№ 21846
гр. София, 11.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело №
20221110105957 по описа за 2022 година
Производството по гражданско дело №5957 по описа на съда за 2022 година е образувано
по иска на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК831609046 със седалище и адрес на управление
б
в град София в жилищен квартал Красно село на ул. „Ястребец“ №23, представлявано от
изпълнителния директор Александър Славчев Александров и с пълномощник юрисконсултът
Гергана Рашкова Савова, против наследниците на Юлиана Донкина Станчева с ЕГН********** и
С. ТР. В. с ЕГН**********.
Ищецът поддържа, че Юлиана Донкина Станчева с ЕГН********** и С. ТР. В. с
ЕГН********** са били клиенти на топлинна енергия по силата на чл. 153 от Закона за
енергетиката във връзка с §190 от Допълнителните разпоредби на същия закон в качеството си на
собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Ищецът предявява
иска си срещу наследниците на посочените лица, като прави искане съдът да се снабди служебно с
удостоверения за наследниците. От горното може само да се предполага, че ищецът търси плащане
на сумата от наследниците по закон на посочените лица. Категорично изявление на ищеца в тази
насока обаче няма.
Ищецът не заявява изрично дали задължението е възникнало преди смъртта на
наследодателите, поради което наследниците по закон са длъжни да го платят според дела си в
наследството, или след смъртта и наследниците дължат плащане на топлинната енергия, защото са
наследили имота и по този начин са станали клиенти на топлинна енергия. Ако ищецът търси
плащане от наследниците на посочените в исковата молба лица в качеството им на собственици на
имота, то следва да заяви изрично дали твърди, че ответниците са придобили собствеността върху
топлоснабдения имот именно по силата на наследяването по закон от посочените в исковата молба
лица или по друг начин. И в двата случая ищецът следва да вземе становище солидарно ли е
задължението на ответниците, а ако твърди, че не е, да уточни при какви квоти търси плащане от
всеки от ответник. Необходимо е да представи и препис от исковата молба и приложенията към
нея за всички ответници.
Ищецът прави искане съдът да задължи посочено в исковата молба учреждение да
представи документи. Според чл. 192, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс обаче всяка
страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи
1
намиращ се у него документ. От логическото тълкуване на цитираната разпоредба съдът стига до
извода, че страната може да иска представянето на конкретен документ, за който има данни, че се
намира у неучастващо в делото лице. В случая неучастващото в делото лице е учреждение, а
искането на ищеца по съществото си е съдът да се снабди служебно с официални документи и
удостоверения. Затова съдът намира, че искането неучастващо в делото лице да бъде задължено да
представи документи следва да бъде отхвърлено. Вместо това на ищеца следва да се издаде
съдебно удостоверение по реда на чл. 186, изречение II, предложение II от Гражданския
процесуален кодекс.
Ищецът прави също и искане съдът да се снабди служебно с удостоверения за наследници
на Юлиана Донкина Станчева с ЕГН********** и С. ТР. В. с ЕГН********** по реда на чл. 186,
изречение II, предложение I от Гражданския процесуален кодекс. Според изречение I от същата
разпоредба обаче, официалните документи и удостоверения се представят от страните. Изречение
II урежда две възможни хипотези, в случай, че някоя от страните не разполага с официален
документ или удостоверение и е необходимо да се снабди с такива от съответното учреждение:
съдът може да ги изиска от учреждението или
да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях.
От граматическото тълкуване на разпоредбата (използван е глаголът „може“) настоящият
съдебен състав стига до извода, че съдът има задължението да упражни едно от двете правомощия,
които му дава чл. 186, изречение II от Гражданския процесуален кодекс, но изборът кое от тях да
предпочете зависи изцяло и единствено от преценката му. В настоящият случай съдът приема за
целесъобразно да снабди ищеца с удостоверение, въз основа на което той да изиска от посоченото
в исковата молба учреждение издаване на официални документи или удостоверения.
Следва да се има предвид още, че според последното изречение на чл. 186 от Гражданския
процесуален кодекс учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни
причините за неиздаването им. По аргумент от противното основание на цитираната разпоредба
съдът стига до извода, че законът задължава учреждението да издаде документ, но не е и да го
изпрати служебно в съда. Според изречение I от чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс
представянето на доказателства по делото е задължение на страната, която ги е посочила, а не на
насрещната страна или на трето за спора лице. Поради горното ищецът следва да бъде
предупреден, че е длъжен да получи от учреждението издадените документи и да ги представи в
съда най-късно до края на срока за отстраняване на нередовностите в исковата молба или да
представи в същия срок доказателства, че въпреки положената от негова страна грижа
представянето на документите в срок е невъзможно. В противен случай съдът ще изключи
документите, за които е издадено съдебното удостоверение от доказателствата по делото.
За правна чистота следва да се отбележи, че съдът не е длъжен да се снабдява с
удостоверение за наследници по реда на чл. 47, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
Посочената разпоредба е систематично свързана с ал. 1 и урежда хипотеза, в която ищецът е
посочил не само име, но и адрес на ответника, но последният не е бил открит на адреса. В случая
ищецът дори не посочва имената на ответниците, а само сочи, че те са наследници на починали
лица. Ето защо разпоредбата на чл. 47, ал. 3 е неприложима в настоящия случай.
Настоящият съдебен състав намира, че е недопустимо предположенията му да заместват
волята на страните. Последната следва да е ясно и непротиворечиво изразена, за да може
насрещната страна да изрази становище по нея, а съдът при постановяване на съдебен акт да
2
прецени твърдения, които действително са направени от ищеца. Ето защо за редовността на
молбата е необходимо да се посочат точно кои са ответниците и в какво качество се търси
плащане от тях: в качеството им на лица, наследили пасивите в имуществото на наследодателя, за
когото приживе е възникнало задължение да плати топлинна енергия или в качеството на
собственици, получили имот в наследство, за които е възникнало задължение за плащане на
топлинна енергия.
Водим от изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, чл. 128 и чл. 40 и
41 от Гражданския процесуален кодекс съдът
РАЗПОРЕДИ:
1. ОСТАВЯ исковата молба без движение.
2. ОТХВЪРЛЯ особеното искане на ищеца съдът служебно да изиска удостоверения за
наследници на Юлиана Донкина Станчева с ЕГН********** и С. ТР. В. с ЕГН**********.
3. ОТХВЪРЛЯ особеното искането на ищеца да задължи неучастващо в делото лице да
представи намиращи се у него документи по реда на чл. 192, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, като предупреждава ищеца, че вместо това ще му бъде издадено
съдебно удостоверение по реда на чл. 186, изречение II, предложение II от същия кодекс,
което да му послужи пред район Илинден на Столична община.
4. ЗАДЪЛЖАВА ищеца в ТРИСЕДМИЧЕН СРОК да отстрани по-долу изброените
нередовности:
да представи по делото доказателства за внесена държавна такса:
в размер на 64.21 лева за иска за стойността на потребената топлинна енергия;
в размер на 50.00 лева за иска за обезщетение за забава върху стойността на потребената
топлинна енергия;
в размер на 50.00 лева за иска за стойността на услугата дялово разпределение;
в размер на 50.00 лева за иска за обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово
разпределение;
да посочи адреса на ответниците, а не само адреса на топлоснабдения имот;
да посочи изрично наследниците на Юлиана Донкина Станчева с ЕГН********** и С. ТР.
В. с ЕГН**********, имената им, единните им граждански номера и адресите за
призоваването им;
да представи удостоверения за наследници на Юлиана Донкина Станчева с
ЕГН********** и С. ТР. В. с ЕГН**********;
да представи преписи от исковата молба и доказателствата към нея според броя на
наследниците на Юлиана Донкина Станчева с ЕГН********** и С. ТР. В. с
ЕГН**********;
да заяви изрично дали задължението за плащане на топлинна енергия е възникнало преди
смъртта на Юлиана Донкина Станчева с ЕГН********** и С. ТР. В. с ЕГН********** или
след нея;
да заяви изрично в какво качество се търси плащане от наследници на Юлиана Донкина
Станчева с ЕГН********** и С. ТР. В. с ЕГН**********: в качеството им на лица,
наследили пасивите в имуществото на наследодателите, за които приживе е възникнало
задължение да плати топлинна енергия, или в качеството на собственици, получили в
3
наследство имот, и станали клиенти на топлинна енергия на това основание;
ако търси плащане от наследниците на Юлиана Донкина Станчева с ЕГН********** и С.
ТР. В. с ЕГН********** в качеството им на собственици, а не в качеството на наследници, за
чиито наследодатели е възникнало задължение приживе, да представи становище именно в
качеството на наследници по закон на посоченото в исковата молба лице ли ответниците са
получили собствеността върху имота или по друг начин;
да заяви изрично дали търси плащане от наследниците на Юлиана Донкина Станчева с
ЕГН********** и С. ТР. В. с ЕГН********** при условията на солидарност или на
разделност;
ако търси плащане при условията на разделност, да посочи изрично каква част от
задължението претендира от всеки от наследниците на Юлиана Донкина Станчева с
ЕГН********** и С. ТР. В. с ЕГН**********.
5. На ищеца ДА СЕ ИЗДАДАТ НЕЗАБАВНО съдебните удостоверения, от които се нуждае,
за да изпълни указанията на съда, както и удостоверение, с помощта на което да се
снабди с официални документи от район Илинден на Столична община, и ДА СЕ
ОСТАВЯТ на разположение в деловодството на съда, като във връзка с горното:
1. УВЕДОМЯВА ИЩЕЦА, ЧЕ СЪДЕБНИТЕ УДОСТОВЕРЕНИЯ СА ИЗДАДЕНИ И
ОСТАВЕНИ НА НЕГОВО РАЗПОЛОЖЕНИЕ В КАНЦЕЛАРИЯТА НА СЪДА.
2. ПРЕДУПРЕЖДАВА:
всяко от учрежденията, до които са адресирани съдебните удостоверения:
за задължението да издаде исканите официални документи или да обясни причините за
неиздаването им в тридневен срок от представянето на съдебното удостоверение;
че ако не изпълни разпореждането на съда в срок, ще бъде наложена глоба по силата на чл.
89, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
ищеца:
за задължението лично най-късно в срок от три седмици от връчване на настоящото
разпореждане да представи документите, за които са издадени съдебни удостоверения, или
да представи доказателства за обстоятелствата, които са му попречили да ги представи в
срок, макар да е положил необходимата грижа за това.
че изпращането на съдебните удостоверения на учрежденията няма да се приеме от съда за
достатъчна грижа за получаване на документите, за които са издадени удостоверенията, дори
заедно с тях на учрежденията да са изпратени и искания за служебно изпращане на
документите на ищеца или на съда.
че ако не изпълни горното разпореждане в срок, съдът ще приеме, че събирането на
документите, за които са издадени съдебни удостоверения, е съмнително или представлява
особена трудност и делото ще се гледа без тях по силата на чл. 158, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс.
6. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца за последиците от неотстраняване на нередовностите в срок по
чл. 129, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс: исковата молба да бъде върната.
7. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца и неговия законен представител, попечител и пълномощник,
ако има такива, че:
ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако нямат
пълномощник по делото в Република България и че ако не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2
4
от Гражданския процесуален кодекс.
ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес и че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
8. Разпореждането ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца заедно с препис от настоящото
разпореждане.
9. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на посочен от него електронен адрес по реда на чл.
38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 50, ал. 5 от същия кодекс.
10. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ СМЯТА за връчено в деня на изтеглянето му от адресата, в случай че бъде
а
изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, на основание чл. 41, ал. 1, изречение I от
Гражданския процесуален кодекс и по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис от
информационната система на портала, подпечатан с квалифициран електронен печат на съда
с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3,
т. 1 от същия кодекс.
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ СМЯТА за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне, в
а
случай че не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане на основание чл. 41, ал.
1, изречение II от Гражданския процесуален кодекс и по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ
докладна записка.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5