Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 566, 10.10.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия
районен съд, шести състав, в публично заседание на седемнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 17
по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове, с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за
обща сума 1089.65 лв. – главница, договорни лихви, дължими суми по договор за
допълнителни услуги и обезщетение за забава.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между
ответника и трето лице „Микро Кредит“ АД е имало
сключен договор за заем от 03.04.2017 год., по силата на който третото лице е
предоставило на ответника сумата от 1000.00 лв. лв., срещу задължението на
ответника да възстанови сумата на 48 равни седмични погасителни вноски в размер
на по 25.07 лв., включващи плащане по главница и договорна лихва в размер на
203.36 лв., при което ответника се е съгласил да възстанови на ищеца сума в общ
размер на 1203.36 лв. В молбата се твърди, че по искане на ответника е бил
сключен и договор за допълнителни услуги с „Микро
Кредит“ АД от 03.04.2017 год. по силата на който заемодателя се е задължил да
му предостави пакет от допълнителни
услуги, посочен подробно в договора срещу задължение на ответника да заплати
пакетна цена за допълнителните услуги в размер на 288.00 лв., разпределена на
48 равни седмични вноски от по 6.00 лв., както и да му предостави финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на кредитодателя
застраховка „Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД, срещу
задължение на ответника да възстанови заплатената застрахователна премия от
последния в размер на 792.00 лв. на 48 равни седмични вноски в размер на 16.50
лв. Ищеца твърди, че ответника не е изпълнявал задълженията си по договора за
заем и договора за допълнителни услуги своевременно и е изпаднал в забава от
13.10.2017 год., поради което му е била начисляване лихва за забава в размер на
25.84 лв. по договора за заем и 23.45 лв. по договора за допълнителни услуги.
Ищецът твърди, че ответника с извършени плащания е погасил общо 1243.00 лв.,
разпределени за погасяване на главницата – 497.36 лв., договорна лихва – 160.64
лв., възнаграждение за допълнителни услуги – 156.00 лв. и застрахователна
премия – 429.00 лв., както и че към изтичане на срока на договорите на
08.03.2018 год. ответника не е погасил всички задължения към „Микро Кредит“ АД. Ищеца твърди, че вземането е прехвърлено
от кредитора на ищеца с Приложение № от 09.02.2018 год. към рамков договор за
цесия от 16.01.2015 г. и прехвърлянето на вземането е съобщено по пощата лично
на ответника на 19.02.2018 год. Предвид липсата на изпълнение ищеца се снабдил
със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата в общ размер на 1089.65 лв., включваща
незаплатена главница и договорна лихва по договора за кредит, с лихва за забава
и неизплатено възнаграждение и застрахователна премия по договора за
допълнителни услуги и лихва за забава,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски.
Заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК и на
ищеца били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си. За
това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422
от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Претендира
разноски в исковото и заповедното производство. В съдебно заседание поддържа
предявения иск, чрез писмено становище.
В дадения месечен срок ответника е
упражнил правото си на отговор, чрез назначения от съда особен представител. В
отговора е изразено становище, че предявения иск е допустим, но изцяло
неоснователен. Особения представител е навел доводи за нищожност на договора за
заем, поради нищожност на съществена клауза в него, а именно клаузата за
договорната лихва, която противоречала на добрите нрави и принципите на
добросъвестност по смисъла на чл.26, ал.1, пр.трето от ЗЗД. Твърди се в
отговора, че договорената лихва в размер на 40.69 % върху сумата от 1000 лв. е
несъизмерима, нито с риска и разходите на кредитора, нито с риска, предвид
ниския размер на кредита и краткия срок за връщането му, което води до
неравнопоставеност на страните по договора и то такава върху която ответника не
може да въздейства. Моли да се отхвърлят иска, ведно със законните последици. В
съдебно заседание поддържа наведените с отговора доводи, обуславящи
неоснователност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1707/2018 год.
на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение
№ 971/03.10.2018 г. за сумата от 502.64 лв. главница по Договор за заем № 1181-10161830
на 03.04.2017 г., сключен между длъжника и „Микро кредит“ АД,
договорна лихва в размер на 42.72 лв. за периода 12.10.2017 г. до 08.03.2018
г., допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на
132.00 лв., от 12.10.2017 г. до
08.03.2018 г., застрахователна премия в размер на 363.00 лв., за периода от 12.10.2017
г. до 08.03.2018 г., обезщетение за забава по договор за заем в размерна 25.84
лв. за периода 13.10.2017 г. до
02.10.2018
г., лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 23.45 лв. от 13.10.2017
г. до 02.10.2018 г., ведно с лихва от подаване на заявлението и направените по
делото разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на
чл.47 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си против ответника. Това определя
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск,с правно осн. чл.422 от ГПК.
Видно от приложения по делото договор за заем CrediHome № 1181-10161830 от дата 03.04.2017 г., сключен между ответника и „Микро кредит“ АД, при действие на ОУ, последния е отпуснал на ответника заем в
размер на 1000 лв., срещу задължението на
ответника да възстанови сумата на 48 равни седмични погасителни вноски в размер
на по 25.07 лв., включващи плащане по главница и договорна лихва в размер на
203.36 лв. при фиксиран лихвен процент 40.69 %, при което ответника се е
съгласил да възстанови на кредитора сума в общ размер на 1203.36 лв. по
договора за заем, при първа дължима вноска на 13.04.2017 год. и краен падеж
08.03.2018 год. Видно от договора е определен ГПР от 49.97 %., както и се
установи, че ответника е декларирал с
подписа си, че е получил в брой заемната сума от 1000 лв. От приложеното
по делото искане за допълнителни услуги към договора за заем и сключения
договор за допълнителни услуги към Договор CrediHome № 1181-10161830 от
03.04.2017 год. се установи, че ответника е избрал да ползва предложени от
кредитора допълнителни услуги по пакет „Префиренциално
обслужване“ и застраховка по пакет „Премиум живот“,
при която плащането на застрахователната премия към затрахователното
дружество се финансира от кредитора „Микро кредит“.
Със сключването на договора за допълнителни услуги ответника е поел задължение
да заплати пакетна цена за допълнителните услуги в размер
на 288.00 лв., разпределена на 48 равни седмични вноски от по 6.00 лв., както и
да възстанови застрахователната премия в размер на 792.00 лв. на 48 равни
седмични вноски в размер на 16.50 лв., които суми са били дължими с вноската за
погасяване на вземането по договора за заем. От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответника е извършвал
плащания за погасяване на задълженията си към кредитора в общ размер на 1243 лв.,
като последното плащане е било на дата 28.11.2017 год., след което няма
постъпвали суми за погасяване на задължението. Внесената сума е била отнесена
от кредитора за погасяване на вземанията му по пера, както следва : главница по
договора за заем – 497.36 лв., договорна лихва – 160.64 лв., застрахователна
премия – 429 лв. и допълнителни услуги – 156 лв. От заключението се установява
също така, че остатъчното задължение на ответника по договора за заем и
договора за допълнителни услуги е както
следва : главница в размер на 502.64 лв., договорна лихва за периода 12.10.2017
год. – 08.03.2018 год. – 42.72 лв., застрахователна премия за периода
12.10.2017 год. – 08.03.2018 год. -363 лв. и възнаграждение за допълнителни
услуги за периода 12.10.2017 год. – 08.03.2018
год. – 132 лв., или общото задължение възлиза на 1040.36 лв. Съгласно
заключението размера на обезщетението за забава върху главницата по договора за
заем възлиза на 49.42 лв., а обезщетението за забава по договора за
допълнителни услуги възлиза на 48.68 лв.
Видно от приложените писмени
доказателства ( лист 13 – лист 27), с Приложение № 1 от 09.02.2018 год. към
рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. кредиторът „Микро
кредит“ АД е прехвърлил на ищеца вземанията си към физически лица, в това число
и вземането от ответника. Цедента е упълномощил ищеца
да извърши от негово име съобщаване на извършеното прехвърляне на вземанията на
длъжниците, като в изпълнение на това ищеца е
уведомил ответника за цесията, като съобщението е връчено лично на ответника на
19.02.2018 год. Не са представени доказателства по делото ответника да е
извършвал погашения по задължението си към стария, или новия кредитор след
издаване на заповедта за изпълнение и до приключване на съдебното дирене.
При така установеното съдът прави следните изводи : Безспорно
е по делото, с оглед представените доказателства сключването на договор за
заем, между ответника и „Микро кредит“ АД, който отговаря на изискванията на ЗПК за
действителност – съставен е в писмена форма и съдържа всички задължителни
законови реквизити, поради което съдът счита, че този договор е породил
действие и по силата на него ответнинка е получил в
заем сумата от 1000 лв. С горепосочения договор страните са уговорили още и договорна
лихва в размер на 203.36 лв. Ответника се е задължил да върне главницата и
договорната лихва за срок от 48 седмици на равни седмични вноски от по 25.07 лв.,
или общо дължимата сума по главница и лихва за връщане по деговора
за заем е възлизала на 1203.36 лв. От твърденията на ищеца в исковата молба и
от заключението на експертизата, приета по делото се установи, че ответника е
внесъл по сметка на „Микро кредит“ за погасяване на
задълженията си сума в размер на 1243 лв. и доколкото видно от Приложение 1 –
Описание на допълнителни услуги, страните
са се уговорили, че направените от клиента плащания ще погасяват първо
дължимите суми по договора за заем и след това дължимите суми по договора за допълнителните услуги, то не може да се възприеме
направеното от кредитора, съгласно заключението на вещото лице разпределение
на платената сума, а именно, че с нея са погасени не само главница и договорна
лихва по договора за заем, но и застрахователна премия – 429 лв. и
възнаграждение за допълнителни услуги – 156 лв. Според съда и сумата от 585 лв.
/ 429 лв. + 156 лв./ следва да бъде отнесена за погасяване главницата и
договорната лихва по договора за кредит, при което с извършеното плащане на сумата от общо 1243
лв. ответника е погасил изцяло главницата и договорната лихва по договора за
заем още преди прехвърляне на вземането и подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. По изложените съображения исковете по отношение
дължима главница и договорна лихва по договор за заем се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят като такива.
Това обуславя и неоснователност на акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава в размер на 25.84 лв. за периода 13.10.2017 год. – 02.10.2018 год. върху
главницата по договора за заем.
Исковете за установяване, че ответника
дължи сумата 363 лв., представляваща застрахователна премия и на сумата от 132
лв., представляваща възнаграждение по
договора за допълнителни услуги и мораторна лихва по този договор в размер на 23.45 лв. съдът
намира, за неоснователни по следните съображения : Видно от представения
договор за застраховка Защита Пакет „Премиум
Живот“", същият е сключен между застрахователя "Уника
Живот" АД и застрахованото лице – ответника по делото, а "Микро Кредит" АД е застрахователен посредник и това е
видно от застрахователната полица т.е той не договаря за себе си, а от името и
за сметка на застрахователя. Тоест, по договора за застраховка правата и
задълженията на застрахователя възникват
направо в патримониума на ЗК "Уника Живот" АД, а
"Микро Кредит" АД като трето правоимащо лице по договора за застраховка има право да
получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията. Действително в договора има постигнато
съгласие между страните „Микро кредит“ АД да
финансира заплащането от ответника на еднократна застрахователна премия, като
едва при изпълнение на това за ответника да възникне задължение да възстанови
съответната сума. По делото липсват категорични доказателства за плащане на
премията в пълен размер от страна на "Микро
Кредит" АД в полза на застрахователя, като представеното в тази насока
доказателства – писмо от ЗК „Уника Живот“ АД не установява каква сума е изплатена от
застрахователния посредник в полза на застрахователя, липсват данните на
застрахованото лице и поради това съдът счита, че не може да се приеме за
доказано плащане от страна на „Микро кредит“ АД, а от
там се явява недоказано и възникване на задължение за ответника да възстанови
заплатената сума от застрахователната премия и това обуславя неоснователност на
претенцията за сумата от 363 лв.
По отношение допълнителния пакет „Преференциално обслужване“ с цена 288 лв. съдът счита, че се касае за заплащане предварително цена за услуги, които не са предоставени, които могат никога да не бъдат предоставени, без да е уговорено, че цената ще се плати при предоставяне на услугата. Услугите не са уточнени, няма достатъчна конкретизация, уговорени са възможности - бъдещи и несигурни, като напр. „право на участие в специални промоции“, за които няма посочени никакви параметри, или „безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро кредит“ АД“, без да има договорена такса за внасяне на вноска в офиса, ако не е на лице избран пакет допълнителни услуги и т.н. Така уговорените допълнителни услуги включени в пакет „Преференциално обслужване“ са уговорени при неспазване разпоредбата на чл.10а ал.4 от ЗПК и противоречат на чл. 10а, ал.4 от ЗПК и целят заобикаляне на императивните правила в ЗПК. В тази връзка съдът счита, че допълнителният пакет от услуги съдържа нищожни клаузи по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Съдът е длъжен да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, следователно, претенцията за възнаграждение за пакета от допълнителни услуги е неоснователна и следва да се отхвърли.
Според съда е налице още едно основание за отхвърляне претенциите за сумите по предоставените допълнителни услуги и то е свързано с прехвърлянето на вземанията. Видно от представеното Приложение 1 към рамковия договор за прехвърляне на вземания от "Микро кредит" АД на ищеца липсва отразяване за прехвърляне на конкретни индивидуализирани вземания за допълнителни услуги и застраховки. В Приложение № 1, в графа "отпусната главница" е посочена единствено сумата по договор за заем, а именно 1000 лева, посочена е и дължимата договорна лихва, посочени са и неплатения остатък от главницата и лихвата, като други задължения, възникнали от договор за допълнителни услуги /застраховки и услуги/ и съответно остатък от това задължение не са посочени. Вземанията в това число и тези от допълнителни услуги, трябва да бъдат конкретно посочени и трябва да се индивидуализирани в представен от цедента опис – Приложение № 1 към този договор и това е предвидено в чл. 1. 2 от Рамковия договор Това е допълнително основание за неоснователност на предявения иск за установяване на дължимост на застрахователна премия и сумата по договора за допълнителна услуга, както и е основание за неоснователност на исковете за установяване на дължимата лихва забава върху сумите по този договор. Право да търси тези вземания, за ищеца възниква само, ако се установи, че те са валидно прехвърлени и индивидуализирани по вид и размер, а в случая това изискване не е изпълнено.
На последно, но не по
значение, място следва да се отбележи и отше едно
основание за неоснователност, а именно, че предвиждането на отделно заплащане
на цена за допълнителния пакет услуги, води до значително оскъпяване на
кредитирането, което не е обявено на кредитополучателя по надлежния начин, така
както е предвидено за лихвения процент и таксите по договора. Стойността на
допълнителния пакет услуги не е отчетен при формиране на ГПР, свободата при
определянето на който е ограничена с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 3 ЗПК. В случая, чрез предвиденото отделно заплащане за пакет услуги, без да е
налице сигурност в тяхното предоставяне и начисляването на стойността му още
при сключване на договора като част от погасителната вноска, води до извод за
стремеж към заобикаляне на цитираното ограничение и противоречие на сключеното
допълнително споразумение с императивните норми, предвиждащи защита на
потребителите при сключване на договори за потребителски кредит.
Неоснователността на главните искове
обуславя неоснователност на акцесорната претенция за мораторна лихва в размер на 23.45 лв.
По изложените съображения предявените от
ищеца против ответницата искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ищеца е направил искане за присъждане
на разноски, но с оглед изхода на спора същите следва да останат за него така
както ги е направил.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес : гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев”, № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4,
представляван от Н.Т.С.и М.Д.Д., действащи чрез
пълномощника си Ц.П. –юрисконсулт против Р.С.С. ЕГН **********,***, действащ чрез назначения
от съда особен представител адв.Н.С. от ТАК искове, с правно осн.
чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за установяване
съществуване на вземане в размер на 502.64
лв., главница по Договор за заем № 1181-10161830 на 03.04.2017 г., сключен
между длъжника и „Микро
кредит“ АД, договорна лихва в размер на 42.72 лв. за периода 12.10.2017 г. до
08.03.2018 г., допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер
на 132.00 лв., от 12.10.2017 г. до
08.03.2018 г., застрахователна премия в размер на 363.00 лв., за периода от
12.10.2017 г. до 08.03.2018 г., обезщетение за забава по договор за заем в
размер на 25.84 лв. за периода 13.10.2017 г. 02.10.2018 г.,
лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 23.45 лв. от
13.10.2017 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
02.10.2018 г. до изплащане на вземането, за което вземане има издадена Заповед
за изпълнение № 971 / 03.10.2018год. по ч.гр.д. № 1707/2018 год. на РСТ, като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :