Определение по дело №372/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 215
Дата: 31 май 2022 г. (в сила от 31 май 2022 г.)
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20221200600372
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 215
гр. Б., 31.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна А.а
Членове:Росица Бункова

Маргарита Пл. Алексиева
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600372 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. с чл. 249, ал. 3 вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от
НПК.
Образувано е в Окръжен съд – Б. по частна жалба от адв. П.С. от АК – Б. като
защитник на подсъдимия Г.А. от гр. Р. срещу протоколно определение № 500341 от
16.05.2022 г., постановено по НОХД № 150/2021 г. по описа на Районен съд Р., който е
приел, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия.
В жалбата се твърди, че отговорността за лъжесвидетелстване може да се ангажира
единствено тогава, когато свидетелят съзнателно затаи истина или каже неистина само за
онези обстоятелства, свързани с предмета на доказване по конкретното дело, очертан в чл.
102 НПК. Отговорността на свидетеля не може да се ангажира за невярно свидетелстване за
всякакви други фактически данни, които така или иначе попадат в делото при провеждане на
разпита като способ за събиране и проверка на доказателствата. В конкретния случай в
обстоятелствената и диспозитивната части на ОА прокурорът е посочил няколко твърдения
– осем на брой, които подсъдимият съзнателно потвърдил като неистина и при така
посочените няколко отделни деяния, всяко едно от които осъществявало състава на чл. 290
от НК, липсва яснота кое от тях следва да се докаже като извършено, за да се установи
отграничаване на главния факт от второстепенните такива, което да позволи на подсъдимия
да организира адекватно защитата си. Изтъква се, че задължение на прокурора е в
обстоятелствената част на обвинителния акт да посочи всички онези факти, представляващи
съдържание на лъжесвидетелстването.
Иска се отмяна на определението, с което районният съд е приел, че не са налице
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, въззивният съд да прекрати съдебното
производство и да върне делото на съответната прокуратура за отстраняване на допуснатите
нарушения.
Окръжен съд – Б. след преценка на въззивната жалба, атакуваното с нея определение
и относимите към предмета на делото материали от досъдебното производство, счете
1
жалбата за допустима, доколкото е подаден в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, от надлежна
страна в наказателния процес и има необходимата форма и съдържание.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 150/2021 г. по описа
на РС - Р., подсъдимият Г. ГР. АНД. е обвинен в това, че на 12.03.2015 г. в гр. Р., обл. Б. в
нотариална кантора пред надлежен орган на власт – нотариус С. Н. с район на действие
Районен съд – Р., вписана под рег. № 505 в регистъра на Нотариалната камара на Р
България, като свидетел при извършена обстоятелствена проверка по реда и при условията
на чл. 587, ал. 1 от ГПК по нотариално дело № 55/2015 г. по описа на нотариус С. Н. устно
съзнателно потвърдил неистина, като е заявил: ,,Знам имота, за който ще свидетелствам,
намира се на пътя за село С., в промишлената зона на гр. Р.. Местността е ,,С.“. Молителят
го познавам отдавна…..Работи го повече от 20 години……., ползва се като земеделски. Това
което казах го знам от 20 години. Молителят си ползва имота като собствен. …“ -
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание, проведено на 16.05.2022 г. защитникът на подсъдимия
Г.А. - адв. С. е взел становище по въпросите, посочени в чл. 248 НПК, като е направил
възражение за допуснати на досъдебната фаза на процеса и по-конкретно при изготвяне на
обвинителния акт съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
обвиняемия, свеждащи се до невъзможност да се анализират обстоятелствата в ОА и
последният да разбере в извършване на какво престъпление е обвинен. Акцентирано е на
факта, че прокурорът е следвало да посочи кои твърдения подлежат на доказване по см. на
чл. 102 НПК. Цитирана е практика на ВКС обективирана в решение № 526/2012 г. по н.д. №
1825/2012 г. на ВКС, в което е застъпено становище, че състава на престъплението
лъжесвидетелстване е осъществен само тогава, когато се лъжесвидетелства основния факт в
производството по дадено дело, а второстепенните факти не са елемент от състава му. В
тази връзка част от твърденията, за които прокурорът приема, че е осъществен състава на
престъплението, не представляват такова.
С протестираното определение, първоинстанционният съд е приел, че в хода на
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Районният съд е посочил, че обвинителният акт в неговата мотивационна и заключителна
част съдържа всички необходими реквизити, посочени са конкретно и ясно фактите, за
които прокурорът твърди, че привлечените към наказателна отговорност лица са
лъжесвидетелствали, а дали някои от посочените от подсъдимите факти са истина или
неистина ще се установи след събиране на доказателства и с постановяване на крайния
съдебен акт. Тогава съдът ще прецени дали е извършено престъпление и дали подсъдимите
са лъжесвидетелствали за главни факти, които са били предмет на нотариално производство.
Въззивната инстанция споделя изцяло съображенията на районния съд за липса на
допуснати на досъдебното производство, конкретно при изготвяне на обвинителния акт
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Правилен е извода на първостепенния
съд, че обвинителният акт има необходимото съдържание, отговаря на изискванията по чл.
246 от НПК и ТР № 2/2002 г. на ВКС. Видно е от съдържанието на ОА, че са
конкретизирани изразите, в които според обвинението се е изразила потвърдената неистина
от обвиняемия пред надлежен орган на власт като свидетел при извършена обстоятелствена
проверка по реда и условията на чл. 587, ал. 1 от ГПК по нотариално дело № 55/2015 г. по
описа на нотариус С. Н.. Въззивният съд в настоящия си състав изцяло споделя аргументите
2
на първия съд, че в обвинителния акт конкретно и ясно са посочени фактите, за които
представителят на държавното обвинение твърди, че привлечените към наказателна
отговорност лица са лъжесвидетелствали, а дали някои от посочените от двамата подсъдими
факти са истина или неистина ще се установи след събиране на всички относими към
предмета на делото доказателства и ще бъдат обсъдени с постановяване на крайния съдебен
акт, когато съдът ще прецени дали е извършено престъпление и дали подсъдимите са
лъжесвидетелствали за главни факти, които са били предмет на горепосоченото нотариално
производство. Диспозитивът на обвинителния акт съдържа необходимото описание на
престъплението, за което е обвинен подсъдимия, поради което въззивният съд не споделя и
възражението на защитника за неяснота относно това кое от посочените в ОА осем на брой
твърдения следва да се докаже като извършено, за да се установи отграничаване на главния
факт от второстепенните такива. При това положение е очевидно, че правото на защита на
подсъдимия не е нарушено, тъй като с оглед на направените по-горе констатации относно
обвинителния акт, несъмнено не е налице затруднение той да разбере в какво точно се
състои обвинението, което по отношение на коментираните по-горе обстоятелства касаещи
обвинителния акт действително е в достатъчна степен конкретно и ясно, както от гледна
точка на изложените фактически положения, така и с оглед обосноваването на правната му
квалификация и съставомерността му от обективна и субективна страна.
Всички аргументи изложени в жалбата касаят разглеждането на делото по
същество и излизат извън обхвата на въпросите, които са предмет на разглеждане и
преценка в хода на разпоредителното заседание. Цитираната съдебна практика,
обективирана в посоченото в жалбата решение на ВКС е още един аргумент в подкрепа на
изложеното от въззивната инстанция, че тези възражения касаят делото по същество.
Контролната съдебна инстанция не установи да са допуснати процесуални
нарушения, които да ограничават правото на защита на подсъдимия и да го лишават от
възможност да разбере в какво е обвинен.
По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Окръжният
съд


ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 500341 от 16.05.2022 г., постановено
по НОХД № 150/2021 г. по описа на Районен съд – Р. в частта, с която съдът е приел, че в
хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4