РЕШЕНИЕ
№ 1395
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330203912 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0441-000303/27.05.2021г.
на Началник ІV РУП- Пловдив, с което на Д. С. Н., с ЕГН ********** от с.Д.,
ул.”********” №** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 2000 / две хиляди / лева и Лишаване от право на управление на МПС за
срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят Н. моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения
подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна – ІV РУП - Пловдив, редовно призована не
изпраща представител, но в писмено становище по делото оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 21.04.2021г. около 14.20ч жалбоподателя Н. управлявал в
гр.Пловдив лек автомобил марка “Сеат Толедо” с рег. №*****. Движейки се
по бул.”Найчо Цанов” в близост до пътен възел Родопи преминал покрай
бензиностанция „Петрол“, където имало полицейски автопатрул. В състава на
същия влизал свид.А.Д. като последния спрял жалбоподателя за проверка. В
хода на същата полицейския служител поискал да извърши тест на жалб.Н. с
техническо средство за употреба на наркотици. Последният обаче отказал,
тъй като по-рано бил употребил хапчета „Деанксит“ и се опасявал, че може
да отчете положителен резултат техническото средство. Издаден му бил и
талон за кръвна проба №0041113, но не дал и кръв за изследване като изрично
положил подпис в талона, че отказва и тази опция. Ето защо в крайна сметка
му бил съставен АУАН № 879477, серия АА от същата дата за горното, който
жалбоподателя подписал без възражения, а въз основа на този акт било
издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на свидетеля Ал. Д. Д., разпитан в хода на съдебното
производство, както и от писмените доказателства, представени по делото –
АУАН, талон за кръвно изследване, заповеди 4бр., които Съдът възприема и
кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи
помежду си. Не бяха представени никакви други доказателства, които да
опровергаят горепосочените такива. Фактически жалбоподателя и не спори
по фактите, но оправдава отказа си да се подложи на изследване било с
техническо средство, било с кръвен тест с риска да отчете положителна проба
поради приети успокоителни. Последните пък потребил поради изненадваща
вест за кончината на негов сродник, за което е представил и писмено
доказателство, а именно копие на препис извлечение от акт за смърт.
При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставител и
наказващия орган са ангажирали отговорността на жалб.Н. по чл.174, ал.3 от
ЗДвП съгласно водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2
години и глоба 2000 лв. По делото няма спор, че е налице отказ от
страна на жалбоподателя да бъде тестван като съображенията му за това са
2
без значение. Те обясняват този отказ, но не го извиняват. Той е могъл да
избере дали да „рискува“ положителен резултат от теста и евентуално
задържане, като последното не е възможно при кръвна проба, защото
резултат от нея излиза след време, или да понесе отговорност за отказа си. В
случая е налице втората хипотеза. На следващо място не е налице нарушение
при изписване съдържанието на законовата норма, тъй като е вменено само
едно нарушение, какъвто е и смисъла на законодателното решение.
Достатъчно е жалбоподателя да бе дал поне една проба - или с техническо
средство, или кръвна такава, за да не възникне качеството му на нарушител.
След като е отказал и двете възможности, то е осъществил с действие
вмененото му нарушение. Същият изрично заявил словом отказа си да се
тества с техническо средство, а с подписа си в талона за кръв удостоверил
отказа и да даде такава за изследване. Съобразно закона са и наложените
наказания, като в случая законодателя не е оставил възможност за преценка и
допълнителна индивидуализация определяйки абсолютни размери на същите.
При извършената служебна проверка не се откриха съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя. Не може да се сподели и тезата, че деянието било маловажен
случай на административно нарушение, още повече че самия жалбоподател
имал съмнение, че пробата му може да е положителна и затова отказал тест.
Затрудненото му емоционално състояние поради загуба на близък сродник
починал същия ден малко преди проверката също не може да бъде прието
като смекчаващо обстоятелство. Ако не се е чувствал сигурен, то не е
следвало да управлява МПС изобщо, тъй като в противен случай излага на
допълнителна опасност участниците в движението и самия себе си. В
процесния казус е налице типичен случай на административно нарушение от
този вид, като евентуални други резултатни вредни последици биха били само
отегчаващи обстоятелства. Липсата на резултатни вреди не намалява
обществената опасност на деянието, защото такива не са съставомерни и
деянието е нарушение и без тяхното настъпване. В този смисъл то е типично
за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други от
същия вид.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 21-0441-
000303/27.05.2021г. на Началник ІV РУП- Пловдив, с което на Д. С. Н., с ЕГН
********** от с.Д., ул.”*******” №** е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 2000 / две хиляди / лева и Лишаване от право
на управление на МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4