№ 78
гр. Варна , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110201078 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Ц. Г. М. против НП №19-0819-
000130/31.01.2019г. на Началника на група сектор ПП при ОД МВР-гр.
Варна, с което на Ц. Г. М. е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 400 лева на основание чл. 638 ал.3 от Кодекса на
застраховането.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят се явява, и поддържа
жалбата си.
Въззиваемата страна не се представлява но е изразила становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване административно
нарушение според административнонаказващия орган, на 08.01.2019 г. в
около 22:25 часа в гр.варна бул. „Св. Елена и Фружин“ като водач на лек
автомобил - с per № В 0367 КМ, собственост на Г. Георгиев управлявал лек
автомобил без сключен и действащ договор за застраховка гражданска
1
отговорност на автомобилистите и няма валидна за територията на
Р.България застраховка.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след
което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид.З.. Съдът
кредитира показанията на същия като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като основателна поради следните съображения :
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В тази връзка съдът
не споделя становището на жалбоподателя, че са допуснати процесуални
нарушения след като НП било издадено три месеца след съставянето на
АУАН. АУАН е бил издаден съгласно изискванията и сроковете предвидени в
ЗАНН. Не е налице съществено процесуално нарушение като е бил посочен
един свидетел при съставяне на АУАН.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
приложил материалния закон, като е съотнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. Видно от разпоредбата на чл. 638 ал.3 от КЗ- Лице, което не
2
е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е правилно
наказан и правилно е била определена нарушената норма на чл.638 ал.3 от КЗ.
Съдът приема, че с изписването в постановлението, че е наложена санкция по
чл.638 ал.3 ЗДП, а не по чл.638 ал.3 КЗ се касае са техническа грешка. По
никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Същият е
могъл да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът не
споделя възраженията на жалбоподателя в тази насока. Твърденията на
жалбоподателя, че бил имал сключена застраховка гражданска отговорност
не са подкрепени с доказателства. В тази връзка съдът намира, че същия е
извършил вмененото му нарушение.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на КЗ.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
наказание, наложено на жалбоподателя, административно- наказващия орган
се е съобразил с обстоятелството че размера на наказанието е посочен
императивно в закона. В тази връзка съдът намира, че определеното
наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще
изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
3
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не
е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВАМ НП №19-0819-000130/31.01.2019г. на Началника
на група сектор ПП при ОД МВР-гр. Варна, с което на Ц. Г. М. е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 400 лева на основание чл.
638 ал.3 от Кодекса на застраховането.
ОСЪЖДА Ц. Г. М. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4