Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .........
гр.Плевен, 12,06,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Плевенски районен съд, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание
на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка С., като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №1940 по
описа на съда за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от ***, с правно основание по ЗЗДет., за вземане на мярка
за закрила спрямо детето В.С.Ц., ЕГН **********,*** –
настаняване за отглеждане и възпитание в ЦНСТ за деца без увреждания ***. Сочи
се, че ***се
е самосезирала на 15,04,2019 г. по повод трагичен инцидент в семейството на В.,
при който загива неин по-малък брат. При социалното проучване е установено, че
родители й М. и С. имат общо родени седем деца, три от които са починали. Най-големите
деца са криминално проявени, и на практика в семейството живеят само детето В.
и бебе на осем месеца. Установено е, че родителите не полагат дори елементарни
грижи и контрол за детето В., дори и възлагат грижите за осеммесечната ***.
Посочва се, че семейството живее в лоши жилищно-битови условия, липсва
санитарен възел. Сочи се, че при така констатирания начин на живот малолетната В.
е представлявала дете в риск по смисъла на ДР на ЗЗакрД. и е настанена в *** за
срок от една година. Предвид изтичащия срок на мярката, молят съда да бъде
постановено настаняване на детето в *** за срок до навършване на пълнолетие, а
ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст. Изрично се сочи, че през м.април 2020 г. родителите са заявили писмено
невъзможност за поемане на грижите за детето в семейна среда.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на молителя,
намира за установено следното:
От представеното по делото копие на Удостоверение за раждане от 25,08,2014
г. се установява, че детето В. е родено на 28,05,2005 г. от майка М.П. и баща С.Ц..
От приложения социален доклад се установява, че поради констатирани рискови
фактори, с оглед най-добрия интерес на детето е пренастаняването му извън
семейството.
От представеното заявление от родителите от 22,04,2020 г. се установява, че
същите са дали съгласие детето В. да бъде пренастанено за отглеждане в
специализирана институция.
Видно от заявлението от самото дете от 16,04,2020 г., В. е заявила желание
да остане в *** до завършване на образованието си.
Видно от Заповед №ЗД/Д-ЕН-ДМ-010/22,04,2020
г. на ***, е, че детето В. е настанена временно
в ЦНСТ с.Садовец до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.
Родителите на детето заявяват в съдебно
заседание, че са съгласни детето да бъде пренастанено в Центъра, а през
ваканциите да си идва в къщи.
Заинтересованата страна *** ангажира становище чрез директора на Комплекса В.С.,
че детето се чувства много добре още от самото настаняване – същата е спокойна,
обгрижена, осигурено е всичко необходимо за нейното развитие, като престоя й в
институцията й се е отразил положително.
При изслушване на детето В. в с.з., само в присъствието
на социален работник, същата заявява, че се чувства добре в Центъра, има си
приятели, но иска да се върне да живее при родителите си.
Като съобрази представените
доказателства, съдът счита, че молбата
е основателна и следва да бъде уважена. ЗЗакрД отдава приоритет
на това едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в
изключителни случаи, то може да бъде настанено извън семейството, ако важни
причини налагат това и такива причини закона изрично е уредил в хипотезата на
чл.25 от същия. Съгласно нормата на чл.25, т.2 и т.3 от ЗЗакрД, може
да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат
грижи за детето, както и чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност
да го отглеждат. От доказателствата по делото се
установява, че родителите на детето В. не разполагат с нужния родителски
капацитет, за да полагат адекватни грижи за него. Съдът намира, че на основание
чл.25, т.2 и т.3 от ЗЗакрД, спрямо В. следва да бъде приложена мярка за
закрила. Мерките за закрила са визирани в чл.4 от Закона, като съдът при
определяне на адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето.
В правомощията на съда е да определи мярка „настаняване в семейство на роднини
или близки“, „приемно семейство“ или „настаняване в специализирана институция“,
но след като извърши преценка дали са предприети други мерки, които са се
оказали безрезултатни. От доказателствата по делото се установява, че след
извеждане на детето В. от биологичното му семейство през м.април 2019 г., в
същата е налице огромна промяна в положителна насока. Предвид изложеното съдът
счита, че на настоящия етап в най-добър интерес на детето В. е да бъде постановено
настаняване в ***, за поискания срок.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА детето В.С.Ц., ЕГН **********, за отглеждане и възпитание в *** за деца без
увреждания ***, за срок - до навършване на пълнолетие, а ако учи – до
завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.
Препис от решението да се
изпрати на ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: