ОПРЕДЕЛЕНИЕ N 247
.............ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН........съд.............наказателно.....................отделение
в..........закрито..................заседание
на...........24 февруари....................................................
две хиляди и шестнадесета
...............................година в състав:
Окръжен съдия:
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при
секретаря..........................………………………................................................и
с участието
на............................прокурора...............………………………………...........изслуша
докладваното
от.............................съдия
Василев............................
.......ЧН дело N 442 .по описа
за 2016..година...за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.243 ал.4
от НПК.
Пострадалият
Н.П., чрез адв.Б. е обжалвал постановление №6502/20.10.2015г. на Пловдивска
окръжна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство – ДП №
198/2014 г. по описа на сектор „Пътна
полиция” при ОД МВР Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл.343 ал.1 б.”в” във вр. с чл.342 ал.1 от НК и по чл.343 ал.1 б.”б” във вр.
с чл.342 ал.1 от НК. Твърди се, че постановлението на ОП Пловдив е
незаконосъобразно и небосновано. Иска се отмяната на обжалваното постановление
и продължаване на разглеждането на делото в досъдебната му фаза.
Пловдивският
окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изложеното от
страните, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, а обжалваното постановление на ОП Пловдив е
обосновано и
законосъобразно.
Прокурорът е приел за установена
следната фактическа обстановка. Свидетелят Б.Х.М. е правоспособен водач на МПС, с валидно
свидетелство за управление, издадено от МВР Пловдив с категории М, В, С. На
30.08.2014г., около 21.40 часа свид. Б.Х.М., управлявал л.а. „Мерцедес“ с рег.
№ РВ **** МВ по бул. „П.Ш.” в гр. Пловдив в посока изток-запад. Пътник на
предната дясна седалка била свидетелката В.Г.С.. След като преминал ж.п.
прелеза на кръстовището с бул. „К., св. М. продължил движението си направо, в
дясна пътна лента по северното платно на булеварда. В района на пресечката с
ул. „К.”, забелязал пред него два
силуета на пешеходци, които пресичали от дясно наляво спрямо посоката на
движение на автомобила. Предвид разстоянието на което се намирали/по данни на
св. С./, водачът М. намалил скоростта и продължил движението си. От дясната
страна на северния тротоар на булеварда имало ниска растителност. Когато
приближил зоната на Т-образното кръстовище на булеварда с ул. „К.“, на платното
за движение неочаквано навлязъл пешеходеца М.С. П.. Същият пресичал на
необозначено място в посока отдясно – наляво перпендикулярно на посоката на
движение на автомобила. Водачът М. реагирал на така създалата се ситуация, като
задействал спирачната система и се опитал да завие наляво, за да избегне удара.
Въпреки предприетите действия за предотвратяване на сблъсъка, последвал удар,
при който тялото на пострадалия П. било отхвърлено, последвал удар в предното
обзорно стъкло, след което тялото на пешеходеца паднало на пътното платно.
Незабавно бил сигнализиран Центъра за спешни повиквания - тел.112 и на
местопроизшествието пристигнали екип на ЦСМП и полицейски автопатрул.
Медицинският екип транспортирал пострадалия П. в в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД
гр.Пловдив, като въпреки оказаната медицинска помощ, пострадалия М. П. починал.
Полицейските служители извършили проба с техническо средство на водача М., като
резултатът бил отрицателен. В хода на разследването била назначена
съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че
смъртта на пострадалия М. П. се дължи на парализа на жизнено важни центрове в
резултат на тежката черепно-мозъчна травма, както и остра дихателна
недостатъчност в резултат на възпалителните промени на белия дроб. Те се
намират в пряка причинно-следствена зависимост със получените травматични
увреждания при инцидента на 30.08.2014 г. Назначена била химическа експертиза
на пострадалия М.С. П.. Видно от протокол № 816/01.09.2014 г. при лабораторното
изследване било установено наличие на алкохол в иззетата кръв от П. в
количество 1,88 промила.
Според
първата автотехническа експертиза скоростта на движение на л.а. „Мерцедес“ в
момента на удара е била около
Според
допълнителна автотехническа експертиза основната причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че пешеходеца М.С. П. е навлязъл на
платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно. Водачът на л.а. „Мерцедес“ би имал техническата възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е
реагирал, когато пешеходеца е бил на около
Според
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, основната причина
за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е че пешеходецът М.С. П.
е навлязъл на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това
не е било безопасно, т.е. когато мястото на удара е било на по-малко разстояние
от дължината на пълния спирачен път (опасна зона). Скоростта на движение на
автомобила в момента на удара е била около
Така
направените фактически констатации от прокурора в постановлението му за
прекратяване на наказателното производство са правилни и законосъобразни.
Законосъобразен е и извода на прокурора, че при тези факти водачът Б. М. не
носи вина за настъпилото ПТП и наказателното производство следва да се
прекрати. Правилен е извода на прокурора, че се касае за случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК. Обосновани са изводите на представителя на ОП Пловдив,
че скоростта от 49 км/ч. е законосъобразна и съобразена с пътните условия.
Правилен е й извода на прокурора, че водачът М. е реагирал с екстренно спиране
в първия възможен момент, след възникналата опасност за движението по пътя пред
него, но е нямал техническа възможност да предотврати удара при тази конкретна
пътна ситуация. Причината за възникването на процесната пътна ситуация, при
която ударът между автомобила, управляван от св.М. и пострадалия пешеходец М.
П. е бил неизбежен, се корени в неправилното пресичане на пешеходеца П..
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че делото не е водено обективно всестранно и пълно. Твърди се в
жалбата, че не е изяснено как се е движили пешеходеца М. П., защото според
св.В.С. същия е стоял неподвижно с лице към улицата и не е давал признаци, че
ще пресича, а според св.Н.И. пешеходеца не е бил спрял, а е вървял с нормален
ход и без да се огледа е започнал да пресича. Гореописаното от жалбоподателя
противоречие всъщност не съществува в доказателствата по това дело. Св.В.С. в
своите показания /л.26 от ДП/ казва, че пострадалия е стоял неподвижно и
изведнъж е тръгнал да пресича пътното платно пред колата. Тази свидетелка не
казва с каква скорост същият е тръгнал да пресича. Показания относно скоростта
на пресичане тя не дава. Св. Н.И. в своите показания /л.29 от ДП/ пък твърди,
че пешеходеца върви към пътя и преди него се спъва, а след това пресича без да
се огледа и гледайки в краката си едновременно. Като при пресичането същия не е
тичал, а е вървял с нормален ход. Тоест за скоростта на пресичане на пътя между
двамата свидетели няма противоречие, защото св.С. изобщо нищо не казва по
въпроса за скоростта на пресичане на пешеходеца. При това положение следва да
се приеме, че и според нея той е пресичал с нормален ход, защото същата не е
казвала че е бързал или че е вървял много бавно, което е същото като казаното и
от св.И. Противоречие между тези показания има единствено относно въпроса преди
пресичането пострадалия спрял, ли е бил или е вървял с нормален ход към пътната
платно и се е спънал. Прокурорът не е разглеждал това противоречие, а е приел,
че М. П. е пресичал без да се оглежда и с нормален ход, което е безспорно по
делото. Според съда въпроса дали е вървял или стоял на тротоара преди да
пресече пешеходеца е въпрос, които с нищо няма да промени фактическите и правни
изводи по делото, защото и в двете хипотези ЗДВП не задължава водача веднага да
спре, защото е видял пешеходец на пешеходната пътека, които евентуално би искал
да пресече, било стоейки или вървейки по посока на пътното платно, на място, на
което няма обозначена пешеходна пътека. От действията на пострадалият пешеходец
и в двете хипотези не е било ясно, че ще предприеме пресичане на пътното платно
на това необозначено място. Да се приеме обратното би означавало да се задължат
водачите да спират управляваните от тях МПС във всички случаи ако видят
пешеходци на тротоара, защо същите евентуално може да им хрумне да пресекат
внезапно и без да се огледат пътното платно на всяко едно място движейки се с
нормален ход. Такива задължения водачите на МПС по ЗДвП нямат. При подобни
внезапни и необмислени действия /пресичане без оглеждане на пътя за задаващи се
автомобили/ на места немаркирани с пешеходни пътеки отговорността на водача за
екстренно спиране възниква от момента, в който пешеходеца стъпи на пътя и е
ясно, че вече е предприел пресичането му, макар и неправомерно. Е именно в този
момент водачът М. е реагирал с екстренно
спиране, но това не е било достатъчно за предотвратяването на удара.
Напълно
необосновани са доводите на жалбоподателя, че водачът М. е видял приближаването
на пострадалия П. от пътя към тротоара, но не е реагирал с внезапно спиране, а
само с отнемане на газта, както казвал свидетеля З. Т. /л.36/. Св. Т. – м. а. в
сектор „Пътна полиция” при ОД МВР
Пловдив, който не е свидетел очевидец на случая, а е дошъл по-късно наистина
възпроизвежда в своите показания какво му е казал водача М., че е отнел газта и
е намалил скоростта и не е спрял при пресичането на пешеходец на бегом пред
него, но това се отнася до пресичащия пред пострадалия негов син – свидетеля В.
П. /л.27 от ДП/. След това, дава показания свидетеля Т., шофьорът видял
внезапно пресичащия втори пешеходец и само е успял да натиснал спирачките на
автомобила. За внезапното спиране при удара с пострадалия пешеходец сочат и
останалите свидетели очевидци. Според св.И. К. /л.30/ колата буквално е заковала
на място, а в протокола за оглед са описани спирачните следи. Така че това
възражение е една спекулация с доказателствата по делото от страна
жалбоподателя. Водачът е имал време да наблюдава пресичането на св.В. П. и да
отнема газта, докато пресичането на М. П. е било напълно неочаквано за него и
водачът само е могъл да натисне спирачката на автомобила си.
Напротив
това следене на пресичащия пред него свидетел В. П. сочи, че водачът е внимавал
за пресичащи пешеходци пред колата му и е взел мерки с намаляване на скоростта,
да не блъсне това лице, което първо е изскочило пред него на пътя. При това
положение следва да се вземе предвид, че точно в този момент пострадалия се е
насочвал от тротоара да пресече пътното платно, поради което за водача е било
доста трудно да си раздвои вниманието и да започне да следи в друга посока и
движението на М. П. и да анализира намеренията му, а именно дали същия няма да реши
внезапно да се насочи към преминаване на пътното платно.
Неоснователно
е възражението, че експертизите извършени по делото са необосновани и че трябва
да се назначи тройна експертиза за по-голяма достоверност и защото такава е
обичайната практика. По делото няма доказателства, които да оборват експертните
изводи на горните експертизи относно скоростта на движение. Вярно е че св. В.
П., син на пострадалия, твърди за по-висока скорост на автомобила управляван от
М.. Но същият е заинтересуван от изхода на делото, като син на пострадалия.
Докато двамата независими свидетели И. и К. са категорични, че се е движел „с
нормална скорост” и „не се беше движил бързо”. При тези показания съдът не може
да се съмнява в достоверността на автотехническите експертизи, които са взели
предвид при определяне на скоростта и останалите обективни фактори – спирачни
следи и разстояние на отхвърляне на тялото.
При
горните факти и правни изводи обжалваното
постановление на ОП Пловдив е обосновано и законосъобразно и следва да
се потвърди.
Мотивиран
така и на основание чл.243 ал.5 от НПК съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление
№6502/20.10.2015г. на Пловдивска окръжна прокуратура, с което е прекратено
наказателното производство – ДП № 198/2014 г. по описа на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест
пред Апелативен съд Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му на ОП Пловдив,
от пострадалият Н.П. и адв.Б..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: