№ 82
гр. Чирпан, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно
наказателно дело № 20225540200238 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от Г. В. З., ЕГН ********** против Електронен фиш, Серия К, №
6185994 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система на ОДМВР - Стара Загора (ЕФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева.
Жалбоподателката моли електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна ОДМВР – Стара Загора моли електронния фиш да бъде потвърден.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна –
санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалвания ЕФ, жалбоподателката Г. В. З., ЕГН ********** е санкционирана на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП ("Когато нарушението по ал. 1, т. 1
- 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
1
двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
за срок три месеца"), за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 29.05.2022
г. в 13.08 часа в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км. 165, в посока към гр. Бургас, при ограничение
на скоростта 140 км/ч за АМ, е управлявала лек автомобил Мерцедес Е 220 Д, с регистрационен
номер ***, със скорост 194 км/ч, при отчетен толеранс от - 3 %, като нарушението (превишаване
на разрешената скорост с 54 км/ч) е било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство - АТСС (ARН САМ S1) № 120сса6, и извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4846409.
В приетия като писмено доказателство по делото протокол рег. № 2851/30.05.2022 г. по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР е посочено, че са свалени 16 броя
статичните видеозаписи от АТСС, но не са отразени номерата на първото и последното статично
изображение/видеозапис (л. 23 от делото). Снимковия материал от заснетия с техническото
средство клип, представлява веществено доказателствено средство, по смисъла на чл. 189, ал. 15
от ЗДвП и установява извършването на съставомерното деяние (В този смисъл Решение № 229 от
27.06.2018 г. по КАН дело № 219 по описа за 2018 г. на Административен съд - Стара Загора).
Така установените факти водят до правен извод, че процесното нарушение е недоказано, тъй като
на става ясно дали приложения към административно - наказателната преписка и приет като
доказателство по делото снимков материал № 120CCА6/00037446 (л. 9 от делото), при липса на
отразени в протокол рег. № 2851/30.05.2022 г. номер на първото и последното статично
изображение/видеозапис е извлечен от паметта на техническото средство АТСС (ARН САМ S1) №
120сса6, с което се твърди, че е било установено и заснето отразеното в обжалвания ЕФ,
нарушение на правилата на ЗДвП.
На следващо място, жалбоподателката е санкционирана на основание чл. 182, ал. 4, във вр.
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, извършено в условията на повторност. Видно от
съдържанието на цитираните разпоредби тази на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е обща норма, уреждаща
режима на електронния фиш като властнически акт, докато разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП
не предвижда конкретна санкция за конкретно нарушение, а е с бланкетен характер, като урежда
налагането на санкция в двоен размер за дадени нарушения поради наличието на квалифициращия
признак - повторност, използвайки механизма на препращане към другите алинеи на чл. 182 от
ЗДвП. От своя страна в различните точки на чл. 182, ал. 1-3 от ЗДвП са предвидени множество
санкции в различни размери в зависимост от конкретните фактически параметри на извършеното
нарушение, а именно: каква е стойността на превишаването на скоростта, дали се касае за
превишаване на общо ограничение на скоростта или на такова въведено с пътен знак В26, дали
превишаването е извършено в рамките на населено място или извън него, както и според вида на
МПС, с което е извършено нарушението. Точно поради тези причини съгласно трайната съдебна
практика при бланкетни норми, за да бъдат спазени посочените по-горе изисквания към формата и
съдържанието на санкционните властнически актове, в самия акт следва да бъдат посочени не само
бланкетните норми, но и нормите към които те препращат за запълване на бланкета (Така Решение
№ 1190 от 23.06.2022 г. на АдмС - Пловдив по к.а.н.д. № 454/2022 г.). Последното е от значение не
само за индивидуализиране на наказанието, но и предвид на това, че в някои от хипотезите на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП се предвижда и наказание лишаване от право да управлява МПС, съответно – за
тях не може да бъда издаден електронен фиш. Такова посочване в ЕФ липсва, което не само
2
накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере правните рамки на повдигнатото му
обвинение, но и прави изцяло неразбираема волята на наказващия орган коя е приложимата
санкционна норма, което затруднява проверовъчната дейност на съда дали правилно е приложен
материалния закон. Отделно от това липсата на запълване на бланкета с посочване на нарушената
конкретна норма предпоставя съда да извлича чрез тълкуване на изложената фактическа
обстановка каква и защо е наложена съответната санкция. Допуснатият порок в дейността на
наказващия орган е неотстраним, доколкото ако съдът за първи път със своя акт издири и приложи
коректната санкционна норма, наказаният субект би бил поставен в положение да разбере
правните рамки на обвинението, което му се повдига, едва от акта на въззивната инстанция, след
като наказанието му вече реално е наложено, което е несъвместимо с правото му на защита (Така
изрично Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к.а.н.д. № 237/2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив).
По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателят не претендира разноски, поради което такива не му се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш, Серия К, № 6185994 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
3