№ 49980
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20251110114668 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „Е П АД срещу Л. Д. В., с което се претендират вземания за цена на доставена и
потребена ел. енергия и мрежови услуги за период от 22.01.2022г. до 23.05.2024г. на следния
адрес: гр. София, бул. .., къща.
От служебно изисканата от съда справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника
от Национална база данни „Население“ се установява, че настоящият адрес на Л. Д. В. е в
Либия.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкувание, дадено с Решение на Съда
(четвърти състав) от 16 май 2024 по дело С-222/23 на СЕС, член 4, параграф 1 и член 5,
параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да
предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение
срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на
територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2—7 от
този регламент. Съгласно чл. 18, пар. 2 от Регламента, другата страна по договора може да
предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има
местоживеене потребителят. Следователно в хипотезата на предявена претенция срещу
потребител, компетентен е единствено съдът по неговото местоживеене и съд на друга
държава-членка няма основание да обоснове компетентност по правилата на глава II,
раздели 2-7 тогава, когато са налице данни, че местоживеенето на потребителя не е в нея.
Настоящата хипотеза е именно такава, защото претенцията се основава на
потребителска сделка – договор за доставка на ел.енергия и мрежови услуги, а изготвената
справка поражда обосновано предположение, че местоживеенето на длъжника е в Либия.
1
Наличието на постоянен адрес на длъжника на територията на Република България не
води до друг извод, тъй като, както е изяснено с цитираното по-горе решение, член 62,
параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12
декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба, съгласно която се счита, че гражданите на държава членка,
пребиваващи в друга държава членка, имат местоживеене на адрес, който винаги е
регистриран в първата държава членка. Следователно наличието на регистриран постоянен
адрес на територията на Република България не може да обоснове компетентност на
българския съд при наличие на обосновано предположение, че лицето живее в чужбина.
С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК,
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „Е П ЕАД срещу Л. Д. В..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя „Е П ЕАД чрез Адвокатско
дружество „Х., Я Ц“.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2