Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260030, гр. Пловдив, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 03.09.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при
секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД №
4280/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 2810106, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Т.Т.Г., ЕГН ********** на
основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300
/триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Т.Т.Г. обжалва цитираното по-горе наказателно постановление,
като моли съда да го отмени изцяло по
съображения изложени в жалба му. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява
от адв. Д., който поддържа жалбата и моли за присъждане на сторените по делото
разноски.
Въззиваемата страна – ОД
на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител, но по делото е
постъпило писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление и се моли същото да бъде
потвърдено, като се
претендират и разноски.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателят е издаден
електронен фиш за нарушение, извършено на 17.05.2019 год. в 17:44 часа на път II-86 км 19+000, посока гр. Пловдив, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта АТСС
„ARH CAM S1”, за превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч при управление на
МПС, марка „Опел Зафира” с рег.№ *****. Автомобилът
се е движил с установена стойност на скоростта 94 км/ч, при разрешена скорост
от 60 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от измерената стойност, в
резултат на което превишил разрешената скорост с 34 км/ч. Установено било и че
горепосоченото МПС е било собственост на водача му Т.Т.Г.,
ЕГН **********.
За така констатираното нарушение на
чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Т.Т.Г. е наложена глоба в
размер на 300 лева.
При така установената по несъмнен и
категоричен начин фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че процесният
електронен фиш следва да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради
следните съображения.
На базата на всички събрани по делото
доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, отразена
по електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена
скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство /преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1”/, представено за
първоначална проверка, въз основа на която е било издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към
датата на нарушението.
В приложения към преписката снимков
материал е отразено, че на 17.05.2019 г., с локация посочена в ЕФ, е била
измерена скорост на движение от 97 км/ч при максимално разрешена скорост – 60
км/ч. Установеното разминаване между отразената скорост в снимковия материал и
т.нар. наказуема скорост, която именно е посочена във фиша, както и изчисленото
на тази база превишение, е съобразено с предвидените
грешки при измерване на скорост при АТСС от 3 км/ч. В тази връзка отразената в
ЕФ наказуема скорост е изчислена в полза на водача, като действително
установената скорост е намалена.
Правилно обжалваният електронен фиш е
издаден по отношение на Т.Т.Г., чиято собственост е процесния автомобил към момента на нарушението, което
обстоятелство не се оспорва и се доказава от
приложената по делото справка за промяна на регистрация на МПС. Жалбоподателят
не се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство.
Издаденият електронен фиш съответства
на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра
на вътрешните работи и в същият са
посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР-Пловдив/, мястото / път II-86
км 19+000 посока гр. Пловдив/, датата /17.05.2019 год./, точният час на
извършване на нарушението /17:44 часа/, регистрационният номер на моторното превозно
средство /рег.№ *****/, собственикът на когото е регистрирано превозното средство
/Т.Т.Г./, описание на нарушението /извършено
нарушение за скорост/, нарушената разпоредба /21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1
от ЗДвП/, размерът на глобата /300 лева/, срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на
отбелязания фонд/. Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, законодателят
изчерпателно е определил реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш
без да препраща към разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, където са предвидени
реквизитите на НП, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на отразена дата на издаване и издател на ЕФ. Посочената
норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното
постановление.
Нарушението е било установено с преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM
S1”. След като нарушението е било установено и заснето с техническо средство,
то законосъобразно на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП в отсъствието на контролен
орган и на нарушител е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Законосъобразно за констатираното
нарушение е бил издаден електронен фиш, а не е бил съставен акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който да бъде издадено
наказателно постановление /НП/.
Наред с това в §1 от ДР на ЗАНН пък е
залегнало, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Т.е. електронният фиш
представлява не волеизявление на определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се записва върху
съответния носител от определено лице, но на база административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения
от АТСС. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият
в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това
приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в
сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и изискването за
задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на
сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Оплакването, че липсавало
посочване на пътния знак, който въвеждал ограничението на скоростта е
неоснователно, тъй като ясно е посочено в ел. фиш, че това е пътен знак B-26. Съобразно чл. 47, ал.3 от Правилника за
прилагане на ЗДвП пътен знак
В-26 указва,
че е забранено движението със скорост по-висока от означената. Доколкото в обжалвания електронен фиш е посочен знак В-26 и ограничението, с което
е следвало да се движи управляваното
от жалбоподателя МПС, то съдът намира, че описанието
на нарушението е в достатъчна степен конкретизирано, като същият е наясно по кои
факти и обстоятелства следва да се
защитава.
Освен това при заснемане на нарушението и издаване на атакувания ел.фиш
е съставен протокол по чл.10 от Наредбата при спазване на формалните изисквания
на този нормативен акт и съдържа изискуемите реквизити. В същия е отразено, че
е бил поставен знак B-26 сочещ конкретното ограничение на скоростта на
движение. Видно от същия протокол по чл.10 от Наредбата - в него е посочено и мястото на контрол, посоката на движение на
автомобила, вида на техническото средство и номера му, конкретното ограничение
на скоростта, разстоянието от пътния знак до АТСС, начало и край на работа на
АТСС, посока за действие и режимът за измерване. По преписката е приложен и
снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на
движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати
на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя. Следва да се отбележи и че съгласно чл. 189,
ал. 5 ЗДвП на връчване на нарушителя подлежи само електронният фиш, не и
снимковия материал към него. За снимковия материал е достатъчно, че е приложен
по административнонаказателната преписка, което
позволява на съда да направи преценка за законосъобразност на електронния фиш.
Правилно нарушението е
квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като
нарушението е ясно и точно описано. Както става ясно от така цитираните по-горе
материални норми и от приложения по делото електронен фиш, жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, а направената
правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е дотолкова, доколкото да обуслови,
че вслучая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен
знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо повече
в самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено
препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с
препратката е още по-прецизна.
Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП предвижда административно наказание “глоба” в размер на 300 лева за
водач, който превиши разрешената максимална скорост от 31 км/ч до 40 км/ч. В
конкретния случай разрешената максимална скорост /60 км/ч/ е била превишена с
34 км/ч. Налице е абсолютно определена
санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер,
поради което същото не може да бъде индивидуализирано и следва да се наложи
именно в посочения вид и размер, което е съобразено в атакувания електронен
фиш.
Поради горните съображения,
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен, обоснован и издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърден.
Съобразно изхода на спора, на
основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от
юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.
27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Предвид изхода от спора, искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да
бъде уважено.
Мотивиран от изложеното, и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен
фиш серия К № 2810106, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Т.Т.Г., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева
за нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Т.Т.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на
МВР – Пловдив сумата в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.