Р Е Ш Е Н И Е
№ 334/ 21.4.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, в открито заседание на
двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ
2. СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на
прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Бабаков административно
дело № 61, по описа на съда за 2021 год., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалба на Н.Л.М.,
чрез адв. Г.М. и на
ГДИН София срещу Решение № 842/02.11.2020 г., постановено по АД № 820/2020 г.
на Административен съд Пазарджик.
Касаторът Н.М. обжалва решението в частта, с която искът
му е отхвърлен и иска да се отмени първоинстанционното решение, и да се уважи
искът изцяло.
Другият касатор- Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията “София, обжалва първоинстанционното решение в частта, в която искът
е уважен, като се иска от касационната инстанция да отхвърли изцяло претенцията
на М., алтернативно да редуцира уважения размер на иска до 500 лв..
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява
становище за основателност на касационната жалба.
След като прецени доказателствата по делото във връзка с
доводите и съображенията на страните, Административен съд Пазарджик, ХІ състав
приема следното:
Касационната жалби са подадени в законоустановения срок,
от надлежни страни срещу съдебен акт, в съответните части, в които решението е
неблагоприятно, с оглед на което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, и двете жалби са неоснователни.
С цитираното
решение, Административен съд Пазарджик е уважил частично предявения от Н.Л.М.
иск за сумата от 1750 /хиляда седемстотин и петдесет лева/ и го е отхвърлил в
останалата част до пълно предявения размер от 30 000 лв.
За да постанови
този резултат, съдът е приел, че по делото са установени незаконосъобразни действия на
администрацията на затвора- нарушение н а стандартите за жилищна площ, липсата
на тоалетна, наличие на вредители в килиите и режим на топлата вода , които в
кумулативен порядък представляват нечовешко е унизително отношение спрямо
касатора М. в разрез с разпоредбата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Приел е също, че не
всички неблагоприятни фактори са били налични по отношение на касатора през
целия период от време, като през част от периода касаторът е живял в
ремонтирани килии, освен това пренеселеността на килиите не е била значителна.
Първоинстанционният
съд, отчитайки посочените по-горе обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, е
уважил иска в размер на 1750 лв. за периодите 02.01.2014- 21.11.2014;
29.10.2015-14.10.2015;02.08.2017-01.08.2018 и 24.10.2018-21.07.2020 г., като го
е отхвърлил до пълно предявения размер от 30 000 лв., както и за останалите
претендирани периоди. Не се е произнесъл по претенцията за присъждане на
законната лихва.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице
сочените от касатора касационни основания на чл. 209 т.2 и т.3 от АПК.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка
и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни
правни изводи за претъпени неимуществени вреди, които определя в размер на 1750
лева, които изводи се споделят от настоящата инстанция и съдът препраща към
мотивите на първоинстанционното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. В случая не са налице законовите
предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди над присъдения размер за липсата на достатъчно жилищна площ,
вредители в килиите и режим на топлата вода. За останалите твърдения в исковата
молба не са установява незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора
гр. Пазарджик. Противно на заявеното в касационната жалба на М., съдът е
обсъдил доводите, свързани с липса на
адекватно медицинско обслужване и законосъобразно ги е отхвърлил. В достатъчна
степен за определяне на размера на обезщетението е взето в предвид наличието на
инсекти в спалното помещение, както и липсата на санитарни възли в самите килии.
От друга страна, неоснователни са и заявените претенции
на ГДИН за намаляване на присъденото обезщетение, тъй като в един значителен
период от време /около четири години и половина/, касаторът е бил подложен на
кумулативното въздействие на обсъдените от първоинстанционния съд
неблагоприятни фактори.
По изложените съображения не са налице посочените в касационните
жалби на Н.Л.М. и на ГДИН- София отменителни основания, поради което решението
като законосъобразно, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила.
Липсва пречка, при своевременно предявена претенция, първоинстанционния съд да
се произнесе относно искането за присъждане на законната лихва по реда на чл.
250 от ГПК, субсидиарно приложим съгл. чл. 144 от ГПК.
Водим от горното, Административен съд Пазарджик, ХІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 842/02.11.2020 г., постановено по АД №
820/2020 г. на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/