№ 13608
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110117942 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от М. И. А., ЕГН **********, с адрес: град АДРЕС, чрез чрез адв. М.,
за признаване за установено по отношение на ответника „ФИРМА“ АД, ЕИК НОМЕР, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от А.С, че ищеца не му дължи
следните суми: сумата от 152,00 лв., представляваща дължима главница, ведно със законна
лихва върху главницата от 27.01.2012 г. до изплащане на вземането , сумата от 54,00 лв.,
представляваща лихва за периода 28.07.2011г. до 25.01.2012г., сумата от 385,00 лв.,
предствляваща неустойка за периода 29.07.2011г. до 25.01.2012г., както и сумата от 125 лв.
разноски по ч.гр.д.№ 4281/2012 г. по описа на СРС, по което на 04.04.2012г. е издаден
изпълнителен лист за посочените суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 4281/2012 г.
по описа на СРС, е образувано изп.д.№ 20148380405180 по описа на описа на ЧСИ Росица
Апостолова. Излага съображения, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са
погасени по давност.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който излага
съибражения за недопустимост на иска. Твърди, че изпълнителното производсвто е
прекратено с постановление от 08.05.2019г., поради което предяяения иск по чл. 439 ГПК е
недопустим.
Моли съда да прекрати производсвтото по делото, като бъдат присъдени разнсоки.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. По делото е депозирана
молба, с която същия поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска. Претендира
разноски по реда на чл. 38 ЗАдв.
Ответника, редовно призован, не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От представения по делото изпълнителен лист от 04.04.2012г., издаден по гр.д.№
4281/2012 г. по описа на СРС, 35 състав, е видно, че в полза на ответното дружество са
присъдени вземания от длъжника М. И. А., ЕГН **********, за непогасени задължения в
размер на сумата от 152,00 лв., представляваща дължима главница, ведно със законна лихва
1
върху главницата от 27.01.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 54,00 лв.,
представляваща лихва за периода 28.07.2011г. до 25.01.2012г., сумата от 385,00 лв.,
представляваща неустойка за периода 29.07.2011г. до 25.01.2012г., както и сумата от 125 лв.
разноски по ч.гр.д.№ 4281/2012 г. по описа на СРС.
С Постановление от 08.05.2019г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено
произовдсвтото по изп.дело № 20148480401425 по описа на описа на ЧСИ Росица
Апостолова.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със същия се цели установяване
недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение, поради
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на настъпила погасителна
давност.
Съдът намира предявените искове за допустими, доколкото съдебната практика
приема, че когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.
439 ГПК иск, не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването
или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
прекъсвания и спирания на давността. Чрез този отрицателен установителен иск длъжникът
не цели да отрече материалната легитимация на кредитора по вземането по отрицателния
установителен иск /Определение № 95/22.02.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 510/2018 г. на
ВКС, ІV ГО/. В Определение № 66/12.02.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 4770/2017 г. по
описа на ВКС, ІІІ ГО пък е посочено, че е налице правен интерес от завеждане на
отрицателен установителен иск за присъдени вземания, поради изтекла погасителна давност,
тогава когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение
или е изразил готовност да ги предприеме. Не е налице и противоречива съдебна практика
относно допустимостта на иска, след прекратяване на изпълнителното производство,
образувано въз основа на издадения изпълнителен лист, поради настъпила погасителна
давност /в този см. Определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I
т. о./.
По делото не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че след издаването на изпълнителния лист, през 2014г. ответника е образувал
изпълнително дело № 20148480401425 по описа на ЧСИ Росица Апостолова, което е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с постановление от 08.05.2019г. По делото
не се представиха никакви доказателства за прекъсване или спиране на давността, поради
което следва да бъде прието, че последното изпълнително действие, прекъсващо давността,
е издаването на изпълнителния лист - 04.04.2012г., доколкото по делото няма данни кога е
влязла в сила заповедта по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 4281/2012 г. на СРС. (Съгласно ТР №
2/2013 г. на ОСГТКВКС не е изпълнително действие и не прекъсва давността образуването
на изпълнително дело). С оглед на това следва да се приеме, че след прекъсването на
давността с издаването на изпълнителния лист - 04.04.2012г., по влязлата в сила заповед по
чл. 410 ГПК, е започнала да тече нова давност, която независимо дали е 3-годишна или 5-
годишна, е изтекла най-късно на 04.04.2017г. Т.е. към датата на подаване на исковата
молба, вземането на ответника е погасено по давност.
С оглед на това предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му. С оглед на това и на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв., ответникът следва да заплати на адв. М. К. М., ЕГН **********, сумата от 300 лв.
– възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС сумата от 50 лв. за дължима държавна такса.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФИРМА“ АД, ЕИК НОМЕР,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от А.С, че М. И. А., ЕГН
**********, с адрес: град АДРЕС, не му дължи присъдените с изпълнителен лист от
04.04.2012 г., издаден по ч.гр.д.№ 4281/2012 г. по описа на СРС суми, както следва: сумата
от 152,00 лв., представляваща дължима главница, ведно със законна лихва върху главницата
от 27.01.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 54,00 лв., представляваща лихва за
периода 28.07.2011г. до 25.01.2012г., сумата от 385,00 лв., предствляваща неустойка за
периода 29.07.2011г. до 25.01.2012г., както и сумата от 125 лв. разноски по ч.гр.д.№
4281/2012 г. по описа на СРС, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. М. К. М., ЕГН
**********, сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищеца М. И. А..
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, да заплати по сметка на СРС, сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/,
представляваща дължима държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3