Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
21.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10384/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Б.Р.Ш. и Г.Р.Ш., с която е предявени срещу Д.З.
АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от по 25500 лв.,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 19.06.2016 г., вследствие на което е
починала З.С.Ш. – баба на ищците. Претендира законната лихва и направените по
делото разноски.
Ищците
твърдят, че при произшествието, осъществило се на 19.06.2016 г. по вина на
лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, е настъпила
смъртта на З.С.Ш. – тяхна баба.
От загубата е понесъл неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете
по чл.432, ал.1 КЗ:
По делото е
прието за безспорно, а и се установява от представените писмени доказателства,
че на 19.06.2016 г. на път А1 (Автомагистрала „Тракия“), км.223+800, в южната
лента за движение, е настъпило пътнотранспортно произшествие по следния
механизъм: лек автомобил „Пежо“ с рег.№*******управляван от Г.В.Ш., предприема
изпреварване на движещият се пред него товарен автомобил, навлиза в лентата за
движение на автомобил „Рено“, удря се в него, излиза от лентата за движение,
преминава през оградителната мантинела и предпазна крайпътна мрежа и спира в
крайпътна нива. Причина за настъпване на произшествието са действията на водача
на автомобил „Пежо“ с рег.№*******В следствие на произшествието е починала З.С.Ш.
– пътник в лекия автомобил „Пежо“.
Безспорно е,
че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил „Пежо“ с рег.№ *******е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника. По изложените съображения съдът приема,
че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, извършен от водача на автомобила,
застрахован при ответника, при което е починала З.С.Ш.. От удостоверение за наследници
и удостоверения за раждане (л.31-33) се установява, че починалата е баба на ищците.
Спорен по
делото е въпросът явяват ли се ищците материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баба си.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС към кръга на имащите
право на обезщетение се включва по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допусне „като изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение“ за
действително претърпени неимуществени вреди.
Съгласно чл.493а КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) обезщетението на увреденото
лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди се определя
съобразно методика, която към настоящия момент все още не е изготвена и приета.
Цитираната методика следва да определи в случай на смърт както обезщетението на
увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото
лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или
отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ (ал.3), така и
размера на обезщетението на друго лице, извън лицата по ал.3, „когато по изключение“ е претърпяло
неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени (ал.4).
От анализа
на приетото в тълкувателната практика на ВС и ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и
приетите през 2018 г. разпоредби в КЗ – в чл.493а се налагат следните изводи:
увредени лица, имащи право на обезщетение при смърт на пострадало лице са деца,
съпруг, родители, включително осиновени и осиновители, както и лицата, които са
във фактическо положение на изброените – партньор във фактическо съжителство с
пострадалия, децата, отгледани от него, макар да не са осиновени, съответно –
отгледалите го като родители, макар да не са му осиновители. За тези лица
законодателят презюмира наличието на вреди, а тълкувателната практика на Върховния
съд извежда, че обезщетение не се присъжда единствено при наличие на трайно
влошени отношения. Новият момент е, че се признава по изключение право на обезщетение и за лица извън така
очертания кръг, с които пострадалото лице е създало трайна и дълбока
емоционална връзка, и чиито продължителни болки и страдания е справедливо да
бъдат обезщетени. Основният въпрос е кои са тези изключителни обстоятелства,
при които лица извън най-близкия семеен кръг, придобиват „по изключение“
правото да бъдат обезщетени. Бабата и дядото са сред най-близките родственици –
от втора степен по права линия. Обичайно за българското общество е дори и след
напускане на общото семейство (формално включващо родители и деца до 18-годишна
възраст) и създаване на собствени семейства, родителите да продължават да
поддържат близки отношения със семейството на децата си и да помагат активно в
отглеждането на внуците. Ако това обичайно за обществото ни положение се
приемаше от законодателя, съответно – ВКС (като постановяващ задължителна
тълкувателна практика), за достатъчно, за да обоснове понесени вреди от такова
естество, които е справедливо да бъдат обезщетени, то баба, дядо, съответно –
внуци, щяха да бъдат включени в кръга лица, за които изначално се приема, че имат
право на обезщетение (съпруг, деца, родители и лицата, чиито фактически
отношения ги поставят в идентично положение). След като това не е направено, то
следва да се установят такива отношения между баба и внуци, които са изключение
от обичайното, което изключение обосновава правото на обезщетение. Следва да се
отбележи, че смисълът на ограничаване на кръга лица, имащи право на обезщетение
при смърт, не е за целите на предпазване на имуществото на делинкванта, а е в
закрила именно на най-близките на починалия, понесли вреди от смъртта му.
Това е така, защото ако кръгът не беше ограничен, обезщетения могат да се
присъдят на много лица, страдащи от загубата – по-близки и по-далечни
родственици, приятели, съученици, съседи, които са имали някаква емоционална връзка
с починалия и изпитват страдание от загубата му. В този случай кредиторите
на делинквента биха били неограничен брой лица, а поради идентичността на
вземанията, най-близките (деца, съпруг, родители) не биха се ползвали с
привилегия и биха били поставени пред опасността да не получат обезщетение или
в много ниска степен да удовлетворят вземанията си. Именно изхождайки от
принципа, че селектирането на кръга от правоимащи да получат обезщетение при
смърт е в защита на най-близките, които нормите на справедливостта изискват да
бъдат обезвредени, съдът следва да извърши внимателен анализ на
фактическите твърдения и представените доказателства, за да обоснове извод
налице ли е онова изключение, което дава право на трети лица да получат
обезщетение за неимуществени вреди. Такова изключение би било налице между например
между братя и сестри, когато са единствените живи роднини и наследници един на
друг, нямат собствени семейства и живеят заедно в общо домакинство, между баба
и дядо и внуци, когато поради ранна смърт или отсъствие на родителите дядото и
бабата са отгледали внуците си, живеят с тях в общо домакинство и осигуряват
възпитанието и образованието им, или между приятели, които поради отчуждение от
биологичните си семейства, са в най-тясна връзка помежду си - споделят общ
живот в едно домакинство и са си единствено семейство един за друг и т.н.
Примерите не могат да бъдат изчерпателно изброени, но общият критерий за
изключителност според настоящия състав е, че тези други лица, които по
изключение е справедливо да бъдат обезщетени, в някаква степен са заместили
обичайния най-близък кръг (деца, съпруг, родители) и са били в най-близка
емоционална връзка приживе с починалия – в този случай, макар да не са дете,
съпруг или родител, изключителността на тази най-близка връзка обуславя правото
им да получат обезщетение. Този извод на съда се опира на обстоятелството, че
съгласно постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС в случай на смърт
право на обезщетение имат само
най-близките на починалия, а с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС тази
постановка не е отменена, а е разяснено, че е възможно лица, които не са сред
посочените в ПП № 4/61 г. и № 5/69 г., да са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките и тези лица е
справедливо да бъдат обезщетени. По същество с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се разширява кръгът на имащите право
на обезщетение, а се признава правото на лица, извън посочените в ПП № 4/61 г.
и № 5/69 г. да получат обезщетение, “когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка“ т.е. когато
„най-близките на починалия“ са други
лица, извън съпруг, деца, родители.
В този
смисъл се е и съдебната практика, напр. Реш. №1148 от 08.06.2020 г. на САС по
гр.д. №5226/2019 г., което приема, че „… за да възникне активната материална
легитимация на ищеца (внук на починалата при настъпване на процесното
застрахователно събитие), следва в процеса на доказване да се установи …, че е
той изградил със своята починала родственица (неговата баба) такава духовна и
емоционална връзка, сходна с тази между син и майка, която да е била трайна,
като болките и страданията от загубата на по-възрастната родственица да са с
по-висок интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително
дълъг период от време. Такъв житейски конекситет би възникнал, напр. когато
отношенията между внук и баба са били сходни с тези, съществуващи между родител
и дете - при смърт на родител (биологичен или осиновител), при лишаване от
родителски права, при фактическо трайно дезинтересиране на родителя от неговото
дете (вкл. когато виновно трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка),
продължителна обективна фактическа невъзможност на родителя да се грижи и
възпитава детето си, като в тези случаи бабата и дядото изцяло заместват
родителската грижа и отговорност. Едва в тази житейска ситуация, когато внукът
възприема своята баба като изключително близък човек, на когото основно да е
разчитал през своето социално и нравствено съзряване, смъртта на този близък
родственик би довело до травматични последици в психиката на внука, които би
следвало, с оглед на критериите за справедливост, предписани в правната норма
на чл. 52 ЗЗД, да бъдат обезщетени чрез заплащане на заместващо обезщетение -
чрез присъждане на конкретна парична сума.“ Настоящият състав изцяло
споделя посочените съображения.
По въпроса
налице ли е в настоящия случай по изключение такава трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени, съдът намира следното:
От
показанията на свидетеля П.Д.Н.– родственик, се установява, че починалата и ищците
са имали много близки отношения. Починалата и съпругът й работели като лекари в
гр. Бургас, където живеели, а ищците живеят в гр. София, с родителите си.
Обичайно пострадалата прекарвала по 5-6 дни месечно в София, тъй като помагала
за отглеждането на внучките си, отсядала в дома им. Когато бащата на ищците,
също лекар по професия, заминал в Германия, пострадалата е подпомагала
семейството на ищците, както с грижи, така и финансово. По мнение на свидетеля
ищците са приемали пострадалата като своя майка, имали са много близки отношения
с нея. Свидетелят сочи още, че като цяло отношенията в семейството били
изключително близки, както с ищците и с другата внучка на Златка Ш., така и с
останалите им близки родственици – всички били сплотено семейство, с много
силна привързаност помежду си.
От така
установените факти съдът приема, че ищците и починалата като внуци и баба са
имали близки отношения на взаимна обич и уважение, подкрепа и грижа – в
детството на ищците баба им е участвала активно в отглеждането им, грижела се е
за тях и финансово, когато на баща им се е наложило да замине, за да работи в
Германия, като макар да е живеела в Бургас, е прекарвала е по 5-6 дни месечно в
София, където е отсядала в дома на ищците. Всичко това обаче е обичайно за
традициите в българското общество и не може да се приеме за изключителен
случай. Установи се по делото, че ищците живеят в София с родителите си, няма
данни отношенията между родителите и децата да са трайно влошени или
нефункциониращи и макар баба им да е подпомагала отглеждането им, най-тесните
семейни и емоционални връзки на ищците са с родителите им, а не с починалата. След
като ищците не е единствени роднини на баба си, не са живели с нея в едно
домакинство, не са единственият й семеен кръг, не може да се приеме, че
отношенията им сочат на изключителност, годна да мотивира извод за възникване в
техния патримониум на право на обезщетение. Следва да се признае, че между ищците
и баба им е имало дълбока привързаност, обич и уважение, но те са обичайни за
такава близка степен на родство. Обстоятелството, че починалата се е грижела за
ищците в детските им години, не сочи на заместване на майката в живота им, а е
обичайно и присъщо в българското общество, в което помощта на възходящите
традиционно се използва при отглеждане на децата. Този извод на съда не
означава, че ищците не са понесли страдания, а единствено цели да установи дали
в техния патримониум възниква вземане за обезщетение съгласно критерия, описан
по-горе.
Ето защо
съдът приема, че по делото не се установяват такива особени житейски
обстоятелства, поставили ищците и пострадалата в изключителни отношения,
превишаващи обичайните за степента им на родство и сочещи на изключително силна
привързаност, при която смъртта на единия от родствениците да е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Това води до извод, че в
полза на ищците не е възникнало вземане за претендираното застрахователно
обезщетение и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По
разноските:
На ответника следва да се присъдят
разноските за юрисконсултско възнаграждение – в размер на 300 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Р.Ш., ЕГН:**********,
и Г.Р.Ш., ЕГН:**********, срещу Д.З.
АД, ЕИК:********, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от по
25500 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 19.06.2016
г., вследствие на което е починала З.С.Ш. – баба на ищците.
ОСЪЖДА Б.Р.Ш., ЕГН:**********, и Г.Р.Ш., ЕГН:**********, да заплатят на Д.З. АД, ЕИК:********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: