ПРОТОКОЛ
№ 292
гр. Пловдив, 01.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Радка Д. Чолакова
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Димитър Анг. Ангелов
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600356 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:01 часа се явиха:
Производство по реда на чл. 65 ал. 7-8 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Г. М., служебен защитник на
обвиняемия А., срещу определението по ЧНД № ""/2022 г. на Окръжен съд –
С. З. с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката му за
неотклонение „Домашен арест“.
Обвиняемият – жалбоподателят Д. СЛ. А. се явява лично и с адв. Г. М.,
служебен защитник на обвиняемия.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.
Адв. М. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от докладчика МИЛЕНА РАНГЕЛОВА.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ – Нямаме искания за отводи и за нови доказателства.
Адв. М. – Нямаме искания за отводи. Нямаме нови доказателствени
искания. Към въззивната частна жалба допълваме в частта на искането, че
претендираме алтернативно ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ, съобразена с
финансовото му състояние.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. М. – Уважаеми апелативни съдии, още с искането на Окръжна
прокуратура за вземане на мярката за неотклонение „Домашен арест“ на
подзащитния ми и при преценката на реалната опасност по отношение на
него, окръжният прокурор не е изложил съображения по отношение на
подзащитния ми. Преди предложението за налагане на мярката единственият
аргумент, с която е наложена същата е, че същият не е осъждан и срещу него
не се водят наказателни производства и не е налице предпоставката за
вземане на мярка за неотклонение „Домашен арест“, т.е. прокурорът не е
приел че по отношение на него е налице опасност да се укрие, да извърши
ново престъпление, както и да осуети изпълнението на наложеното наказание.
Тази идея по-късно се възприема, т.е. мярката „Домашен арест“ се прехвърля
и в поредицата определения на съда, т.е. считам, че настоящото определение,
което жалим е бланкетно, неправилно и немотивирано в частта си, като от
датата на постановяване на „Домашен арест“ още с първоначалното
определение, по отношение на подзащитния ми освен един разпит не са
предприемани никакви други процесуално следствени действия.
По отношение на другите лица, които са извършители на
2
престъплението с висока обществена опасност са взети по-леки мерки:
„Парична гаранция“, а единият няма никаква мярка.
Няма направени никакви очни ставки и разпити, а по отношение на
подзащитния ми се приема, че за да се изпълнят целите на чл. 57 от НПК е
задължително да стои с мярка „Домашен арест“, вече 4 месеца, като вече
всички събрани доказателства са събрани за него. Той не е осъждан, няма
висящи дела, няма данни да извърши ново престъпление, не са посочени от
прокурора или дори от съда няма такава индиция, че има данни той да има
такова поведение, че ще извърши ново престъпление или да се укрие с цел да
осуети изпълнението на наложеното наказание. Макар че немалко данни сме
дали за личния му живот и сме се обосновали защо смятаме, че следва да му
се измени мярката. Предвид финансовото му състояние считаме, че
наложената мярка се явява твърде тежка.
Обв. А. ЗА ЗАЩИТА – Искам да ми се измени мярката. Имам болно
дете, което е със сърдечна недостатъчност и откакто съм затворен от 4
месеца, аз не съм го виждал, поради причината, че майка му не му говори,
защото я е страх от нещо. Другото, което е, аз се уповавам само на майка ми,
която плаща всички мои сметки и разходи, отделно се купуват лекарства за
детето, които са доста скъпи, които едвам, едвам си ги позволявахме и това е
причината, поради която искам по-лека мярка. Не съм си виждал детето от 4
месеца. Трябва да почна да работя. Преди мярката „Домашен арест“ работех
на три места преди, бях охрана в дискотека, бях търговски представител в
една фирма „Н." и още на едно място бях личен шофьор на един човек.
Адв. М. – Майката на А., която е в Г. е поела разноските му, той е
отслабнал 16 кг за това, че не се храни пълноценно. Говорихме с нея да
събере нужните средства за евентуална гаранция и е поела ангажимента.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение жалбата на Д.А. срещу определението на Окръжен съд – С. З. по
ЧНД № ""/2022 г., с което е оставена без уважение жалбата му за изменение
на определената му мярка за неотклонение „Домашен арест“ и потвърдите
3
определението като правилно и законосъобразно. В производството по чл. 65
НПК съдът следва да прецени всички обстоятелства, свързани със
законността на задържането, както и дали са налице нови обстоятелства,
които да обосноват извода, че обвиняемият е извършил престъплението,
което му е вменено и дали съществува реална опасност при различна мярка от
така определената му мярка същият да извърши друго престъпление или да се
укрие. Съгласно чл. 65 ал.4 Окръжен съд - С. З. е преценил всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането и правилно е
преценил, че към настоящия момент от събрания по делото доказателствен
материал не се разколебава обоснованото предположение за съпричастността
на обвиняемия. Напротив, надградена е от събраните по делото доказателства
за извършеното престъпление. Освен това следва да се отбележи, че
твърдяното от защитата, че едва ли не прокурорът или съдът е приел, че
нямало опасност лицето да се укрие или извърши престъпление, считам за
превратен прочит на определението на съда и изказването на прокурора, при
положение че ако нямаше такава опасност, не трябваше да се взима каквато и
да е мярка за процесуална принуда. Така че считам, че направените изявления
от страна на защитата не отговарят на изложените факти и това, че нямало
опасност лицето да се укрие или извърши друго престъпление.
Съдът е дал убедителен отговор на съображенията на защитата, че не е
налице реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, но с
оглед спецификата на конкретното деяние, съучастието, високата степен на
организираност, считам, че в случая не е хипотетична и опасността лицето
както да се укрие, така и да извърши друго престъпление, напротив
опасността е реална, така че не считам че следва да се изменя определената
мярка „Домашен арест“.
Ирелевантни са доводите за другите обвиняеми, че били с различни
мерки, това няма отношение към настоящото дело.
Освен това изявленията, направени от страна на обвиняемия, че видите
ли, че детето му страда от сърдечно заболяване, не са подкрепени от каквито
и да е доказателства, също така същия твърди, че се намира в тежко
финансово състояние, а така се иска изменение на мярката в „Парична
гаранция“, което най-малкото е нерезонно като изявление. Също така считам,
че именно с оглед високата степен на обществена опасност на извършеното
4
деяние най-адекватна към настоящия момент се явява мярката за
неотклонение „Домашен арест“, още повече, че към момента не се касае за
един неразумен срок на провеждане на разследването, разследването се
провежда в рамките на 4 месеца и не може да се говори за прекомерен срок на
разследването, имайки предвид и фактическата и правна сложност по делото.
Именно с оглед изложеното, моля да оставите без уважение като
неоснователно искането на обвиняемия А. досежно изменение на
определената мярката за неотклонение „Домашен арест“ в по-лека.
Съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВ. Д. СЛ. АТ. – Нямам какво да кажа.
Съдът се оттегли на тайно съвещание в 10:14 часа.
Заседанието продължава в 10:26 часа в същия съдебен състав,
секретар, прокурор и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от домашен арест, не е
основателно.
Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че наличната
доказателствена маса, състояща се от изброени гласни, писмени и веществени
доказателствени материали, както и заключенията на няколкото експертизи,
обосновават предположение за причастност на жалбоподателя към
инкриминираното наказуемо с лишаване от свобода престъпление по чл. 354а,
ал. 1, изр. 1 вр. ал.1, пр. 1 вр. чл. 20, ал.2 НК. Впрочем защитата и не оспорва
въпросното предположение.
Споделими са и разсъжденията на СтОС за реална опасност от укриване
и извършване на престъпление, ако жалбоподателят не се задържа под
стража. Споменатата опасност правилно е изведена от завишената тежест на
посегателството, в което жалбоподателят е имал решаващо участие, и от
високата степен на организираност, която съучастниците са демонстрирали
при реализиране на престъпния план. Вижда се, че жалбоподателят е развил
опитност и умения за накърняване на обществените отношения, свързани с
наркотиците. Така че не е приемливо мнението на защитата, че нямало
5
опасност, която да налага задържане на А. (в дома му).
СтОС е бил прав в становището си, че изминалият срок на
осъществяване на атакуваната мярка за неотклонение не е неразумно дълъг.
Споделимо е и мнението му, че решението на прокуратурата да измени (в
гаранция) задържането под стража на един от съучастниците на А. не
предопределя сходен съдебен подход при решаване на въпроса за мярката за
неотклонение на последния. В тази връзка не е налице каквото и да е ново
обстоятелство, което да налага смекчаване на процесуалното положение на г-
н А..
По-нататък първият съд се е спрял на чистото съдебно минало на
жалбоподателя, полаганите грижи на непълнолетно лице и дадените от него
частични самопризнания, които са оказали сериозна помощ на разследването.
И е бил прав да приеме, че сами по себе си тези факти нямат потенциал да
обосноват по-лека мярка за неотклонение, защото не могат да неутрализират
разискваната по-горе опасност. Направеният извод не се променя дори да се
приеме, че детето на А. е със заболяване, изискващо скъпо струващо лечение
(каквото неподкрепено с доказателства твърдение обвиняемият изложи пред
въззивната инстанция).
В заключение – действието на обжалваната мярка за неотклонение е
продължено при подходящо мотивиране на законовите предпоставки за това,
като са съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и следователно
точно тя би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 546/26. 08. 2022 г., постановено по
ЧНД № ""/2022 г. по описа на Окръжен съд - С. З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Адв. М. – Моля да ми се изпрати протокола по имейл.
Заседанието се закри в 10:28 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7