сигурност
/за каквато зона е определен салона на
І-Б група/, задължително присъстват най-малко двама надзиратели, а при
необходимост могат и са длъжни да слизат до десет полицаи, без значение от
заеманата длъжност. Свидетелят Д.К. заявява, че на въпросния ден през м. март
2012г. чул викове, блъскане и силни удари. Веднага отишъл до шпионката и видял,
че полицейската охрана – Петко Вълев, блъскал неговия „колега” А., удрял го с
юмруци и ритници, като всичко това се случвало на коридора до тоалетната. Сочи,
че на мястото са присъствали и други лишени от свобода и надзиратели от
полицейската охрана, на които не им знае имената. Единствено Петко Вълев
нанасял ударите на Н.А., като преди това чул, че двамата нещо се карат. Твърди,
че по време на инцидента магазинерът Мариян го е нямало, като по-рано е чул
Мариян по коридора да пита дали някой има поръчки.
По допустимостта на иска:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е
претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на
длъжностно лице на държавата /служител на Затвора – Стара Загора/, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на
правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и затворите,
съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗИНЗС – т.е исковата молба е подадена от лице
с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205
от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и разрешението,
дадено в ТР №3 от 22.04.2004г. по тълк. гр. д. № 3/
2004г. на ОСГК на ВКС. Твърдените като незаконосъобразни действия на надзирател
от Затвора – Стара Загора са извършени във връзка, при и по повод осъществяването
от териториалната служба на ГД „Изпълнение на наказанията” надзорно-охранителната дейност по чл.291 от ППЗИНЗС за
предотвратяване, пресичане и ликвидиране на опитите на затворниците за
извършване на нарушения и престъпления; за осигуряване реда и дисциплината в
местата за лишаване от свобода и за осигуряване защитата, безопасността и
сигурността на затворниците и на служителите. За обезпечаване и осигуряване на
тази дейност /административна по своя характер/, в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС са
предвидени правомощията на служителите от надзорно-охранителния състав, при регламентирана
в чл.112 и сл. от ЗИНЗС възможност за използване на физическа сила при
упражняване на тези правомощия. Ето защо съдът приема, че предявения иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна с
незаконосъобразни действия по неправомерно използване на физическа сила от
постови надзирател при и по повод изпълнение на служебни задължения за осигуряване
реда и дисциплината в мястото за лишаване от свобода при осъществяване на надзорно-охранителна
административна дейност, подлежи на разглеждане в производство по реда на
чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца
място на увреждане /Затвора – Стара Загора/, делото е подсъдно на
Старозагорския административен съд.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че предявения иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София се явява недоказан и неоснователен, по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният
административен акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по
чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи
от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.
В конкретния случай с предявения иск се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни действия на длъжностно лице от администрацията на Затвора – Стара
Загора при и по повод изпълнение на служебните му задължения, изразяващи се в
противоправно и нерегламентирано използване на физическа сила, довело до
физически и психически болки и страдания за ищеца Н.А..
С оглед на посоченото в исковата молба фактическо
основание за настъпилите вреди, обезщетение за които се иска, първият елемент
от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата в лицето на
ответника – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, е
извършени от служител на Затвора – Стара Загора действия по незаконосъобразно
използване на физическа сила.
От фактическа страна не е спорно по
делото, че на 24.03.2012г. около 14.30ч. спрямо ищеца – лишения от свобода Н.А.,
е била употребена физическа сила от дежурния надзирател – полицай Петко
Господинов Вълев. Това обстоятелство се установява и от подадените Рапорт от
полицай П. Вълчев до Началника на Затвора – Стара Загора и Докладна записка вх.
№ 205/ 26.03.2012г. от полицай Бончо Бончев, както и от изпратеното съгласно
чл.118, ал.2 от ЗИНЗС уведомително писмо от 26.03.2012г. до Окръжна прокуратура
– Стара Загора.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария никой не може да бъде подлаган на мъчение, на
жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Аналогично е и прокламираното в
чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По
отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления,
във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано
с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, като в ал.2 на чл.3
от ЗИНЗС е посочен какъв е смисъла, вложен от законодателя в понятията „изтезания,
жестоко или нечовешко отношение”. На това право на лишените от свобода
съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/, при въведена законова забрана
за извършване на каквито и да е било умишлени действия или бездействия, които
причиняват силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в ЗИНЗС
случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие.
Спорният по делото въпрос е дали в случая употребата
на физическа сила спрямо ищеца Н.А. е била неправомерна и незаконосъобразна и
като такава, засягаща конституционно признатото му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и съотв. нарушаваща забраната по чл.3 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и по чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС или използваната принуда е била при осъществяване и в изпълнение
на правно регламентирана дейност, при спазване на нормативно установените условия
и изисквания и в съответствие с целта на закона.
В действащото законодателство не са
регламентирани условията, на които трябва да отговаря едно административно
действие, за квалифицираното му като „законосъобразно”. По аргумент от нормата
на чл.146 от АПК, от която се извличат изискванията за законосъобразност на
административния акт, следва да се приеме, че законосъобразно е това
административно действие, което е извършено от компетентен административен
орган или от длъжностно лице от администрацията на органа /т.е при упражняване
на правомощия в рамките на неговата компетентност/; при наличие на законово
регламентираните материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на
правото и задължението на органа /длъжностното лице/ да извърши действието; при
спазване на нормативно установените изисквания за реда, начина и средствата за
осъществяване на действието и при съобразяване на неговото извършване с целта
на закона. Ако административното действие не отговаря на което и да е било от
посочените изисквания, може да бъде обоснован извод за неговата
незаконосъобразност.
В чл. 112, ал.1 от ЗИНЗС е
предвидена възможност за държавните служители от местата за лишаване от свобода
при изпълнението на служебните си задължения да използват физическа сила,
помощни средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може да
бъде постигнато по друг начин. В посочената разпоредба както и в тези на чл.
113, ал.1, т.1 – т.3, чл.115 и чл. 117 от ЗИНЗС, са регламентирани основанията, условията и изискванията за използване на
физическа сила от държавните служители от местата за лишаване от свобода.
Анализът на нормативната уредба води до извода, че за законосъобразното
използване на физическа сила на първо място се изисква кумулативното наличие на
три материалноправни предпоставки, а именно: 1. Използването на физическата
сила да е при изпълнение на служебните задължения на длъжностните лица; 2. Съществуването на някоя от хипотезите по чл.
113, ал.1, т.1 – т.3 от ЗМВР и 3.
Спазването на реда и дисциплината в мястото за лишаване от свобода да не може
да бъде постигнато по друг начин. Правомерното използване на физическа сила
изисква и същата да е съобразена с конкретната обстановка, с характера на
нарушението и личността на нарушителя /чл.чл.115, ал.1 от ЗИНЗС/; употребата й да
е след изрично направено предупреждение /чл.117, ал.1 от ЗИНЗС/ и при вземане
на мерки за опазване на здравето и живота на лицата, срещу които е насочена
/чл.115, ал.2 от ЗИНЗС/.
От фактическа страна по делото не е спорно, че действията по използване на
физическа сила спрямо ищеца Н.А. са извършени от полицай Петко Господинов
Вълев, на длъжност „Надзирател І степен” по щата на Затвора Стара Загора. Като
част от надзорно-охранителния състав /НОС/ полицай Вълев осъществява надзора,
охраната и конвойната дейност в мястото за лишаване от свобода /чл.290, ал.1 от
ППЗИНЗС/. Сред основните задачи на НОС в местата за лишаване от свобода
съгласно чл.291, т.1 – т.6 от ППЗИНЗС са и предотвратяване, пресичане и
ликвидиране на опитите на затворниците за извършване на нарушения и
престъпления; осигуряване реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода
и осигуряване защитата, безопасността и сигурността на затворниците и на
служителите. В случая безспорно употребената от надзирателя Петко Вълев
физическа сила е била при изпълнение на неговите посочени по-горе служебни
задължения във връзка с осъществяваната надзорно-охранителна дейност в Затвора
– Стара Загора. Следователно налице е първата материалноправна предпоставка за
законосъобразното използване на физическа сила. Не води до друг извод
обстоятелството, че на 24.03.2012г. надзорно-охранителната дейност в І – Б
салон за времето от 09.00ч. до 21.00ч. се е осъществявала от други служители, а
Петко Вълев е изпълнявал функционалните си задължения на постови надзирател във
ІІ – Г салон. От доказателствата по делото се установява, че за овладяване на
възникналата ситуация дежурният надзирател в І – Б салон /Зона за повишена
сигурност/, е потърсил съдействие от полицай Петко Вълев, като последният е бил
длъжен съгласно разписаните нормативни правила да съдейства с оглед осигуряване
на реда и дисциплината, нарушени от лишения от свобода Н.А.. Затворническите
килии са помещения със специален режим и въпрос на вътрешна организация, с
оглед специфичните особености на съответното място за лишаване от свобода /брой
на лишените от свобода, режим на изтърпяване на наказанието, численост на НОС,
сграден фонд и др./, е с какви средства и по какъв начин да бъде осигурена
охраната и контрола за спазването на реда и дисциплината в затвора. Направеното
от Началника на Затвора – Стара Загора разпределение на НОС не означава, че
надзирателите не могат да изпълняват задълженията си, произтичащи от
осъществяваната от тях надзорно-охранителна дейност извън определените им зони
в затвора. Тъкмо обратното - при
възникнала необходимост те са длъжни да окажат съдействие за да се обезпечи
изпълнението на основните задачи на тази дейност. В този смисъл независимо че
на 24.03.2012г. надзирателят Вълев не е бил дежурен в І – Б салон, доколкото
неговата длъжностна и функционална компетентност включва осъществяване на
надзорно-охранителна дейност в Затвора – Стара Загора, възражението на ищеца че
използваната спрямо него физическа сила е употребена от служител, който не е
имал право да бъде в салона, е неоснователно.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът приема за установено, че използването на
физическа сила от страна на служителя от администрацията на Затвора – Стара
Загора спрямо ищеца Н.А., е предизвикано от противоправното поведение на
лишения от свобода. В този смисъл са дадените по образуваната
административно-наказателна преписка № 205/ 26.03.2012г. писмени обяснения от М.Г.С., Г.Д.Р. и А.Г.Ш. и показанията на посочените
лица, разпитани в качеството им на свидетели в хода на съдебното производство.
От тези обяснения и показания еднозначно и по несъмнен начин се установява, че
с действията си на 24.03.2012г. Н. А. е нарушил
установения ред и дисциплина в Затвора – Стара Загора – според свидетелите А.
„викал на висок тон, крещял на надзирателите, обиждал и ги заплашвал, заканвал
се че ще ги „ръга” със стъкло” и т.н. За нарушаване на разпоредбите на чл.96,
т.4, чл.97, т.4 във вр. с чл. 100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС,
със Заповед рег. № Б – 196/ 30.03.2012г. на Началника на Затвора – Стара
Загора, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС на Н.А. е наложено дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия.
Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание за извършеното от Н. А. нарушение на установения ред и дисциплина е
потвърдена като законосъобразна с влязло в сила Определение № 273/ 10.04.2012г.
по ч.н.д № 798/ 2012г. по описа на Старозагорския районен съд. След като
въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност
като дисциплинарно нарушение и виновността на дееца, са били предмет на
разглеждане, обсъждане и преценка в отделно съдебно производство и по които
въпроси има произнасяне на компетентния съд с влязъл в сила съдебен акт,
настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че на 24.03.2012г. около
14.30ч. в Зоната за повишена сигурност І – Б на Затвора – Стара Загора, лишеният
от свобода е влязъл в пререкание с постовите надзиратели, крещял и отправял заплахи
и закани за физическа саморазправа с тях и след отдадено разпореждане да
преустанови тези си действия не го е изпълнил, а се е насочил към прозореца със
закана, че ще го счупи и с парче стъкло ще нарани надзирателите. Това
противоправно поведение на Н.А. представлява основание по см. на чл. 113, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗИНЗС за използване на физическа сила от служителя на Затвора –
Стара Загора спрямо ищеца при осъществяване на надзорно-охранителната дейност,
доколкото сочи на явно неподчинение и отказ да се изпълни законово нареждане и
заплаха за физическа саморазправа и посегателство върху живота и здравето на
постовите надзиратели. Следователно налице е и втората материалноправна
предпоставка за законосъобразното използване на физическа сила.
Съдът приема че в случая спазването на реда и
дисциплината в Затвора – Стара Загора не е можело да бъде извършено без
употреба на физическа сила. Показанията на свидетелите М.С., Г.Р. и А.Ш. и дадените от тях писмени
обяснения, както и съдържащите се данни в подадените Докладна записка вх. №
205/ 26.03.2012г. от полицай Б. Бончев и рапорт от полицай П. Вълчев сочат, че
използваната физическа сила е била адекватна на моментното емоционално и
психологическо състояние на ищеца Н.А.. Очевидно лишеният от свобода е бил
силно раздразнен - според свидетелите удрял (блъскал) по вратата на килията,
викал, крещял, заплашвал, заканвал се на дежурните надзиратели и т.н. Въпреки
опитите на служителите от администрацията на Затвора – Стара Загора да му
обяснят, че магазинерът е уведомен и ще дойде да вземе поръчката му, А. е
продължил тези си действия при проявена агресия, създаваща опасност за самия
него, за имуществото на затвора и за надзирателите. С оглед на което
единствения възможен начин за овладявана на създалата се ситуация е бил чрез
употреба на физическа сила за прибирането на лишения от свобода в килията. В
този смисъл изпълнено е и третото нормативно регламентирано изискване на
законосъобразно използване на физическа сила.
Физическата сила е била съобразена с конкретната обстановка, с характера
на нарушението и с личността на нарушителя, като употребата й е извършена след изрично направено предупреждение и при
недопускане увреждане на здравето на лицето, срещу което е насочена. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че използваната физическа
сила от постовия надзирател се изразява в действия по „избутване” и
„изблъскване” на лишения от свобода зад вратата на килията – т.е съобразена е с
извършваното от ищеца нарушение на установения в затвора ред и дисциплина. В
този смисъл съдът не кредитира с доверие показанията на св. Д.К. за нанесен от
надзирателя П. Вълев на ищеца Н.А. побой – удари с юмруци и ритници. На първо
място тези показания не кореспондират с нито едно от събраните по делото
писмени и гласни доказателства както от гл.т. на описаната фактическа
обстановка /време, място, присъствали на инцидента лица/, така и от гл.т на
поведението на А. и действията на постовите надзиратели. На следващо място тези
показания са вътрешно противоречиви, неясни, непоследователни и нелогични. А и
с оглед разположението на помещението, в което е бил настанен К. спрямо това на
килията на Н. А. съгласно показанията на св. Г. Д. и твърдяното място на
„побоя”, К. обективно не би могъл да възприеме фактите и обстоятелствата, на
които твърди че е очевидец. С оглед на което и след извършена преценка по чл.172 от ГПК, съдът приема за недостоверни
показанията на св. К. относно вида и характера на осъществено физическо
въздействие на надзирателя спрямо А. и намира за недоказана защитната теза на
ищеца за нанесен му „побой” от страна на служителя на Затвора – Стара Загора.
Неправомерните действия на ищеца обусловили употреба на физическа сила, са
извършени в Зоната за повишена сигурност на мястото за лишаване от свобода от
лице, което съгласно представената от Затвора – Стара Загора справка –
информация е наказвано 19 пъти за дисциплинарни нарушения предимно за
неизпълнение на отдадени разпореждания от служители на НОС; за отправяне на
заплахи и обиди към тях и за увреждане на държавно имущество и което
нееднократно е лекувано в психиатричното отделение на болницата при Затвора –
Ловеч с диагноза „смесено личностно разстройство с черти на емоционална
нестабилност и дисоциалност”, като видно от
приложената епикриза от СБАЛЛС – Ловеч – Психиатрично отделение А. е изразено
конфликтен, словесно агресивен, с готовност за физическа саморазправа. Следователно
използваната физическа сила е била съобразена с конкретната обстановка на
време, място и начин на извършване на нарушението и с личността на нарушителя.
Употребената физическа сила не е довела до увреждане на здравето на ищеца,
доколкото съгласно приетите като доказателства по делото медицински справки от 06.04.2012г. и от 26.03.2013г., при
извършения на 26.03.2012г. /т.е два дни по-късно/ медицински преглед по повод
оплакване на Н.А. за употребена спрямо него физическа сила, е установено добро
общо здравословно състояние, без отклонения в соматичния статус, единствено с
леко охлузване по дорзалната повърхност на дясна
подбедрица без да са констатирани травми и следи от нараняване.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че
използваната спрямо ищеца Н.А. на 24.03.2012г. от държавен служител от Затвора
Стара Загора физическата сила при изпълнение на неговите нормативно установени
задължения по чл.291, т.3, т.4 и т.5 от ППЗИНЗС
във връзка с надзорно-охранителната дейност на мястото за лишаване от
свобода, е била основана на наличието на предпоставките по чл.113, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗИНЗС, като при употребата й са спазени изискванията на чл.112, ал.1,
предл. последно; 115, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.117, ал.1 от ЗИНЗС - т.е осъщественото
физическо въздействие е било съобразено с конкретната обстановка, с характера на нарушението, с личността на
нарушителя и е било необходимо от гл.т. обезпечаване спазването на реда и
дисциплината в затвора; след отправено предупреждение и без да се допусне увреждане
здравето на лицето. В този смисъл използваната физическа сила не представлява проявна форма на упражнено над ищеца Н.А. насилие,
накърняващо правото му по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и по чл.3
от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и
съответно нарушаващо забраната на чл.3, ал.1 във вр.
с ал.2, т.1 и ал.3 от ЗИНЗС. Употребената физическа сила съставлява легитимно
третиране във връзка с осъществяване на правнорегламентирана
административна принуда при съобразяване с изискванията на закона и в съответствие
с неговата цел и като такава се явява правомерна, законосъобразна и обоснована
от гл.т. необходимостта й за осигуряване и обезпечаване спазването на реда и
дисциплината в Затвора – Стара Загора.
Следователно не е налице
незаконосъобразно административно действие и съотв. първия елемент от
правопораждащия фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по
предявения на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ иск.
От събраните
по делото доказателства не се установява настъпването на неимуществени вреди така, както се претендират
от ищеца. Действително отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна – държавата
отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, без значение дали са причинени виновно
от тях. Но за ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде
установено настъпване на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен
резултат от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия
– т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права
и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на
увреденото лице, което засягане следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Ищецът е този, който
в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание,
така и причинната връзка между тях и незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на административния орган или длъжностни лица. В конкретния случай в тежест на
ищеца Н. А. е по безспорен начин да установи с допустими доказателствени
средства, че е претърпял претендираните в исковата молба вреди от неимуществен
характер, както и причинната им връзка с твърдените действия на служител на Затвора
– Стара Загора. За фактите и обстоятелствата, по отношение на които съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144
от АПК носи доказателствена тежест, ищецът, въпреки дадените указания в този
смисъл в доклада на делото по чл.146 от ГПК, не ангажира доказателства с които
да бъде установено по несъмнен начин, че действително е претърпял
претендираните вреди, още по-малко че същите са в пряка и непосредствена
причинна връзка с незаконосъобразна административна дейност, за да бъде обоснован
извод за възникнало по отношение на него право на парично обезщетение по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
От
представената по делото медицинска документация безспорно се установява, че упражнената
на 24.03.2012г. спрямо ищеца физическа сила, не е довела до временни или
постоянни травматични и други увреждания на здравето или до влошаване на общото
здравословно състояние на Н.А.. Съгласно изготвените от д-р Лена Петкова –
Директор на МЦ „МП - Затвора” медицинска
справки от 06.04.2012г. и от 26.03.2013г., при извършения на
26.03.2012г. медицински преглед по повод оплакване на Н.А. за употребена спрямо
него физическа сила е установено добро общо състояние, без отклонения в
соматичния статус, като е констатирано единствено леко охлузване по дорзалната повърхност на дясна подбедрица без травми и
следи от нараняване. При условията на
пълно главно доказване ищецът не ангажира доказателства, че установеното при
извършения му преглед леко охлузване по дорзалната
повърхност на дясна подбедрица, е в резултат на твърдяната неправомерна
административна дейност. Липсват доказателства за източника и за причината за констатираното
при медицинския преглед нараняване. В
контекста на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и
установените общи принципи и стандарти, дори използваната физическа сила спрямо
ищеца да е рефлектирала неблагоприятно върху личната му сфера, евентуално
претърпените физически болки и емоционални страдания от причиненото „леко
охлузване по дорзалната повърхност на дясна
подбедрица без травми и следи от нараняване”, не надхвърлят неизбежните такива, свързани с упражнената по отношение
на Н.А. правомерна и законосъобразна принуда като форма на легитимно третиране
по повод неговото противоправно поведение. От представената по делото епикриза
от СБАЛЛС – Ловеч – Психиатрично отделение от 24.09.2012г. може да се направи
извод, че след използваната на 24.03.2012г. спрямо Н. А. физическа сила и като
резултат от нея няма последващи отклонения в психическия и психологичния статус
на ищеца извън проявленията на заболяването, за което А. е бил лекуван нееднократно
вкл. в психиатричното отделение на болницата при Затвора – Ловеч и не са налице
оплаквания във връзка с емоционалното му състояние, извън обичайните за
лишените от свобода изтърпяващи наказание „доживотен затвор” вследствие на изолацията им в специални
помещения и с оглед режима, при който изтърпяват наказанието. В този смисъл по
делото не са доказани както твърдените от ищеца „неимуществени вреди”,
разглеждани като претърпени физически болки и страдания вследствие на
травматични увреждания и негативни промени в психологическия статус и в
цялостното емоционално състояние на А., така
и не е установена пряката и непосредствената им причинно-следствена връзка с
незаконосъобразна административна дейност, като основание за присъждане на
претендираното обезщетение.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано по безспорен начин наличието
на нито един от елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността
на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна
дейност на длъжностно лице на Затвора –
Стара Загора, поради което предявеният иск срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София се явява недоказан и неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Н.Н.А. *** иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, за
заплащане на обезщетение в размер на 500лв. за претърпени неимуществени вреди
от незаконосъобразни действия на служител от администрацията на Затвора - Стара
Загора, изразяващи се неправомерна употреба на физическа сила спрямо лишения от
свобода, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: