№ 40
гр. С., 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20235400500513 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 321/26.07.2023 г. по гр. д. № 364/2023 г. С. районен
съд е отхвърлил предявените от С. Т. В. искове да бъде осъден ответника
Основно училище „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. С., да заплати на ищцата
сумата от 7 435 лева – главница, представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3
от КТ за период от още четири месеца, сумата от 1 226, 78 лева,
представляваща лихва за забава за периода 01.09.2021 г. до 17.04.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска 0 18.05.2023 г. до окончателното й изплащане. Ищцата е
осъдена да заплати на ответника разноски по водене на делото в размер на
1 170 лева за адвокатско възнаграждение.
Това решение се обжалва пред С. окръжен съд от ищцата С. Т. В.,
чрез пълномощник адв. Т.И., с оплаквания, че е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на
решение, с което исковата претенция да бъде уважена по основание и размер.
Предвид разпоредбите на чл. 262 ал. 1 и чл. 260 т. 3 от ГПК
районният съд не е следвало да дава указания за излагане на фактически
твърдения в какво се състои порочността на обжалваното решение.
1
Бланкетната жалба е редовна, поради което и предвид т. 4 от ТР 1/2000 г. на
ОСГК на ВКС, Определение № 276/09.04.2020 г. по гр. д. № 3660/2019 г. на
ІІІ г.о. на ВКС и Определение № 408/27.06.2013 г. по ч. гр. д. № 1314/2013 г.
на ІV г.о. на ВКС не следва да се излагат в доклада доводите, изложени в
допълнението към въззивната жалба на ищцата, подадени след изтичане на
срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответникът ІІ Основно училище „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. С., чрез
пълномощник адв. Е.Д.Р..
В отговора се излагат се излагат доводи за недопустимостта на
допълнението към въззивната жалба, подадено след изтичане срока за
обжалване.
Тъй като не подлежат на обсъждане доводите в допълнението на
въззивната жалба, не подлежат на обсъждане и депозираните по тях доводи в
отговора на ответника по иска.
С отговора се изразява становище, че изводите на районния съд са
правни и почиващи на закона, като въззиваемият изцяло поддържа
становището си, подробно изложено пред районния съд.
С отговора се прави искане да се приеме въззивната жалба за
неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо, правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено; претендират се разноски пред
въззивната инстанция.
В съдебно заседание за жалбоподателката пълномощниците й адв.
Т.И. и адв. С.Я. поддържат въззивната жалба.
За въззиваемия пълномощникут му адв. Е.Р. оспорва въззивната
жалба.
С. окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а
по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и установи:
Със Заповед № АТС 01-1073/01.07.2021 г. на Директора на
Основно училище „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. С., на основание чл. 327 ал.
1 т. 12 от КТ и подадено заявление от 30.06.2021 г. е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата С. Т. В. на длъжност „старши учител“ в група за
целодневна организация на учебния ден в прогимназиален етап, считано от
05.07.2021 г., поради придобиване право на пенсия за осигжурителен стаж и
възраст. Със заповедта е постановена на ищцата на изплатят 2 брутни работни
заплати на основание чл. 222 ал. 3 от КТ.
Ищцата претендира, че обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ
следва да бъде за шест работни заплати. Сочи, че в периода от 05.07.2001 г.
до 05.07.2021 г., т.е. през последните 20 години 17 години от тях е заемала
педагогическа длъжност в системата на образованието; твърди, че дори и да
2
не попада в хипотезата на обезщетение при пенсиониране в завишен размер
съгласно ЗПУО, то попада в хипотезата на чл. 222 ал. 3 от КТ; поради това, че
е заемала длъжност повече от 10 от последните 20 години в същата група
предприятия – педагогически специалист, учител.
Видно от трудовата книжка на ищцата, за времето от 10.05.2005 г.
до 01.12.2012 г. ищцата е работила на длъжността „старши учител“ в
„Професионална гимназия по туризъм“ гр. С. и трудовият й стаж на тази
длъжност е 9 години 7 месеца и 27 дни. През периода от 01.12.2012 г. до
01.12.2013 г. ищцата е била безработна, а от 09.12.2013 г. до 30.06.2015 г. е
работила в ЦНСТ на длъжност „специалист социална услуга“, като трудовият
й стаж на тази длъжност е 1 година 6 месеца и 12 дни. От 01.07.2015 г. до
04.01.2016 г. е работила на длъжността „общ работник“ в „АРС Екодизайн“
ЕООД, като трудовият й стаж на тази длъжност е 6 месеца и 4 дни. За времето
от 04.01.2016 г. до 05.07.2021 г. ищцата е работила на длъжността „старши
учител“ в Второ ОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. С., като трудовият й стаж
на тази длъжност е 5 години 6 месеца и 1 ден.
Неоснователно е позоваването от пълномощниците на ищцата на
ПМС № 3111.02.1994 г. Изискванията на това ПМС са работа през
последните десет години от трудовия стаж в една и съща, по отношение на
изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на
бюджетна издръжка. От описания по-горе стаж на ищцата е видно, че ищцата
няма стаж последните десет години на педагогическа длъжност. Дори с оглед
приетото в Решение № 140/18.01.2019 г. по гр. д. № 2809/2017 г. на ІV г.о. на
ВКС към този стаж да се добави и стажа в ЦНСТ на длъжност „специалист
социална услуга“, както и да се добави стажът на педагогическа длъжност за
времето от 05.07.2011 г. до 01.12.2012 г. – 1 година 4 месеца и 26 дни, общият
педагогически стаж в последните 10 години преди пенсиониране е в размер
9 години 5 месеца и 9 дни.
В случая ищцата не може да се ползва и от разпоредбата на чл.
219 ал. 6 от Закона за предучилищно и училищно образование, тъй като тази
разпоредба отново изисква при прекратяване на трудовото правоотношение с
педагогически специалисти поради пенсиониране наличие на трудов стаж на
длъжност педагогически специалист в държавна или общински институция на
бюджетна издръжка през последните десет години. Както се посочи по-горе,
ищцата няма стаж през последните десет години преди пенсиониране на
педагогическа длъжност.
По отношение претенцията за приложение разпоредбата на чл.
222 ал. 3 от КТ. Предвид измененията на тази разпоредба с ДВ бр. 108/2020 г.,
отпада изискването необходимите десет години трудов стаж да са последните
десет години от трудовия стаж. След изменението на разпоредбата на чл. 222
ал. 3 от КТ с ДВ бр. 107/2020 г. изискването е за стаж от 10 години през
последните 20 години. Ищцата би се възползвала от тази разпоредба, ако не
беше изискването стажът да е придобит при един и същи работодател или в
3
същата група предприятия.
Педагогическият стаж на ищцата не е придобит при един и същи
работодател. Не би могло изискванията на чл. 1 ал. 2, във вр. с ал. 1 на ПМС
31/11.02.1994 г., нито тези на чл. 219 ал. 6 от ЗПУО да се съчетаят с
хипотезата на чл. 222 ал. 3 от КТ. По-либераланият режим на уредбата в ПМС
31/94 г. и чл. 219 ал. 6 от ЗПУО не изисква стажът да е придобит при един и
същи работодател, а в една и съща сфера на дейност – в случая
педагогическата, но стажът на ищцата не отговаря на другите изисквания на
ПМС № 31/94 г. и чл. 219 ал. 6 от ЗПУО, както се посочи по-горе. Докато
разпоредбата на чл. 222 ал. 3 от КТ е категорична – стажът в размер на 10
години да е придобит при един и същи работодател.
По отношение практиката на РС и ОС – Хасково, на която
пълномощниците на жалбоподателите се позовават в съдебно заседание пред
настоящата инстанция, следва да се посочи, че тези решения касаят случай,
при който последните 10 години стажът е положен в една и съща по
отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или
звено на бюджетна издръжка.
Неприложима е в случая и другата възможност на разпоредбата на
чл. 222 ал. 3 от КТ – стажът от 10 години да е придобит в „същата група
предприятия“. Съгласно § 1 т. 2а от КТ /ДВ бр. 107/2020 г./ „ група
предприятия“ е понятие по смисъла на § 1 т. 5 от ДР на Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност. Според разпоредбата на § 1 т. 5 от ЗТМТМ
„Група от предприятия" са две или повече свързани предприятия, като:
едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко
притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие;
контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто
предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от
половината членове на административния, управителния или надзорния орган
на второто предприятие, или предприятията се намират под единното
управление на предприятието майка. Видно е, че това понятие касае
преимуществено търговски дружества. Предвид тази дефиниция не би могло
„ПГ по туризъм“ гр. С. и Второ ОУ „Проф. д-р Златаров“ гр. С. да се
определят като група от предприятия. Отделно от това, ако може да се
приложи подобна аналогия, следва да се посочи, че първото училище е
държавно, а второто общинско, първото се финансира от държавата и
управлява и контролира от съответното министерство, а второто се
финансира от общината и контролира от кмета на общината.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
законосъобразно е отхвърлена исковата претенция, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а жалбоподателката следва
да бъде осъдена да заплати на въззиваемия деловодните разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 170 лева.
Водим от гореизложеното С. окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 321/26.07.2023 г. по гр. д. №
364/2023 г. на С. районен съд.
ОСЪЖДА С. Т. В., ЕГН **********, гр. С., ул. „П.М.“ № 50, да
заплати на ОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. С. деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 1 170 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5