РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 953 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение № 2053/18.10.2019 г. по гр.д.№ 3336/2019 г. по описа
на ПлРС е осъдена ГД“ПБЗН“-МВР да
заплати на И.С.И. сумата 1590.47
лв., представляваща възнаграждение за положен 238,095 часа извънреден
труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 23.05.2016
г. –31.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 23.05.2019 г., до
окончателното й изплащане,
на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР
и чл.86 ЗЗД.Осъдена е ГД“ПБЗН“-МВР
да заплати на И.С.И. сума в размер на 440 лв., представляващи сторените по
делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Осъдена е ГД“ПБЗН“-МВР да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в
размер на 63.62 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от ГД“ПБЗН“-МВР, чрез пълномощник, срещу решение
№ 2053/18.10.2019 г. по гр.д.№ 3336/2019 г. по описа на ПлРС, което се обжалва
изцяло.Излагат се доводи, че същото е
неправилно и необосновано и се прави искане да се отмени същото в тази му част
и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
За въззиваемата страна - И.С.И.
процесуалният представител изразява становище, че оспорва въззивната жалба,
поддържа отговора на въззивната жалба, а допълнителни доводи излага в писмената
защита, като прави искане да се присъдят разноските за въззивната инстанция.
Въззивната жалба
е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата
инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено следното.
Относно първия
довод във въззивната жалба, че съдът неправилно проследява и анализира
действието на подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗМВР, които са
регламентирали през процесния период за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, настоящата инстанция намира следното.
Според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Процесният период е от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г.
От 01.04.2015 г. влиза в сила Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. (обн.ДВ бр.40/2.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.), като в §4 от заключителните разпоредби на същата е
посочено, че тя отменя Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.В посочената Наредба от
2015 г. не се съдържа норма, аналогична на чл.31, ал.2 от посочената Наредба от
2014 г., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
Решение № 1512 от 11.02.2016
г. на ВАС на РБ и решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС на РБ са обнародвани в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.С оглед на чл.195,
ал.1 АПК във вр. с чл.194 АПК следва да се приеме, че правните последици от
подлежащите на публикуване решения настъпват от деня на публикуването им - от 29.07.2016 г. (
решение № 1475/11.02.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5474/2015 г., VІІ о.).
Съдебното
решение за отмяна на подзаконовия нормативен акт (ПНА) няма обратно действие, т.е. правните последици,
възникнали от ПНА се запазват и правоотношенията между страните по гражданския
спор се уреждат по този нормативен акт.От разпоредбата на чл.195, ал.1 АПК
следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до
неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за
законосъобразен и поражда валидни правни последици (
решение № 9301/28.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 7878/2015 г., VІІ о.).
Следователно
за периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г., в който период попада и част от процесния
по делото - от 14.05.2016 г. до 29.07.2016 г., е действала горепосочената
Наредба от 2015 г.
За
периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато влиза в сила Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., се възстановява действието на Наредбата от 2014 г. ( аналогично
по отношение на правните последици от решението на ВАС на приетото в
решение № 22/31.10.1995 г. на КС на РБ по конст.д.№ 25/1995 г.), като с §4
от заключителните разпоредби на Наредбата от 2016 г. се отменя Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.
За периода от
02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. действа посочената Наредба от 2016 г., която
също не съдържа разпоредба, аналогична на чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г.
Към настоящия момент Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е отменена - ДВ бр.3/10.01.2020 г., в сила от
10.01.2020 г.; решение № 16766 на ВАС на РБ - ДВ бр.4/14.01.2020 г.
Относно втория
довод във въззивната жалба, че втората съществена грешка на съда се състои в
субсидиарното прилагане на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), следва да се посочи следното.
Съдът приема, че
е приложима общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на настоящия
спор относно процесния исков период от 23.05.2016 г. до 29.07.2016 г. и от
02.08.2016 г. до 31.03.2019 г.При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее и чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
За периода от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действал чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г.,
който изрично урежда спорното правоотношение.
Съгласно чл.142,
ал.1, т.1 ЗМВР служители на МВР са и държавните служители-полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението.
За горепосочения
процесен период по делото от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г. са приложими само
разпоредбите на ЗМВР (обн.ДВ
бр.53/27.06.2014 г.), но не и тези
на ЗМВР (отм.-обн.ДВ бр.17/24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006
г.).
В чл.178, ал.1 ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения, между
които е и това за извънреден труд, а в чл.179, ал.1 ЗМВР - още 4 вида
допълнителни възнаграждения, между които и това за полагане на труд през нощта
от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл.179, ал.4 ЗМВР е посочено, че извън
горепосочените допълнителни възнаграждения на държавните служители се изплащат
и други възнаграждения в случаи, определени със закон или акт на Министерския
съвет за държавните служители от МВР.
Видовете
допълнителни възнаграждения - за
нощен труд и за извънреден труд, така уредени в ЗМВР, са същите като вид с тези
по КТ, но те са самостоятелни и независими едно от друго ( решение № 14/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д.№
405/2011 г., IV г.о.).
Що се касае до
размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд, то от заключението на
ВЛ, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно,
е видно, че нощният труд е заплащан своевременно по 0.25 лв./час, т.е. в същия
размер, както и по КТ.
Относно размера
на допълнителното възнаграждение за извънреден труд, то съгласно чл.178, ал.1,
т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
заплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд, определено в процесния
случай на 6.61 лв.
От заключението
на ВЛ е видно, че положеният нощен труд в часове за процесният период е 1665
часа, а нощният труд, приравнен с коефициент 1.143 е 1 903,095
часа.Разликата от приравнените часове нощен труд, неплатени от въззивника, е 238,095
часа, а ставката за изчисляване на извънреден труд е 6.68 лв.
Извънреден труд
е налице само когато е положен труд извън установеното работно време - когато
продължителността на работното време надвишава нормалната такава.При сумарно
изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице само в случай, че
отработеното време за съответния отчетен период (с
увеличението на часовете положен нощен труд)
надхвърля нормата работни часове за отчетния период (решение
№ 540/7.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 895/2009 г., IV
г.о.).
От приложените
по делото платежни бележки за изплатено на въззиваемия възнаграждение се установява, че за
съответните периоди на сумарно отчитане на същия е бил начисляван и заплащан
извънреден труд – за часовете, надхвърлящи нормата работни часове за съответния
отчетен период (изключая отчетните
периоди от м.06.2016 г.-м.08.2016 г.,
м.11.2016 г. ).Към тези часове обаче не са били отчетени,
респективно заплатени часовете труд,
които се явяват разлика между реално отработените такива и увеличеният им
размер след преизчисление с коефициент 1,143.За тези часове исковата претенция
се явява доказана по своето основание.По отношение на размера на претендираното
вземане, следва да бъде съобразено заключението на ВЛ.
Ако обаче за
съответния отчетен период-месечен или тримесечен (в
чл.187, ал.3, изр.1-во ЗМВР-ред.ДВ бр.14/2015 г. е предвидено сумирано за
едномесечен период, а с изменението-ДВ бр.81/2016 г. относно изречение първо, в
сила от 14.10.2016 г.-сумирано за тримесечен период),
нормата часове, посочена по-горе като начин на
изчисление, не бъде превишена, то при трансформацията с приложение на
коефициента 1,143, ще бъде налице положен труд по служебно правоотношение,
който не е заплатен, но е дължим, при ставка за изчисляване на труд без
увеличение 50% за извънреден труд (ставка 4.45 лв.,
а не 6.68 лв.).
В ЗМВР, както е
посочено от въззивника, има изрично препращане към КТ в следните норми: чл.142,
ал.5; чл.159, ал.2; чл.175, ал.2; чл.180, ал.1; чл.188, ал.2; чл.190 и чл.245,
ал.2.
Разпоредбите на
чл.142, ал.5 ЗМВР, чл.159, ал.2 ЗМВР, чл.180, ал.1 ЗМВР и чл.245, ал.2 ЗМВР се
отнасят до лицата, работещи по трудово правоотношение и са неприложими в
процесния случай, тъй като въззиваемият няма качеството на лице, работещо по
трудово правоотношение.Разпоредбите на чл.175, ал.2 ЗМВР и чл.190 ЗМВР са
относно правото на отпуск.
В чл.188, ал.2 ЗМВР е посочено, че държавните служители (в чл.142,
ал.1, т.1 и т.2 ЗМВР са посочени два вида държавни служители; чл.187, ал.3 ЗМВР-„държавни служители“), които полагат труд за времето
между 22.00 ч. и 6.00 ч. се ползват със специалната закрила по КТ, т.е. би
могло да се приеме директно препращане и към чл.140, ал.1 КТ (а не само
към ал.4 на този текст), приложимо и за органите по пожарна
безопасност и защита на населението, тъй като единият от елементите на
специалната закрила по КТ следва да се приеме и установената намалена в
сравнение с дневната продължителност на работното време през нощта.
Ако не се приеме
гореизложеното във връзка с приложението на чл.188, ал.2 ЗМВР, то празнотата
може да бъде преодоляна по реда на чл.46, ал.2 ЗНА - аналогия
на закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз
основа на изрично уредена сходна хипотеза),
като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока.
Във въззивната
жалба, на следващо място е посочено, че е неправилен изводът на съда, че
определеният максимален брой часове нощен труд от 8 часа Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не установява
нормалната продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой
часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
В чл.187, ал.3,
изречение последно ЗМВР, на която разпоредба се позовава въззивникът, е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период.От тълкуването на същата не би могло да се
направи извод, че тя определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която
да е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово
правоотношение, което да налага приложението на коефициент 1, а не на
коефициент 1,143.
По-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов
период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв
е положен.
От друга страна,
съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР, на която разпоредба се позовава въззивникът,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (така е посочено и
в чл.2, ал.1 от трите Наредби от
2014 г., 2015 г. и 2016 г.).Тълкуването на
тази разпоредба налага аналогични правни изводи на тези по приложението на
чл.136, ал.1-3 КТ, според които нормалното работно време е установено за
работния ден и за работната седмица, като за работния ден то е
продължителността му в рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната
седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като продължителността на работния ден е
установена с оглед на дневната, а не на нощната част от денонощието.Работното
време се дели на два вида: дневно (или денно), при което трудът се полага през денната част на
денонощието, и нощно работно време, при
което трудът се полага през нощната част на денонощието, което от своя страна е
обусловило и отделната регламентация на нощния труд в чл.140, ал.1 КТ.
В ЗМВР липсва
разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно
време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в
специалния закон следва да се приложи субсидиарно общото правило на чл.140, ал.1 КТ, съгласно което
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа – това е втората величина, необходима за изчисляване на
приложимия коефициент, установен в чл.9, ал.2 НСОРЗ.Следователно
отношението между нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната
продължителност на нощното работно време (7 часа), установени за подневно отчитане
на работното време за държавните служители в МВР, е 1, 143.
Посоченото
решение № 55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5169/2014 г., ІІІ г.о., в което е
прието, че отношенията между страните във връзка със заплащането и
компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР,
поради което общите разпоредби на КТ, на които се позовава касаторът за пълно
овъзмездяване на положения извънреден труд, са неприложими, но то е постановено
по приложението на ЗМВР (отм.).
На следващо
място във въззивната жалба се сочи, че третият съществен порок на обжалваното
решение се състои в това, че съдът противоречиво и непоследователно е мотивирал
извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане
като извънреден труд.Сочи се също така, че са неправилни изводите на съда,
обсъждайки приложеното като
доказателство писмо изх.№94-НН-198/29.08.2011г. на МТСП, в което е посочено, че
когато нормалната продължителност на работното време е 8 часа (чл.136 КТ) и нормалната
продължителност на работното време е 7 часа (чл.140,
ал.1 КТ), отношението е 8ч/7 ч., т.е. коефициентът за
превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143, като целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение за 8
часа.Посочено е също така, че в тези случаи служителят не работи извънредно по
смисъла на чл.143, ал.1 КТ.
Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
едномесечен за периода 23.05.2016 г.-30.09.2016 г., а за останалите такива -
тримесечен.
Следователно при
сумираното изчисляване на работното време, при което нормата часове
най-общо е 168 часа при 21 работни дни,
176 часа при 22 работни дни, за един месец.Конкретната норма се определя за
всеки месец поотделно в зависимост от конкретния брой работни дни за месеца,
респ. за тримесечието, в зависимост от отчетния период-едномесечен или
тримесечен.
В тази насока от
неоспореното заключение на ВЛ е видно, че неизплатената сума за извънреден труд
е 1 590.47 лв. за периода от 23.05.2016 г.-31.03.2019 г.За да
се определи точният размер на същата за
горепосочените периоди на 2016 г. трябва да се изходи от общия брой положени часове труд за съответния отчетен
период-едномесечен, респ.тримесечен, към който брой следва да се прибавят и
приравнените часове нощен труд, и да се съпостави с общия брой часове за тези
периоди като норма часове, за да се прецени дали да се приложи ставката от 4.45
лв., когато няма извънреден труд, но е положен такъв при приравняването, или
тази от 6.68 лв., когато се надхвърля нормата часове за съответния период след
приравняването, съобразно графиците, нарядните дневници, правилата за работа и
водените книги, но такива данни по делото няма.
Неоснователен е
и доводът, че съдът е непоследователен в мотивите на решението си, защото ако
трудовото законодателство е приложимо към предмета на спора, както се сочи, то
тогава за периода на действието на чл.9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските нощния труд на въззиваемия не следва да се преизчислява
към дневен с коефициент 1, 143 за периода от 01.01.2018 г. - 17.07.2018 г.
Коефициентът 1,143 произтича от регламентираната в
КТ различна нормална продължителност на дневното и на нощното работно време,
ако наредба противоречи на акт от по-висока степен се прилага по-високият по
степен акт с оглед на чл.15, ал.3 ЗНА.
Относно доводите
във въззивната жалба на четвърто място, че за да постанови неправилно решение,
съдът е приел като доказателство резултатите от назначената от него по искане
на ищеца съдебно-икономическа експертиза, като се твърди, че е налице също
съществено разминаване между исковата претенция и предмета на възложената СИЕ.
В отговора на
исковата молба въззивникът е изразил становище, че формулираният към ССЕ от
ищеца втори въпрос е ненужен, а третият въпрос е неправилно формулиран, тъй
като при евентуалното преизчисляване на часовете положен нощен труд в дневни не
се формират часове извънреден труд, защото този труд не е положен извън рамките
на редовното работно време.
Първият въпрос,
на който ВЛ е дало отговор в заключението си съгласно поставената му задача е
относно това колко са общият брой часове положени като нощен труд по графиците
за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период, а въззивникът сочи, че
в платежните ведомости е начислен нощен труд и от трите вида-положен по график
в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен
по заповед, но липсва оспорване на същото.
Относно довода
на въззивника, че се касае за три вида положен нощен труд - положен по график в
рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен
такъв, отделно от труда по график при извънредни ситуации като пожарогасене,
неотложни спасителни операции и други подобни, при които се налага допълнителна
мобилизация на човешки ресурси и той се полага по заповед, то такива
доказателства по делото не са представени.
ВЛ в своето
заключение е посочило, че положеният нощен труд в часове за процесния период е
1665 часа за 193,095 смени с нощен
труд между 22.00 ч. и 6.00 ч.
В приложените по
делото платежни бележки е посочен само общият
брой часове нощен труд за съответния месец, когато такъв е положен, а не
общият брой часове положен труд за съответния отчетен период, поради което не
може да се прецени към коя от трите сочени групи се отнася, тъй като, както се
посочи, не е оспорено заключението на ВЛ и не са представени сочените от
въззивника доказателства ( определение №
515/15.06.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 913/2017 г., ІІІ г.о., определение №
389/17.07.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 4737/2018 г., І г.о.).
Неоснователен е
доводът във въззивната жалба, че когато отработените часове не превишават
месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 25 ст. за всеки час положен нощен труд.Допълнителното
възнаграждение за нощен труд, видно от заключението на ВЛ, е заплащан
своевременно по 0,25 лв./час, а разликата в часове, неизплатени от въззивника
са 238,095 часа, който и в двата случая - като извънреден труд (със ставка 6.68 лв.)
или като положен такъв (със ставка 4.45
лв.) подлежи на заплащане, в зависимост от това дали за
отчетния период положеният труд надхвърля нормата часове или не надхвърля
същата.
Относно довода
във въззивната жалба, че съдът е кредитирал резултатите от експертизата,
основанието за чието извършване са две недоказани в хода на делото твърдения на
ищеца и възприети от съда и без да е мотивирано и от него, а именно: че при
полагане на нощен труд от работещите на сменен режим следва количеството часове
нощен труд да се преизчислява с коефициент 1, 143; че часовете нощен труд,
получени чрез умножаване на количеството часове нощен труд с коефициент 0,143
са извънреден труд и за тях се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд,
съдът намира следното.
Както се посочи
по-горе, за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., като се прилага чл.31, ал.2 от същата, където е
посочен коефициент 0,143.
За процесния
период от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г., извън горепосочения от 29.07.2016 г.
до 02.08.2016 г., се прилага субсидиарно чл.9, ал.2 от НСОРЗ и коефициентът,
както се посочи по-горе, е 1,143, като ВЛ е посочило разликата в часовете,
неплатени от въззивника - 238,095 часа.
Прилагането на
коефициент 0,143 води до същия резултат - 1665 часа положени часове нощен труд
за процесния период х0,143 =238,095 часа.
Въз основа на гореизложеното настоящата
инстанция приема, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход
на процеса са дължими в полза на въззиваемия разноски от въззивника.
Въззиваемият претендира сумата от 200 лв.
разноски по делото за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, но размерът му не е по-висок от този, определен в чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед на възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК.
Ето защо следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 200 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2053/18.10.2019 г. по гр.д.№ 3336/2019 г. по описа на Плевенски
районен съд.
Осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“- МВР, с адрес в гр.София, ул.*** № ****, да заплати на И.С.И., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, ж.к.***, бл.**, вх.*, ап.**, сумата 200 лв. разноски по делото за настоящата
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: