РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. гр. Радомир, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100853 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че по молба на „Обединена Българска Банка“ АД и въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 02.04.2014 г. по ч. гр. д. № 263/2014 г. по описа на
РдРС, срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 1292/2014 г. по описа на ЧСИ Ст.
Бадев, с район на действие - Окръжен съд – Перник, за погасяване на дължими суми по
договор за кредитна линия, сключен между него и „Обединена Българска Банка“ АД на
20.03.2008 г., а именно: главница в размер на 1031,37 лева, договорна лихва в размер на
207,23 лева за периода от 19.08.2009 г. до 30.03.2014 г., 671,56 лева – наказателна лихва за
периода от 19.08.2009 г. до 30.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от
38,20 лева – платена държавна такса и 100,00 лева – адвокатско възнаграждение. Взискател
по изпълнителното дело бил ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, на основание сключен
договор за цесия с „Обединена Българска Банка“ АД.
Ищецът твърди, че не дължи процесните суми поради изтекла погасителна давност,
тъй като последното валидно изпълнително действие, което е довело до прекъсване на
давността, било извършено на 17.07.2014 г., след което, поради бездействие от страна на
взискателя, настъпила перемпция и изпълнителното дело следвало да се прекрати на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и макар това да не било сторено, всички последващи
действия по изпълнителното дело от страна на частния съдебен изпълнител, не пораждали
правни последици и не следвало да бъдат зачитани.
1
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните сумите, като
погасени по давност, а именно: главница в размер на 1031,37 лева по договор за кредитна
линия, сключен на 20.03.2008 г. между „Обединена Българска Банка“ АД и С. ИВ. Б.,
договорна лихва в размер на 207,23 лева за периода от 19.08.2009 г. до 30.03.2014 г., 671,56
лева – наказателна лихва за периода от 19.08.2009 г. до 30.03.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 38,20 лева – платена държавна такса и 100,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД признава
изцяло исковата претенция, като моли съда да постанови решение при признание на иска и
да възложи разноските по делото в тежест на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. С писмена
молба моли съда да постанови решение при признание на иска и да осъди ответното
дружество да му заплати направените по делото разноски за внесена държавна такса, както и
да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. М. П. от САК дължимото се адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца по делото.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2
вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
С молба от 21.01.2022 г. ищецът е поискал постановяването на решение при
признание на иска на основание чл. 237, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че са налице
процесуалните предпоставки, визирани в чл. 237 ГПК, за постановяване на решение при
признание на иска срещу ответника, а именно същият с отговора на исковата молба е
признал иска и своята отговорност на основание чл. 237, ал. 1, вр. ал. 4 ГПК, както и с оглед
на представените доказателства с исковата молба, искът не противоречи на закона и добрите
нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което
и срещу него ще следва да се постанови решение при признание на иска, с което да се уважи
предявеният иск, без същото да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца възниква
правото на разноски. Ищецът претендира разноски в размер на 81,93 лева, като наред с това
моли съда да осъди ответното дружество да заплати основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. М. П.
от САК дължимото се адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищеца по делото.
С отговора на исковата молба ответникът е поискал при разпределяне на
отговорността за разноските съдът да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно
която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки следва да са налице
2
кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба. В процесния случай
според съда не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
макар ответникът да е признал иска, не доказва наличието на втората кумулативна
предпоставка, тъй като с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и впоследствие с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело и извършването на изпълнителни действия, първоначалният взискател –
„Обединена Българска Банка“ АД, а след това и последващият взискател - „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с поведението си са дали повод за завеждане на делото, като са предприели съдебни
мерки за събиране на вземането си. Според приетото в определение № 318/25.07.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2828/2018 г. отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки за събиране на вземането си, какъвто безспорно е настоящият
случай. Наред с това, в определение № 95/22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г. е
прието, че кредиторът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на
иска. Безспорно е между страните, че образуваното изпълнително дело не е прекратено и
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист не са обезсилени, поради което
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да намери приложение при разпределяне на
отговорността за разноските по делото.
По изложените съображения ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца направените от последния разноски по делото за заплатена държавна такса в
размер на 81,93 лева.
Наред с това, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие
адв. М. П. от САК се е ангажирал да представлява по делото ищеца безплатно при условията
на чл. 38 от ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА при предоставена безплатна помощ в полза
на страна, адвокатът, предоставил правна помощ, има право на възнаграждение от
насрещната страна, чийто размер се определя по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). При уважаване на
заявената претенция в цялост адвокатът, извършил процесуално представителство на ищеца
по делото, има право на възнаграждение в размер на 373,39 лева според материалния
интерес (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата), поради което и предвид изхода на делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. П. от САК сумата от 373,39 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ЖК „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков - Казанджията“ № 4 - 6, че С. ИВ. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир,
ЖК „А.“, ет. ., ап. . НЕ ДЪЛЖИ на дружеството следните сумите, а именно: главница в
3
размер на 1031,37 лева (хиляда тридесет и един лева и тридесет и седем стотинки) по
договор за кредитна линия, сключен на 20.03.2008 г. между „Обединена Българска Банка“
АД и С. ИВ. Б., договорна лихва в размер на 207,23 лева (двеста и седем лева и двадесет и
три стотинки) за периода от 19.08.2009 г. до 30.03.2014 г., 671,56 лева (шестстотин
седемдесет и един лева и петдесет и шест стотинки) – наказателна лихва за периода от
19.08.2009 г. до 30.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 38,20 лева
(тридесет и осем лева и двадесет стотинки) – платена държавна такса и 100,00 лева (сто
лева) – адвокатско възнаграждение, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Витоша“, ЖК „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4 – 6 ДА
ЗАПЛАТИ на С. ИВ. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „Арката“, ет. 7, ап. 19
сумата в размер на 81,93 лева (осемдесет и един лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща направени разноски по делото за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Витоша“, ЖК „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4 – 6 ДА
ЗАПЛАТИ на адв. М.П. от САК сумата в размер на 373,39 лева (триста седемдесет и три
лева и тридесет и девет стотинки), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4