РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№2196
гр. Пловдив,01.12. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на двадесет девети юли
през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА и с участието на
прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 151 по описа за 2020
год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на „КАРГО МАКС“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, бул.”В. Априлов” № 54, представлявано
от управителя К.Г.С., със съдебен адрес ***, подадена чрез процесуални
представители адв.К.В. и адв.В.В. против Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ /ИА „АА”/ - София за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 600 лева,
представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление НП № 36-0000032/01.02.2019г.,
издадено от главен инспектор към Областен отдел към ИА „АА”-Пловдив. Излагат се
твърдения относно обстоятелства, касаещи причинно – следствена връзка от
заплатената сума за адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално
представителство пред Районен съд гр.Пловдив по повод обжалване на издаденото
НП и последващата му отмяна с влязъл в сила съдебен
акт, оставен в сила от Административен
съд гр.Пловдив. Сочи се, че поради липса на други процесуални възможности за
компенсиране на направените разноски предявеният иск е доказан по своето
основание и размер и затова ищеца моли да бъде изцяло уважен. Ангажира писмени
доказателства. Претендира и направените по настоящото производство разноски.
Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.В.В.. По същество поддържа иска и моли същият да бъде уважен.
Ответникът
по иска – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИА „АА”/ - София, в
писмен отговор оспорва иска по основание и размер. Оспорва достоверността на
датата на представените към исковата молба доказателства, върху които се
основава претенцията но ищеца за претърпени вреди. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за основателност на иска.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна: на
13.11.2018 г. около 00:01 часа в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 82 -
Областен отдел "Автомобилна администрация"-гр. Пловдив,
жалбоподателят като превозвач,
притежаващ лиценз на Общността № 14499 за международен автомобилен превоз на
товари срещу заплащане, валиден до 19.01.2026 г.е извършил следното нарушение :Не е подал
заявление за настъпили промени в обстоятелствата, относно вписания адрес на
управление в законоустановения 30 /тридесет/ дневен срок, видно от справка в
търговския регистър и заявление за настъпили промени в обстоятелствата. Промяната
в адреса в търговския регистър е от дата 12.10.2018 г заявлението е от дата
28.11.2018 г. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 10, ал.1 вр.
чл. 104а ЗавтПр.
На база
АУАН било издадено и Наказателно постановление № 36-0000032, издадено от Главен инспектор при Областен отдел-Пловдив
на ИААА, с което на КАРГО МАКС ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. за
нарушение на чл. 10, ал.1 ЗавтПр.
Недоволно от
издаденият акт, дружеството го оспорило по съдебен ред. За нуждите на това
оспорване бил ангажиран защитник, с който бил сключен Договор за правна защита
и съдействие от дата 09.05.2019г., в който е отбелязано, че е договорено и
изплатено в брой адвокатско възнаграждение от 300.00 лева. По депозираната
жалба било образувано и проведено съдебно производство по АНД №3244/2019г. по
описа на Районен съд-Пловдив- I н.с., по което производство бил
представен сключеният договор за правна защита и съдействие. С Решение №1202/20.06.2019г.
по посоченото съдебно производство било отменено като незаконосъобразно
атакуваното НП. Така постановеното решение на Районен съд гр.Пловдив било
обжалвано от Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ИА „АА”/ - Пловдив
пред Административен съд гр.Пловдив, за което било образувано КАНД №2337/2019г.
– XIX състав, по
което бил представен сключен договор за правна защита и съдействие от дата 29.07.2019г.
С Решение №2410/21.11.2019г. по посоченото съдебно производство обжалваното
решение на Районен съд-Пловдив било оставено в сила. Впоследствие от ищеца било
образувано и настоящото съдебно производство.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна
страна:
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявените искове са подсъдни на административните съдилища
съобразно правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране
на вреди, причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно
условие, за да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то
следва да са изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е
отменен с влязъл в сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав
счита, че искът е предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице,
от чието име е издадено процесното НП, с което ищецът
свързва претърпените от него имуществени вреди. Предпоставка за завеждане на
иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл.203 и сл. от АПК е
изпълнение на изискването да е налице отменен административен акт /респективно
прогласен за нищожен такъв/, претендирана вреда,
посочена като вид и размер и налична причинно-следствена връзка между вредата и
отменения акт. Отговорността на държавния орган е специфично проявление на
принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в
който смисъл е и постоянната съдебна практика, посочена в т.6 от ТР №
3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК. В настоящият случай
освен тези, са налице и останалите реквизити на исковата молба по чл.127 ал.1
от ГПК- посочени са страни, размер на претенцията, произхода ѝ /конкретен
незаконосъобразен акт на определена администрация, издаден от служители при
същата, който е отменен/, което обуславя нейната допустимост.
Разгледана
по същество, тя е основателна по следните за това съображения:
Материалноправното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира
при осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на
незаконосъобразни актове.
За да
възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване
наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата
между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал,
ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване
стойността на неговото имущество. Налице е първата предпоставка –
незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – НП, отменено с влязло
в сила съдебно решение, постановено по АНД №3244/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив. Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда
от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и
незаконосъобразния акт. В отговора на исковата молба ответникът възразява на тяхното
присъждане, във връзка със съмнения относно достоверността на датата на представените
към исковата молба договори за правна защита и съдействие, върху които се
основава претенцията но ищеца за претърпени вреди. Възражението е неоснователно. На първо място
следва да се посочи, че процесуалната защита на нарушителя чрез ангажиране на
защитник - адвокат е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход
на спора, и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите
права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно
постановление. Следва да се има предвид също, че към момента, в който се е
развило съдебното производство пред ПРС, в производствата по Закона за
административните нарушения и наказания, прилаган и при разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, субсидиарно се прилагат правилата на
НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на
производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е
предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски,
извършените разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и
съдействие в производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна,
представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е
възстановена, и за която Национална агенция по приходите гр.София дължи
обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ
/в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/.
По отношение
възражението на ответника относно достоверността на датата на представените към
исковата молба договори за правна защита и съдействие, съдът намира, същата за
достоверна, доколкото договорите са били представени в съдебните производства
пред ПРС и Административен съд-Пловдив и не са оспорени. На следващо място от
страна на ищеца са представени писмени доказателства относно реалното заплащане
на посочените в договорите за правна
защита и съдействие суми.
С оглед на
изложеното, предявеният иск за причинените имуществени вреди се явява
основателен, което налага уважаването му. По отношение на неговият размер, от
ответника е направено възражение за неговата прекомерност. В случаят то се
явява неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение в размера от общо 600
лева и представляващи сторените разноски в хода на съдебното обжалване пред ПРС
в размер на 300 лева и Административен съд-Пловдив в размер на 300 лева е
съобразено с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г., постановено по т.д. №
2/2016г. на ВАС, чието приемане даде възможност за реализиране на претенциите
от този тип, като институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и
не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и
съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетението, който да отговаря на
критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и
справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Предвид това и с оглед наличие на фактическите и правни основания,
справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди следва да
се присъди в поискания размер от общо 600 лева. Предвид изложеното, следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на общо 600 /шестстотин/
лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение в производство по
обжалване на НП по АНД №3244/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив- XIX н.с. и
процесуално представителство по КАНД №2337/2019г. по описа на Административен
съд-Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
С исковата
молба до настоящата инстанция ищецът претендира и присъждане на разноски по
настоящото дело, съставляващи заплатените от него разноски по делото, които
съдът констатира съобразно приложения договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските в размер на адвокатско възнаграждение от 400.00 лева В
настоящия съдопроизводствен ред е налице изрична
правна уредба относно присъждане на разноски в производствата по ЗОДОВ и това е
разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съгласно който текст, в случай, че искът
бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ето защо следва изцяло да се
присъдят в полза на ищеца и направените в настоящото съдебно производство
разноски в общ размер от 400.00 лева.
По
изложеното и на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК вр. чл.172 ал.2 и чл.144 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерство на туризма - София да
заплати на „КАРГО МАКС“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, бул.”В. Априлов” № 54, представлявано от
управителя К.Г.С., със съдебен адрес ***, сумата от 600.00 /шестстотин/ лева,
съставляваща причинени му имуществени вреди от незаконосъобразно и отменено с
влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление НП №36-0000032/01.02.2019г.,
издадено от издадено от главен инспектор към Областен отдел към ИА „АА”-Пловдив,
съставляващо заплатено адвокатско възнаграждение в едно със законната лихва считано
от предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане;
ОСЪЖДА Министерство на туризма - София да
заплати на „КАРГО МАКС“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, бул.”В. Априлов” № 54, представлявано от
управителя К.Г.С., със съдебен адрес ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева,
съставляваща разноски по настоящото
дело.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБългария
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава XII АПК.
СЪДИЯ: